Безплатен транспорт до „Бранителите на Стара Загора” на 3 март

Два автобуса ще бъдат осигурени от общинското дружество „Тролейбусни и автобусни превози“, за да бъдат от полза на желаещите да се включат в общоградското отбелязване на сакралната за българите дата – 3 март.

Безплатният транспорт ще тръгне в 10.45 часа от подлеза на Регионална библиотека „Захарий Княжески“ на бул. „Руски“. Техният маршрут ще е бул. „Руски“ – „Ген. Столетов“ - бул. Св. Патриарх Евтимий“ - ул. „Хан Аспарух“ - Околовръстен път, Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“.

От 11.45 ч. пред мемориала ще се състои общоградското честване на 145 години от Освобождението на България „Пред падналите за България – поклон“, както и финалът на паметното шествие с 300-метровото българско знаме.  Празничната програма ще завърши с концерт на Петя Панева и ансамбъл „Загоре“.

След приключване на тържеството, автобусите ще се връщат обратно и ще обслужват спирките по направление кв. „Самара“ – кв. „Железник“. И тази година, в обществения транспорт навръх 3 март ще звучат патриотични песни.

Цялата програма, посветена на годишнината от паметните събития през 1878 година, е наситена със събития. Празничният ден започва в 9 часа с Молебен за България в Катедрален храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. От 10.15 часа, едновременно пред всеки паметник, посветен на 3-и март в града, ще бъдат поставени венци и цветя. Ритуалът за издигане на Националното знаме на Република България ще бъде от 10.30 часа на площада пред Община Стара Загора. Паметното шествие с 300-метровия трибагреник ще започне в 11.00 часа.

"Клубът на странните деца" учи на съпричастност

 „КЛУБЪТ НА СТРАННИТЕ ДЕЦА” (изд. Персей, превод Красимир Проданов) е историята на неколцина малчугани, които се различават безнадеждно от своите връстници. Мила е отнесена, колкото си щеш, пък и най-много на света обича паяци. Петър е четвъртокласник с вид на първолак. А Катка е пълничко момиче, което ходи вечно само̀… и с книга в ръка. Към тях се присъединява и Франта – злобен до немай къде, защото доживотен спътник ще са му патериците.

 

Така негласно се ражда Клубът на различните деца – всяко със свои интереси, но обединени от своето нещастие. Съучениците им се подиграват, а родителите им често ги хокат.

 

Само че вместо история за нещастни хлапета, изпълнени с комплекси, Петра Соукупова, една от водещите чешки писателки днес, ни поднася брилянтна история, изпълнена с хумор и приключения на всеки ред. Колкото и да са различни, Мила и компания знаят как да се забавляват… и дори организират общо бягство от вкъщи. Озовават се в изоставен лагер накрай света и приключенията могат да започнат!

 

„Клубът на странните деца” е книга, която натрива носовете на всички, които си мислят, че познават добре живота. Защото героите на Петра са по-мъдри и от най-умните възрастни. Учат се сами от грешките си, но вече знаят най-важното – на този свят всички сме различни и всеки носи в себе си нещо уникално.

 

Еднакво забавна и полезна е „Клубът на странните деца” и за младите читатели, и за възрастните. Попива се с удоволствие и дълго се помни. После и към света наоколо се отнасяме с повече разбиране и доброта.

 

Точно това е най-важната тема в творчеството на чешката писателка изобщо. Едва на 40, тя е автор на едни от най-споменаваните заглавия в съвременната чешка литература. Завършила е специалност Сценарий и драматургия и е написала пет книги за възрастни и три за деца. Носител е на престижните литературни награди „Магнезия Литера” и „Иржи Ортен”.

 

„Обичам всички свои герои - казва тя в едно интервю за сайта Novinky.cz. - От гледна точка на продажбите книгите ми за възрастни са по-успешни. Но последната детска, „Клубът на странните деца”, постигна също много добри резултати. Сега размишлявам върху това дали да създам по нея и филмов сценарий.”

 

Писателката признава и друго. Книгата се появява и заради родителите. Желанието ѝ е да разбират малко повече своите странни деца.

Авторката стъпва върху собствените си преживелици като дете. „Не можех да спя другаде освен у дома – признава в блога на своите чешки издатели от „Хост”. – Страх ме беше да не заспят родителите ми, а аз все така да съм будна, сигурно единствена на света. Бях с наднормено тегло, несръчна и непохватна сред другите деца.”

 

А ето и няколко мнения от читатели – споделени в сайта Databaseknih.cz. „За мен книгата е и хубава терапия за онези деца, които се чувстват странни. Но определено не е само за деца”, пише ПетК. „Тази неголяма книга включва пълната психология на аутсайдерите. В четирите образа са намерили място всичкият страх, срам, неразбирането на останалите и търсене на път към тях, което е трудно да се обясни на „нормалните”. Няколко епизода от книгата ме разтърсиха силно, не емоционално, а заради изразителността си, която ми напомни, че това всъщност не е литературна фикция, а самата реалност”, пише откровено Ина Пражакова. „Много ми хареса – подчертава Бустедка. – Много!”

Политиците не лъжат...

Почти библейска драма се разигра в края на миналата седмица в Стара Загора. Цялото партийно войнство на ГЕРБ, воглаве с Б.Б. дойде в Града на липите и естествено, роди новина - Ж. Тодоров отново ще е кандидат за кмет на общината.

Настоящият кмет многократно заявяваше, че това е последния му мандат, че няма повече да се кандидатира, но сега изведнъж заяви, че винаги е готов да поеме отговорност. Ясно е пред кого я поема, защото на номинация от бащицата не се отказва. Още повече, че в типично своя си, невчесан стил, лидерът поясни, защо предлага Живко:

"Това, което се случи със Стара Загора и най-големите ни опоненти не могат да го отрекат. Санирахме блокове, булеварди, дадохме казарми, правихме паркове, училища, детски градини, опери, стадиони, щяхте да имате и спортна зала. Затова считам, че Живко Тодоров ще бъде нашият кандидат за кмет”.

То щяхме да имаме и нова връзка с магистрала „Тракия” и действащо летище и още доста други неща, ама не станаха. За 12 години и нещо управление на най-можещата и принципна партия, това не можа да стане, но бъдещето е пред нас...

Демек, похвалиха се, нали всичко става само с Божията благословия? Ама ако се замисли човек, какви казарми е дал и на кого, явно става за Новия парк, ама не се разбира лесно, без определено усилие. Споменаването на опери и стадиони, ще накара невинният страничен наблюдател да си помисли, че в Зарата има поне два оперни театъра и десетина стадиона. Спортната зала пък я споменават с жал, щяхте да я имате, ама сега, като не сме на власт, видяхте ли, на, не можа да стане!

Демек, заралии, опичайте си акъла, че знаете кой го може и кой го прави... Ама някой ще попита какво точно е направено и кой го е направил – партията ли, правителството ли, общината ли?

Отчасти отговор дава кметът: „Следващите два месеца ни предстои много работа, да възстановим града в състоянието, в което трябва да бъде“. Тук обаче логично възниква друг въпрос – кой е направил днес така, че градът ни не е в състоянието, което трябва за бъде?

А на политиците не може да се вярва. Съвсем скоро Живко каза, че няма да се кандидатира повече, сега под височайшия поглед се отмята. Самият Бойко казваше, че кметовете няма да карат повече от два мандата, ама сега и той не помни какво е говорил. И това минава за принципна позиция, пример за младото поколение, което се роди, израства и изучава, под мъдрото ръководство на кметовете многомандатници.

Книга за изкуството да лъжем и блъфираме

За това че лъжата, измамата и самозаблудата са сред най-присъщите на човека черти разказва норвежецът Бор Стенвик в книгата си „Блъф: Всички лъжем“ (изд. „Изида“). Авторът е написал и специален предговор към българските читатели.

Лъгането и маменето не са сред качествата ни, с които можем да се похвалим, но без тях не бихме били хора. Съвременни специалисти по еволюцията смятат, че нашата интелигентност до голяма степен е предназначена да ни помага да разпознаваме блъфовете и да блъфираме другите. Без значение колко по-изискани или по-образовани ставаме, успехът ни до голяма степен зависи от уменията ни да подведем другите и да разберем кога ни мамят. Как да разпознаем лъжеца? Какво означава искреност във войната и политиката? Може ли един фалшификат да бъде истинско изкуство? Защо все още сме толкова зле в разкриването на лъжите? Защо толкова често търсим истината на грешните места?

Книгата е за това какво възприемаме като истинско или фалшиво и защо сме толкова загрижени да ги разграничаваме. Бор Стенвик изследва близката и далечната история, посещава Норвежкия изследователски институт по отбраната, интервюира историци на изкуството и невролози и вплита всичко това в интригуваща история за онова, което презираме, но същевременно го използваме: лъжата, измамата и самоизмамата.

Интересните истории и научните хипотези, изложени в тази книга, ще ви помогнат да различавате видовете лъжа и да разберете защо повечето хора просто не са в състояние да се оправят без нея, ще се научите да разпознавате чуждата измама и по-малко да се самозалъгвате.

В природата на човека е да извърта, да мами, да лъже, да блъфира, да доукрасява, макар че и животните го правят добре. Обкръжени сме от измами от самото си детство, а и самите ние понякога нямаме нищо против да добавим някоя неистина от себе си – или заради шегата, или заради спасението си. А що се отнася до фалшивите новини и социалните мрежи, там лъжата е значително повече от истината. Ще ви бъде много по-лесно да се ориентирате в обкръжаващите ни лъжи, ако внимателно прочетете любопитната, но едновременно с това и сериозна книга на Бор Стенвик за естеството на това феноменално явление.

Циничната и користна лъжа през всичките епохи се осъжда от обществото. А ето че остроумният блъф, умението да се прибегне до измама за добри цели (например да се обърка врагът) предизвикват симпатия и възторг. С какво е свързана тази двойственост, какви са механизмите на лъжата и защо са нужни на човека в хода на еволюцията – тези въпроси разглежда авторът. В търсене на отговорите той изучава най-новите образци на камуфлажа, записва се на курсове по аристократични маниери в Лондон, изследва фалшифицираните шедьоври на изкуството и за момент се подвизава в бар за свалки. Запознава се с най-новите теории на философите, антрополозите и невропсихолозите, беседва с изкуствоведи, полицейски експерти и орнитолози.

Бор Стенвик (1976) е журналист и живее в Осло. Публикувал е три книги, от които две са наградени. 

Показват премиерно филма „Пеещите артисти" в Регионалната библиотека

Изключително любопитен музикален документален филм за проекта “Пеещи артисти” и концертите в Стара Загора, Бургас и София, както и клиповете, които бяха създадени, ще бъде излъчен в залата на старозагорската Регионална библиотека „Захарий Княжески“ на 10 февруари, петък от 20 часа.

Филмът e посветен на Татяна Лолова, която още приживе подчертаваше, че е „пееща актриса“ и стана вдъхновител за осъществяването на проекта от Игор Марковски.

„Пеещи артисти“ е последния творчески проект в който участва голямата българска актриса Татяна Лолова и пази нейните образ и глас такива, каквито винаги сме обичали да виждаме и чуваме.

„Пеещи артисти“ е 55-минутна документална лента на режисьора Васил Стефанов. Решен е в черно-бели и цветни кадри и перфектен стерео звук, в който звучат изпълненията на звездите на България – Татяна Лолова, Орлин Горанов, Добрин Досев, Людмила Сланева, Герасим Георгиев - Геро, Симеон Владов, Гергана Стоянова, Николай Урумов, Мая Бежанска, Даниел Цочев, Койна Русева, Дарин Ангелов, Стефания Колева, Милена Маркова, Миро, Маргарита Хранова, Братя Аргирови, Димитър Вълчев и Симфоничния оркестър под диригентската палка на Маестро Георги Милтиядов и други.

Във филма звучат песните “Любовта”, “Кутийка за спомени”, “Пианистът”, “Ля ля”, “Роднина на дъжда”, “Българският тъпан”, “Като птиците”, “Рядък екземпляр”, “Дихание”, “Спомен”, “Ария на клеветата”, “Да бъдем различни”, “Защо?”, “Песен за Мими”, “Аз бях дотук!”, “Нависоко”, “По пътя”, “И”, CheSara”, “Зайди, зайди”.

Лентата „Пеещиартисти“ ще се прожектира в рамките на кинофестивала „Master of Art“ 2023, като прожекцията в София е насрочена за 20:00 часа също на 10 февруари в Кино „Люмиер“, НДК. В Стара Загора ще се прожектира в същия ден и час.

„Спектакълът "Пеещи артисти" е доказателство,че всички ние сме артисти на сцената на живота,тук няма его, няма вражда, няма завист...Има артисти, които могат да пеят и певци, които са фантастични актьори."Пеещи артисти" е цялата наша обич.Нали сте чували за  т.нар "музикална пауза"?В "Пеещи артисти" има музикална въздишка“, казват създателите на лентата, които лично ви канят да присъствате на премиерата на филма в Стара Загора.

„Сигурд, Убиеца на дракона“ ни пренася в света на викингите

  „Сигурд, Убиеца на дракона“ от Турил Турстад Хаугер е роман, придобил статут на класика в жанра си. Преведен досега на много езици, той най-сетне излиза в превода на български, в издание на „Книги за всички“.

Сигурд е най-малкият син на страшния викингски вожд Хокон, който с корабите си извършва набези в Европа и оттам докарва роби и скъпоценности. Отгледан от робинята Еда, Сигурд обаче е различен от братята си. Баща му иска да го превърне в страховит воин, който да мачка другите. А Сигурд дори се сприятелява с отвлечените от Ирландия роби Тир и Рейм. Плаши се, но се чувства и привлечен от Гарванката, отхвърлено от останалите момиче с магически способности.

Около Сигурд има твърде много тайни, в мрака дебнат опасни врагове. А когато трябва да бъде платена цената на жестокостта, упражнявана векове наред, той трябва да възмъжее и да победи легендарния дракон, който пази съкровището…

Турил Турстад Хаугер (1943-2014) е норвежка писателка, спечелила много награди и читатели с книгите си. Завършила е Университета за изкуства и занаяти в Осло. По-късно учи етнология, северна археология и фолклор в университета в Осло. Най-известният й роман е „Сигурд, Убиеца на дракона. Той е и екранизиран.

Писател като Турил Турстад Хаугер има способността да съживява историята, да изобразява живот, принадлежащи на далечното минало и да помогне за по-дълбокото разбиране на викингите.