Появиха се стоки с нов етикет – „Произведено в планината”

Нов етикет ще отличава храните, които са произведени от суровини от планинските райони. Ще е подобен на този, който се използва за обозначение на еко и биопродуктите и ще важи за целия Европейски съюз. Целта е потребителите да разпознават продуктите, в състава на които са вложени суровини от свободно отглеждани животни или от растения, расли в чисти планински райони.

Към тези храни няма да има строги изисквания, както към продуктите, носещи етикета "био". Въпреки това не всеки ще може да се възползва от новото означение. Очаква се правилата за това какво може да се нарича "планински продукт" и как точно ще се получава правото да се поставя подобен етикет върху продуктите да са готови през февруари или март 2014 г. Това съобщи Роджър Уайт, говорител на еврокомисаря по земеделие Дачиан Чолош. Засега различните страни отстояват свои позиции за това на какви условия трябва да отговаря планинският продукт.

Някои от държавите в ЕС са на мнение, че специалният етикет може да се поставя върху всяка храна, в която са вложени дори минимално количество суровини от планините. Повечето гласове обаче подкрепят тезата, че поне половината от суровините, които са вложени в планинския продукт, трябва наистина да са от планината. Независимо какво ще бъде крайното решение, въвеждането на специалното означение ще бъде много добро за българските фермери и преработватели, коментират производителите. Ако се регистрират по новия ред, те ще могат да бъдат забелязани по-лесно на пазара, а и ще могат да кандидатстват за субсидии за реклама на продуктите си.

Сега една от спънките пред по-активното развитие на биоземеделието са високите цени на сертификатите, отчитат от Европейската комисия. Именно те отблъскват малките фермери от тази перспективна форма на агробизнес, отчита Жоао Онофре, директор на звеното за органично земеделие на Еврокомисията. Другата сериозна спънка пред увеличаването на броя на биофермерите е липсата на специални помощ за експорт на продукцията им. За да бъдат преодолени тези проблеми, се очаква да бъдат създадени специални помощи, които да покриват поне част от разходите на фермерите за придобиване на биосертификат, коментираха експерти от Комисията. Засега обаче не е ясно какви точно ще са те и под каква форма ще се отпускат. Регулацията за биологичното земеделие все още се изпипва, уточни ресорният еврокомисар Дачиан Чолош.

Съкращават пътя от фермата до масата

Пътят от производителя на хранителни продукти до крайния потребител трябва да бъде съкратен. Това ще е един от приоритетите на Общата селскостопанска политика на Евросъюза през следващия програмен период. Колкото по-кратък е пътят, който изминават хранителните продукти, толкова по-малки ще са загубите, обясни еврокомисарят по земеделие Дачиан Чолош. Очаква се в мерките за изпълнение на този приоритет да бъде включено разширяване на възможностите на отделните фермери да предлагат собствена продукция на крайните потребители. Намаляване на изисквания, които трябва да покрият, за да могат да преработват произведените суровини и да ги превръщат в различни хранителни продукти.

Друг начин да се стимулира съкращаването на веригата производител - краен потребител е отпадане на ограничението за разстояние, на което фермерите могат да предлагат продукцията си. В момента у нас действа ограничение, според което фермерите могат да предлагат директно продукцията си в магазини, които задължително трябва да са в същата област, където е и фермата. Изключение има за меда, както и за някои други продукти, които могат да се продават и на територията на една съседна община.

Плащат ни, ако не хвърляме храна

Намаляване на разхищението на храна ще е една от главните задачи на Европа през следващия програмен период. Очаква се да има специални стимули за идеи, които помагат за решаване на проблема с унищожаването на продоволствия, коментира еврокомисарят по земеделие Дачиан Чолош. Според данни на Еврокомисията, всеки месец в кофите за боклук отиват около 90 млн. тона хранителни продукти. За нашата страна неофициалните данни са за 33 млн. кг изхвърлена храна всеки месец. По данни на Брюксел, в контейнерите отива около 40% от годната за консумация храна. Някои от начините да се спре унищожаването на продуктите е да се обучат домакинствата да пазаруват по-разумно, като правят списък на необходимите храни и не купуват повече, отколкото им е нужно. Промоциите също са една от причините за презапасяване и последващо унищожаване на храни. Недостатъчно добре работещи хладилници вкъщи, в магазините или ресторантите също водят до по-бързо разваляне на продуктите и изхвърлянето им, предупреждават експерти на Българската агенция по безопасност на храните.

Следят цената на млякото

Цената на млякото ще бъде поставена под наблюдение. Експерти от Европейската комисия ще започнат да следят посоката, в която се движи тя след 2015 г. Тогава отпадат квотите за производство на мляко и много фермери имат опасение, че ще се стигне до свръхпроизводство, а оттам и до драстично поевтиняване на суровината. Това обясни Томас Азаркате, икономически съветник в Еврокомисията. Освен че ще следят цената на млякото, анализаторите ще подготвят и прогнози за това в каква посока се очаква да поеме тя в следващи периоди. По този начин всеки фермер в рамките на общността ще може да реши какви количества мляко да произведе и дали да продължи с млечното животновъдство, или да се пренасочи към производството на месо, коментира Азаркате.

Зелена книга за добрите практики

Министерството на икономиката и енергетиката следи усилията на ЕК за въвеждане на общоевропейска регулация в отношенията хипермаркети - доставчици. Първият знак за развитие в тази посока е приемането на т.нар. Зелена книга. Тя касае именно употребата на "добри търговски практики" в отношенията по веригата производител - дистрибутор - търговец на дребно, обясняват от МИЕ.