„Реката“ – оригинален роман за тийнейджъри

Историята в текст и илюстрации донесе на Анна Фиске най-голямата награда в Норвеги

Оригинално илюстриран роман за големите и малките неща, които затрудняват живота на една тийнейджърка, е „Реката“ на норвежката писателка и илюстраторка Анна Фиске. Заради нестандартното повествование в думи и картини тя получи най-голямата награда в родината й – „Браги“ (по името на скандинавския бог на поетите). Българското издание е на „Изида“, а преводът – на Росица Цветанова.

Главната героиня Хелена се чувства така, сякаш просто бяга от кризисните неща около нея, като водата под леда в реката, която пресича по моста всеки ден на път за училище. Хелена иска да бъде по-различна. Да утеши татко си, който е болен. Да се осмели да заговори момчето, което харесва – Андреас от Б клас. Един пролетен ден ледът започва да се пропуква и се случва нещо драматично, което ще я накара да промени погледа си към света, да стане зрял човек.

Анна Фиске е писател, илюстратор и карикатурист. Родена е през 1964 г. в Швеция, сега живее в Норвегия. Игривите й, отличаващи се рисунки и творчески експерименти й донасят няколко престижни отличия.

Ето какво споделя самата писателка:

„Обикнах книгите от малка. Тъй като Анна беше главната героиня в първите книги, които ми четяха, аз, като двегодишно дете, си мислех, че всички книги са за мен, защото аз съм Анна. Това ме накара да имам дълбоки и лични отношения с книгите. С напредването на възрастта и борбата с трудностите при четене и писане илюстрациите в книгите станаха важни за мен, като истински литературни преживявания. „Пипи Дългото чорапче“ с илюстрациите на Ингрид Ванг Нюманс ми създаде усещане за игривост и че всичко в живота е възможно, дори вдигане на кон. Книгите на Туве Янсон пък бяха екзистенциална необходимост, особено в младостта ми.

Мама си купуваше много книги с картинки и все още го прави. Къщата беше пълна с книги, дебели и тънки. Много от тях бяха за природата, тъй като майка и татко бяха учители по природни науки. Това бяха издания с красиви и вълнуващи илюстрации. С моята приятелка Агда четохме „Доналд Дък“ заедно. Смеехме се на едни и същи неща, сякаш бяхме на една възраст, въпреки че тя беше 60 години по-голяма от мен. Така беше и с мама и татко. Когато четем, възниква близост, сякаш сме едно цяло; само ние и книгата. Сега аз съм възрастна и ако поема на пътешествие с книга с едно или повече деца, означава да споделя своя собствен по-дълбок опит.

Не бих била това, което съм, нито като човек, нито като писател, нито като илюстратор без книгите от детството ми. Те ми създадоха вътрешен свят, свят на въображение и възможности, разбиране на всички бълбукащи емоции, които обикаляха в младото ми тяло. Опитът ми с трудностите при четенето също ме отведе по-дълбоко в магията на илюстрациите; изображението като отделна история, малки детайли, които са подарък за тези, които ги разчетат.“

Буктрейлърът на книгата е на този линк:

https://www.youtube.com/watch?v=cAAx9UVuEeQ&ab_channel=%D0%98%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D0%98%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B0

Националното турне на „Случаят Бедечка“ продължава

На 23-ти юли (петък) от 20:30 ч. Филмът "Случаят Бедечка" на Димана Шишкова за знаковия старозагорски парк се завръща отново с прожекция в родния град на обновената Лятна сцена на Кукления театър. Събитието е част от инициативата „Лятно кино на открито“ на Международния младежки център - Стара Загора, с която от центъра имат желание да популяризират младите старозагорски кинотворци. Прожекцията е безплатна.

Прожекцията е с подкрепата и на Творческият колектив "На улицата" - мрежата, която се създаде около творческите места по уличката "Сава Силов". Преди година, филмът беше представен премиерно в Къщата на Архитекта в Стара Загора .

 Лентата представя едно лично пътешествие, което започва от родния град Стара Загора и преминава през три континента. С любопитни примери за усилията на гражданското общество в Берлин, урбанистичен проект за устойчив град в панамската джунгла и среща с коренното население на Венецуела - филмът търси широк поглед за значението на зелените градски площи и проблемите, които съпътстват трансформацията им в България и по света.

Прожекцията е част от националното пътешествие на "Случаят Бедечка". Турнето започна преди месец в Бургас, премина през Пловдив, Велико Търново и в София. В препълнения летен театър в Синеморец филмът беше показан съвместно с краткия филм „Гласовете на Синеморец“, който представя подобен казус свързан с  в морското градче. Прожекциите преминаха при засилен интерес, а след всяка от прожекциите видяното от зрителите предизвика оживени дискусии. На 12-ти и 13-ти август предстоят прожекции в рамките на младежкия фестивал FunCity във Варна. Проектът се готви и за посещение на още няколко града и екологични фестивала из страната. Прожекции ще има и в чужбина. За тях можете да научите през сайта на филма или фейсбук страницата на проекта. 

 

Творческият екип:

Продуцент и режисьор на филма Димана Шишкова е завършила геоекология в университета в Карлсруе, Германия. При научна експедиция във Венецуела с коренното население Пемон, Димана открива страстта си към културната антропология и желанието за близко общуване с чуждите култури. Разказването на истории и показването на различни гледни точки пък я насочва към документалното кино. В момента Димана живее в Берлин, където работи като видео продуцент за интернационална информационна агенция.

Плакатът и анимациите във филма са дело на визуалния артист Стефка Бенишева, която живее и твори във Франция, а през 2016 г. се дипломира в специалност анимация в Брюксел. Музика във филма е дело на мултижанровия проект Doesn’t Frogs, италианския композитор на филмова музика Federico Truzzi и старозагорския хип-хоп изпълнител LPG.

 Петицията:

Междувременно, Димана Шишкова популяризира и обща петиция за запазване на градските паркове и градини. Повод за обединението са продържаващите строежи в Морската градина във Варна, неяснотата около парк „Бедечка“ в Стара Загора, изтичащите срокове за отчуждаване на терени в паркове като Южния парк в София и множество подобни казуси в цялата страна.

 

Текстът е изготвен и съгласуван в съвместна работа с Първан Симеонов и Запазете Бедечка, Андрей Ралев от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, Спас Узунов и Радостина Ценова от Българска фондация Биоразнообразие, Иван Радев от Зелени закони, Гергана Пирозова от ДА СПАСИМ БОРИСОВА ГРАДИНА, приятели на каузата от Да защитим Бунарджика от незаконното строителство и Да спасим парка зад хотел Санкт Петербург.

Петицията е адресирана до три ресорни министерства, 46-тото народно събрание и шестте водещи партии в него. Можете да бъде подписана през следния линк: https://www.peticiq.com/328518) (За да е валиден “подписът” е нужно той да бъде потвърден през е-мейл.)

Предлаганата програма от мерки цели гарантиране на публичност и прозрачност на процедурите засягащи зелените площи, както и достъп до правосъдие за всички граждани и техните организации. Тези промени могат да решат някои от най-неотложните проблеми свързани както със защита на зелените площи в населените места, така и със застрояването на Черноморието ни.

 

Към събитието във Facebook: https://www.facebook.com/events/766135380749428/

За контакт - Милка Колдамова: 

Трейлърът на филма вижту тук. Страницата на филма - тук.  

 Трейлър на филма: https://youtu.be/JfcjnnZ9iVM

Сайт на филма: https://thebedechkacase.com/
Фейсбук страница: https://www.facebook.com/casebedechka

Кулинарни работилници за здравословна храна този уикенд

Кулинарни работилници за здравословна храна ще зарадват този уикенд жителите и гостите на Стара Загора. В събота (24 юли) от 10.00 часа в парк „Пети октомври“ ще започне демонстрация на експертите от EVIAs Kitchen на веган безглутенови такоси с бързо крема сирене. Посетителите ще могат да се запознаят с екипа на здравословното кулинарно училище и да дегустират от деликатесите, които те предлагат.

 

На  25 юли, в парк „Пети октомври“ от 10 часа представители на инициативата за споделено готвене с децата „Аз готвя с мама“ ще покажат рецепта за енергийни бонбони и здравословен течен шоколад.

 

Събитията са част от инициативата на Община Стара Загора "Романтика през Юли".

Зелени лъвове

Винаги ми е харесвал футболът, макар че никога не съм играл добре тази игра. На стадиона отидох доста късно, вече бях в гимназията, тъй като никой от фамилията ми не бе фен. Така изтървах някои от най-славните събития на любимия ми и днес „Берое”, включително и легендарния мач с „Ювентус” на стадион „Локомотив”, на 24 октомври 1979 г. Точно този ден бях с татко на цирк, шапитото бе издигнато зад пощата. Преди това, спомням си, градът бе останал без автобуси. Всички шофьори сменях номерата на линиите, с табела – за стадиона. Самите те слизаха от колите си и също влизаха за да гледат мача. Според легендите, тогава, на по-малкия градски стадион се събрали над 30 000 човека, които имали куража дори да вдигнат следния транспарант – „Бог прощава, но „Берое” - не”! И това не било нахалство и самохвалство, защото нашите лъвове, водени от Чапара и Бръснаря, победиха прехвалените национали – Джентине, Бетега и други подобни звезди на скуадрата, водени не от кой да е, а от самия Джовани Трапатони, който през 1982-а изведе адзурите до световната титла.

В гимназията беройци станаха шампиони, в паметната 1986-а. Първенството приключи по-рано, заради световното в Мексико. Всичко се реши в последния кръг, в мача със „Славия”. Драголов вкара единственото попадение и пловдивчани, т.е. „Ботев”, тогава „Тракия”, останаха втори. Спомням си, че часовете бяха намалени, защото все едно, знаеха, че всички ще бъдат на стадиона, или около него. Цялото Аязмо бе почерняло от фенове. Тогава на мач се ходеше няколко часа преди първия съдийски сигнал. Естествено, избягахме и от намалените часове, а на стадиона бяха и... нашите учители.

Злите езици говореха, че титлата е случайност, свързана с тогавашното преминаване на Халеевата комета. Следващата купа щяла да е след 75 години...

Пристигнах в Търново, вече като върл беройски фен. Но „Етър” по това време беше страхотен отбор, с играчи като Цанко Цветанов, Илиян Киряков, Красимир Балъков... Болярите играеха чудесен футбол и побеждаваха наред, включително и любимият ми зелено-бял тим. Това ме дразнеше много и ме тласкаше към нередни прояви. При гостуването на беройци отидохме на мача, заедно с други южняци, като първото полувреме бяхме сравнително равностойни, което предизвика недоволството на местните запалянковци. Един от тях стана и извика силно – „Бе вий, „Чорбата” ли искате да стане шампион? Вий не сте българи бе, вие сте византийци!”. После реалното съотношение на силите си каза думата и болярите победиха...

След приключването на сезона шампионската купа бе изложена в една витрина в старата част на Търново, всички да я видят и да и се любуват. Това страшно ме дразнеше, че една вечер предложих на Пацата и Гошо Видев да я откраднем.

-Слушайте, рекох – купата е на такова място, че лесно можем да счупим витрината, да слезем надолу към Янтра, където не могат да ни преследват с полицейски коли и ще се оттеглим, без да ни хванат. Не знам за вас, но аз твърдо съм решил да я взема!

-Че какво ще я правим – възразиха ми.

-Има два варианта. Първият е да пием от нея, след като вземем изпитите от лятната сесия. Вторият е да я дадем на беройци, като им кажем – „Момчета, тази година купата е от нас, догодина от вас!”.

Моите приятели взеха да ме разубеждават. Щели да ни хванат, да ни тикнат в затвора и т.н. Аз не се давах и контрирах с аргументите, че това е само дребно хулиганство, но дори и да идем в затвора, там ще четем по Тракология и ще излезем толкова подготвени, че може да станем направо доценти. Целият диспут вървеше в една от многото търновски кръчми и в крайна сметка, след дълги разговори, аз не бях в състояние да изпълня своя хулигански замисъл. На другия ден купата вече бе махната от витрината и коварния ми замисъл пропадна.

Все пак, проклятието на Халеевата комета не се оказа вярно. Зеленобелите взеха още две купи, макар и не шампионски. И макар вече да не стъпвам на стадиона, заради трагичното пропадане на родните клубове, когато беройци играят, винаги карат сърцето ми да бие по-силно в познатия ритъм – Няма мое, няма твое – всичко е „Берое”...

Признавам, още ме е яд, че не откраднах купата, макар че, явно, Бог си знае работата. По-добре е купите да се заслужат на стадиона, а не да се крадат от витрините.

ДиMитко

„Мръсникът“ е новият бестселър на Александър Бушков

„Мръсникът“ от Александър Бушков (изд. „Персей“) е новият роман на един от най-четените руски писатели днес, продал близо 60 млн. екземпляра от книгите си само в родината си. Той е един и от най-популярните съвременни руски писатели в България благодарение на поредиците си „Пираня“ и „Платина“, книги от които бяха филмирани за големия и малкия екран.

Макар да го сравняват с Том Кланси, Робърт Лъдлъм и Лий Чайлд, Александър Бушков сам се счита за ученик на българския писател Богомил Райнов, а в един от романите си нарече един от героите си Емил Боев, по името на прочутия персонаж на Райнов. Но Бушков не копира нито него, нито американските си събратя по перо. Макар и да предпочита да живее в уединение в Сибир и да пише там книгите си, Александър Бушков неведнъж е участвал в акции на руския спецназ.

Оригинален е и героят в новия му самостоятелен роман „Мръсникът“ – разочарован мъж, който е бил в редиците на демократичната интелигенция и е приветствал падането на комунизма в Русия, но в крайна сметка не е намерил мястото си в новия живот и е принуден да се примири с ролята на съпруг, издържан финансово от успешната си съпруга.

Деветдесетте години на миналия век – буреносен период на промени, през който много съдби биват преобърнати и разрушени. Бившият инженер Родион Раскатников се е борил за демокрацията и новите порядки в страната, но в крайна сметка животът му тръгва по стръмно нанадолнище. Той едва свързва двата края с припечеленото като таксиджия, а парите вкъщи реално печели жена му.

Виждайки се заобиколен от престъпници, които с отчайваща лекота трупат несметни богатства, Родион все повече започва да презира самия себе си. Веднъж в таксито му влиза пиян богаташ и изпуска пистолета си в колата. Това оръжие преобръща живота на Раскатников и му помага да придобие по-голяма увереност и самочувствие.

Тогава бившият инженер решава, че е крайно време и той да се включи в редиците на преуспелите криминални елементи, като първо става обирджия, а след това и убиец.

Но не всичко се развива по план и не след дълго полицията започва да го разследва. Начело на разследването е майор Даша Шевчук.

И наказанието за извършените престъпления не закъснява. Родион е на път да изгуби всичко, на което толкова е държал – жена си, дъщеря си, а може би дори и собствения си живот.

Не са случайни и препратките към класиката на Достоевски „Престъпление и наказание“.

„Мръсникът“ е перфектното лятно четиво, което те кара бързо да прелистваш страниците, понесен от напрегнатия сюжет, независимо от големия обем на романа.

„Рисунка и малка пластика“ откриват в зала “Байер”

 На 6 юли (вторник) в 18 часа в старозагорската зала „ Лубор Байер“ ще бъде открита изложба „Рисунка и малка пластика“. 

В нея ще вземат участие 21 творци от представителството на СБХ – Стара Загора, сред които доц. Злати Златев, Владимир Кондарев, Иван Арабаджиев/Ирина Колева, Тодор Ковачев, Слави Славов, Тошко Стефанов и др.

В експозицията са включени 60 творби, в които са използвани всички техники на рисунката.

Експозицията може да бъде разгледана до 31 юли.