„Голяма книга на духовете“ излиза за Хелуин

 

Тазгодишният Хелоуин (31 октомври) идва с ново издание на популярната „Голяма книга на духовете“. Автор е един от най-обичаните, четени и превеждани в цял свят скандинавски писатели – Том Егеланд. Разкошният том с цветни илюстрации е издание на „Персей“, а художник е невероятният Мариус Ренберг, който стои зад илюстрациите и дизайна на най-продаваните книги в скандинавските страни.

„Голяма книга на духовете“ има вече много почитатели у нас и е сред най-търсените книги около Хелоуин.

Вярвате ли в съществуването на кръвожадни вампири и страховити върколаци? Поглеждали ли сте всяка вечер преди лягане под леглото, за да сте сигурни, че отдолу не се крие чудовището от най-страшните ви кошмари? Събуждали ли сте се посред нощ, усетили студения полъх на тайнствено привидение, което сякаш иска да ви примами в друг отвъден свят? Независимо какъв е отговорът на тези въпроси, всеки от нас изпитва странно влечение към страшните истории и към трепета, който те пробуждат в примрелите ни от уплаха сърца. Затова смело открехнете тази врата към царството на мрака и безплътните сенки и се сблъскайте с най-големите си страхове в „Голяма книга на духовете“.

Страховитите истории за най-митичните ужасяващи същества са допълнени от богата енциклопедия на свръхестествените сили, от която ще научите много неща за прочути чудовища, древни демони и митични създания.

Книгите на Том Егеланд са неизменно в класациите за бестселъри и са преведени на повече от 25 езика по света. У нас е популярен с романите си „Заветът на Нострадамус“, „Евангелието на Луцифер“, „Ефектът на Лазар“, „Тринадесетият апостол“,  „Кодексът“, „Пазителите на завета“, „Краят на кръга“, а в навечерието на Коледа у нас ще се появи и най-новият му роман с обичания му герой – археологът Бьорн Белтьо: „30-те сребърника“.

Вижте буктрейлъра на книгата:

https://www.youtube.com/watch?v=vpT2zPJdskQ&ab_channel=%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0%22%D0%9F%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%B9%22

Четири филма от Синелибри показват при вход свободен

 

Четири безплатни кинопрожекции на филми от програмата на Синелибри 2021 година ще радват старозагорци и гостите на града по време на Есенните литературни дни.

„Влюбеният Айфел“ на режисьорът Мартин Бурбулон ще може да бъде гледан на 17 октомври (неделя) от 16 часа в Културен център „Стара Загора“. Правителството иска от Густав Айфел да проектира нещо грандиозно за Световното изложение в Париж през 1889 година, също толкова впечатляващо, колкото работата му по Статуята на свободата. Но Айфел иска да проектира метрото. Когато среща мистериозната Адриан, изведнъж всичко се променя. Филмът разказва за един инженерен подвиг през призмата на вълнуващия живот на създателя на Айфеловата кула и на шеметната любов, която го вдъхновява. Густав Айфел изпъква като визионер с изключителен дух, обзет от неумолимо желание да завещае внушително наследство на поколенията, независимо от натиска върху него. В ролите на героите влизат Ромен Дюри, Ева Макей, Пиер Дьоладоншам, Жюлиет Бланш, Филип Ерисон и др.

 

В неделния ден на същото място от 18.30 часа любителите на седмото изкуство могат да се насладят на романтичната драма „Историята на жена ми“ по едноименния роман на Милан Фющ. Морски капитан се обзалага в кафене с приятел, че ще се ожени за първата жена, която влезе. Следва коварен лабиринт от страст и ревност или най-екстравагантният любовен триъгълник след „Опасни връзки“. Филмът е адаптация на едноименния експериментален роман на Милан Фющ от 1942 година. Страстно вглъбена и непокорна, историята обръща гръб не само на научните и политическите истерии, а и на целия грубо непристоен свят, без да забравя или да се отказва нито за миг от обективността. Авторът се занимава с вътрешните трепети на външния свят, с познатите на всички ни сложности и абстракции на душата. Режисьор и сценарист на лентата е Илдикo Енеди , в ролите Леа Сейду, Луи Гарел, Гийс Набер, Жасмин Тринка, Луна Ведлер, Серджо Рубини и др.

 

На 24 октомври (неделя) от 16 часа в Културен център „Стара Загора“ ще бъде излъчена военната драма „Персийски уроци“, по новелата „Изобретяване на език“ на Волфганг Колхаазе. Жил е арестуван от СС заедно с други евреи и изпратен в концентрационен лагер в Германия. Той едва избягва екзекуцията, като се кълне пред охраната, че не е евреин, а персиец. Тази лъжа временно го спасява, но след това на Жил е възложена на пръв поглед обречена задача: да научи на персийски Кох, офицера, отговарящ за кухнята на лагера, който мечтае да отвори ресторант в Персия (Иран), след като войната приключи. Налага се Жил да измисля дума по дума език, който не познава. Тъй като необичайната връзка между двамата мъже започва да предизвиква ревност и подозрение, Жил осъзнава със смразяваща яснота, че един фалшив ход може да разкрие неговата измама. В ролите: Нахуел Перес Бискаярт, Ларс Айдингер, Леони Бенеш, Йонас Ней, София Гершевич и др. Режисьор е Вадим Перелман.

Последният филм, който е включен в програмата е„Три етажа“. Драматичната комедия е с номинация „Златна палма“ от филмовия фестивал в Кан. Поредица от събития ще промени коренно живота на обитателите на една жилищна кооперация в Рим, разкривайки техните трудности да бъдат родители, братя и сестри или съседи в свят, в който съвместното съществуване се управлява от страх и негодувание. Поне така изглежда. Докато мъжете робуват на вироглавия си нрав, жените, всяка по свой начин, се опитват да съединят фрагментираните парченца живот, да реанимират любовта и усещането за близост. Зрителят става свидетел как социалните и политическите недъзи се разиграват в психиката на персонажите, но тъкмо техните несъвършени реакции и спорни възгледи ги правят по-убедителни и автентични. Режисьор е Нани Морети по романа на Ешкол Нево, в ролите Рикардо Скамарчо, Маргерита Буй, Алба Роруочър, Нани Морети, Стефано Дионизи, Адриано Джанини и др. Лентата ще бъде представена на 24 октомври от 18.30 часа в Културен център „Стара Загора“.

 

Синелибри е единственият кинофорум у нас, черпещ вдъхновение от литературни шедьоври и техните прочити на големия екран, отбелязва 700 години от смъртта на Данте Алигиери, „бащата на италианския език“.

По време на кинопрожекциите ще бъдат спазвани всички противоепидемични мерки.

Датски историк написа биография на Сталин

Професор Бент Йенсен е един от най-изтъкнатите датски историци, университетски преподавател по история, а от 2007 г. – ръководител на Центъра за изследване на Студената война. Контактите му в днешна Русия му помагат да влезе в най-секретните архиви и да проучи хилядите страници документи, писма, изследвания и научни трудове, за да напише най-интригуващата биография на Сталин, една от великите, но противоречиви личности в световната история.

„Сталин – биография“ (издание на „Персей“) разказва как на 6. XII. 1878 г. в забутаното грузинско село Гори се ражда Йосиф Джугашвили. Родителите му са бедни селяни. Бащата е обущар, пропива се и често бие жена си и сина си. Според слуховете истинският баща на момчето е неговият кръстник – кръчмар и борец-аматьор, или пък свещеникът на майката. Петгодишен, Йосиф се разболява сериозно от едра шарка, което трайно загрозява лицето му. Лявата му ръка пък е обездвижена, вероятно поради пътна злополука в детска възраст. Това обаче не му пречи да получи добра школовка в груби улични боеве. Майка му го записва в местното църковно училище с идеята някой ден да стане свещеник, но поведението му извън училище не се отличава с християнска състрадателност. Йосиф не обръща другата буза, а е склонен към сбивания, честолюбив и отмъстителен е. На всички е ясно, че той иска винаги да бъде първи и да доминира... И след време успява да го постигне.

Приел псевдонима Сталин (от „сталь“, стомана), Йосиф се включва във въоръжената борба против царизма, като участва във въоръжени обири, неведнъж е арестуван и пращан на заточение. Революцията през 1917 г. го отвежда до сърцето на властта. Скоро заема ключова позиция в обкръжението на Ленин, след чиято смърт през 1924 г. съумява да поеме контрола над партийния апарат. Взел властта в свои ръце, той започва решителна разправа с всякакви врагове – реални, измислени и потенциални...

Професор Бент Йенсен споделя:

„Тази книга се гради на дългогодишния ми интерес към личността Сталин и феномена „сталинизъм”. Крахът на системата в Съветския съюз разкри огромен брой нови източници. Хипнотичното въздействие, което той и след смъртта си упражнява върху мнозина, в наши дни е изчезнало. Опитал съм се да обхвана живота му от раждането до смъртта, а също така и във всичките роли, които играе – на професионален революционер-марксист, на ръководител на организация, каквато светът дотогава не познава, на масов убиец и унищожител на руската култура, на държавник и военачалник, на човек с интимен живот, на личност, която продължава да упражнява колосално влияние в страната си и по света.

Изложението ми се опира на вече направени изследвания върху Сталин и системата, създадена от него. То се гради на базата на стари и нови западни проучвания, както и на достъпните руски източници – разбира се, всичко това в моята интерпретация на историк и според моите разбирания за това какви са подбудите на Сталин и сподвижниците му, към какво се стреми и какво постига.

Книгата разказва също за силата на обаянието на примитивния и брутален човек на властта спрямо мнозина интелектуалци, които иначе се обявяват за хуманисти и радетели на всякакви други благородни неща.

Книгата неизбежно разказва и за обкръжението на Сталин, за близките му сподвижници, за съперниците и враговете му, за семейството и роднините му. Без многобройни усърдни помощници той не би могъл да постигне онова, което постига. Как става така, че един посредствен и тираничен човек като Сталин наследява един толкова надарен и демократично настроен човек като Ленин; каква е причината за терора, който вилнее в Съветския съюз през 30-те години на XX век; защо партийните водачи, борили се рамо до рамо с Ленин, по време на процесите в Москва се признават за виновни; какво стои зад антисемитските вълни, залели Съветския съюз в края на 40-те и началото на 50-те; какви са обстоятелствата около смъртта на тиранина през март 1953 г. – наистина ли е отровен от собствените си хора, или е починал от естествена смърт?

Би било и дръзко, и подвеждащо да се твърди, че на всички тези въпроси може да се даде ясен и пълен отговор. От друга страна, днес е възможно да се отиде много по-далеч, отколкото само до преди няколко години. Това се дължи на разпада на Съветския съюз и заедно с него на системата, която Сталин създава и управлява. Този разпад е равнозначен на широк достъп до материали от всякакъв характер, които дотогава са били заключени „херметически”.

Допреди недостъпните документи – протоколи от срещи, тайни нареждания и доклади, лични писма и записки на Сталин и неговите близки съратници – разкриват недвусмислено, че милионите жертви се дължат на една съзнателна политика, създавана и постановявана от Сталин и близкото му обкръжение. Именно от този политически център се изпращат заповедите за варварската принудителна колективизация; пак оттам идват изискванията за безмилостното изземване на зърнени храни и други хранителни продукти, което води до гладната смърт на милиони; оттам се извършва и изселването на милиони хора след планиране и издаване на съответните заповеди. Същото се отнася и за Големия терор през втората половина на 30-те, когато Сталин си сътрудничи тясно с шефа на тайната полиция по въпроси като колко души и конкретно кои да бъдат обявени за виновни.

Как да се обясни политиката, която Сталин провежда, влиянието, което личността Сталин упражнява, и системата, която възниква в резултат от делото му? Сталин ли е причината за обществената система, наречена „сталинизъм”? Или Сталин всъщност довежда започнатото от Ленин до логичен край? Или просто става дума за Сталин като удобна изкупителна жертва, която не може да се защити след смъртта си?

Култът, създаден от Сталин, го представя като непогрешим бог, който по свръхестествен начин обединява всички добри качества в личността си и притежава блестящи знания по всички науки. Човекът зад божествената фигура изчезва. Още приживе той е превърнат в икона и запазва този статус след смъртта си. Днес обаче е възможно да се хвърли светлина върху неговите твърде човешки страни.

Политиката на Сталин е силно белязана от собствената му мисловна вселена. По всичко изглежда, че е измъчван от комплекс за малоценност и по тази причина изпитва силна нужда да демонстрира, че е най-силен и най-умен. Измъчва го и мания за преследване и той съзира противници, по-късно врагове, на всяка крачка. Накрая, той е силно емоционален човек. Изгражда фасада на непоклатимо спокойствие и баланс, но зад фасадата бушуват чувства и буен темперамент.“ 

Есенните литературни дни включват 50 културни събития

„Градът на поетите заслужава да има Есенни литературни дни, по време на които творците да представят своите произведения пред публиката. Първото издание в Стара Загора е организирано преди 49 години като има девет  издания и е прекъснало. Сега възстановяваме този форум с неговото десето издание, така зам.-кметът Милена Желева откри поредицата от събития, включени в програмата

„В дните на форума ще работят всички сцени и арт пространства в града, при спазване на наложените противоепидемични мерки. Подготвили сме богата програма с над 50 събития, която освен литература, ще включва и музика, изобразителни изкуства и кино“, обясни още Желева.

Есенни литературни дни започнаха снощи в Стара Загора с честване на 140 години от рождението на Георги Илиев и Димитър Подвързачов и представяне на юбилейни сборници за двамата творци.

„Двамата писатели са много различни, но са съвременници. По повод 60 години музей Литературна Стара Загора и 140 години от рождението на творците Община Стара Загора, Регионална библиотека „Захарий Княжески“ и Музей „Литературна Стара Загора“ обединихме усилията си, за да станат факт тези две издания“, обясни директорът на библиотеката Надежда Груева.

„Музей „Литературна Стара Загора“ е първият извънстоличен комплексен литературен музей, който показва до голяма степен литературния процес в Стара Загора, а и в България. С изключително много артефакти и документи, събирани от основателя Стоян Стаев“, разказа директорът Иван Матев. На 30 март 1961 г. Изпълнителният комитет на Градския народен съвет на Стара Загора на свое заседание взема решение за учредяване на Дом-музей „Литературна Стара Загора“. Той работи успешно до 1991 година. През 2019 година беше официално открит възстановеният музей „Литературна Стара Загора“. Снощи бяха връчени специални грамоти на дарители, спомагащи за обогатяване на фонда на културната институция.

През следващите три седмици старозагорци ще могат да се насладят на срещи с автори, кинопрожекции, представяния на книги, изложби, музикални събития. Всички прояви са с вход свободен и се провеждат при спазване на противоепидемичните мерки.

Днес Есенните литературни дни продължават с музикално – поетична вечер „Поезия и музика – нежно влюбени атоми“ на възпитаниците на НУМСИ „Христина Морфова“ от 18 часа в  Културен център „Петър Жеков“.

 

Програма на есенните литературни дни

 

  14.10. - 19.10., 10:00 - 16:00 ч., парк „Пети октомври“

„150 години от първия цялостен превод на Библията на съвременен български език, направен от П.Р.Славейков и екип от преводачи“ – представяне на изложба, филм и книга с участието на Националния Литературен Музей към Министерство на културата, Център за славяновизантийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“ и Университетско издателство „Св. Климент Охридски“

·         14.10. /четвъртък/, 17:30 ч.,  Културен център „Стара Загора“, фоайе

Премиера на книгата „Спомени“ от Минко Минев и Стефан Минев. Представя проф. Лизбет Любенова

·         14.10./четвъртък/, 18:00 ч., Държавна опера Стара Загора, фоайе

„Вечер с нас” - Мария Донева пред Велизара Цонева и приятели за новите си книги и преводи

 

·         15.10. /петък/, 18:00 ч., Регионална библиотека „Захарий Княжески“, зала 

Невена Дишлиева-Кръстева, Иво Дишлиев и Елка Виденова представят книги за тийнейджъри на издателство ICU

 

·         16.10. /събота/, 18:30 ч., Културен център „Стара Загора“

Юбилеен концерт на Вокална студия „Усмивки“. Представяне на албумите „25 години Усмивки“ и „Горска дискотека“ с избрани авторски песни

·         17.10. /неделя/, 16:00 ч., Културен център „Стара Загора“

 Синелибри 2021

 Прожекция на филма „Влюбеният Айфел“ (Франция, Германия, 2021, 108 мин., биографична драма)

 

·         17.10. /неделя/, 18:30 ч., Културен център „Стара Загора“

 Синелибри 2021

 Прожекция на филма „Историята на жена ми“ (Германия, Унгария, Италия, Франция, 2021, 169 мин., романс, драма)

·         19.10. /вторник/, 18:00 ч., Къща музей „Гео Милев“

Среща разговор с Камелия Кондова и Любен Чаталов – „Целувка между поезията и театъра“

·         19.10. /вторник/, 18:00 ч., Културен център „Стара Загора“

„Истории за Радиото“ – филм, посветен на 85-годишнината на Радио Стара Загора

·         20.10. /сряда/, 17:30 ч., Регионален исторически музей, Антична улица

„Поезия в музика“ - представяне на авторите от сборника „Осем“ с участието на поета Георги Гаврилов, група „Насаме“ и  Младежка театрална студия „Сцена 99“ при НЧ „Родина“

·         20.10. /четвъртък/,  18:00 ч., Къща музей „Гео Милев“

Гостуване на поетите Димитър Христов и Ана Багриана

 

·         21.10. /четвъртък/, 17:30 ч., Културен център „Стара Загора“

 

Трио „Дивертименто” и Мария Донева представят концерт-спектакъла „Мишките отиват на опера”

 

·         22.10. /петък/, 18:00 ч., Къща музей „Гео Милев“

 Вечер на испанската преводна поезия с участието на Виолета Бончева

·         22.10. /петък/, 14:00 – 16:00 ч., Музей „Литературна Стара Загора”

 Работилница „Как да пишем хайку“, с водещ Петър Чухов

 

·         22.10. /петък/, 18:00 ч.,  Културен център „Стара Загора“, фоайе

Среща с поета Петър Чухов и представяне на новите му книги „Есенен Великден” и „Запокитеност”

 

·         23.10. /събота/, 10:00 – 13:00 ч.

Хайку разходка по забележителностите на Стара Загора – творческо писане

 

·         23.10. /събота, 17:00 ч.,  Къщата на архитекта

 „Стара Загора в хайку и кадри“ – литературно четене на участниците в хайку работилницата

·         24.10. /неделя/, 16:00 ч., Културен център „Стара Загора“

Синелибри 2021

Прожекция на филма „Персийски уроци“ (Русия, Германия, Беларус, 2020, 127 мин., военна драма)

 

·         24.10. /неделя/, 18:30 ч., Културен център „Стара Загора“

Синелибри 2021

Прожекция на филма „Три етажа“ (Италия, Франция, 2020,119 мин.комедия, драма)

 

·         25.10. /понеделник/, 10:30 ч., с. Дълбоки 

 Старозагорски поети на гости в читалищата

·         25.10. /понеделник/, 18:30 ч., Музей „Литературна Стара Загора“

Философска дискусия от ученическото „Ателие по философия“ при „Център за подкрепа на личностното развитие“ в Стара Загора

 

·         25.10. /понеделник/, 18:30 ч., Културен център „Стара Загора”, фоайе

Премиера на дебютната стихосбирка на Живка Барова „Късчета душа”

 

·         26.10.  /вторник/, 18:00 ч., Арт кафе „Джордани“

 „Слово, музика и багри“ - Йордан Пеев и Светлин Стоев

·         27.10. /сряда/, 18:00 ч.,  Къща музей „Гео Милев“

„Пътят“ – спектакъл на Студентски театър „Алма Алтер“ към СУ „Климент Охридски“ 

 „До края на света и обратно“- концерт на Георги Арсов 

·         28.10.  /четвъртък/, 18:00 ч.,  Къща музей  „Гео Милев“

Йорданка Белева и Иво Рафаилов с книга за деца „Баба Дрямка“

·         29.10. /петък/, 17:00 ч., Регионален исторически музей

 

Премиера на стихосбирката „Постоянна експозиция” на Преслава Виденова, носител на Голямата награда от ХХХVII Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев" – Стара Загора, 2020.

Награждаване и рецитал на отличените млади творци в ХХХVIII издание на конкурса. Връчване на „Златното яйце”

 

·         29.10. /петък/, 19:00 ч., Културен център „Стара Загора”

 

Среща с писателя Георги Господинов и представяне на най-новите му книги „Времеубежище” и „В пукнатините на канона”

 

Георги Господинов в „Щрих и стих”. Кино – поезия и анимация на Compote Collective

·         30.10. /събота/, 10:00 ч., х-л „Железник“, конферентна зала

Творческа работилница на участниците в конкурса „Веселин Ханчев“

·         01.11./понеделник/, 18:00 ч.,  Културен център „Стара Загора“

Ден на народните будители

 Празнична вечер. Представяне на поредицата „Стара Загора: 100 портрета“- първа и втора част

·         02.11./ вторник/,  18:00 ч., Къща музей „Гео Милев“

Премиера на книгата „Среднощни откровения“ на Атанас Янев. Представя Таньо Клисуров

·         02.11. /вторник/,  10:30 ч., с. Калояновец

Мария Донева гостува в читалището в с. Калояновец

·         03.11. /сряда/, 10:30 ч.,  с. Християново

Старозагорски поети на гости в читалищата

·         03.11. /сряда/, 18:00 ч., Държавна опера Стара Загора, фоайе

Поетически трубадурски двубой между Мария Донева (Стара Загора) и Елка Стоянова (Бургас)

 

·         04.11. /четвъртък/, 10:30 ч., с. Преславен

Старозагорски поети на гости в читалищата

 ·         04.11. /четвъртък/, 18:00 ч., Къща музей „Гео Милев“

Премиера на книгата „Синята гора“ на Николай Табаков. Представя Никола Иванов

04.11. /четвъртък/, 18:30 ч., Регионална библиотека „Захарий Княжески“,  зала

Представяне на книгата „Кралски лагер” на Михаил Свирачев с участието на рок група „Сигнатура“ 

·         05.11. /петък/, 18:00 ч., Регионална библиотека „Захарий Княжески“, зала

Премиера на сборник с разкази и писма на Петър Драгиев „Къде изчезна Федерер“

·         06.11. /събота/, 11:00 ч., Градска художествена галерия 

60 години Музей „Литературна Стара Загора“

Изложба „Старозагорски писатели и поети в творчеството на български художници“ (Колекция от фондовете на Музей „Литературна Стара Загора“ и Градска художествена галерия – Стара Загора)

Представяне на албум „Старозагорски писатели и поети в творчеството на български художници“

„Знам къде живееш“ – един трилър на кримикралицата Уни Линдел

След 50 книги в различни жанрове и 35-годишна писателска кариера Уни Линдел, един от най-големите норвежки автори в криминалния жанр заедно с Том Егеланд и Ю Несбьо, най-сетне дебютира в България. Тя е двукратен носител на най-престижната награда за криминален роман в Норвегия – „Ривертон“ (1999 и 2018). За същата награда е номиниран романът й „Знам къде живееш“, който сега излезе на български в издание на „Книги за всички“.

Това е елегантен и силно въздействащ трилър, който притежава характеристиките на литература от най-висока класа – емоционален стил, психологическа достоверност, увлекателен и непредсказуем сюжет, герои, които те карат да съпреживяваш, да страдаш, да се страхуваш, да мразиш и да обичаш с тях.

„Знам къде живееш“ е изпълнен с убийствено напрежение и обрати роман, в който полиция, престъпници и жертви се надпреварват с времето, а залогът са човешки животи.

Шестгодишната Туна е изчезнала без следа. Случаят е останал неразрешен. Петнайсет години по-късно ръководството на полицията предприема действия относно подобни неразрешени случаи. Изчезването на Туна е поверено на полицейската инспекторка Мариан Дале, която продължително време се е възстановявала от психологическа травма и изгаряния, причинени й по време на криминално разследване, в процеса на което престъпникът я е вкарал в камера за кремация и тя едва е оцеляла.

Подновяването на случая е последвано от страховит опит за отмъщение. Няколко мъже са отвличани, измъчвани и убивани.

Ани, майката на Туна, от петнайсет години живее с мъката по изчезналата си дъщеря. Един ден сега тя открива в стаята за почивка на персонала в психиатричната клиника, където работи, Библия, а в нея – списък с имената на мъжете, които са отвлечени и убити. Следващото име е на известен съдия от Върховния съд.

Никой не разбира ужасяващата връзка между събитията, докато не става твърде късно.

Самата полицайка Мариан Дале се озовава в капан с опасен враг. И ето че една вечер той идва в дома ѝ.

„Знам къде живееш“ е шедьовър в криминалния жанр, а Уни Линдел – една от най-добрите в него. Романът показва как ужасни събития от миналото могат да имат разтърсващи последици в настоящето.

Уни Линдел (1957) е един от най-продаваните писатели в Норвегия благодарение на криминалните ѝ романи, които са сред най-превежданите и са продавани в милиони екземпляри по света.