В “Докато простосмъртните спят” Вонегът показва майсторството си на разказвач

Различният, странният, невписващият се в никакви категории. Кърт Вонегът изненадващо се появи с неиздавани на български разкази в сборника. Малко шантавата корица, никак не по мой вкус, ме разочарова, но “Колибри” са си цяла книжна вселена и няма как всичките им корици да ми харесват. Това е Вонегът, ако ще и без корица да го бяха пуснали, пак щях да го чета.

Разказите са писани преди романите, които, мисля, всички сме чели в някакъв момент от живота си. Аз лично никога не съм си поставял за цел да изчета всичко негово, както правя с някои любими автори, по-скоро оставям на случайността да ми праща книгите му. Фактически първото ревю за книга, което съм написал някога, е именно на “Времетръс” на Вонегът – датата беше 4 април 2009 г. и си нямах и идея, че полагам основата на тоталната промяна в живота и мечтите ми за бъдещето.

Какво има в “Докато простосмъртните спят”? В наличност са говорещ с женски глас хладилник, танцуващ и със собствен характер, за ползата от самоубийствата, за алкохола и въздържанието – и кога да се откажеш от последното, увлеченията и отмъщението на тъщата, един тегав разказ за майчината любов, преминала в лудост, за дивашката лудост на Коледата и обществения дълг, епистоларната любов и неприятната реалност, фантазията на измислицата, измислицата на фантазията и още куп неща. Много е сбрано сред тези страници.

Хуморът е в основата. Под него лежи тъгата. Отстрани се подхилва абсурдът. Намига ни съпричастността. Скуката я няма.