Заверки на договорите узаконяват ощетяването на собствениците на ниви

Вече започва изплащането на рентите от арендатори и кооперации, като годината, обичайно, се оказва тежка за земеделците. Едната причина е пазарът, който е много нестабилен. Цената на пшеницата варира от 270-250 лева за тон, но и добивите са различни, заради дъждовете. При ечемикът пък пазар няма, почти никой не купува.

Още един разход, този път административен ще понижи финансовите резултати. Това е заверката на изтичащите договори за аренда, които са необходими за кандидатстването за евросубсидии. Арендаторите поемат разходите за скиците, за нотариалната заверка (30 лева такса, плюс 6 за ДДС) и вписването на договорите в регистъра (10 лв., плюс пет за банковия превод, преди таксата за превод струваше 3 лева, но след затварянето на КТБ, обслужването пое Общинска банка). В крайна сметка това перо гълта значителни средства – десетки хиляди лева. Разходите се при договарянето се поемат от арендаторите, някои дори дават допълнителен паричен бонус на собствениците на земи. Минималният срок за аренда е четири години, но земеделците предлагат контракта да се сключва за 10 или пет години. Това носи допълнителна тежест при сделките със земя и още не е ясно как ще се отрази на пазара. Юристи съветват към договорите да се прибавя анекс, че при продажба на ниви отпадат взаимоотношенията между арендатор и арендодател, но почти никой от фермерите не е съгласен да приеме подобни условия.

Контрактите масово се подписват при старите условия и няма шанс за предоговаряне като размерът на рентата обикновено е между 80 и 100 килограма от декар. При сегашната цена от около 26-27 стотинки за килограм, остойностената в пари цена е под 30 лева, т.е. толкова, колкото е размерът на субсидията. Излиза че всичко останало е печалба за зърнарите, които по традиция само се оплакват че са на загуба, а реално поддържат приличен стандарт на живот, виден и от луксозния автомобилен парк,  който преживяват. Това не ги амбицира освен да сеят основно четири вида култури – пшеница, ечемик, слънчоглед и рапица. В този смисъл те нямат интерес от развитие или модернизиране на производството си. Преди историческата дата 9-ти септември, работата на ортак, т.е. при предоставяне на земя за обработка, собственикът е получавал половината от добива, спомнят си по-старите хора. Сега подобни сделки просто няма!