„Бомба” в Търговския закон води до верижни фалити

Целият търговски оборот в България е поставен на карта със задна дата. Причината е, че Търговският закон разрешава фирми, които някога са правили бизнес с фалиращи в момента търговци, да бъдат принуждавани да връщат парите по тези сделки. Бомбата, заложена в чл. 646, ал. 2, вече започна да гърми.

Изискването поставя на риск практически всички плащания между търговци от 1998 г. насам, когато е прието правилото в Търговския закон. То позволява определяне на начална дата на неплатежоспособност неограничено във времето назад.

Според адвокати, съдилища все по-масово се възползват от тази възможност, а Касационният съд бетонира практиката им. Така в един момент може да се окаже, че подлежат на връщане и плащанията за офис консумативи, адвокатски и одиторски хонорари, покупка на кафе и захар за офиса, телефон, ток, вода и чистачка, предупреди през октомври главният асистент по търговско право в Софийския университет Св. Климент Охридски Стефан Стефанов. И хипотезата му наистина става все по-реална.

Нова мода със старата дата

Едно фалирало дружество в Стара Загора завлече няколко търговци. Светлозар Терзиев е собственик на петролна компания Зара, която продава горива и бързооборотни стоки. На 28 ноември 2011 г. той е получил писмена покана за доброволно изпълнение, в която синдикът на обявеното в неплатежоспособност ЖИ ЕООД претендира за връщане на 78 000 лева, платени от фалиралия търговец в периода между 2002 и 2006 г. Старозагорският окръжен съд е обявил 1 януари 2003 г. за начална дата на неплатежоспособността.
В същата ситуация е Николай Кършаков, собственик на Алианс-ДН ООД, който е поканен да върне на синдика на ЖИ ЕООД 318 хил. лева, с които преди години фалиралият е купил капачки за буркани.
В друг случай, разказан от адвокат, голяма фармацевтична компания е била осъдена от същия съд да върне на синдика на фалирал търговец 5 млн. лева, но след обжалване Пловдивският апелативен съд е отменил това решение.

Първите жертви впрочем бяха банките. От асоциацията им многократно повдигаха проблема, а сега отново потвърдиха, че срещат затруднения, когато началната дата на неплатежоспособността е върната твърде назад във времето. Според столичен адвокат по търговски дела от известно време е мода нормата да се ползва за спиране на изпълнителните дела, които банките водят срещу спрелите да плащат длъжници.

Бъдеще в миналото

Определянето на начална дата на неплатежоспособността е най-голямата загадка в едно съдебно производство. Конкретно правило за това няма - назначава се финансово-счетоводна експертиза и вещото лице решава от коя задна дата търговецът е бил свръхзадлъжнял. Съдът обаче не е длъжен да се съобразява с експертизите, така че последната дума е негова. И тази абсолютна свобода е съчетана с липсата на ограничение колко назад във времето може да се върне началната дата на неплатежоспособността. В повечето европейски държави ограничението е от една година, по информация на гл. ас. Стефанов. Липсата му у нас означава, че всеки, да го наречем, недобросъвестен съдебен състав може да разсипе бизнеса на десетки и стотици търговци, ако реши да определи началната дата години назад.

От 1998 г. насам Търговският закон е променян десетки пъти, но не и тази норма. От 2008 г. обаче, когато фалитите зачестиха заради кризата, и изпълнителната, и законодателната власт продължават да подминават сигналите за проблема с безразличие.

Верижни фалити

Между 2008 и 2011 г. несъстоятелност са обявили 1375 търговци, съобщи по време на парламентарния контрол миналата седмица министърът на икономиката Трайчо Трайков. Според депутата от БСП Корнелия Нинова само през тази година са 350 дружества. Това означава, че всички техни контрагенти от учредяването им досега са в риск, тъй като може да им се наложи да връщат парите, които са получили от търговски сделки с фалиралите.
Прилагането на чл. 646, ал. 2 ще доведе до още верижни фалити на фирми, към които могат да бъдат предявени искове за плащания, превишаващи неколкократно годишните им обороти, смята Светослав Терзиев, след което остава само национализация на частния бизнес.

Практически погледнато, от абсурдната процедура най-много печели държавата, защото тя е единствената, която не е засегната от връщането на вземания със задна дата. Освен това държавата и общините са привилегировани кредитори и първи се удовлетворяват при публични вземания.

Решение има, въпросът е кога

След като бомбата на чл. 646 гръмна, министерството на правосъдието е потърсило решение. По програма Административен капацитет опитни юристи в търговското право са изготвили проект за изменение и са го внесли в министерството. Гл. ас. Стефанов, който също е участвал в написването, обясни, че се предлага началната дата на неплатежоспособността да не може да се връща повече от 6 месеца назад от подаването на молбата в съда, или 2 години, когато става дума за плащане между свързани лица. За банките е предвидена разпоредба, която ще направи невъзможно претендирането на връщане на плащане по обезпечен кредит.
Вестник Капитал Daily попита дали и кога новият министър ще го внесе в Министерския съвет и от отговора се разбра, че това може да се очаква около средата на следващата година.