"Кутия за храна" е горчиво-сладка история за
любовта, която минава през стомаха. Филмът е индийски, макар и продуциран от
родените в бивша Югославия Чедомир Колар и Данис Танович (с "Оскар"
за "Ничия земя") и французина Марк Баше. Първият му показ у нас бе
през март на "София филм фест", а сега тръгва по кината. "Кутия
за храна" няма да стане зрителски хит, но предлага различно преживяване от
обичайното филмово меню.
В многомилионен Мумбай действа архаична, но безупречна система за доставка на храна. Всеки предиобед съпругите у дома готвят, после мъже в бяло идват, вземат металните съдинки с къри, леща и ориз и по сложна траектория - с велосипеди, носилки, влак и ръчни колички - ги отнасят в офисите на мъжете им, навикнали да хапват топла и пикантна манджа на работното място. Общоизвестен факт е, че тази система за доставки е безгрешна - тя има по-малко недоставени "пратки" от DHL и FedEx и както казва един от героите във филма, "идваха дори от Харвард да изследват как работи". Във филма пътуването на кутиите за храна е представено перфектно - те стигат до целта си сякаш на магия, никъде не пише име, адрес, доставчиците не говорят много помежду си, просто ги носят там, където трябва.
И все пак грешка става (според статистиката - веднъж на 4 милиона доставки). Млада неудовлетворена съпруга готви сърцато за своя мъж. Вместо при него канчетата стигат при необщителен вдовец пред пенсия. Храната стопля сърцето на счетоводителя темерут и двамата започват епистоларен романс - писмата пътуват заедно с обяда и празните съдинки. В това време съпругът се ядосва, че получава всеки ден карфиол (доставката на самотния мъж е от непретенциозно заведение), но не прави нищо, за да се сближи с половинката си. Чувствата и желанието за промяна покълват плахо у Ила и Саажан - индийското общество е консервативно, ригидно въпреки очевидната си (и невинаги с положителен знак, както показва и филмът) модернизация. Те си разменят писма дълго, всеки разказва за живота си, за личните си загуби и трагедии. На място, където се пази такава стародавна традиция като доставките на домашна храна, рисковете и скоковете с главата надолу не са добре дошли. Разменяйки вдъхновени манджи и писма, двамата мечтаят да заминат заедно за Бутан - страната, която "няма брутен вътрешен продукт, но има брутно национално щастие".
"Кутия за храна" няма нищо общо с типичното боливудско зрелище, въпреки че играе една от най-големите звезди на индийското кино Ирфан Хан ("Беднякът милионер"). Във филма на режисьора и сценарист дебютант Ритеш Батра няма танци, пъстри костюми и циганско веселие. Песните участват в действието, но са използвани пестеливо. "Кутия за храна" е сантиментален, топъл и домашен - напълно различен от холивудския "Макдоналдс".
В многомилионен Мумбай действа архаична, но безупречна система за доставка на храна. Всеки предиобед съпругите у дома готвят, после мъже в бяло идват, вземат металните съдинки с къри, леща и ориз и по сложна траектория - с велосипеди, носилки, влак и ръчни колички - ги отнасят в офисите на мъжете им, навикнали да хапват топла и пикантна манджа на работното място. Общоизвестен факт е, че тази система за доставки е безгрешна - тя има по-малко недоставени "пратки" от DHL и FedEx и както казва един от героите във филма, "идваха дори от Харвард да изследват как работи". Във филма пътуването на кутиите за храна е представено перфектно - те стигат до целта си сякаш на магия, никъде не пише име, адрес, доставчиците не говорят много помежду си, просто ги носят там, където трябва.
И все пак грешка става (според статистиката - веднъж на 4 милиона доставки). Млада неудовлетворена съпруга готви сърцато за своя мъж. Вместо при него канчетата стигат при необщителен вдовец пред пенсия. Храната стопля сърцето на счетоводителя темерут и двамата започват епистоларен романс - писмата пътуват заедно с обяда и празните съдинки. В това време съпругът се ядосва, че получава всеки ден карфиол (доставката на самотния мъж е от непретенциозно заведение), но не прави нищо, за да се сближи с половинката си. Чувствата и желанието за промяна покълват плахо у Ила и Саажан - индийското общество е консервативно, ригидно въпреки очевидната си (и невинаги с положителен знак, както показва и филмът) модернизация. Те си разменят писма дълго, всеки разказва за живота си, за личните си загуби и трагедии. На място, където се пази такава стародавна традиция като доставките на домашна храна, рисковете и скоковете с главата надолу не са добре дошли. Разменяйки вдъхновени манджи и писма, двамата мечтаят да заминат заедно за Бутан - страната, която "няма брутен вътрешен продукт, но има брутно национално щастие".
"Кутия за храна" няма нищо общо с типичното боливудско зрелище, въпреки че играе една от най-големите звезди на индийското кино Ирфан Хан ("Беднякът милионер"). Във филма на режисьора и сценарист дебютант Ритеш Батра няма танци, пъстри костюми и циганско веселие. Песните участват в действието, но са използвани пестеливо. "Кутия за храна" е сантиментален, топъл и домашен - напълно различен от холивудския "Макдоналдс".
да,прилично написано за този приказен филм
ОтговорИзтриване