Как издават Борис Виан, да си спомним за забранената му песен – „Дезертьорът”

Преди месеци издадоха отново сборника с разкази на Борис Виан – „Културни развлечения”. В него са включени много от разказите, които са издавани и в предходни сборници – в „Човекът-вълк” (в началото на 90-те години) и „Приказки за прочит от средни хора”. Някои от тях – „Любовта е сляпа” и „Купон у Леобий” излизат вече за трети път. Ето така се издава Виан у нас, като поезията (текстовете на написаните от него песни), кой знае, защо, не могат да се намерят на български. А някои от тях са страшно актуални и днес. Защото освен писател, поет, музикант и публицист, за краткия си живот  (само 39 години), Борис Виан оставя трайна следа във френската и световната литература, като почитателите му продължават да се множат. В следвоенните години публикува няколко творби под псевдонима Върнан Съливан, чиито автор е уж преводач на измислен от него самия американски писател. Така се появяват романите „Ще плюя върху вашите гробове”, „Мъртвите имат еднаква кожа”, „Ще пречукаме всички гадняри” и „Мадамите не чактисват”. Тези произведения имат огромен успех, но предизвикват и скандал, издателят на „Съливан” е обвиняван в нарушаване на добрия тон. Срещу него е заведено съдебно дело, а на подсъдимата скамейка са призовани авторът и преводачът, като има и осъдителна присъда. Това е най-известния скандал, поне за българските читатели, но има и други инкриминирани негови текстове, и то в уж демократична Франция. Такава е неговата най-популярна песен, забранена през 50-те години – „Дезертьорът”. За разлика от сегашните ни интелектуалци, Виан навремето е имал позиция по обществените въпроси, като не се страхувал и да даде гласност на тази своя позиция… Ето и самият текста на песента-табу:

Дезертьорът

автор Борис Виан

Господин Президент,
аз ви пиша писмо.
За писмото дано
отделите момент.
Днес призовка дойде,
с новина, с новина -
да вървя на война,
да убивам, но не ...
Аз не съм се родил,
за да правя войни,
за да правя злини
аз не съм се родил.
Ето, пиша ви аз -
няма фронт, няма тил -
аз съм твърдо решил:
дезертирам от вас.

Аз баща си видях
как умря - инвалид.
Как и брат ми убит
се завърна при нас.
В гроба майка ми, знам,
още страда по тях.
Няма капчица страх
тя от бомбите там.
Бях в затвора, но Те
свиха мойта жена,
свиха мойта душа
мойто минало - Те.
Утре рано на път
аз поемам - и край,
край на този безкрай
от години на смърт.
Аз ще прося живот
от Брьотан до Прованс,
от Прованс до Брьотан
ще крещя за бойкот:
Откажете им с: На!
Покажете им пръст!
Да не станете пръст,
не водете война!


Ако нужна е кръв,
господин Президент,
дайте вашата, хем
пак ще бъдете пръв!
Аз вървя разгневен,
но без пушка, без щик.
Ваште верни слуги
нека стрелят във мен!