Парадна приказка

Имало едно време, така започват всички приказки, едно царство, едно господарство, понастоящем република. То се намирало през девет реки до десетата, и през девет планини до десетата, зависи от къде ще го погледнеш.

В тази приказна страна, както е редно, си имало президент, който бил и главнокомандващ. Вярно, армията ставала все по-малобройна и оръжието било остаряло, но пък генерали и стратези не липсвали, даже били повечко отколкото трябва. Президентът го познавали бегло, преди да се кандидатира неговите сънародници го знаели като голям строител на магистрали. Защото той и шефът му, въпреки че по закон се водел държавна глава имал шеф, били чули, или пък някой им казал, че да се строят пътища е важно, защото според римската поговорка по тях течал животът. Макар че в господарската република животът хич не бил за хвалене. Въпреки слабичките сили на армийката на главнокомандващия, той не се страхувал да обявява всякакви хибридни войни на много по-могъщи държави. Защото главкомът бил сигурен, че неговите съюзници от Най-Новия-И-Справедлив-Съюз са най-силни и те, с помоща на слабичката армия на президента могат да победят всеки, най-вече хибридно.

Затова този президент искал много да го похвалят съюзниците и не отишъл на един парад, на който празнували 70-годишнината от победата над фашизма. Дни преди това той си спретнал свой парад, на Гергьовден. Там основните участници били от пехотата, имало и един хеликоптер, щото останалите единици на неговото ВВС, основно стояли на летищата, да не хабят ресурс. Защото новите съюзници непрекъснато го упреквали, че не купува самолети, танкове и кораби, ново въоръжение, готови били и пари на заем да му дадат за това. Шефът му обаче казвал, че ще купят ама догодина.

-Уф - рекъл президентът – слава Богу, че ми забраниха да ходя на оня юбилеен парад! Нали там само самолетите им над площада са повече от цялата ни военна авиация. То и без друго тук имаме само два изправни и то техни модели. Скоро и те няма да могат да излетят. Пак добре, че хеликоптерът ни не падна по време на нашия парад и даже безпроблемно си кацна в базата. Пък иначе всичко си беше нормално, може да сме малко, но имаме голям дух и споделяме правилните ценности...А най-важното на един парад е да разберат хората, че имат командир, т.е. – че имат мен. Пък и какво да се блъскам и да ходя на Север, когато на Запад ще ми се разсърдят и второ ще бера срам заради нещастната си армийка, сравнявайки я с чуждата.

Освен това там се радват че са победили фашизма, но отдават почит на комунистите. Пък това е едно и също май – замислил се главнокомандващият. Аз например съм пълен противник на тези чевеконенавистни идеи...

И тук се сепнал, защото се сетил какъв изтъкнат комсомолец и партиен член е бил. После се успокоил, сещайки се, че тогава времената са били такива. В този ред на мисли прозрял, че и фашизма не е чак толкова лош, ама не трябва да се казва, че малко гафове ли е правил в ефир... Защото макар и под демократична форма, фактически в момента си се спазват основните принципи на фашизма – култ към водача, силна антисоциалистическа и антикомунистическа идеология, корпоративна система – налагане на волята на корпорациите, плюс милитаризъм – въпреки оскъдните военни бюджети, специалните сили подготвят контингенти за мисии до най-отдалечени кътчета на планетата – в подкрепа за съюзниците.

В края на парада обаче  главнокомандващият се сетил, че е време да се прибере в къщи при президентшата, която по традиция го подигравала много жестоко. Пак щяла да каже че неговото участие в парада и особено речта му е пародия, както си било в действителност. Президентът се замислил какво да я прави тази жена, дали да не и кресне или да я набие поне? Но това си го помисли много тайно, защото знаел кой всъщност е Върховният главнокомандващ в приказната страна! Въздъхнал и премирен тръгнал към къщи. Но това вече е друга приказка...

ДиМитко