Българското кино от „най-малкото” до – „до”

Интеллигент — это тот, у кого ума больше, чем умения, знаний больше, чем ума, сведений больше, чем знаний, а амбиций больше, чем всего перечисленного…

Българското кино като че ли живна, но надали! Макар и все още за художествените достойнства на новите филми да може да се поспори, то в киносалоните, било от любопитство или по други причини публиката избира вече и родното кино.

Работата пак, разбира се, опира до пари. След като Конституционният съд отмени текста от държавния бюджет, който позволяваше тази година да не се отпусне и лев за българско кино, ГЕРБ започна да мисли как да излезе от ситуацията като победител. Законът за филмовата индустрия регламентира годишна субсидия на база средностатистически бюджет за игрални, документални и анимационни филми - най-малко 7 игрални, 14 документални филма и 160 минути анимация. С текст в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета депутатите подмениха "най-малко" с "до". КС обаче постанови, че финансирането на филмопроизводството не може да е пожелателно.

Сега намерението на ГЕРБ е да промени закона за киноиндустрията, като премахне записания брой филми, които държавата се задължава да финансира всяка година, обясни Красимир Велчев, който е шеф на ПГ и член на комисията по култура. "Защо на киноиндустрията трябва да се плаща на килограм. Аз ще поискам така да е записано в закона, че да се подобри качеството на филмите", коментира Велчев.

Комисията по култура ще обсъди проблема най-рано идната седмица. "Може да се направят един или два български филма годишно, но българският данъкоплатец трябва да знае, че са качествени", смята Велчев. Кой и как ще гарантира качеството, той иска да чуе от екипа на министър Вежди Рашидов.

Депутати от бюджетната комисия са категорични, че няма да се наложи промяна в закона за държавния бюджет, защото парите за кино можело да се осигурят от резерва.