„Дронът“ – романът, който промени представите за трилъра

Романът „Дронът“ (изд. „Книги за всички“, превод Евгения Кръстева) притежава всички онези качества, което са превърнали Уни Линдел в скандинавската кримикралица – вълнуваща криминална загадка, напрежение, от което те побиват тръпки, и психологически добре изградени герои, които са повече от това, което изглеждат на пръв поглед. След изключително успешния и у нас неин роман „Знам къде живееш“ идва този нов майсторски трилър. Полицейският инспектор Мариан Дале разследва случай с убийство, който е сходен с друг отпреди пет години, когато млада жена е убита в палатка в тъмна гориста местност. Дали двете престъпления за свързани? Търсенето на истината става твърде лично за полицайката и когато стигне до нея, тя вече няма да бъде същият човек като преди. Мариан има неприятното чувство, че някой я наблюдава – на мястото на престъплението, дори и у дома й, след като решава да вземе със себе си съседче – седемгодишно момче, просто на разходка в района, където е извършено убийството. Но това е голяма грешка. Детето вижда „нещо“, което запазва за себе си. Но убиецът не знае и смята, че трябва да отвлече детето. А шестнадесетгодишната дъщеря на жертвата решава да разпъне палатка в гората, на мястото на убийството. Тя ще бъде примамка, но Мариан и полицията не знаят това. В същото време един мъж с дрон, с който следи жертвите си, се крие в сенките. Той иска да бъде като кумира си, за който е научил от архива на изоставения военен обект в близост до местопрестъплението – елитен войник от Афганистан, виновник за убийствата на жени край блатата на Кабул и разжалван за това. Защо изчезва момчето на съседите? Мариан не вижда ли дрона отвън пред прозореца й? Какво се случва с шефа на фирмата за производство на дронове, елегантно облечения Кент Робертшон? Историята се обръща наопаки. Нищо не е такова, каквото изглежда. Мариян се промъква без разрешение в забранената зона на закрития военен обект. Открива неща, които не трябва да бъдат там – страховити лекарства, стари военни доклади, които взима, ключове от бункерите. Във фабриката за дронове някой стои и я наблюдава с камера за наблюдение. Мариан се прибира и мисли, че е в безопасност у дома и че никой не знае къде живее. Но усещането, че някой я наблюдава, продължава. В надпревара с времето Мариан отново отива на престъплението сама. Тя се озовава в тъмна гора, където е момичето примамка, а в един от бункерите е затворено отвлеченото момче на съседите й. Опасният елитен войник и неговият имитатор – мъжът с дрона, се приближават от двете страни. И накрая кой е убиецът, мъж или жена? Сигналът на мобилния телефон на Мариан е слаб, ще успее ли полицейското звено да дойде навреме? Кой ще оцелее и кой ще умре? Голяма част от действието се развива в гората, в градини и дървени къщи със стени, които са живи. Природното е важна метафора в историята и тук се крие една от силните страни на Уни Линдел – умението й да вплита символика в езика и повествованието. Ако човек се върне назад и се вгледа по-внимателно в текста, след като е прочел книгата, може да види как в на пръв поглед невинни описания и ситуации има намеци за отговора на криминалната загадка. Линдел майсторски използва драматични похвати, за да създаде контрасти и потискаща атмосфера за читателя и да го разтърси, когато е най-уязвим. Промяната между гледните точки създава ритъм, движещ историята напред и залепващ читателя за книгата. Разследването включва няколко обрата и всеки един от тях е изненадващ. „Дронът“ е трилър за тъмните очи, които тайно ни наблюдават, и скритите стаи с болезнени неща, до които човек не може да допусне другите. С изключителния си психологизъм и реализъм романът „Дронът“ променя представите ни за жанра на трилъра, като изкушава и получава високи оценки дори от читатели, които рядко посягат към такъв тип книги.

Обезопасяват покрива на монумента на Бузлуджа

Почистването на отломките от покрива на паметника Бузлуджа е първата и неотменна мярка, за да се обезопаси сградата. Това ще позволи безопасното провеждане на бъдещи дейности по опазване, както и осигуряването на достъп за посетители. Причината за състоянието на покрива е демонтирането на медната ламарина от него през 90-те години. Незащитени, след три десетилетия, дървените дъски са прогнили и в насипно състояние, стъклената вата се разпрашава, а профилираната ламарина е силно корозирала и нестабилна. При силен вятър има реален риск за живота и здравето на хилядите хора, които посещават монумента отвън всяка седмица. Настоящата задача е отстраняването на тези опасни отломки. За щастие, металната носеща конструкция е все още в добро състояние и ще бъде запазена. След почистването ще е възможно подробното проучване на покривната конструкция, проектирането и изпълнението на ново покривно покритие в следващ етап. Обезопасяването на покрива се извършва от екип от професионални алпинисти. Дейностите се провеждат в рамките на проекта „Обезопасяване и осигуряване на временен посетителски достъп на монумент Бузлуджа“, финансиран от Министерство на културата и реализиран от Областна администрация Стара Загора в партньорство с фондация „Проект Бузлуджа“ и Община Казанлък.

Защо е лоша Русия?

Русия е лоша, а както стана известно отскоро – лоша през цялото си съществуване. Всяко друго мнение е фейк, фалшива новина и дело на хора, които получават по 4000 лева, според изявленията на една известна Лена (уф, то името ѝ прилича на руско). Българите, според доста публикации, винаги сме били поробвани от руснаците, никога освобождавани. Освобождението било пропаганда. Но в основата на разпространяващата се русофобия, българите не са причината, първопричината е какво иска „цивилизования свят“ от Русия? Русия е много голяма, вярно от времето на империята и от СССР малко се смали, но пак остава 17 милиона квадратни километра. А на тази необятна територия има големи природни богатства, има големи количества от цялата Менделеева таблица. Руснаците обаче са лоши, защото не ги споделят, и то на цени, по които Запада ги иска. Няма нито една голяма добивна компания, чийто контролен пакет да не е руски, а в много случаи, както при Газпром, компаниите са и държавни. Ето това е лошото. Русия не е сигурен доставчик на ресурси – зърно, нефт, газ, въглища , стомана, редки метали и какво ли не. Обаче…доскоро беше! Не трябва да забравяме, че доставките бяха сигурни, дори по времето на СССР. То именно тогава започнаха и по-сериозните отношения със Западна Европа. Русия стана лоша, когато започна да строи газопроводи, заобикаляйки Украйна -страната, която повсеместно, с помощта на Запада стана най-големия враг на Русия. Тогава природния газ стана окончателно оръжие в ръцете на руснаците и лично на Путин. Ако същото гориво идва от САЩ, разбира се, е най-обикновено и с носи демократична сигурност. ЕС решиха постепенно да спрат всякакви връзки с лошите руснаци. Съюзът поиска да спре всякакъв внос на горива, метали, и какво ли не. Американците пък запорираха/замразиха огромни банкови сметки на Руската федерация. Простичко казано, давайте газ, нефт и друго каквото поискаме, ние ще платим, но вие няма да можете да ползвате тези пари. Когато сме готови, ще прекъснем отношенията си напълно! Лошите руснаци обаче поискаха плащане в рубли, всъщност то пак не бе в рубли, а в договорената валута, но преводите трябваше да се направят в тези руски банки, които още не са извадени от системата за разплащане, а чрез борсата да се превалутират в рубли. Това обаче бе разтълкувано като огромно изнудване и много страни, включително и България, отказаха да плащат по тази схема. Е, лошите руснаци спряха газа. Лоши! И още как… Руснаците са лоши и защото имат прекалено голяма армия. Защо им е такава? Нали трябва да гарантират сигурността само на някакви си 17 милиона квадратни километра? Е, имат и няколко бази зад граница. Щатите имат стотици, но те не заплашват никой! Само защитават американските интереси, дори на десетки хиляди километри от САЩ. Руснаците, знае се от историята са нахлували къде ли не – в Париж, Варшава, София, а в Берлин и няколко пъти. Вярно е, но и често са се оттегляли, докато американците гостуват дори там, където не са съвсем желани…например, в Куба. И нищо не може да ги накара да си тръгнат! Руснаците преследват политическите си противници и зад границите си. То почти всички украински герои, като започнеш от Петлюра, та свършиш с Бандера, са убити – кой в Париж, кой в Мюнхен. Сега обаче руснаците толкова са се разучили, че дори с най-смъртоносния боен газ „Новичок“ не могат да убият жертвата си, в случая Скрипал. Не само лоши, но и некадърни! Руснаците не признават основни човешки права и ценности. Не искат и не искат да признаят, че свободата на неправителствените организации, които получават пари от други държави само помагат на демокрацията. Не признават и правата на хомосексуалисти, на всякакви инакомислещи, извън установените в страната им правила. Вярно, в Саудитска Арабия също има известни проблеми с тези общочовешки права, но там Запада не натиска много правителството, което дори не се избира с избори. Руснаците са лоши и защото си отстояват своя мироглед, който е различен от нашия, разбирай евроатлантическия. Въпреки, че търпимостта към различния е в основата на толерантността – основен принцип на демократичните общности. Реално, Запада има много повече общо с Русия, отколкото някои други стари и верни съюзници, но опити за разбирателство с руснаците дори не се правят. С тях се разговаря или ултимативно, или със заплаха. А историята показва, че Русия никога не се е поддавала на такъв натиск. Навремето Алфред Розенберг имал план за отслабването на Русия. Държавата да се разчлени поне на седем части. Някои от тях да се европеизират/германизират, другите да се контролират и експлоатират. Този план е актуален и до днес, защото залогът е голям – не борсова оценка на капитали, а реални природни дадености. Розенберг бил осъден като висш нацистки деец, но плановете му не са забравени и до днес. Защото… руснаците са лоши!

С роман за Хитлер млад македонец влиза в голямата литература

Младият македонски писател Михайло Свидерски написа роман, който може да заеме мястото сред най-забележителните творби на новата европейска литература. Става дума за „Последните дни на Ханс“ (изд. Персей, пр. Таня Попова). В него има загадка, която веднага сграбчва любопитството, изключителен психологизъм, в капана на който влиза читателят, и пророческа дълбочина с прозрения за невидимите кукловоди, които управляват обществото. В забутано село някъде в Южна Америка са се заселили немски емигранти. Те живеят изолирано, като се изключат посещенията на малкия Сантяго, който слугува на възрастния и болнав господин Ханс. Двамата се сприятеляват и момчето попива от знанията на безпомощния и никому ненужен старец. И докато селото е разтърсвано от насилствените вземания на властта в страната (хунта, тоталитаризъм), в болното съзнание на стареца, криещ истинската си самоличност, вилнеят спомени от миналото му – като унизено, тормозено и потискано дете, нереализирал се художник, диктатор психопат, подчинил на влиянието си половината свят… Дали той няма връзка и с убийствата на хора от селото? Роман, в който загадката не се разкрива до последната страница. Препратките към конкретната историческа личност са очевидни, но все пак дали героят наистина е той, Адолф Хитлер? Читателят се оказва детектив в лабиринтите на една психологическа драма. Модерен европейски роман, който може да се нареди до произведения на Шницлер, Джойс и Улф. Неслучайно е номиниран за най-престижната македонска литературна награда – „Роман на годината“, както и за Наградата за литература на Европейския съюз. Освен с майсторски изваяно повествование романът впечатлява с болезнено актуалните си разсъждения за свободата, самотата, страховете и насилието, което поражда насилие. Публикуван за пръв път през 2018 г., „Последните дни на Ханс“ прави прозрения дори за епидемията, която обхвана света 2 години по-късно. Но по-важното е, че Михайло Свидерски е създал роман, който надскача Балканския регион и е произведение от световна класа. Свободата е жажда за покоряване…, тирания, толкова отровна, че когато те обземе, те кара да покориш света, да се изкачиш по всичките стъпала на желанията си, да ги осъществиш и тогава да се почувстваш свободен. Когато заробиш някого икономически, това е достатъчно, за да го притежаваш, още по-лесно е, когато сам си печаташ парите, тогава можеш да платиш всички сметки. От тях няма спасение, те са дяволи. Вече никой не покорява с война, този метод е остарял, да кажем, просто излезе от употреба, сега поробват душите, не телата, навлизат по-дълбоко. Поробената душа е покорна и живее в страх, постоянно я плашат, че ако им откаже вярност, ще попадне в лоши ръце, без да знае, горката, че е в ръцете на дявола. Така всяка криза е създадена първо в техните умове, а после в реалността. Аз сънувам и умирам от страх, като виждам как в тайните лаборатории на кроячите на съдбите се произвеждат опасни вируси, които се изпращат в епруветки из света, после слушам за епидемии, неизлечими болести и човек би трябвало да е прекалено наивен, за да повярва на лъжите им. Стотина души играят шах на картата на света, ето ги пред нас, виждам ги, седят и ни гледат кръвожадно.

Традиционният есенен панаир в Стара Загора ще започне на 24 септември

Традиционният есенен панаир в Стара Загора ще се проведе от 24 септември до 5 октомври. Мястото и тази година е по ул. „Иван Вазов“ – северно от ул. „Радецки“ до ул. „Хан Аспарух“ и югозападната част на парк „Загорка“. Заявления за участие в панаира ще се приемат от 8.30 часа на 29 август до 16.30 часа на 2 септември в сградата на Административно бюро „Изток“ (ул. „Ангел Кънчев“ № 70). На територията на панаира е забранена продажбата на алкохол, тютюн и тютюневи изделия, промишлени стоки (дрехи, обувки, одеяла, килими, текстилни изделия, продукти на химическата промишленост и други), птици и животни. Настаняването на търговците ще се извършва по реда на подаване на заявлението от служителите на АБ „Изток“ и от служителите на Звено „Инспекторат“ към Община Стара Загора. Монтирането на големите атракционни съоръжения ще се извършва на 21 септември, а всички останали обекти ще могат да заемат своите пространства на 23 септември. Дейностите по време на панаира ще се извършват при стриктно спазване на всички противоепидемични мерки, въведени от Министерството на здравеопазването - обхватът им може да бъде променен в зависимост от развитието на епидемичната ситуация в страната, респективно в област Стара Загора.