„За кожата на Кадафи" е новата книга на разследващата
журналистка Румяна Угърчинска. Книгата излиза във Франция преди
година и половина. Сега вече е факт и на българския книжен пазар. Премиерата е
на 11 март в книжарница „Хеликон".
Авторката живее във Франция, но често си идва в България,
заедно със съпруга си - журналистът и писател Божидар Чеков. Двамата са
най-добрите редактори един на друг, но не биха направили разследване заедно.
Имат различия не само в начина на писане, но и различия във вижданията по
темите, които ги вълнуват.
Муамар Кадафи е мъртъв от 3 години, но неизвестните за него
са все още много. Българската журналистка Румяна Угърчинска се захваща със
задачата да представи либийския лидер по възможно най-правдивия начин. Заедно с
италианския съдия Розарио Приоре написват книгата "За кожата на
Кадафи", която първо излиза във Франция. В България тя излиза с логото на
изд. "Милениум".
Идеята им хрумва в Рим, въпреки че Угърчинска живее в Париж.
Приоре е наясно с тайни, свързани с Кадафи, за престъпления, които са свързани
с него, но никога не стават обществено достояние. Това е отправната точка,
която двамата използват, за да проучат 42-годишното управление на либийския
диктатор.
Румяна Угърчинска се среща със съдия Приоре в Рим в началото
на март 2011 година. По това време Арабската пролет започва да нахлува в Либия,
а Муамар Кадафи е все още жив. Розарио Приоре й дал свое разследване от пет
хиляди страници, което обхваща 70-те години и засяга тайните заговори срещу
либийския лидер.
За нея остава да открие ключовите свидетели и да завърши
историята на дългогодишното преследване на Кадафи, което през пролетта на
2011-а поема по нов официален път. Угърчинска пътува между Рим, Париж, София,
Женева, Тунис, Триполи, Мисрата и Бенгази, за да намери тези хора.
"За да се сглоби огромният пъзел от четиридесет години
тайни и лъжи, трябваше да се преровят разсекретените документи на ЦРУ, както и
да се намерят много други, на Изток и на Запад. Да се подават искания до
българската Комисия по досиетата на тайните служби, но и да се убедят да
говорят бивши служители на ЦРУ и френската Генерална дирекция за външна
сигурност. И най-вече - да се намери пътят към противниците на Кадафи. Да се
открият онези, които се бяха борили неуморно още от самото начало. Всички,
които бяха маргинализирани в историята. Тези пречупени съдби, пожертвани на
олтара на реалната политика, заслужаваха повече от лова на сензации и парижки
клюки", разказва разследващата журналистка.
"Какво са си мислели тези опозиционери, когато в
европейски столици са разстилали червения килим пред Кадафи, а те самите
понякога просто са опитвали да си върнат телата на роднините или братята по
оръжие? На близките им, които диктаторът е екзекутирал и накарал да изчезнат в
пясъците на пустинята или зад вратите на хладилно помещение в болница,
заключено завинаги? Станали новите господари на Триполи, те се съгласиха да
разкажат историята на едно много дълго лицемерие, от началото до края на ерата
на Кадафи. История, която никога не е била написана. Дълго, колкото и режимът
на полковник Кадафи", твърди Угърчинска.
Няма коментари:
Публикуване на коментар