Братя Тавиани взеха „Златната мечка” на тазгодишното „Берлинале”

Снощи с последните прожекции завърши 62-рия международен кинофестивал "Берлинале". Журито, председателствано от английския режисьор Майк Ли, присъди "Златна мечка" на филма на италианските братя режисьори Паоло и Виторио Тавиани "Цезар трябва да умре". Той е сниман в познатия почти документален стил на братята, в който се редуват черно-бели и цветни кадри. Сценарият разказва за поставянето на пиесата на Шекспир "Юлий Цезар" в римски затвор със строг режим. Любопитен факт е, че всички актьори са хора, лишени от свобода, а сред тях има и членове на мафията. След като благодари на журито и публиката, 83-годишният Виторио Тавиани започна да чете списък на всички затворници, които са участвали във филма. После каза: "Надяваме се, че всеки който е гледал нашия филм, е разбрал, че дори и затворникът, който излежава доживотна присъда, е човек." А в края на словото си благодари и на Шекспир, чиито думи били прости, но прекалено значими, та дори и затворниците ги разбрали и за няколко дни започнали нов живот.
"Сребърна мечка" за режисура получи немският режисьор Кристиян Петцолд за "Барбара", който разказва за лекар, въдворен в провинцията след опит да избяга от бившата ГДР на Запад. Същата награда, но за най-добър сценарий, взе датската лента "Кралски роман", основан на реални събития, в лицето на Николай Арцел и Расмус Хайстерберг. Голямата награда на журито отнесе унгарският филм на режисьора Бенс Флигафу "Само вятърът" със сюжет за серия убийства на роми в Унгария през 2008 и 2009 г.
За най-добър актьор журито определи датчанина Микел Бо Фолсгаард за ролята на безумния датски крал Кристиян VII в "Кралски роман". Наградата за женска роля получи конгоанската актриса Рейчъл Муанса, дебютирала в канадската военна драма "Вещица на войната", снимана в родината й.
Церемонията по награждаването, на която присъстваха над 1600 души, бе в концертната зала на палата "Берлинале" на "Потсдамер Платц". Берлинският кинофестивал е считан за един от най-престижните в света и равен по значение с тези в Кан и Венеция.