„Последните ласки“ от Шерсти Анфинсен (изд. Изида, превод Надежда Игнатова) е нагарчащ, но и изненадващо забавен роман за равносметката, самотата, търсенето и откриването на любовта, за познанствата и връзките, които ни крепят. Неслучайно романът оставя у читателя същото усещане, каквото и „Човек на име Уве“.
Биргите
е толкова стара, че всичките й приятели са мъртви. Самотна и крехка, тя
прекарва по-голямата част от времето в апартамента си в Париж, където е обзета
от упадъка на собственото си тяло и спомени за дълъг живот.
Имала
е много успешна кариера на сърдечен хирург в среда, доминирана от мъже, и
създаването на семейство никога не е било неин приоритет.
Биргите
е остроумна, иронична и хаплива, с тежък характер. Сега се опитва да се примири
с живота в последните си мигове на съзерцаване на хората и света. Защото
старостта за нея е преди всичко удобен стол и гледка към кварталната уличка.
Въпреки мъдростта и опита си, тя не се отказва от мечтата да намери любов.
Удивително
е как един автор на 43 може да пресъздаде всичко онова, което се случва в
главата на жена, два пъти по възрастна от нея. Това майсторство на Шерсти
Анфинсен й носи няколко литературни награди в Норвегия. Книгата е толкова
успешна сред читателите, че неминуемо се ражда продължение – то пък става
норвежкото предложение за Европейската награда за литература.