План „Б” – като на война

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

„Мирът е война! Свободата е робство”! Невежеството е сила!” – от книгата на Оруел „1984”

Сенаторът Джонсън и неговият медиен съветник Джей Ти Морган се спогледаха. Възможно ли бе Джони да обърка операцията. По план „Б”, „ ислямски терористи” трябваше да взривят атомна бомба в Япония, с което конгресмените и сенаторите щяха да се откажат от орязването на военните разходи. Така сенаторът-лобист щеше блестящо да защити интересите на своите партньори от оръжейния бизнес. Всеки план, както винаги се обърква, и нищо не става на 100 процента. Мистър Джонсън бе дал изрични указания на тайния конвой, превозващ бомбата през Щатите (тя бе изработена при строга секретност в частна компания в Южна Африка) да бъде взривена там, където е гръмнал първия ядрен взрив. Малка справка в Гугъл, щеше да покаже, ако имаше кой да я направи, че първата атомна бомба е взривена16 юли 1945, край Аламогордо, в Ню Мексико. Морган не беше човек, който лесно се трогва, но в случая се притесни. Бившият кадър на Ленгли Джон Бърнс бе проверен и верен служител, но заповедта си е заповед. И двамата се опитаха да се свържат с конвоя, който вече пътуваше по пътищата на Ню Мексико, въпреки че по време на частната спецоперация всякакви комуникации бяха забранени.

Конвоят се движеше по магистралата напълно в рамките на Закона. Скоростта бе съобразена, охраната бе в три коли отпред и отзад на автомобилът, който превозваше бомбата. Това оръжие не принадлежеше на нито една от Великите атомни сили. Тя бе първата частна ядрена бомба. Кодовете за активирането на детонацията бяха в куфарче, което държеше в ръцете си ръководителят на тайната операция Джон Бърнс. Той имаше голям опит в разузнавателната дейност в ислямския свят, но никакъв в Япония. Затова в колата при него бе и Томас Гарет, специалист по операциите в Страната на изгряващото слънце.

Томас мълчеше, Джон, също. Знаеха всичко за операцията и нямаше нужда от разговори. Мълчаха по време на цялото пътуване през Тексас. Корабът с бомбата акостира на частно пристанище в Луизиана, конвоя мина през Тексас и навлезе в Ню Мексико. Джон пръв наруши мълчанието:

-Време е да активираме кодовете! – спокойно каза той.

-Ти добре ли си? – попита Томас

-Знаеш заповедта, да я активираме там, където за първи път е използвано ядрено оръжие. А това е територията на Ню Мексико – категорично и твърдо заяви Джони.

-Мислех си, че става въпрос не за експеримента, а за военното приложение на ядреното оръжие! – възрази агент Гарет.

-Кои сме ние, че да обсъждаме заповед? – попита Джони и добави: Знаеш, че за неизпълнение при особено важни, секретни операции има само едно наказание…

-Не вярвам това да е заповедта, ще се обадя по сателитния телефон!

-Комуникациите са забранени! Знаеш това!

-Въпреки всичко ще опитам – непреклонен бе Томас и Джони се съгласи с него.

Дадоха сигнал на конвоя да спре. Томас и шофьорът излязоха от автомобила и не видяха как Джон отвори куфарчето с кодовете. Целият му живот, като че ли минаваше пред очите му. Спомни си как бе разкрит при внедряването си в джихадиската група в Судан и как се спаси. Прие исляма и лично молла Малики го пусна и благослови. Той му каза: „Ти си мой брат, всички мюсюлмани са братя! Твоите съграждани, американците, имат много неща, но са загубили душите си. Удари Америка в нейното сърце, вярвам, че ни доказа, че си наш брат, със силна вяра”. Джони бе вече станал Абдулах Махди, бе приел Исляма с цялото си сърце, но възрази на моллата: Знае ли той за икономическото, военното и технологично превъзходство на Щатите? А Малики твърдо и спокойно му припомни разговора на пророка Мохамед, с Абу Бакр, когато ги гонили душманите им - „Враговете може да са много и да изглеждат по-силни, но те нямат вярата в Аллах, която е най-силното оръжие…”

Когато сенаторът Джонсън даде заповедта за тайната операция сърцето на Джон-Махди трепна. Ето и възможността, която чакаше търпеливо през годините. Всички предимства на Щатите вече бяха негови, а той имаше и вярата в Аллах. Махди въведе уверено кодовете и започна тихичко да говори:     

Бисмилляхи р-рахмани р-рахим! (В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!) … 
Ал хамду лиллахи рабби л-'аламин... (Хвала на Аллах ­ Господа на световете…)

Край

Б.а. Тази история не е по действителен случай! Аз като добър гражданин описах само какво може да възникне, докато има поне една атомна бомба. Старо правило е, че когато в една пиеса (или разказ) има оръжие, то винаги гърми…Надявам се, че подобен инцидент няма да има. Края на историята оставям на читателите…

Писането в блоговете е обратно на всички приети способи. Китайците пишат отгоре, надолу. Арабите отдясно, наляво. В блога първо излиза на екрана края, началото е по-назад. Ако искате да прочетете началото, кликнете в менюто (вдясно, горе) в етикета на късо и намерете началото на разказа.
Лукавиян