„Последният дъх на Мавъра“ – отново 100% Салман Рушди

Мореш Зогойби – Мавъра е „пропаднал мелез с висок произход“, последният потомък на виден род търговци на подправки и престъпни босове от Кочин, Индия. Освен това той е страстен разказвач на истории и изгнаник. По време на пътешествието си от Индия до Испания Мавъра чертае подире си лабиринта на една история за безумни страсти и вулканична семейна ненавист, за титанични матриарси и тяхното омагьосано потомство, за преждевременна смърт и проклятия, които застигат и отвъд гроба. „Последният дъх на Мавъра“ е поразително амбициозен, забавен, сатиричен и състрадателен роман. Любовна песен за един чезнещ свят, но и неговия сетен победен възглас.

Салман Рушди (р. 1947 г. в Бомбай) е британски писател от индийски произход. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, често се определя като магически реализъм, примесен с исторически измислици, а темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при преплитането на двата тъй различни свята – света на Изтока и света на Запада – минава като основна нишка през произведенията му. Той си спечелва признание още с публикуването на втория си роман „Среднощни деца“ (1981), за който е удостоен с наградата „Ман Букър“ през същата година. През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда.
Във Великобритания той получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата (2007), във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература. Сред основните му произведения, освен споменатите вече, са „Срам“ (1983), „Последната въздишка на мавъра“ (1995), „Земята под нейните нозе“ (1999), „Ярост“ (2001), „Шалимар клоунът“ (2005), „Чародейката от Флоренция“ (2008).