„Морфин” е едно от първите
произведения на Михаил Булгаков. То е супер актуално и днес, предвид
разпространението на наркотиците. Авторът сам е бил изпаднал в смъртоносната
зависимост, но успял да се освободи от нея. В книгата са включени и други ранни
разкази.
Годината е 1917-а - време на смут, революции, надежди и крушения.
Едва-що завършилият образованието си Михаил Булгаков, също като своя герой от
повестта "Морфин" доктор Поляков, е назначен за селски лекар в
глухата провинция. Там, след заболяване от дифтерит, той се пристрастява към
морфина, зависимост, която успява да преодолее след двегодишни усилия.
Булгаков, както и много от колегите му по онова време, става жертва на
заблуждението, че лекарят, по силата на своите знания и опит, не може да стане
морфинист. Напротив - свободният достъп до опиати и изследователският интерес
довеждат до истинска епидемия на наркотична зависимост сред медиците.
Освен повестта "Морфин" сборникът съдържа още седем разказа, писани в периода 1924-1927 година и обединени в цикъла "Записки на младия лекар". Тези ранни творби на Булгаков вече очертават теми и сюжети, свидетелстващи за неподражаемия му талант и доразвити по-късно в шедьовъра "Майстора и Маргарита".
Освен повестта "Морфин" сборникът съдържа още седем разказа, писани в периода 1924-1927 година и обединени в цикъла "Записки на младия лекар". Тези ранни творби на Булгаков вече очертават теми и сюжети, свидетелстващи за неподражаемия му талант и доразвити по-късно в шедьовъра "Майстора и Маргарита".
Няма коментари:
Публикуване на коментар