Ужасно смешна книга! Пълна с абсурди и безумни закачки на
тема тоталитарно минало и мафиотско настояще.
И много тъжна книга, четена през първата половина на юли в
България. Защото на моменти онова, което Гари Щейнгарт поднася като пълна
измишльотина, случваща се в измислената бивша съветска република Абсурдисвания,
се появява в родните новини. И ни напомня колко повече на изток живеем все още,
отколкото на запад.
Историята в книгата разказва за много дебелия, много умен и
много богат евреин Миша Вайнберг, който има една мечта – да се върне в града на
своята студентска младост Ню Йорк и да заживее с любимата си Руена,
полуграмотна колумбийска танцьорка. Само че Миша е син на виден руски мафиот и
пътят на Запад за него изглежда затворен завинаги. Или поне докато не се сдобие
с фалшив европейски паспорт, което може да се случи в Абсурдисвания или
Абсурдистан – управлявана от комунистическата мафия държавица. В Абсурдистан
има петрол и управляващите бивши комунисти и членове на КГБ живеят охолно, а
народът тъне в безпросветна мизерия. Какво ще се случи в бъдещето е колкото
страшно, толкова и предвидимо.
Всъщност действието в книгата не е чак толкова много,
колкото са пространните и много забавни монолози на Миша, посветени на
пост-съветското еврейство в частност и руското новобуржоазно общество като
цяло. Книгата е написана абсолютно безцеремонно и без намек на почтителност към
такива светини като еврейските празници или Холокоста. Много голяма част от
мишкините каламбури и шеги са напълно разбираеми за българския читател. Което
само по себе си е по-скоро тъжно.
Стилът определено затъмнява сюжета, но въпреки това смятам
да прочета поне още една книга на Гари Щейнгарт и да видя дали чувството му за
хумор ще ме забавлява толкова много и следващия път. Чудесно като за лятото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар