„Госпожа Далауей“ (1925) е книгата, с която Вирджиния Улф намира белетристичната форма, отговаряща най-пълно на епохата, в която твори.
Тема на романа е животът на съзнанието. Умело използвайки вътрешния монолог, който следва движението на мисълта във времето, голямата писателка плете уникална психологическа проза, която и днес се смята за ненадмината като художествено въздействие.
Въпреки фрагментарността на действието, романът се отличава с плътна структура, постигната чрез специфичната ритмика и метафорика, чрез умело търсеното и намирано повторение на думи и изрази.
Романът „Госпожа Далауей“, както и последвалите го „Към фара“ (1927), „Вълните“ (1931), „Между действията“ (1941) налагат Вирджиния Улф като едно от най-големите имена на литературата на ХХ век.
Писателката, родена през 1882 година е британска романистка и есеистка, която заради репутацията си е смятана за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература.
Между Първата и Втората световни войни Улф е значителна фигура в лондонското литературно общество и член на кръга Блумсбъри.
Между най-известните й творби са романите „Мисис Далауей“, „Към фара“ и „Орландо“, както и монографичното есе „Собствена стая“ със знаменитата сентенция „една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза“. Умира през 1941 година.
Няма коментари:
Публикуване на коментар