Оперети, балет - спектакли за малки и големи през април в Старозагорската опера

Отново жанровото разнообразие е голямо в априлската програма на Старозагорската опера. Заглавията започват с премиерата на балета „Лешникотрошачката”, а в края на месеца ще се играе и „Лебедово езеро”, две са оперетните заглавия – „Хубавата Елена” (спектакълът ще бъде показан в Панагюрище) и „Царицата на Чардаша”. Артистите от оперния театър ще изнесат представления и извън своя дом в комплекс „Мидалидаре”, в детски градини и в библиотеката. В програмата са включени творби за всички възрасти.

Програмата за април:

3 април /сряда/ 19 ч., сцена Опера

ПРЕМИЕРА

„ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА“ балет от П.И.Чайковски

Хореография и режисура Константин Уралски /Русия/

Сценография и костюми Салваторе Русо /Италия/

Асистент-хореограф Наталия Коробейникова /Русия/

Асистент режисьор Ромина Славова

Солисти и кордебалет на Държавна Опера-Стара Загора

Времетраене 2 часа с 1 антракт

4 април /вторник/ 18.00 ч., турне Панагюрище

„ХУБАВАТА ЕЛЕНА“ опера-буфа от Жак Офенбах

Режисьор Славчо Николов

Диригент Димитър Косев

Сценография и костюми Иван Токаджиев и Ана-Мария Токаджиева

Консултант пластика Ромина Славова

Концертмайстор Паулина Захариева

Хормайстор Младен Станев

Солисти Антоанета Добрева-Нети, Николай Моцов, Милко Михайлов, Христо Сарафов, Евгений Арабаджиев, Игнат Желев,  Яна Христова, Александър Крунев, Янчо Иванов, Цвети Пеняшки и др.

Оркестър, хор и балет на Държавна опера-Стара Загора

6 април /събота/ 19.00 ч., сцена Опера

„ЛИЦЕТО НА ЛЪВА“ камерна опера от Елена Лангер

Композитор Елена Лангър

Режисьор  Мортен Роесен /Дания/

Диригент Юри Илинов

Сценография и костюми Ася Стоименова

Хореография Карлос Сантос

Участват Игнат Желев, Лиляна Ходжева, Нели Нечева, Инна Андреева, Теодор Петков и др.

Камерен оркестър на Държавна опера-Стара Загора

Балет на Държавна опера-Стара Загора

Времетраене 1 час и 20 мин. Без антракт

6 април /събота/ 21 ч., сцена Мидалидаре

Латино МидЛав

С участието на Мартин Ташев /тромпет/, Милен Кокошаров /пиано/, Борис Таслев /контрабас/, Емил Пехливанов /ударни/

Камерен оркестър на Държавна опера-Стара Загора

Времетраене 1 час и 30 мин. с пауза

9 април /вторник/ 19 ч., сцена Регионална библиотека „Захарий Княжески“

20 ГОДИНИ ЗАЕДНО Проф. Благовеста Константинова и Иван Кабамитов

Времетраене 1час и 15 мин.

10 април /вторник/ 9.30 ч., ясла 9 Роза

„ДО РЕ МИ В ПЕЛЕНИ“ – опера за бебета

С участието на Трио Реверанс, Светлана Денева-пиано, Н.Нечева, Н.Димитрова, Н.Марулев и Т.Петков

10 април /сряда/ 19 ч., сцена Опера

„ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША“ оперета от Имре Калман

Либрето Ищван Бекефи и Дешо Келер, адаптация Николай Априлов

Режисьор Николай Априлов

Диригент Димитър Косев

Сценография и костюми Радина Близнакова и Лилия Бабунова

Хореография    Татяна Янева

Солисти, хор, балет и оркестър на Държавна опера Стара Загора

Времетраене 2 часа 55 мин.

13 април /събота/ 11 ч., сцена Фоайе

„ПЕПЕРУДЕНА МАГИЯ“ концерт-спектакъл за деца

Участват най-малките артисти от подготвителната група на ДЮСОБ „Маргаритки“

Камерен оркестър на Държавна опера-Стара Загора

Времетраене 1 час

15 април /понеделник/ 10.45 ч., сцена Опера

„КОСМИЧЕСКА ПРИКАЗКА“ мюзикъл за деца

Музика Маргарита Шоселова

Аранжимент Николай Цолов

Либрето Мая Дългъчева

Режисьор и хореограф Радост Младенова-Арабаджиева

Сценография и костюми Теодора Джамбазова

Мултимедия Николай Стоянов

Научен консултант Д-р Алексей Стоев

Консултант актьорско майсторство Деница Янакиева

Участват Игнат Желев, Петър Янкулов

Изпълняват ДЮСОБ „Маргаритки“ към Държавна опера-Стара Загора

Времетраене 1 час без антракт

16 април /вторник/ 9.30 ч., ясла 7

„ДО РЕ МИ В ПЕЛЕНИ“ – опера за бебета

С участието на Трио Реверанс, Полина Влахова-пиано, Н.Нечева, Н.Димитрова, Н.Марулев и Т.Петков

16 април /вторник/ 19.00 ч., сцена Опера

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ балет от П. И. Чайковски

Постановка и режисура Силвия Томова

по хореографията на Мариус Петипа, Лев Иванов, Анастас Петров и Калина Богоева – редакция Силвия Томова /2017/

Художник декори и костюми Денис Иванов

Консултант, изпълнител Първолета Чавдарова-Летиция

Солисти и кордебалет на Държавна опера-Стара Загора

ДЮСОБ „Маргаритки“ при Държавна опера-Стара Загора

17 април /сряда/ 19 ч., турне Каварна

„ТЕЛЕФОНЪТ“ и „ МЕДИУМЪТ“-

Камерни опери от Джан Карло Меноти

Режисьор Огнян Драганов

Диригент Виктор Крумов

Концертмайстор Жорж Паликарски -НМА

Сценография и костюми Теодора Джамбазова

Мултимедия Пламен Асенов

Аранжимент за струнен квинтет Виктор Крумов, Петър Тулешков- НМА

Корепетитори Деница Петрова

Камерен оркестър на Държавна опера-Стара Загора

„Телефонът“

Луси- Нели Нечева

Бен- Иван Кабамитов

„Медиумът“

Мадам Флора- Тереза Бракалова

Моника- Нели Нечева

Мадам Губино- Яница Нешева

Мистър Губино - Теодор Петков

Мадам Ноланд -Лиляна Ходжева

Тоби – Инна Андреева

Кукли – Любен Чанев

18 април /четвъртък/ 19 ч., турне Балчик

„ТЕЛЕФОНЪТ“ и „ МЕДИУМЪТ“-

Камерни опери от Джан Карло Меноти

Режисьор Огнян Драганов

Диригент Виктор Крумов

Концертмайстор Жорж Паликарски -НМА

Сценография и костюми Теодора Джамбазова

Мултимедия Пламен Асенов

Аранжимент за струнен квинтет Виктор Крумов,Петър Тулешков- НМА

Корепетитори Деница Петрова

Камерен оркестър на Държавна опера-Стара Загора

„Телефонът“

Луси- Християна Христова

Бен- Иван Кабамитов

„Медиумът“

Мадам Флора- Йоана Кадийска

Моника- Нели Нечева

Мадам Губино- Яница Нешева

Мистър Губино - Теодор Петков

Мадам Ноланд -Лиляна Ходжева

Тоби – Инна Андреева

Кукли – Любен Чанев

19 април /петък/ 19 ч., сцена Опера

„МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ“ - Опера от Джакомо Пучини

Посвещава се на 100 години от рождението на Миньо Минев

Диригент  Якопо Сипари ди Пескарола /Италия/

Адаптация  Славчо Николов

Сценография  Борис Стойнов

Художник на костюмите  Цветанка Стойнова

Адаптация и репетитор на балета Пенка Димитрова,  Станко Танев

Със специалното участие на Силвана Фроли в ролята на Чо-Чо-сан

Солисти Ивайло Михайлов, Александър Крунев, Петя Петрова, Ивайло Йовчев, Александър Марулев и др.

Оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора

Времетраене 2 часа и 40 мин. с 1 антракт

22 април /понеделник/ 10.45 ч.,  сцена Опера

„КОСМИЧЕСКА ПРИКАЗКА“ мюзикъл за деца

Музика Маргарита Шоселова

Аранжимент Николай Цолов

Либрето Мая Дългъчева

Режисьор и хореограф Радост Младенова-Арабаджиева

Сценография и костюми Теодора Джамбазова

Мултимедия Николай Стоянов

Научен консултант Д-р Алексей Стоев

Консултант актьорско майсторство Деница Янакиева

Участват Игнат Желев, Петър Янкулов

Изпълняват ДЮСОБ „Маргаритки“ към Държавна опера-Стара Загора

Времетраене 1 час без антракт

24 април /сряда/ 11 ч.,  сцена Опера

„ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА“ балет от П.И.Чайковски

Версия за деца

Хореография и режисура Константин Уралски /Русия/

Сценография и костюми Салваторе Русо /Италия/

Асистент-хореограф Наталия Коробейникова /Русия/

Асистент режисьор Ромина Славова

Солисти и кордебалет на Държавна Опера-Стара Загора

времетраене 1 час 10 мин.

24 април /сряда/ 19 ч.,  сцена Опера

„ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА“ балет от П.И.Чайковски

Хореография и режисура Константин Уралски /Русия/

Сценография и костюми Салваторе Русо /Италия/

Асистент-хореограф Наталия Коробейникова /Русия/

Асистент режисьор Ромина Славова

Солисти и кордебалет на Държавна Опера-Стара Загора

Времетраене 2 часа с 1 антракт

25 април /четвъртък/ 18 ч.,  сцена Фоайе

„КОНЦЕРТ АНТРЕ“

С участието на ученици от НУМСИ Христина Морфова

Съпровод на пиано Полина Влахова

25 април /четвъртък/ 19 ч.,  сцена Опера

„СТАБАТ МАТЕР“ от Джоакино Росини

Диригент Ивайло Кринчев

Концертмайстор

Солисти Емилия Иванова, Петя Петрова, Ивайло Михайлов, Пламен Кумпиков

Оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора

Времетраене 1 час

Експозиция на ямболската галерия „Жорж Папазов“ гостува в Стара Загора

На 28 март от 18 ч. в западната зала на Художествена галерия  Стара Загора ще бъде представена изложбата „Живопис – Избрано от фонда на Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол“. В експозицията са включени пейзажи, портрети, натюрморти и фигурални композиции, изпълнени с класически живописни техники.

Специално създадената изложба има за цел да представи високите постижения на художници, творили през XX в. и оставили трайна следа в българското изобразително изкуство и в културната традиция на Европа, поясни директорът на старозагорската галерия проф. д-р Марин Добрев. 

Ценителите на изкуството ще могат да видят 50 творби на 34 майстори на четката, сред които: Александър Мутафов, Александър Петров, Атанас Яранов, Бенчо Обрешков, Борис Денев, Владимир Димитров-Майстора, Георги Баев, Дечко Узунов, Екатерина Савова-Ненова, Емил Стойчев, Енчо Пиронков, Златю Бояджиев, Илия Петров, Йордан Кацамунски, Калина Тасева, Найден Петков, Николай Русчуклиев, Петко Абаджиев, Петър Славов-Кера, Светлин Русев, Стоян Венев, Цанко Панов, Янаки Кавръков, Янаки Манасиев.

Акцент в изложбата са художниците от Ямбол и ямболския регион: Жорж Папазов, Георги Попов-Джон, Елза Гоева, Иван Димов, Иван Славов, Невена Трънкова, Павел Бакалов, Панайот Панайотов, Паруш Гогов и Стефан Бъчваров.

Експозицията включва картини от различни периоди на авторите –  както зрели творби, така и ранни и по-слабо познати произведения, всички обединени от неоспоримия талант на своите създатели. Уникалният стил и почерк на Владимир Димитров-Майстора (1882-1960) и Борис Денев (1883-1969) са представени в няколко виртуозно изпълнени малкоформатни картини.

Интерес предизвикват и няколко портрета на художници, сред които този на Васка Емануилова – един от най-често портретуваните български творци, с автор Георги Попов-Джон (1906-1960), както и автопортретите на Емил Стойчев (1935) и Янаки Манасиев (1932-1978). Иван Славов (1876-1937) е представен с живописен портрет, който е нетипичен за неговото творчество. Авторът е популярен основно с острите си карикатури срещу властта през първата половина на XX в.

Специално място в изложбата е отредено на ранните произведения на предвестника на сюрреализма Жорж Папазов (1894-1972) – пейзажи, които той рисува ок. 1916 по време на обучението си в Прага.

 Подборът на автори и произведения цели да представи богатството на живописния отдел на Художествена галерия „Жорж Папазов“ – Ямбол, наброяващ повече от 1100 творби.

Гостуващата експозиция е част от съвместна програма за обмяна на изложби между двете галерии. 

Наивник във всяка една ситуация

Наивен човек съм. Каквото да чуя, вярвам в него безрезервно. Все си мислех че съм хитър, но прозрях, то то на сън, че съм наивен до безобразие. Не съм виновен обаче, виновни са медиите. Дни наред слушах и четох за някакви апартаменти, пък то у нас кранчетата за сменяне, покрива тече, домашните ми мърморят ежедневно, затова и ето какво сънувах:

Форма „АрТек” построиха в квартала чудна сграда, по най-новите технологии, с просторни апартаменти и преки асансьори до всеки един от тях. Да им се не нарадваш…И естествено всичките големци, дето не познавах лично, ама много съм ги чувал, започнаха да купуват от фирмата. То имат пари хората, ама чух че им продавали апартаменти много евтинко, че чак мнозина им завидели и почнали да ги тормозят по радио „Свободно, че тропа”. Казали, че сделките са си истински афери, защото цената била смешна, а ВИП-клиентите злоупотребявали с големството си. Те пък контрираха, че всичко е точно и даже не са помирисвали кекс, с който опозицията ги клеветяла, че са почерпили от благодарност шефовете на „АрТек”. Чух, че продавачът правил промоция за всеки, който оцени сградата и вградената мъдрост от Библията, който била вградена за берекет. Ето и самата мъдрост: „Дай и ще ти дадат, почукай и ще ти отворят!”

Затова и аз звъннах, насън разбира се, на фирмата, очаквайки да се включа в промоцията.

-Ало, „АрТек” ли е?

-Същите…

-Искам да купя апартамент в хубавата ви, изградена с мъдрост сграда, която много ценя.

-Нямаме много свободни апартаменти, но ако имате пари, може и да стане сделка.

-Четох, че за ценители като мене, продавате на 7 стотачки на квадратен метър…

-А, тази промоция вече мина, сега цената вече е две и петстотин…

-Ама няма проблеми, просто заменям стария си апартамент, плюс няколко ниви на село и вземам остатъка за доплащането от банката.

-Не, така не става, интересът към нашето строително бижу е голям и не може да чакаме. Освен това, кой сте вие господине?

-Има ли значение….

-Няма, защото ние ви познахме, вие сте един голям наивник и вярвате на това което четете и виждате, а всъщност във всичко си има правила и изисквания, на които не отговаряте…

Така ми казаха и затвориха линията. Тогава се събудих и най-накрая разбрах кой съм. Пък и кой ще ми даде право на заменка, когато домът ми е с течащ покрив и кранове за смяна, че и още ред кусури. Голям заем от банката също няма как да получа. Лошото е, че дори и на сън си оставам все такъв наивник, дето се казва, във всяка една ситуация. 

Тогава отидох и звъннах на съседа, дето продава домашна ракия, щото ми стана чоглаво. Не отваря! Почуках и отвори жена му, наруга ни че сме едни пияници, дето не ставаме за нищо, добави че няма ракия за мен и трясна вратата. Да не може човек да разчита и на библейските мъдрости, то хубаво чукаш, но важно е и кой ще ти отвори...

Лукавиян 

Валентин Стоев описа в книга перипетиите на българския преход

„ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ“ от Валентин Стоев (Издателство „Изида“, март 2019), който вече е по книжарниците, за да си отговорите най-после на въпросите за прословутия български преход от тоталитаризъм към демокрация.  

 „ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ“ е роман за объркания български преход и произтичащите от това фатални за страната последици. Повествованието обхваща периода от последното посещение на съветския генерален секретар Леонид Брежнев в страната ни през 1979 година до щурма на парламента през зимата на 1997 година. В няколкото сюжетни линии на „ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ“, които се пресичат и взаимно си влияят, авторът Валентин Стоев се е постарал да обхване и осмисли събитията цялостно, да изследва по художествен начин и в развитие обществените процеси, да обрисува типажите на времето, обвързаността им и взаимната им зависимост – нещо, с което той се е справил, и то по чудесен начин!

Ако сте читател, който държи и на сензационното, от „ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ“ ще научите пикантни, важни и прикривани досега подробности от върховете на Народна република България и СССР, от съветското и българското политбюро. Ето само няколко от многото примери в романа:

- Как и защо се стига до ръкопашен бой между министър-председателя Георги Атанасов, който води заседанието на ЦК на БКП на 10 ноември и обявява решението за „пенсионирането“ на Живков, от една страна, и Милко Балев, члена на политбюро, който е и най-пламенен защитник на статуквото и против „пенсионирането“, от друга;

- как във ВИП-стола на ЦК на КПСС в Кремъл генералният секретар Юрий Андропов изсипа на главата на члена на политбюро Григорий Романов чинията с обяда си – телешко с грах, вбесен от размаха на подлостта и лицемерието му;

-  как една невинна глупост на председателя на сдружение „Гражданска инициатива“  в СДС Любомир Собаджиев стана причина първият демократичен президент на Република България да се казва не д-р Петър Дертлиев, а д-р Желю Желев;

- как и на кого царят в изгнание Симеон II, станал известен по-късно като Симеон Сакскобургготски, още през 1993 година съобщи, че е готов да стане президент (в краен случай и премиер) на Република България;

- как Тодор Живков подложи на тест за лоялност членовете на политбюро и какво показа полиграфът!?

- какво каза Ванга на генералния секретар  Леонид Брежнев на последната им среща!

Тези и още много неизвестни за обществото подробности ще намерите в романа на Валентин Стоев „ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ“! Прочетете ги, знайте ги, струва си, защото те са част от българската и съветската история! Част са и от историята на прословутата българо-съветска дружба, както я определяха тогава: „От векове - за векове!“

Кой е авторът Валентин Стоев ли? Активен журналист, пряк свидетел на събитията, нещо повече - участник в тях. Както самият той казва:

„Аз бях Там, повярвайте ми, не пропуснах нито един епизод от този особен и специален период в историята на България:

-        Бях и на пленума на политбюро на 10 ноември 1989 г., когато ден след падането на Берлинската стена падна и „стената“ на Живков;

-        Бях многократно и в Кремъл, когато съветските ръководители обсъждаха отношенията на „Големия брат“ с „малкото братче“ България;

-        Бях и на „Раковски“ 134, когато се излюпваше хилавата българска опозиция;

-        Бях и в ресторанта на СУ „Яйцето“, където на вино и бира опозиционерите „опичаха революцията“;

-        Бях и на протеста на ул. „Раковски“ пред кафене „Кристал“ на 26 октомври 1989 година, където ядох бой наравно с другите участници в първата антиправителствена демонстрация в София след 45 години „народна власт“;

-        - Бях, бях, бях… Навсякъде бях! И много видях!“

Уважаеми читатели, прочетете „ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ“, за да може да кажете, че трябваше да минат 30 противоречиви години , за да се появи най-после ВЯРНОТО, ЧЕСТНОТО, ПЪЛНОТО, СПРАВЕДЛИВОТО, ИСТИНСКОТО, НЕПОДПРАВЕНОТО четиво за прехода!

Защото истината иска време!

Не беше ли така и с четирите евангелия на Христос!

Запомнете: „ВУЛГАРНИТЕ РОМАНТИЦИ - ВОЙНА И МИР НА ПРЕХОДА“

„На парти при президента“ от Атанас Раденски първа книга във формат „социална мрежа“

Романът „На парти при президента“ на Атанас Раденски („Изида“, 2016) вече е публикуван и в новаторския формат „социална мрежа“. Това специално издание на романа е достъпно на Фейсбук, на специална страница с името на книгата.  Изданието е мултимедийно, като в него са вградени и видеоклипове от Ютюб, които допълват текста. 

В отзив във Фейсбук за групата „Какво четеш…“ Цветанка Севдина пише:

„Истината е, че не бях срещала скоро литературен герой, който да ме спечели така, както го направи простодушният, на пръв поглед, Иван Иванич. Позитивен, но не в онзи лустросан и американизиран смисъл на думата, героят от романа на Раденски ни връща към онези времена, когато бяхме в еднаква степен объркани и опиянени от надежда за бъдещето. Реалистично и без нотки на истерия, делнично и в същото време забавно, виждаме Новия свят, изтъкан от абсурди, лишен от ореола на откривателството и големите възможности.“

„Тази книга би се понравила на всички, които са далеч от скандирането на лозунги и на всички, за които светът е пъстър, а не черно-бял.“

Авторът на романа Атанас Раденски живее постоянно в Калифорния, където е почетен професор в елитен университет в Ориндж Каунти. В България поддържа бащината си къща в Родопите и се вижда редовно с многобройните си приятели.

Подробно съдържание на романа има тук http://radenski.com/radenski-jr/parti/contents/, заедно с линкове към всяка глава на Фейсбук. 

Страницата с целия роман на Фейсбук е тук: https://www.facebook.com/На-парти-при-президента-732865777081748/.

Ето какво написа за книгата си Атанас Раденски във Фейсбук:

В новото мултимедийно издание направих следните подобрения:

* Включих клипове от Ютюб, които илюстрират текста - но само индиректно, затова можете да четете и без да гледате;

* Разделих тринадесетте глави на голям брой по-дребни секции - техните заглавия, заедно с клиповете, правят проследяването на текста по-лесно ;

* Разделих дългите параграфи на по-къси;

* Премахнах някои по-несъществени пасажи.

Всички файлове са свободно достъпни - заповядайте.

Ако вече сте чели романа, сега ще може да си припомните най-интересните части.

Ако пък не сте отваряли книгата, сега имате шанс да го направите, стига да имате телефон, таблет, лаптоп или компютър с интернет.

Всякакви коментари, забележки, предложения и похвали биха били оценени - публично или с лично съобщение.

Доколкото знам, това е първото засега издание на роман във формат "социална мрежа". Ако ви се струва интересно, моля споделете.

„Жени“ от Михаил Себастиан – книга за различните лица на жената и нейната любов

Книгата „Жени“ от румънския класик Михаил Себастиан попълва поредицата на изд. „Персей“ „Световна класика“. Михаил Себастиан (роден като Йосиф Хехтер на 18 октомври 1907 г. в Браила, Румъния и починал на 29 май 1945 г. в Букурещ) е познат у нас с романите си „Градът на салкъмите“ и „Произшествието“. Той е от кръга на Мирча Елиаде и Южен Йонеско.

„Жени“ (превод Христо Боев) е конструирана от четири отделни новели, обединени от образа на младия лекар Щефан Валериу, който преминава през множество любовни перипетии и се сблъсква с разноликата женска същност.

Във всяка от новелите се срещаме с майсторски обрисувани женски образи, разкриващи различни видове любов. Рене е ожаднялата за ласки съпруга, която бурно и непредпазливо се впуска в любовна авантюра и въпреки угризенията на съвестта си изневерява на мъжа си. Марта е по-зрялата жена, която умело завладява въображението на младия Щефан. Одет е невинното и тъй младо момиче, което обаче е пораснало преждевременно и крие силна проницателност. Емили (Емилия) е жертва на собствената си неадекватност и на лошите шеги на тези около нея. Мария е олицетворение на недостижимата и безответна любов. Арабела е своеобразен обобщаващ образ на женското начало – тя играе ролята на майка (в отношението си към Щефан), домакиня и любовница, но най-вече е жена, отраснала в съмнителна среда, която упорито се стреми към почтена репутация. По този начин Михаил Себастиан изгражда една многопластова картина на ролята на жената в съзряването и психологическото израстване на всеки мъж.

Кукери отново ще гонят злите сили в Стара Загора

Двадесет и първият Фестивал на маскарадните игри ще се проведе в Стара Загора на 9 март.

Кукери от цялата страна ще гонят злите сили. За участие в един от най-колоритните и атрактивни фестивали пристигат общо 19 групи от цялата страна с близо 800 участници. ще се включат още групи от областите София, Пазарджик, Пловдив, Шумен, Разград, Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Хасково и Стара Загора. Най-голямата група е от с. Оборище, община Пазарджик, която включва общо 76 участници“, съобщи основният организатор на Фестивала академик Крум Георгиев, който оглавява и журито.

В 10 часа групите ще се съберат пред Съдебната палата, откъдето ще влязат в Античния форум и ще дефилират по Античната улица. Началото на игрите е в 10.30 часа.

И тази година майстори от цялата страна ще покажат произведенията си на обособената Улица на занаятите в източната част на парк „Пети октомври“ и западен тротоар на бул. „Руски“. Старозагорци и гостите на града ще могат да видят бижута от кости и костилки, рисувани сладкиши, точени бонбони, рисувана коприна, стъкло, ножове и др. произведения на майсторите.

От 16 часа в квартал „Железник“ започва Фолклорен празник „Да прогоним злото заедно“, организиран по повод „Сирни Заговезни“. Кукери ще представят обичая „Джамал“ (Камила) характерен за нашия регион. Тук ще бъдат и кукерите от Шаново, които представят игри и митични танци. Ще има и концерт на Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“.

Игрите се организира от Община Стара Загора, Регионален исторически музей, Център за подкрепа за личностно развитие, Младежки общински съвет, Общество за фолклор и Народно читалище „Николай Лилиев – 2005“.

ЕС спира смяната на времето през 2021

През 2021 година веднъж завинаги ще приключи смяната на часовото време. За това се споразумяха съответните комисии на Европарламента, а Комисията по транспорт и туризъм, която е водеща по този въпрос, също даде зелена светлина. В средата на март се очаква и общото събрание на Европарламента да гласува решението. После отделните страни-членки на ЕС трябва да го одобрят, пише Deutsche Welle.

През септември председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер каза, че казуса е решен и лятното часово време ще отпадне.

Това се оказа прибързано, защото въпреки съгласието на Еврокомисията и Европарламента по въпроса, настроенията в отделните държави са различни.

Преди Нова година бяха публикувани данни от голяма интернет анкета, в която европейците подкрепиха с мнозинство от 80 процента да отпадне променянето на времето.

След това се оказа, че повечето от половината от гласувалите 4.6 милиона европейци са били от Германия. Това постави под сериозно съмнение колко представително е допитването.

Някои държави поискаха преходен период до 2021 година.

Други се оплакаха, че Германия иска да им натрапи своето виждане по въпроса.

Все пак, политиците в Брюксел и Страсбург успяха да договорят план за премахването. Той включва краен срок до месец юни, в който държавите от всяка една от трите часови зони в ЕС трябва да са взели решение какво предпочитат.

Някои, като Великобритания, Гърция и Кипър искат да се запази досегашната система с промяна на часовете два пъти годишно.

Други, като Дания, Холандия и Франция още не са решили. Повечето от останалите страни членки искат лятното часово време да се премахне, но и те не са обявили окончателно, когато времето остане едно, дали предпочитат това, което сега се използва през зимата или другото.

MАРИЯ ОТ БУЕНОС АЙРЕС - ТАНГО ОПЕРАТА НА АСТОР ПИАЦОЛА С ПРЕМИЕРА В СТАРА ЗАГОРА!

"Мария от Буенос Айрес" - единствената танго опера, която света стъпи на българска сцена и стана част от официалната програма за откриването на Пловдив - Европейска столица на културата 2019 гостува в Опера Стара Загора на 22 март от 19:00 часа.

Сюреалистичната опера от АСТОР ПИАЦОЛА – фюжън от танго, поезия и класическа музика, разказва за Мария, която, прелъстена от танго музиката, попада в подземния свят на Буенос Айрес. Страстната история с библейска символика, в която сакрално и профанно се преплитат, е претворена от фантазията на режисьора ВЕСЕЛКА КУНЧЕВА /„Дама Пика”, „Аз, Сизиф”, „Вграждане” и др./ в един силно визуален спектакъл-сън със специалното участие на ЛЮСИ ДЯКОВСКА. Внушителното сценично решение и огнената хореография са обединени от латиноамериканския инструмент бандонеон, който от съблазнителен „глас” в оркестъра се материализира в разрушително оръжие на сцената.

В операта „Мария от Буенос Айрес“ композиторът Астор Пиацола и поетът Хорацио Ферер разказват историята на тангото, неговата смърт и възкръсване. Чрез поетични и музикални образи и картини,  авторите изграждат паралел между съдбата на Исус от Назарет и Мария от Буенос Айрес.

Трупата на операта в Пловдив се готви месеци наред за спектакъла, а резултатът е един ярък и визуално мощен спектакъл, за който билетите в Пловдив и София са изчерпани месеци напред.

БИЛЕТИ за „Мария от Буенос Айрес“ в Стара Загора се продават на касата на Операта, на касите на Ивентим и онлайн на eventim.bg

„МАРИЯ ОТ БУЕНОС АЙРЕС” – танго опера

музика: АСТОР ПИАЦОЛА

текст: Хорасио Ферер

Премиера за България

Диригент Константин Добройков

Режисьор       Веселка Кунчева

Хореограф     Явор Кунчев

Сценография и костюми Мариета Голомехова

Солисти: Люси Дяковска, Момчил Караиванов, Живко Джуранов

Бандонеон: Калоян Куманов

Оркестър, хор и балет на Опера Пловдив

By arrangement with Warner Chappel Music Limited