Полунощ в Париж – една интелектуална разходка във времето

Не случайно церемониите в Кан и софийската киномания бяха открити с новия филм на Уди Алън – „Полунощ в Париж”. Режисьорът отдавна е зарязал нюйоркските си истории и се ориентира към Европа. Новият му филм е с по-малко еврейска интелектуалщина, и е по-забавен, дори много по-забавен от предходните му творби.

Главната роля е поверена на Оуен Уилсън, чийто глуповат вид перфектно паства на героя му. Малка, но ключова роля има и френската президентша Карла Бруни, която е гид в Лувъра.

Сюжетът е достатъчно заплетен, като скоковете във времето са направени без специални ефекти, но въпреки това зрителския интерес се поддържа с изключително качествен сюжет и актьорска игра.

Начинаещият писател Гил иска да живее в Париж. Смята, че там ще напише най-добрите си произведения, но годеницата му иска къща в Малибу. На всичкото отгоре, с тях във френската столица са и нейните родители, които не одобряват много бъдещия си зет. Годеницата пък среща старо гадже и двамата се заиграват. Леко опиянения Гиб се изгубва в града и неочаквано е поканен на парти от компания, която се вози в старинна лимузина (вътре са Скот и Зелда Фидцджералд. Главният герой разбира, че е попаднал в „Златния век” (20-те години на миналия век), в който живеят неговите най-големи кумири. И той ги среща – Хемингуей, Пикасо, Дали, Бонюел…Гиб е очарован от тяхната компания и залюбва гаджето на Пикасо. То обаче иска да живее в предния век – 19-тия. Става втори скок във времето, където Гиб и дамата на Пикасо попадат в нейната Бел епок – и то във вариете „Максим”, където срещат Толуз Лотрек и други негови колеги. Мацката остава в нейните мечтани времена, но Гиб се завръща в своето време, което е нашата съвременност. Преди това обаче Хемингуей му отваря очите, че годеницата му кръшка. На финал – Гиб се разделя с годеницата си и среща Карла Бруни. Разбира се, двамата остават в Париж…