Медицинското осигуряване в Народната армия

„Борбата със симулантите е една от най-главните задачи за всеки от Медицинската служба…” – сентенция на полк. д-р Георгиев от Н-ското поделение

Тежка е службата на санитарния инструктор (или на Бацила, както се наричат хората, заемащи тази длъжност на казармен жаргон). Той е винаги приет и винаги мразен, защото мястото му е някъде между обикновените аскери и командирите.

На Н-ския обект на под. 34 960 бацил бе Зарата. Тъй му викаха заради родното му място. За да не улабва напълно, той бе назначен за несменяем наряд на КПП-то. Когато дойдоха новобранците му дадоха да си избере един от тях и той естествено взе земляк. Преди това друг несменяем негов партньор бе Лавката (лавкаджията), когото наричаха още Лудия, заради необуздания му нрав.

Както е редно, войниците бяха все млади и здрави момчета и рядко се разболяваха. То и Бацила нямаше кой знае каква аптечка – малко аспирин, аналгин, антибиотик, дефламол (против изгаряния), превързочни материали… Хубавото бе, че обекта се намираше в непосредствена близост до голям град, с военна болница. По-тежките случаи ги приемаха там, но това рядко се случваше.

Новобранците бяха подобаващо посрещани и затова имаха един здравословен проблем, чак да те досрамее да го кажеш. Имаха проблеми с дефекацията, казано по научному. А по-просто – със срането. Още първия ден се оплака, не кой да е, а землякът. Не бил ходил по голяма нужда.

-Това е нормално, нова обстановка, стрес…Ще ти мине! – категоричен бе Бацила.

-Ама аз съм много редовен! По три пъти ходя на ден. Пък сега, хич – жалваше се „заекът”.

-Добре, салага, ще ти дам „пургатив” – смили се Зарата.

Ефектът обаче не идваше. След всяко оплакване санитарят даваше ново хапче слабително, а работата все не ставаше. Най-накрая Бацила отсече:

-Виж кво, отиди в кухнята и поискай от готвача половин чаша олио и я изпий. Гаранция ти давам!

-Ще стане ли? – попита с надежда страдалецът, който пропускаше добре познатите си навици вече пети ден.

-Няма начин – рече санитарят и събеседника му не разбра дали това толкова чакано действие ще се реализира най-сетне, или не…

След половин час се върна щастлив.

-Как беше? – попита Зарата.

-Ми стана – обърса зачервената си и запотена физиономия новобранката, допълвайки:

-Но, много трудно беше. Отначало вървеше добре, но после заседна, ни навън, ни навътре. Накрая и малко кръвчица изтече. Абе, живо ебане си беше – призна той.

В същото време пристигна старият партньор – Лудия. Три дни бе зачезнал в града и Бацила бе принуден непрекъснато да лъготи началството, на запитванията - къде е Лавката?

-Къде ходи? То да се чуди човек какво да лъже! Да не мислиш, че съм длъжен да те покривам?

-Споко, ще почерпя! Хванах една кучка, не бе за изтърване – поясни беглеца.

-Махай се да не гледам доволната ти мутра! Гледай само да не ми дойдеш, че да чистим „пушката”, рече Зарата. Лавката си тръгна с доволен вид, не само че е свършил оная работа, но че се е и похвалил, един вид…А Бацила излезе пророк. Лудия цъфна още на другата сутрин.

Той пристигна на бегом, дръгнейки се по чатала и веднага започна:

-Нейната мама, въшливааа!

-Опа, точно за това илачи нямам – рече санитарят.

-Няма начин, дай нещо – и лавкаджията почна да ровичка без разрешение в аптечката.

-Гледай, гледай…Може да откриеш нещо, дето аз да не го знам…

-Иронията ти е неуместна…

-Това не е ирония, а сарказъм – поясни студено санитарят.

След малко, Лудия се изправи със светнали очи и с флакон „Мухозол” в ръка.

-Не те съветвам да ползваш това, рече Бацила, но кой да слуша…Бившият му партньор на КПП-то вече бе смъкнал панталони и гащи и пръскаше. Изведнъж, скочи, придържайки гащите с ръка, хукна към близката чешма. Скочи на коритото, разви крана и подложи уголемените си и зачервени топки под живителната струя вода и ревна:

-Ох, майко-о-о-о-о-о…

Бацила се заливаше от смях.

Част от новобранците се оплакаха от гонка. Дойде комисия, направи проверка и си отиде. На носителите на жалбата, животът се очертаваше да стане страшно черен. Сред тях бе и сменникът на КПП-то.

-Че къде ти е акълът? – хокаше го Бацила.

-Ми другите ме подведоха. Рекоха – айде да се оплачем и аз…

-Сега какво да те правя, старите кучета ще ти вземат огъня!

-Ех, така съм без късмет отдавна, жално говореше новобранката. Навремето не можех да си взема изпита по български. Даскалката бе много люта, че и аз нищо не знаех. Реших да я подкупя. Казах и: „Другарко, баща ми е тираджия, ако ви трябват някакви стоки, по така…Че като ми заши два шамара, че като викна – Ще ме подкупваш ли мене! Едвам завърших!

-Хрумна ми нещо! Ти си наше момче, да вземем да те оперираме от апандисит…

-Кой, ти ли?

-Не бе, ще ти кажа как да симулираш и ще те резнат във военната болница – обясни старшият.

-Не може ли да си счупя пръста?

-Не може, капитанът забрани! Наскоро имаше много счупвания на пръсти, обикновено на лявото кутре на ръката. Командирът каза, че още един такъв случай и „болният” ще остане да се „лекува”, като бачка нонстоп, на всички най-гадни местенца – поясни старият.

-Боли ли – плахо рече новобранецът.

-Прави се при пълна упойка. Освен това, после има домашна отпуска, а след нея няма да можеш да вършиш тежка работа. Далаверата е голяма – сподели плана Зарата. Новобранецът веднага се нави, обсъдиха и подробностите. Санитарният инструктор му обясни всички симптоми, отделно му каза да хапне малко масло, че да излязат „верни” кръвните проби. Началството бе много подозрително, но „апандеситната криза” стана късно вечерта, дежурният бе стреснат от последните проверки и даде кола за болницата. По пътя новобранеца изведнъж поиска да спрат. Додето свари да слезе и изцапа гащите. Бацила му бе казал да хапне малко масло, а „пациентът”, да се застрахова, изял цяло пакетче. Все пак младият войник бе опериран и се размина с отмъщението на старите кучета.

Луквиян