24.06.2020 г.

Старозагорската опера отбелязва с концерт своята 95-та годишнина


На 1 юли от 21 часа на Античния форум „Августа Траяна“, Старозагорската опера ще отбележи 95 години от създаването си. Концертът е с участието на тенора Камен Чанев и на примата Веселина Кацарова, артистичен директор на Операта, която пристига специално за събитието. Участват звездните солисти на Старозагорската опера Емилия Иванова, Елена Баръмова, Русалина Мочукова, Александър Крунев, Ивайло Джуров и Юлиан Константинов, младата оперна надежда Даниела Нинева, хора, оркестъра, балета и възпитаниците на Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“. В програмата, подбрана и подредена от Маестро Ивайло Кринчев,  са включени  увертюри, арии, дуети, ансамбли и хорове, балетни сцени от опери на Росини, Верди, Бизе, Гуно, Пучини, Маскани, Леонкавало, Чилеа, Джордано, Парашкев Хаджиев и др., финал на балета „Гето“. Водещи на концерта са Ромина Славова и Николай Априлов. 

Историята на Старозагорската

За рожден ден на Старозагорската опера е приета датата 1 юли 1925 г., когато завесата се вдига за първото оперно представление в Стара Загора – „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов. Операта на Стара Загора се ражда в семейство с любящи „родители“ – първата в образа на Гергана – Ничка Хаджимитева-Баталова, на която тази година се отбелязват 115 г. от рождението . А хормайстор на постановката, наречен от старозагорци „Бащата на Операта“ е Златан Станчев. Наричат го ласкаво „Прометей Станчев“.
Останалите в екипа, реализирал „Гергана“ са: режисьор  Мара Шопова, диригент  Атанас Ковачев, балетмайстор Йосиф Стоилов, художник Христо Костакев, корепетитор Наталия Зафирова, инспициент и осветител Нено Ненов, сценичен работник Панайот Христов. В ролята на Никола е адвокатът Георги Баталов, Селим бей е Теню Велев, Мухтар Ага – Стефан Даскалов, Дядо Недялко – Петър Тотев и др.
Операта в Стара Загора си има и жив връстник – Санди Ганчев, дългогодишен хорист, роден през месец  декември 1925 г. Съдбата му е орисана да бъде свързана с живото сърце на музиката в града на липите.
От 1928 г. до 1934 г. операта в Стара Загора се именува Районна опера-Стара Загора с център Стара Загора и район на обхождане Бургас, Търново и Пловдив. На 14 май 1934г. операта в Стара Загора преминава под егидата на Старозагорската градска община и се преименува на Старозагорска общинска опера. На 1 април 1946 г. Старозагорската опера става Държавна, със заповед на Министъра на информацията и изкуствата Димо Казасов. Той присъства на третия спектакъл на операта „Травиата“, силно впечатлен е, дава дума операта да стане държавна и я изпълнява. Със заповед на министър Казасов Старозагорската опера действително става първата извънстолична опера в България.
Балета в Стара Загора се появява през 1949 година, когато на сцената на е поставена първата постановка „Куклената фея“. С появата на Димитър Димитров  през 1958 г. и стабилизирането на ръководството, с оформянето на постоянен постъновъчен екип, включващ и Петър Русков, Георги Петров, Богдана Попова и втория диригент Веселин Ненов, всички те загрижени за своя театър, започва оживление и подем.
През 1967 г. започва ежегодното провеждане на „Декемврийски музикални дни” – още един стимул, още едно предизвикателство за театъра и неговите състави, за публиката.
Собствена сграда най-старата извънстолична опера получава през 1971 г. – най-голямата и най-модерната за времето си на Балканите, гордост и емблема на града.
На 1 и 4 октомври 1991 са премиерните спектакли на „Мадам Бътерфлай“ . Рано на следващия ден, 5 октомври 1991, декорът трябва да се товари, за да отпътува към Гърция, но… ”В 24.15 ч. избухна пожар и бе унищожена сцената, зрителната зала и мизансценна зала” – пише в протокола на представлението.
С премиера на „Кармен” е официалното тържествено откриване на възстановената сграда на Държавна опера – Стара Загора на Деня на Стара Загора - 5.10.2010 г.

Малка лятна музика

Общинският духов оркестър, отново зарежда с приятно настроение всички жители и гости на Стара Загора.Едночасови концерти с популярна музика от всички жанрове звучат всеки вторник, сряда и четвъртък от 17 часа в парк „Пети октомври“.

21.06.2020 г.

„Зоки Поки“ – детски роман № 1 на Македония е вече у нас


Ако италианските деца израстват с Лукчо и Пинокио, българските – с Ян Бибиян, македонските от половин век се забавляват с лудориите и остроумията на Зоки Поки. Книгата на Оливера Николова се е превърнала в модерна класика и от десетилетия се изучава в македонските училища. Преведена е на повече от 20 езика.
„Зоки Поки“ излиза на български в превод на Таня Попова, с илюстрации от Светлана Стоянова и издание на „Изида“ и е също толкова забавна и поучителна като толкова обичания детски роман „Вафлено сърце“ на Мария Пар, издаден от същото издателство и станал любим на много български деца.
В „Зоки Поки“ има много лудории и смехории, пакости и щуротии… Кой ги сътворява? Остроумният, досетлив и хитър Зоран, когото неговата съседка и приятелка Лидия нарича Зоки Поки. Щурите идеи бързо го връхлитат и той моментално ги превръща в действие. Не по-малко забавен е котаракът му Фигаро, който е готов да рискува да си поиграе дори и с оса. Към приятелите на Зоки ще прибавим и тъжния петел, който живее в таванската стая, Сламеното мече и… не на последно място – бабата, с която го свързва безгранична обич и привързаност, както и неговите родители.
Първата дама на македонската литература Оливера Николова (спечелила с книгите си за деца и възрастни всички най-големи литературни награди в страната си) разказва изключително забавно, увлекателно и най-вече – на езика на децата.
„Зоки Поки“ е и наръчник за родителите, които искат да възпитат правилно децата си, без насилие, а с думи и пример за поведение.

17.06.2020 г.

Скулптурите на старозагорските поети се превърнаха в естетическа композиция


Архитектурно-естетическа композиция - Водно огледало „Поетите на Стара Загора“ ще бъде готова до края на месеца. В него ще бъдат представени по много оригинален начин стихове от тринадесет емблематични старозагорски поети – казват от общината.
Ето още от официалното комюнике:
След многократни обсъждания и задълбочени анализи между общинска администрация и поета Таньо Клисуров – Председател на Дружеството на писателите в Стара Загора, литературния историк Иван Матев, Директор на Музей „Литературна Стара Загора“ и други интелектуалци са избрани знаковите за Стара Загора поети - Даскал Петър Иванов, Кирил Христов, Димитър Подвързачов, Жеко Христов, Николай Лилиев, Гео Милев, Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Веселин Ханчев, Михаил Берберов, Христо Кацаров , Стойчо Стойчев и Рашко Стойков.
Цитати от техни класически произведения са гравирани калиграфски върху 5-милиметрови месингови листи, потопени ефектно във вода – символ на непреходното духовно начало.
Проектът е създаден от арх. Велимир Георгиев, скулптор е Радослав Мъглов, а калиграф е Георги Павлов.
Очаква се композицията да бъде официално открита до края на месец юни и това безспорно ще бъде за всички нас истински празник.

Нито дума няма в изявлението на местната власт, че тази идея вече има десетилетна история. Тя е на арх. Петър Бакърджиев и на Петер Митев. Първоначално предвиждаше създаването на паметници на споменатите велики старозагорски поети, които да бъдат разположени по ларгото, разговаряйки помежду си, четейки, стоейки на пейките и т.н. Страхотна идея, която се видя на тогавашните ни управници скъпа и ненужна. Те си искаха техния Тервел, да яхне коня в центъра на града. Защото той е властта, има меч и е патриот, какво значат някакви си поети, какво значи град на духа? След „многократни обсъждания”, както пишат от общината, се стигна до ново продължение на идеята, естествено, без да се споменават авторите й. Да се сложат вместо скулптури – табелки, абе тенекета със стихове. Пак е нещо, което ме кара да си мисля, че вече са се отказали от безумствата ала Тервел и други грандоманцини. Дето писа един колега, може после и паметници да направят. Дай Боже, но преди това, нека не забравяме, че стари паметници, като този на Трета опълченска дружина, си стои преустроен, с любезното съдействие на общината, така, че по него има много фактологически грешки, те стоят неоправени от 2012-а. 
Друг е въпроса как бе нарушен закона и каква естетика бе постигната с окепазяването на мемориала, наричан още  паметник на подп. Калитин. Пак добре, че за разлика от много европейски страни и САЩ не сме започнали да палим паметниците си, но това не пречи да ги окепазяваме или пък добрите идеи да ги скопяваме. То и без друга за повечето заралии, това не е съществен въпрос, както и много други безобразия, на които стават редовно мълчаливи свидетели.
Димитър Славов

Най-четеният албански роман „Гневът на самодивите“ вече и на български


Криминално разследване на фона на балкански митове и легенди се разгръща в най-четения албански роман през последните години – „Гневът на самодивите“. Заради него авторът му – Григор Бануши, бе номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз. Благодарение на изд. „Персей“ и преводачката Екатерина Търпоманова сега и българският читател ще може да се потопи в приказния свят на юнашкия епос, впримчен в нишките на модерна криминална история. А романът на Григор Бануши е толкова силен и въздействащ, че остава дълго в съзнанието на читателя. Това е книга, която има потенциала да се превърне в събитие и в България - литературна магия, каквато писател рядко успява да създаде.
Самодивското езеро. Прокълнатите планини. На фона на високите и стръмни планини, на непроходимите и гъсти гори, на дълбоките и омагьосващо сини езера и реки, пропити с кървавата, размирна и древна история на албанския народ, се разгръща едно на пръв поглед типично криминално разследване. Трима чужди граждани, дошли на екскурзия в Албания, изчезват безследно някъде из необятното природно царство на тази дива, неописуемо красива, но и опасна планинска местност – това са германецът Ото Клайнберг, талантлив фотограф, и двама студенти, които следват в Майнц, Германия – унгарецът Маркус Сафарян, който има арменски произход и изучава изобразително изкуство, и полякинята Ирена Брадовска, която следва музика, по-специално цигулка. Разследването на този мистериозен случай се възлага на главен комисар Марин Курти, който пристига от Тирана. Но задачата му се оказва изключително тежка, откритите следи и доказателства са противоречиви и не дават еднозначен отговор за съдбата на изчезналите. Дали са се изгубили, дали са станали жертви на нещастен случай, дали са били ограбени, отвлечени, убити? Инспектор Курти се лута между всички тези варианти, опитва се да възпроизведе техните стъпки и да достигне до истината, но за съжаление, тримата младежи сякаш са потънали вдън земя и не са оставили нищо след себе си, което би могло да помогне на хората, които ги издирват. Безизходицата и безнадеждността толкова се задълбочават, че Марин Курти, който е надарен с богато въображение и е израснал с историите на баба си за вили и самодиви, започва да се съмнява дали пък свръхестествени сили не са виновни за изчезването на тримата чужденци. Местните поверия и обичаи, почти мистичната тайнственост на заобикалящия го пейзаж и дори внезапно избухналата страст между него и младата докторка Алма още повече засилват вътрешните му терзания, както и убедеността му, че нещо необичайно и необяснимо се случва около него, че са се събудили сили, които не могат да бъдат овладени от обикновен човек. Дали пък наистина самодивите са решили да омагьосат тримата странници, дръзнали да проникнат във владенията им, и завинаги са ги откъснали от видимия свят?
С почти лиричния си език Григор Бануши създава една своеобразна модерна приказка, един роман, който преплита криминалните елементи с митовете, легендите, преданията и юнашкия епос, залегнали в сърцето на балканския фолклор.
Книгата е вдъхновена от реален случай. През 2001 г. трима чешки студенти изчезнали, докато се изкачвали в планинския регион Дукагин в Северна Албания. Макар че случаят пробудил интереса на местните и международните власти и медии и било предприето интензивно търсене, тримата туристи така и не били намерени.
За автора:
Григор Бануши е роден в Тирана през 1948 г. След като завършва следването си в Катедрата по езикознание и литература при Факултета по история и филология в Университета в Тирана, той работи като учител в община Пука. След това, до 2013 г., работи като журналист в „Радио Тирана“. През 1997 г. публикува дебютния си роман „Смъртта на Нарцис“, последван от романа „Лицето на дявола“ (2009). Третият роман на Григор Бануши, „Гневът на самодивите“, излиза през 2015 г.

14.06.2020 г.

Книга за Георги Парцалев представят в Сатиричния театър на 18-ти

Биографичната книга „ГЕОРГИ ПАРЦАЛЕВ. Хамлет от град Левски“ от журналиста Георги Тошев ще бъде представена на 18 юни от 18,30 ч. на голямата сцена на Сатиричен театър. От 15-ти (понеделник) на касата на театъра ще може да се вземат пропуски до изчерпване на определеният брой места.

По време на премиерата ще бъде представен и неизлъчваният досега документален пълнометражен филм на режисьора Георги Тошев в памет на Георги Парцалев: „Рицарят на смеха“. В него е представен родният град на Георги Парцалев и пътя му до голямата сцена. За него като човек и артист ще разкажат съвременници и партньори като Стоянка Мутафова, Татяна Лолова и много други. Специални гости ще бъдат колеги и приятели на Георги Парцалев. Събитието се провежда със съдействието на Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Георги Парцалев. Хамлет от град Левски” се ражда като идея още преди три години, след като в поредица от спонтанни и независими един от друг разговори на Георги Тошев с Татяна Лолова и Стоянка Мутафова те определят Георги Парцалев като най-големия български артист. Същото споделя и Лили Иванова в свое интервю със заглавие „Проект: Любяща памет” за съвременниците, с които можем и трябва да се гордеем. Журналистът посвещава времето си в гледане на всички филми с актьора, прослушва записи от интервюта, посещава едноименния музей в гр. Левски, прекарва няколко дни в града и беседва с негови приятели и съвременници. По време на проучването си установява, че публикациите в интернет за Парцалев са предимно неверни и субективни, често и с „жълт оттенък”, както и пренебрегват големия му талант. Писаното за него досега е недостатъчно. Преди години историкът Борис Цацов получава от него куфар с личния му архив. Съхранява го дълги години, но не се осмелява сам да разкаже истината. След като прочита биографичните книги „Романът на моя живот” (за Стефан Данаилов) и „Невена Коканова. Години любов”, решава да повери куфара с документи и снимки на Георги Тошев.

Тази книга е едно от най-трудните ми пътувания в професионалния ми живот. Разбрах, че всъщност нищо не знаем за Георги Парцалев. А с този куфар с архиви изскочиха толкова много и лични неща, които ни дават възможност да вникнем и разберем душевността на Парцалев. Това издание набляга на живота и ролите му; то е опит да се подреди и обясни случилото се” – отбелязва Георги Тошев

Повратен момент за Тошев за написването на „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски” е прочитането на досието на артиста. Въпреки че се говори - как той е бил покровителстван от Людмила Живкова и неведнъж играе пред Тодор Живков, Парцалев не е вербуван, нито получава апартамент от властта. Напротив: следен е често и дълги години. Остава дисидент в онези времена, неразбран и често предаван и нараняван.

Това е историята на един необикновен комик. Едновременно близък и напълно непознат образ, оставил траен спомен със своите роли, но съумял да опази в дълбока тайна личния си свят. Държите в ръце първия безпристрастен разказ за Георги Парцалев - за единствената му голяма любов, за сбъднатите и попарените мечти, за неговата широко обсъждана хомосексуалност в условията на развит социализъм и за неповторимото чувство за хумор, с което той празнува живота. На един дъх!“пише за книгата Диляна Ценова Гогова


Книгата „Георги Парцалев. Хамлет от град Левски” от журналиста Георги Тошев е възможно най-пълното откъм детайли издание, което е излизало някога в памет на талантливия артист. Луксозната биография, с логото на издателство Книгомания, е от 240 страници, с твърди корици и обложка и включва над 300 фотографии. За първи път се показва хронологично и без субективизъм животът и професионалното израстване на най-емблематичния български актьор. На страниците в тази книга виждаме реални свидетелства за живота на актьора, непубликувани кадри от личния архив на Г. Парцалев, непоказвани портрети с поименни автографи, спомени и изповеди на най-близките колеги и приятели до Парцалев – Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Латинка Петрова, Лили Иванова, Славчо Пеев, д-р Никола Пъдев, (близък приятел на актьора), Зако Хеския, Константин Коцев и др...

2.06.2020 г.

Мария Петрова стана първата онлайн Царица Роза

Първата виртуално избрана Царица Роза 2020 е абитуриентката Мария Петрова с 3 577 потвърдени гласа. В първия ден на юли тя бе официално представена пред медиите на церемония в Музея на розата. Така в историята на най-стария конкурс за красота Мария ще бъде вписана като 52-та носителка на престижната титла. Възпитаничката на ППМГ“Никола Обрешков“ участва в първата по рода си онлайн надпревара за Короната под №4.  В своята видео визитка Мария обявява желанието си да допринесе за развитието на българското образование като следва българска и английска филология. Мечтае в Казанлък да има повече млади хора, повече усмихнати деца и гостоприемно кани всеки да посети и опознае Долината на розите и на тракийските царе. Мария обича спорта и призовава за опазване на природата чиста.
Сузан Иглева стана първа подгласничка на Царицата с 3 169 гласа. Сузан е сред зрелостниците на СУ“Екзарх Антим I“ 
Втора подгласничка е Стефани Кръстева, също от ППМГ“Никола Обрешков“ с 1 774 потвърдени вота на казанлъчани. Иска да стане фармацевт и така да подпомогне здравеопазването в родния си град.
Всички смели млади момичета, участвали в надпреварата за царствената титла бяха поздравени от кмета Галина Стоянова. На Царица Роза 2020 бе поставена короната, но официалната церемония по коронясването й ще може да бъде видяна на 5 юни, Деня на Казанлък също онлайн.
В продължение на една седмица, като част от 117-те Празници на розата, казанлъчани и приятели на Града на розите имаха възможност да изберат най-очарователната сред очарователните абитуриентки на Казанлък за своя Царица Роза 2020 на специално създадения за целта сайт queenrose.eu. Електронният формат на празниците и на конкурса се наложи заради световната пандемия. Създателите на сайта отчитат огромен интерес към гласуването. 16 098 общо са регистрираните реални гласа и още десетки хиляди непотвърдени и невалидни. 
Сега всеки гласувал може да провери как е отчетен гласът му - подава се заявка към системата за проверка на вот, потвърждава се мейлът, с който е гласувано и системата изпраща информация на същия мейл.
За честността на вота, нивото на представяне на младите момичета и техните послания към казанлъчани следеше 3-членно жури, под председателството на Николай Златанов, председател на Общински съвет – Казанлък. „Да украсят Света и околните светове!“, пожела на всички претендентки за Короната известният физик и Почетен гражданин на Казанлък Теодосий Теодосиев, а елегантното представяне на младите момичета високо оцени директорът на Художествена галерия – Казанлък Христо Генев.