Издават оригиналните приказки на братя Грим, без цензура

Рапунцел забременява от своя принц, Злата кралица не е мащеха на Снежанка, а нейна биологична майка, лошите сестри на Пепеляшка режат пръстите си, за да обуят стъклената пантофка. Това не е хорър филм по известните приказки на Братя Грим, а техният първи, оригинален вариант. Читателите ще имат възможността да ги прочетат, благодарение на преводите на професор Джак Зайпс, който събира и превежда първата версия на Грим.

Вероятно за повечето от запознатите с творчеството на двамата братя Якоб и Вилхелм Грим, разказите им са всъщност доста по-зловещи и кървави, отколкото сме ги чели като деца. Първите публикувани творби на Братя Грим излизат през 1812 година. Най-известното издание обаче е от 1857 година.

Близо два века по-късно, експертът по германистика в Университета в Минесота,професор Джак Зайпс ни позволява да се докоснем до оригинала на, събираните от братята народни истории. В книгата с преводите на първите версии на приказките се срещаме с познати за нас герои, но на практика те са много различни. Версията на Зайпс съдържа оригиналните 156 истории, които представят първоначалните образи в познатите разкази за Пепеляшка, Снежанка, Хензел и Гретел, а и включват нови такива - не по-малко жестоки и изненадващи. Мащехите на Снежанка и Хензел и Гретел, всъщност са техните биологични майки. Така излиза, че собствената майка на Снежанка нарежда на ловеца да убие дъщеря й и да донесе дробовете й като доказателство, че е мъртва.

Рапунцел пък с изненада открива, че дрехите й започват да отесняват след забавна нощ, прекарана с привлекателния принц в двореца.

В друга от приказките пък действието се развива в месарница, където няколко деца умират по особено жесток начин. Пред вестник Гардиън, Джак Зайпс споделя, че все пак приказките на Братя Грим са подходящи за деца, но и за възрастни. Ако родителите намират нещо притеснително и грубо в някои от историите, сами да преценят кое да оставят за себе си и кое да разкажат на децата си.

Всъщност, приказките на братята не са единствените, които ние познаваме главно в преправения им вариант. Преди десетина години българските читатели имаха възможност да четат и оригиналната Шехеразада. Книгата бе изпъстрена със сексуални истории и насилие и предателство, достойни за всеки съвременен филм.