ВиК като начин на употреба

ВиК Стара Загора обяви в началото на миналата година амбициозен план за реконструкция на своята мрежа и започна неговото изпълнение в Стара Загора, Казанлък, Чирпан, Раднево... не остана нито един голям общински център в региона, чийто улици да не са разкопани, а логичното за тази дейност спиране на водоподаването и промени в движението станаха основни новини почти всеки ден.

Неудобството, както твърдят от дружеството, е за хубаво. Ще намалят до минимум загубите на вода, авариите и т.н. Но пътят към... сещате се към къде, е послан с добри намерения. Цената на водата в Старозагорско бе два пъти увеличена през миналата година, при това драстично! Последно, КЕВР утвърди 4,61 лв. за кубик, на свое заседание на 30 декември?! Новата цена бе успешно скрита до първите дни на януари, но после, така или иначе мина като гневна, но без много коментарии новина.

Двайсетина заралии обаче се събраха на протест пред управлението на ВиК и необичайно, веста за увеличението не изчезна бързо, както се очакваше.

В управлението допуснаха само организаторът на протеста, известен като гражданина Миро. А обяснения по темата много не дадоха. КЕВР бил определил цените, от ВиК-то нямали право да коментират!

После кметът на Стара Загора влезе в темата, като щял да направи всичко възможно да...се коригират цените?! За увеличението била виновна една политическа сила, която сменила ръководството на ВиК-то...Демек, вкара темата и в политиката, нали избори идват?

Тогава станаха ясни и други подробности, без напълно да се осветли темата. Бизнеспланът на ВиК, на базата, на който е предложено увеличението е приет отдавна. И то от Асоциацията на ВиК дружествата, която включва всички общини в региона. Те са утвърдили плана без възражения, а от старозагорска община, дори не са присъствали. Неможали, горките, да се запознаят напълно с документацията. На тази база КЕВР решава да увеличи цената на услугите, дори над заложеното от ВиК Стара Загора. Мотивите обаче са тайна!

Водоснабдителното дружество усвоява евросредства за амбициозните ремонти, но пък е изтеглило и заем, който трябва да се връща. Отделно разходите му, както се разбра, също не се контролират, кой знае колко стриктно. Например новият паричен салон, който бе открит миналата година, говорят, че бил с наем от над 10 000 лева на месец. Като се има предвид, че сметката може да се плати онлайн и още по ред други начини – в пощата, в изипей и т.н., поддържането на такъв салон си е лукс, да не кажем разхищение. Някои припомниха и дългогодишната практика за масова медийна реклама, която буквално запуши устата на местната „четвърта власт”, по теми, свързани с ВиК-то.

Други се сетиха за утвърдената, пак от КЕВР и нормативно практика, за разпределение на водата. Така, на апартамент, според потреблението, се разпределят допълнителни кубици вода, които, били разликата между показанията на главния водомер във входовете на блоковете и водомерите на абонатите. Като няма установени течове, откъде идва това разпределение и разлика при отчитането? Това е един въпрос, който няма отговор от много години!

Всичко това може да се обобщи с едно – абонатите на ВиК имат право само да плащат, толкова, колкото им кажат. Прахулякът, разкопаните улици, промяната в движението и т.н. са неща, които трябва да изтърпят безропотно. А за да им олекне, може да се сетят за стария виц: „Ало, БТК-то ли е? – Не, ВиК-то. –Нищо, и на вас да ви...”     

„Хелоуин” и „Скорпионс” са сигурни участници на рок феста край Могилово

Третото издание на рок феста в чирпанското село Могилово ще се проведе от 30 юни до 2 юли. Вече са ясни и хедлайнерите, които ще закрият фестивала – „Хелоуин“. Групата отново е в България, но за първи път е участник в Мидалидаре рок фест. Рокаджиите ще пристигнат с тримата си популярни вокалисти през годините – Михаул Киске, Анди Дерик и Кай Хансен.

Първата обявена група за 2023 година е отново германска – „Скорпиънс“, които пък ще открият тазгодишния фестивал. Името на третия хедлайнер ще стане ясно по-късно.
Билети за концертите вече са в продажба, а организаторите се надяват да повторят успехът си от миналата година, когато събитието, отлагано няколко пъти заради епидемията от Ковид, отчете голяма посещаемост. За радост на хилядите фенове от цялата стана, през 2023-та няма да има пауза. Удобната локация в центъра на България и привличането на световни и любими на българските фенове групи гарантират, че това лято, Могилово отново ще бъде най-популярното рок-село у нас.

„Прахосъбирачки” е дебютът на Луцие Фаулерова

 „Прахосъбирачки” е дебютът на Луцие Фаулерова – книгата излиза сега и на български с логото на изд. „Изида“ и в превод на Красимир Проданов. При това става дума за един от най-превежданите в момента в Европа млади автори. 33-годишната писателка създава романа си преди пет години и веднага привлича вниманието на литературната критика и читателите. Докато анализаторите сравняват книгата със славния роман на Селинджър „Спасителят в ръжта“, нейните почитатели откриват по страниците много прилики със стила на по-съвременни литературни величия – Ървин Уелш и Чък Паланюк.

 

Анна, главната героиня на необичайния роман, е затормозена от собствените си спомени млада жена. Има необичайно хоби – да събира странни сувенири… или по-скоро да ги краде. Колкото и да опитва обаче, така и не се превръща в нормална млада жена. Изоставят я и двамата ѝ приятели – и интимният, и транссексуалният. Анна е в депресия – и сякаш по поръчка идва срещата ѝ с най-необичайния психолог на света, Виктор Кави. Може би точно той ще отвори вратата към проблематичното минало на Анна и сестра ѝ; може би точно той ще ѝ помогне да прескочи трапа на настоящето… или пък ще я бутне в него.

 

Стилът на Луцие Фаулерова е изпълнен с напрежение и в същото време леко мистериозен. Самата писателка казва, че книгата не е за невнимателни читатели, защото на много места из сюжета има малки сюжетни капанчета… или прахосъбирачки, ако използваме езика на главната героиня.

Необичайна, но четивна, „Прахосъбирачки” заслужи с излизането си номинации за най-авторитетната чешка литературна награда „Магнезия Литера”. Има и още една номинация – за наградата „Иржи Ортен”. Книгата отвори вратите пред Фаулерова и тя използва напълно своя шанс. Втората ѝ книга – Smrtholka, я изпрати на европейския връх. За нея младата писателка получи и Наградата за литература на Европейския съюз.

 

„Идеята дойде съвсем случайно – казва авторката в интервю за чешкото радио Wave. – Видях момиче, което седи, пуши и зяпа безизразно разни сувенири по рафтовете пред себе си. Непрекъснато размишлявах какво ѝ е, докато не осъзнах, че тя е плачела. В главата ми се появиха сто варианта как е плакала и за какво. Размишлявах върху историята 3-4 години, докато изградя в себе си образа на Анна. После написах книгата бързо.”

Съдбата на Анна обаче според Луцие Фаулерова е тежка. Младата жена е изправена пред баналностите на живота – например неработещо казанче в тоалетната или неспирно неразбирателство с родната ѝ сестра. Но изпод слоя всекидневни неволи изплуват проблемите на цялата тази генерация, родена в края на миналия век и израснала в условията на отчуждение, стрес и забързан живот.

Затова и по страниците се оглеждат семейното и сексуално насилие, общественото разделение, социалната изолираност. Затова и сами преброяваме заедно с Анна нейните прахосъбирачки, следваме задъхано монолога ѝ ред след ред, изпиваме до дъно чашата на горчивата ѝ съдба. А накрая може би проронваме и сълза за нея.

Авторът на „По дирята на змийската кожа“, сравняват с Иво Андрич

„По дирята на змийската кожа“ от Йосип Млакич (изд. „Персей“, превод Таня Попова) е история за сняг, който не покрива всичко, за престъпление и възмездие, което често идва твърде късно, за кръгове, в които се въртят човешките животи, за Босна, където злото е заровено плитко и се помни дълго и упорито, за историята, която не се променя от векове…

По време на турското владичество босненският монах Иво Лашванин провежда разследване на няколко брутални убийства, извършени заради отмъщение, насред религиозния конфликт между християни и мюсюлмани в свят, в който собствената печалба се измерва с чуждата загуба, а мярката за човешкото щастие често е чуждото нещастие.

Снегът е там, за да покрие кървавите следи от престъпленията и нещастията, които хората си причиняват един на друг, и да замрази съдбите в състояние на скръб, трагедия и безнадеждност.

Йосип Млакич е необичайно явление в съвременната литература. Критиката често го сравнява с нобеловия лауреат Иво Андрич и намира множество причини за подобна оценка.

В „По дирята на змийската кожа“, както и в предишните му романи, темата за Босна остава доминираща, но представена в друга светлина като „злощастна страна, където маниите са тежки и тъмни, продължават твърде дълго и по правило се разрешават с кръв или се отнасят в гроба.“

Този път Млакич се връща в далечното минало като разказва история, която има характеристиките на криминален роман. Главният герой е монахът от Фойница Иво Лашванин, чийто живот и дейност са белязани от две смърти – на монаха Петър, добрият дух, който е бдял над него, и тази на Катарина, жената, която е обичал. Необходимостта да остави следа от съществуването си е причината за написването на тази история, така че „писането не е нищо друго освен следа на див звяр в снега или змийска кожа, нещо, с което маркираме собствения си път и незначителност, начин да оставим следа на земята, или пък (а тази мисъл ми е най-тежка) просто заместител на потомството, от което ние, братята, сме лишени“.

Една конкретна смърт подтиква отец Лашванин към разследване, което е изпълнено с множество истории, легенди, исторически разкази, войни и глад, чума и глад, християни и турци, които търпеливо следват съдбата си по пътищата на Босна. В стил „Андрич“ авторът стъпка по стъпка ни води по дирите на убийците, отмъщаващи си един на друг, за да разплете една дълбока интрига, с корени в далечното минало, развила се във войни и лични вражди и приключила с жестоко и почти неразгадаемо убийство.

Древните времена със своите предизвикателства, оживяват в историите на героите и се сливат със съвремието. Преплитането на минало и настояще, общо и индивидуално, зло и добро, любов и омраза са в основата на този увлекателен роман. Това е учебник за живота за неизбежността на съдбата и Божията воля. Онзи, който е бил добър, не винаги получава добро и обратното. Те остават като диря, като стъпки в снега, за да ги четат и следват онези, които ги разбират, „защото снегът е книга, на която записваме пътищата си. И тези мои записки водят до същото. Не правя нищо друго, освен да записвам собствените си знаци върху хартията с мастило, което утре може да избледнее и да изчезне. Но ето, не можем да вървим срещу себе си, защото е човешко да оставяме следи подире си“.

Романът е спечелил наградите „Иван Горан Ковачич“ и „Кочичево перо“.

Йосип Млакич е известен като автор, който е почти обсесивно свързан с войната в Босна, която той - или нейните последици, или причини - е проблематизирал в книгите си, редовно отправя силни етични послания за абсурда и безсмислието на войната и пагубността на междуетническата нетърпимост и агресията, за повтарянето на злото в Босна. 

Излезе в книга пълният разчетен текст на списвания от Яворов вестник „Свобода или смърт”

В чест на 145 годишнината от рождението на Пейо Яворов излезе факсимилно издание с разчетен текст и коментар на ръкописния вестник „Свобода или смърт! Бунтовен лист“, списван от поета по време на участието му в борбата за освобождение на Македония. Вестникът е нелегален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) от началото на м. февруари до края на м. април 1903 г. Изданието е на „Книги за всички“.

„Свобода или смърт! Бунтовен лист” от 1903 г. заема  особено, централно място в биографията на Яворов като публицист и революционер. Едновременно с това изданието представлява интересна страница от цялостната история на българската литература и журналистика. Освен публицистика, която има стойност и днес, в броевете на вестника са включени и Яворови стихотворения (или части от тях) – „Хайдушки песни“, „Арменци“…

Непосредственият повод за появата на вестника „Свобода или смърт-Бунтовен лист” е Солунското решение на Централния комитет (ЦК) на ВМОРО за въоръжено въстание през пролетта на 1903 г. в Македония и Одринско. В тази връзка изниква спешната необходимост населението да бъде подготвено по всякакъв начин за предстоящото изпитание. На 29 януари 1903 г. събраните дейци на Серски революционен окръг в село Каракьой, Неврокопско, сред които Г. Делчев, Я. Сандански, Д. Гущанов и П. Яворов, обсъждат полученото известие от ЦК Солун.

Става дума за ръкописен вестник, „печатан” е чрез хектографска машина. До момента са известни общо 12 броя на вестника при тираж около 100 на брой. В списването му като преписвач на текста и печатар, т. е. като технически помощник на Яворов, участва и деецът на ВМОРО Мицо Кирилиев, четник в четата на Гоце Делчев. Почеркът, който се вижда на факсимилетата и с който е изписана всяка страница на 12-те броя на вестника не е на Пейо Яворов, а на Мицо Кирилиев.

Съществуват запазени свидетелства и на обикновените хора на Македония, с които е работил „вестникарят” Яворов и този факт е особено ценен. През тридесетте години на 20. век племенникът на Яворов, д-р Найден Найденов обикаля селищата в България, в които живеят македонски бежанци и се среща с тези от тях, които са работили с поета. Така попада на свещеник Стоян Воденичаров от село Ляхово, Демирхисарско, от чиято църква П. Яворов държи известната си „Великденска реч” на 6 април 1903 г. С дядо поп Стоян – вече 80 годишен, но със запазена памет и доста бодър, Н. Найденов разговаря през 1939 г. в село Петрово, Свети Врачко и записва разказа му: „Заедно с Яворов остана и секретарят му Мицо Кирилиев. В село (Ляхово) Яворов престоя цели четири месеца, през всичкото време той пишеше вестници. Мицо ги печаташе на една малка машинка – (хектограф) и със специални куриери ги разпращаше в цели топове из Серския окръг.... В моята памет Яворов е запечатан все замислен и мълчалив, винаги с изцапани ръце и лице от химическия молив, който непрекъснато държеше в ръка.... Когато почиваше от работа, той обичаше да приказва по политиката, по положението на поробеното население.”

Д-р Н. Найденов се среща и с баба Доста, също от с. Ляхово, Демирхисарско. В нейната къща се помещава „печатницата” на „Свобода или смърт”: „Всички българи в село, и мъже и жени знаеха, че у нас се печата вестник и без никой да им каже, зорко следеха да не дойде от невиделица турски аскер. А ако се зададеше, тичаха у дома да съобщят, та да се земат мерки.... Аз по цел ден со все сила бухах стана и пеех на висок глас песни, които гостенина много обичаше, та, ака мине по пътя някой от гъркоманите, да не чуе работата около машината...” 

Чрез статиите си във вестника Яворов предоставя на многобройните агитатори на Организацията добре формулирани темите и въпросите, които най-силно вълнуват хората преди готвеното въстание, предлага и отговорите на тези въпроси – образно представени и умно анализирани и доказани.

Най-известната уводна статия на Пейо К. Яворов от в. „Свобода или смърт” е от великденския извънреден брой № 9 от 6 април 1903 г. Тя е и единствената, за която може да се приеме, че е озаглавена –  „Велик-ден” стои непосредствено под „главата” на вестника, на едно ниво с подзаглавието „Бунтовен лист”.

Във „Велик-ден” поетът прави връзката между християнския Великден, празник за хилядите вярващи, и Великия ден за Македония – нейното освобождение, който ще настъпи като празник за хората ú след преживените борби и страдания. На пръв поглед задачата му е неизпълнима, поради противоположността на посланията – „любов” и „освободителна борба” – известно е,  че тази борба е свързана с насилие и смърт. Яворов обаче прави свое тълкуване на библейските сюжети - припомня на читателите си за Христос и неговата мъченическа смърт на Голгота, посочва борбата на първите християни и раждането на християнството.

Най-цитираните редове от Яворовата публицистика изобщо също са част от тази статия: „И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ний ще я кажем: Тя е цялата европейска земя. И ако за една Голгота непременно е нужен един връх – ний ще го назовем: М а к е д о н и я! Поне така се нарича днес...” Дълги години в българската историопис последното изречение „Поне така се нарича днес...” съзнателно е изрязвано от цитата.

Вестникът на ВМОРО „Свобода или смърт. Бунтовен лист” е с размери  27 / 40 см. Изданието включва пълно факсимилно представяне на всяка страница от 12-те броя на вестника с разчетен текст и коментар. Разчитането е дело на доц. д н Милкана Бошнакова и е направено по оригиналите на „Свобода или смърт! Бунтовен лист“, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ-БИА) в София. Инициатор и вдъхновител на книгата, при това тя да се осъществи на базата на ново разчитане на текста по оригинала на вестника, е проф. Димитрина Нанева – правнучка на Яворов по линия на неговата племенница Малина. В началото на 2022 г. проф. Нанева внезапно си отиде от нас. Изданието е в нейна памет.

 

Дерида Денс представя три танцови спектакъла в Стара Загора

 

На 2,3 и 4 феврари 2023 г. танцова компания Дерида Денс гостува в Стара Загора на сцената на Операта.

Derida Dance Center e първият център за съвременен танц и обучение в България, основан през 2010 г. и функциониращ посредством Фондация “Арт Линк”. Центърът има широк спектър от дейности, чрез които изпълнява целите на организацията, а именно да бъде инструмент за ускоряване развитието на съвременното танцово изкуство в страната, подкрепяйки съществуващите и изгряващи таланти в областта, чрез създаване на нужните за това условия. Основните направления, в които работи центърът са: независими танцови продукции, обучителна и тренинг програма за Съвременен танц, международни партньорства, резидентска програма, презентационна и кураторска дейност.

 

2 февруари - ТЕМЕЛ - танцово представление на компания Дерида

Темел е спектакъл, изграден върху личното усещане за връзката с корена.

Дали сме се отдалечили от корена си? А можем ли да се върнем там? Искаме

ли? До колко общият ни културен код ни унифицира или напротив – прави ни

уникални?

Хореограф: Живко Желязков

Музика: Иван Шопов

Вокал: Ася Пинчева

Гайда: Георги Маринов (Хорхе)

Костюми: Ника Илиева

Реквизит визия: Георги Тодоров

Танц: Ивона Машова, Марина Харалмбова, Николай Райчев, Изабел Миткова

Продуцент: Атанас Маев

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на

културата на Република България, направление “Танц” и “Разпространение"

3 февруари - FRACTUS - визуално танцово представление

FRACTUS е визуален танцов пърформанс, вдъхновен от природата на

фракталите - фрагментирана геометрична форма съставена от фрагменти

подобни на цялото. В представлението вътрешната връзка между

фрагментите-тела потапя зрителя в особената красота на хаоса.

Концепцията на представлението предоставя възможност за наблюдение от

различни перспективи, което позволява на зрителя да изгради собствено

триизмерно пространство и да открие личната си връзка с хаоса.

Концепция и хореография: Живко Желязков

Визуална среда: Владислав Илиев

Музика: Иван Шопов

Танц: Ивона Машова, Симона Тодорова, Филип Миланов, Вяра Болградова

Визуална идентичност: Николай Карасъбев

Продуцент: Атанас Маев

Проектен координатор: Милена Виденова

Проектен асистент: Изабел Миткова

Живко Желязков е носител на награда ИКАР 2017 г. със спектакъла S INNER

и един от топ 20-те хореографи на Европа за 2018 г. към мащабната

платформа "Aerowaves - dance across Europe", избран със спектакъла

F63.9.

Негови представления са представяни във Ванкувър, Тел Авив (Suzanne

Dellal Center), Йерусалим (Machol Shalem Dance House), и Пекин и др.

Визуалният танцов пърформанс FR | ACT | US е създаден в рамките на

проекта Clash - when classic and contemporary dance collide and new

forms emerge и с финансовата подкрепа на Столична община, Дирекция

"Култура", и Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria

Clash - when classic and contemporary dance collide and new forms

emerge - съфинансиран от Програма "Творческа Европа на Европейския съюз

(Grant Agreement No 2018-2032/001-001), Програма Култура, Столична

община; Национален фонд Култура;

 

4 февруари - ТЕЛЕПОРТ

ТЕЛЕПОРТ е ТЕЛЕПОРТ опит върху взаимодействието на танц и технологии,

чието действие пренася зрителя от сценичната среда към дигиталното

пространство и обратното.

Пърформансът фокусира вниманието върху подскоците между on и offline и

до колко действията в единия свят влияят на другия и обратно. Равни ли

са тези светове и можем ли да живеем само offline? А може ли само online

да се живее?

.Идея: Владислав Илиев, Живко Желязков

Хореограф: Живко Желязков

Асистент хореограф: Вяра Болградова

Танц: Изабел Миткова

Музика: Иван Шопов

Визуална среда: studio Phormatik.

Notch дизайнер: Михаил Илиев

3D среда: Михаил Илиев, Матьо Дервенков

Осветление и мапинг: Владислав Илиев

Фотограф: Марин Кафеджийски

Продуцент: Атанас Маев

„Третата истина“ е нов роман от скандинавския майстор Курт Ауст

 Курт Ауст е един от големите скандинавски майстори в криминалния жанр, спечелил е двете най-големи награди – „Ривертон“ и „Стъкленият ключ“, а у нас е познат с романите „Невидимото братство“ и „Алхимия на отмъщението“, последвани от „Денят на Страшния съд“ и „Прокълнатият“.

„Третата истина“ (изд. „Персей“) е нова среща с писателя – обемен роман от близо 600 стр., които се четат на един дъх. Героите ще ви напомнят Шерлок Холмс и доктор Уотсън. Става дума за датския професор Томас Буберг и младия му асистент, норвежеца Петер Хортен, които разследват престъпления на исторически фон, в началото на XVIII в.

Професор Буберг и Петер Хортен са изпратени със специално поръчение от краля да разследват жестокото убийство на Ханс Хале, уважаван от всички управител на имение, който няма врагове. Предполагаемият извършител е бил задържан веднага след убийството и изглежда, че случаят е решен. Но професорът и неговият асистент възобновяват разследването. Дали този, който е изтръгнал сърцата на два елена в гората и е нарисувал обърнати кръстове на челата им, е способен да убие и човек по толкова жесток начин?

Професор Буберг и Петер Хортен се сблъскват с различни версии за случилото се, разпитват свидетели и заподозрени. Въпреки необикновения синхрон, в който работят - логическото мислене на професора и детайлната памет на асистента, се оказва, че криминалната загадка може да оплете и тях в собствените им разсъждения. Същевременно и животът им е в опасност – истинският убиец е близо до тях…

Всяко финално разкритие се оказва предпоследно, за да се достигне накрая до Третата истина. Извършителят е известен като извършител на убийство, което не е извършил, но въпреки това е получил наказанието си за убийство, което никой не е знаел, че е извършил. Доста заплетено, но е представено с виртуозна логика от майстора на жанра Курт Ауст.

За 7 път МЕНАР ФИЛМ ФЕСТ гостува в Стара Загора

SOFIA MENAR FILM FEST за пореден път гостува в Регионална библиотека „Захарий Княжески“в Стара Загора. Целта му е да покаже най-доброто в киното от Близкия Изток, Северна Африка и Централна Азия. Фестивалът има традиционно издания освен в София – в Стара Загора, Варна, Пловдив и др. В Града на липите това е седмото поредно издание, което се случва благодарение на партньорството между АртЕриа и Регионална библиотека „Захарий Княжески“- от 17-ти до 28-ми януари. 

  Програмата: 

 17.01. (вторник) 18:00 ч.: Жена | MENAR Film fest in Stara Zagora| Откриване Премиера за България Режисьори: Анастасия Микова и Ян Артюс-Бертран Жанр: Документален Нейната лична история чрез разказите на жени от целия свят. Една среща на четири очи с момичето и старицата, със съпругата и любовницата, с девойката и майката. Със страхa и болката, с радостта и удоволствието, с победата и поражението. Послание за любов и надежда до всички по света колко далеч е стигнала. Tя и още колко път я чака. 

 19.01. (четвъртък) 18:00 ч.: Между тоя и оня свят | Иран, 153 мин. | MENAR Film fest 2023 Режисьор: Шахаб Хосейни Сценарист: Шахаб Хосейни, Ерик-Еманюел Шмит Жанр: Драма Носителят на „Сребърна мечка” от Берлинале и наградата за най-добър актьор от фестивала в Кан Шахаб Хосейни („Раздяла”, „Търговският пътник”) сяда на режисьорския стол, за да заснеме адаптация по „Хотел между тоя и оня свят” на Ерик-Еманюел Шмит за млад мъж, който неочаквано се озовава на странно място между живота и смъртта. 

 21.01. (събота) 14:00 ч.: Като слънцето и луната | Иран, 93 мин. | MENAR Film fest 2023 Режисьор: Сетаре Ескандари Сценарист: Сомайе Таджик Жанр: Драма След смъртта на мъжа си, Бибан дава обет за мълчание и повече не проговаря. Остава в къщата на своя свекър, за да отгледат заедно сина ѝ. Дните ѝ са тъмни и безмълвни като нощта, животът ѝ е пуст, докато един ден в града не се завръща Хамраз, една изгубена любов от младостта, и слънцето в сърцето ѝ отново изгрява. 

 21.01. (събота) 16:00 ч.: Кодокуши | Япония, Турция, 88 мин. | MENAR Film fest 2023 Режисьор: Енсар Алтай Сценарист: Енсар Алтай Жанр: Документален Кодокуши е японски термин описващ смъртта на самотни хора, които умират в жилищата си и известно време смъртта им остава неустановена от околните. Норихито работи във фирма, специализирана в почистването на домовете на починали самотници. С течение на времето мъжът осъзнава, че и неговата връзка с близките му избледнява все повече. 

 24.01. (вторник) 18:00 ч.: Остава мигът | Турция, 110 мин. | MENAR Film fest 2023 Режисьор: Ебру Шереметли Жанр: Документален Филмът представя историята на една от най-известните хореографки в Турция – Зейнеп Танбай. От пътуването й в Щатите и срещите ѝ със световни имена в света на танца до разработването на магичните ѝ спектакли в студиото ѝ в Истанбул. 

 26.01. (четвъртък) 18:00 ч.: Бейрут bet | Ливан, 97 мин. | MENAR Film fest 2023 Режисьор: Мишел Камун Жанр: Трилър Зико отскоро е на свобода и е готов да отвори нова страница в живота. Иска отново да спечели сърцето на жената, с която го е разделил затворът, да започне легален хазартен бизнес и да се грижи за възрастните си родители. Една последна измама ще му осигури живот на светло, а старите приятели винаги са насреща. 

 28.01. (събота): 14:00 ч.: Наргес | Иран, 84 мин. | MENAR Film fest 2023 Режисьор: Пайман Ескандари Наргес е жената-блян за Хосейн: красива, приветлива, винаги готова да го последва и да го изслуша. А най-голямата мечта на Хосейн е да се ожени и да бъде богат, за да е щастлива жената до него. Но реалността е малко помрачна за чаровника, защото Хосейн е със синдром на Даун и за да сбъдне мечтата си ще трябва да положи повече усилия. 

 28.01. (събота): 16:00 ч.: Нашето наследство | Франция, 110 мин. | MENAR Film fest 2023 Режисьор: Ян Артюс-Бертран Една история за природата и човека. Един фотограф, посветил 50 години от живота си на нашата планета. Една покана за мир със Земята. Едно недовършено завещание, което всички заедно пишем и зависи само от нас къде ще сложим точка. “Ако историята на Земята се събере в едно денонощие и сега е полунощ, животът трябва да е възникнал около 6 сутринта. С появата на първите хора към 11:58 ч. всичко се променя. В стремежа си да постигне успех, човекът решава, че може да има надмощие над природата. Но днес законите й ни напомнят за нея. Всички заедно трябва да посрещнем съдбата си. Моето завещание е много просто: „Любов към живота“.” Ян Артюс-Бертран. 

 Всички филми са със субтитри на български и английски език. Входът за прожекциите е с билети: 10 лв. /7 лв. за ученици и пенсионери. МЕНАР PASS дава достъп до всички прожекции (с изключение на откриващия филм) и е на стойност от 49,00 лв. в продажба ето тук: https://epaygo.bg/2110960685 Билетите са в продажба online в мрежата на epayGo, на всички каси на EasyPay и на касата 1 час преди всяка прожекция.