„Йога” на Мирча Елиаде ни води по пътя на индийските духовни учители

Един от колосалните трудове на големия румънски културолог, философ и писател Мирча Елиаде – „Йога“, излиза в ново, луксозно издание. В книгата, с подзаглавие „Безсмъртие и свобода“, са обстойно разгледани четирите основни понятия в индийската духовност – карма, мая, нирвана, йога.

От книгата ще научим, че Индия е втората най-многолюдна страната в света, в която отчетливото разделение на касти и разнообразните, крайно непонятни обичаи впечатляват силно европееца. Тази непозната в много отношения и до днес земя буди западния изследователски интерес от десетилетия – преоткриването на Индия продължава до ден днешен и краят му едва ли ще настъпи скоро.

В  „Йога“  Елиаде използва терминологията на западната философия, за да разясни закона на кармата – този на т.нар. универсална причинност, свързващ човека с Космоса и осъждащ го на безкрайна поредица от прераждания, вълнувал мнозина в Индия след постведическия период. Румънският учен обръща специално внимание на космическата илюзия, с която човек трябва да се примирява (било то и неохотно), докато не се освободи от заслепението на невежеството – мая; и на нирвана, или абсолютната реалност, разположена нейде отвъд пределите на илюзорната мая и на ръководеното от кармата човешко битие. Авторът поставя акцент на методите и техниките, чиято цел е освобождението (мокша, мукти) и постигането на Божественото – т.е. йога.

В предговора на „Йога“ Елиаде пише: „Изучавайки екзотичните прояви на духовността, човек разбира най-вече онова, което е предразположен да проумее благодарение на професията си, на културните ориентации и на особеностите на епохата, в която живее. Тази банална истина е универсална: създаденият през XIX в. образ на „слаборазвитите общества“ е до голяма степен следствие от позитивната, антирелигиозна и неметафизична позиция, към която са се придържали множество уважавани изследователи и етнолози, изучаващи „диваците“ от идеологическите позиции на Конт, Дарвин и Спенсър. Те навсякъде откриват „фетишизъм“ и „религиозен инфантилизъм“, защото друго не са в състояние да видят. Едва с възраждането на европейската метафизична мисъл в началото на нашето столетие (XX в.), с възникването на своеобразен религиозен ренесанс, а също и с помощта на разнообразните постижения на психоанализата, поезията и микрофизиката изниква възможност да бъде оценен духовният потенциал на „първобитните народи“, да се разберат структурата на техните символи, функцията на митовете им, зрелостта на мистичните им системи.“

„Йога“ излиза в превод от френски език, дело на Георги Цанков.