Историкът Георги Г. Димитров започва втория том
на своето изследване, озаглавено „Княжество България“, с навлизането на
османците на Балканите.Авторът проследява взаимоотношенията между
балканските държави и обръща специално внимание на политическата
обстановка в България, Сърбия и Византия.Освен че проследява хронологично
владетелите на османците с най-характерните събития от тяхното управление, той разглежда
задълбочено иинституцията на еничарите като съществен фактор в историята
на империята.
В изданието са проследени бунтовете и въстанията на
българите в хронологичен ред, а с фактологична точност са
разгледаниотношенията със съседните европейски държави и впоследствие – с
Русия и с Великите сили. Авторът поставя акцент върху хайдутите
и последвалото четническо движение, както и върху дейността на ключови
фигури от българската история като Георги Раковски, Любен Каравелов,
Васил Левски, ХристоБотев, Стефан Караджа, Райна Княгиня и др.
Очевидец на много от събитията непосредствено преди
Освобождението,Георги Димитров е допълнил спомените си с разкази на
други съвременници и техните лични архиви.
Априлското въстание, неговите подготовка, избухване и
потушаване са изследвани също подробно в книгата. Авторът се спира и
върху участието на българите в освободителните борби на другите балкански
народи, катопроследява събитията, свързани с Цариградската конференция и
създаването на Българската екзархия.
Георги Г. Димитров е проучил задълбочено историографията
до момента на написване на „Княжество България“. Един от авторитетите, на които често се
позовава, е Константин Иречек и неговият фундаментален труд „История на
българите“.
Подобно на първата част, и вторият том на „Княжество България“ е детайлно историческо проучване върху опитите за постигане на независимост и политическите движения на българите през периода на османското владичество. Богатата фактология и разглеждането на събитията в широк геополитически конспект правят книгата важен източник за познаването на българската история.Една от основните цели на Димитров е чрез труда му българите да не забравят своите герои: „Но ако един народ не познава заслугите на своите отлични мъже, значи той не е достоен и да има такива синове.”
Георги Г. Димитров (1838-1906) e български учител,
книжар, общественик. Срещнал поредица трудности в следосвобожденска
България, той е принуден сам да финансира издаването на труда си „Княжество
България“, в резултат на което се разорява и умира в бедност. Показателен за
живота на българския будител е текстът на некролога му: „Така загиват
скромните ратници, които са жертвали живота си, за да издигнат пред света
величието на своя народ.“
Подобно на първата част, и вторият том на „Княжество България“ е детайлно историческо проучване върху опитите за постигане на независимост и политическите движения на българите през периода на османското владичество. Богатата фактология и разглеждането на събитията в широк геополитически конспект правят книгата важен източник за познаването на българската история.Една от основните цели на Димитров е чрез труда му българите да не забравят своите герои: „Но ако един народ не познава заслугите на своите отлични мъже, значи той не е достоен и да има такива синове.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар