Не само българите, но и българския език е на път да „изчезне”

Куп чуждици вече са колонизирали говора на най-младите българи – хейтър, лузър, френд, ивент, куул, фешън, фийлинг, ърбан, мууд, експириънс, апойнтвам, геймър.

Все думи, които имат точни български заместители.

Българските политици се перчат с „иновация“, изхвърляйки на боклука новаторство, откривателство или нововъведение. Кичат се с „инициирам“ (колко неестествено стои на говора ни с толкова много „и“-та), зарязвайки започвам, предприемам, подхващам, подемам.

„Доминацията“ прогонва надмощието, превъзходството, предимството, преимуществото – цял букет от наши си думи. „Дискусията“ (също и „дебатът“, „диалогът“) изместиха обсъждането, разискването, разглеждането, умуването, беседването или пък споренето.

В публичното пространство разнообразяването направо е дискриминирано от „диверсификацията“, получателят е наритан от „бенефициента“, а участъкът е почти заличен от „лота“. Искаме политиката да стане „креативна“ вместо съзидателна, идейна, изобретателна.

Езикът ни направо ще се потроши от това омбудсман, но ние упорито подминаваме далеч по-удобните пълномощник или упълномощен. Площади или паметници вече не се обновяват, ремонтират или поправят – реновират се. Ние, журналистите, постоянно се пъчим с „ексклузивното“ интервю (не ви ли се препъва езикът от струпването на толкова съгласни), което еди-кой си дал за нашата медия – всъщност интервю, което еди-кой си е дал само за нас.

В името на „фена“ спортната журналистика прокуди сочната дума запалянко, разпиля и друг букет от сродни думи като почитател, привърженик, поддръжник или любител. Стига се и комични езикови ситуации. В брошурите за седмичните телевизионни програми може да попаднете на „магазинно предаване“. Това предаване за (от) магазин ли е, или е просто обзорно предаване?
В нашия език става нещо като „смяна на пола“ под влияние на английския, в който съществителните вървят в мъжки род. Отказваме се от характерния за езика ни женски род и изобщо от родови имена и я караме на т. нар. маскулинизация. Така се получават следните езикови буламачи: „Руски милиционер стана „Мис Вселена“ (заглавие във всекидневник), „Тя е най-ловкият лъв, който съм виждала“ (популярно тв предаване за животни), „Терешкова още е приятел с българските космонавти“, а в друго тв предаване за една стюардеса се казва, че „Тя е опитен ветеран“.

В един сайт пък Рада Москова е представена като „известна киносценаристка, драматург и писател“ – това не е ли вече езиков хермафродизъм? В турския език също няма род, но пет века ние не сменихме „пола на езика си“. А сега сме го направили за има-няма четвърт век.
Известната ни езиковедка Емилия Пернишка от Института за български език към БАН вече мрачно пророкува, че до 50 години днешният български език ще се стопи напълно, а в ежедневната си реч ще използваме само англосаксонски думи.
Погубването на българския език върви от две противоположни посоки, които в крайна сметка се пресичат в една точка – всевластието на чуждицата. От една страна, ние имаме благоденствие, благосъстояние, разцвет, процъфтяване, преуспяване, подем, но цялото това езиково имане безхаберно го пропиляваме и се накичваме с една, но чужда дума – просперитет. Това не е ли езиково самоубийство?
В кметството на голямо българско село висеше обява „Актуална информация“ на Бюрото по труда. Това всъщност са чуждици. Думата „актуален“ има поне 8 чисто български синоними. При „информация“ те са по-малко, но ги има – три. Предложих на по-млада моя близка някои от тях: „Нови съобщения“ или „Последни сведения“. „Ъъм“, сопна се тя, сякаш вижда нещо извехтяло.

Така би реагирала цяла България под 40-годишна възраст. А каква ли би била реакцията на съчетанието „Насъщни сведения“, което е напълно равностойно на „Актуална информация“? Ще бъде възприето като езикова вкаменелост. Само че това е нагледен пример как унищожаваме собствения си език. И английският език едва ли има вина.
От друга страна, не държим и на остатъците от наши си думи. Ето, сега масово се употребява думата „екип“. Хайде да потърсим българската дума. На акъла ти идва „колектив“, ама е чуждица, после за „персонал“ – също чуждица. Накрая се сещаш за „състав“. Само че тази дума вече не я употребяваме – поне не в този смисъл. Погребали сме българската дума под пластовете от чуждици – или на езиковото ни безхаберие…
Какво трябва да се предприеме, за да съхраним все пак езика си или това, което е останало от него? Трябва ли специален закон срещу чуждиците? А ако не закон, защо не бъде направено друго – нека светилата езиковеди се събират и излъчат специална комисия, която примерно веднъж годишно да публикува проучване (или списък) с българския израз на навлизащите чуждици. Това може да се прави примерно за 24 май.

Този списък може да бъде пращан до институции, медии, учебни заведения, културни учреждения, различни организации. Тази комисия може да стане езиков законодател, нищо че нейното проучване (или списък) ще има препоръчителен, а не задължителен характер. Ако обаче я приемем за най-авторитетния фактор по въпроса и се вслушаме в препоръките й, езикът ни ще се попрочисти за има-няма 5-6 години.

Само че за това се изискват съгласие и национално усилие.