Старозагорската опера и Театро Лирико-Каляри готвят съвместно операта „Атила“

Държавна опера-Стара Загора и Театро Лирико-Каляри са в усилена подготовка за осъществяването на  съвместната нова продукция на операта „Атила“ от Джузепе Верди. В настоящия момент оперният театър в Каляри се нарежда на първите места  в оперния живот на Италия след Миланската скала и Театро „Ла Фениче“ във Венеция. Премиерата на спектакъла ще се състои на 27 септември в Каляри, Италия, а премиерата в Стара Загора е планирана за месец март 2020 година. „

Атила“ е първата за България от подобен род сътрудничество продукция, която се подготвя, за да бъде представена на двете партньорски сцени. Двата театъра участват равнопоставено в подготвителния етап и реализацията на постановката. В Стара Загора ще бъдат ушити над 200 костюма и ще бъде направен декора за грандиозното представление. Режисьор на спектакъла е именитият италиански режисьор, оперен певец и действащ журналист и оперен изследовател Енрико Стинкели, а художник на декорите и костюмите е Салваторе Русо. Тандемът Стинкели-Русо постави през 2004 година на сцената на Софийската опера незабравимия спектакъл на операта „Отело“ – в тази постановка за първи път в България бяха отворени копюрите с балетна музика и бяха поставени танците, които много рядко се изпълняват и по света в спектаклите на  вердиевия шедьовър. В Каляри „Атила“ ще дирижира  световно признатият Маестро Донато Ренцети.

Директорът на Държавна опера-Стара Загора Огнян Драганов бе на кратко делово посещение в Каляри по покана на директора на Операта  Клаудио Ораци за финализиране на детайлите по договора за съвместна дейност между двата театъра.

На 22 февруари Огнян Драганов присъства на официалното откриване на оперния сезон на Театро Лирико-Каляри с премиерата за Италия на рядко изпълняваната опера „Робът“ от бразилския композитор Антонио Карлос Гомес. Ролята на Илара изпълни световната оперна дива Светла Василева, която преживя за пореден път в своята блестяща международна кариера голям успех. Именитото българско сопрано пее още на 24 и 27 февруари и на 1 и 3 март.

На снимката:Клаудио Ораци, Светла Василева и Огнян Драганов, след премиерата на „Робът”

На 3 март временно ограничават движението на прохода Шипка

На 3 март на историческия връх Шипка тържествено ще бъде отбелязан националният празник на България и 141 години от Освобождението на страната.

Главен път Габрово - връх Шипка - Казанлък и обратно ще бъде затворен за движение на моторни превозни средства от 20 часа на 2 март до 18 часа на 3 март, съобщават от Община Габрово, която е домакин на честванията на националния празник.

За гостите на тържествата, движението от север (от страна на Габрово) ще се организира по следния начин:
от 5:30 до 13 часа на 3 март, движението ще бъде еднопосочно за автомобили от Габрово към връх Шипка. Паркирането на автомобилите ще става по разпореждане на полицейските екипи.

от 13 до около 18 часа на 3 март, еднопосочно ще бъде движението на автомобили от връх Шипка към Габрово.

Предвижването на гости и участници в тържествата от страна на Казанлък ще се извършва по същия начин.

Транзитното преминаване на автомобили в горепосочения период ще се извършва през Прохода Хаинбоаз. Допуска се само преминаване на организиран междуградски автобусен транспорт.

Програмата:

3 март

8:30 часа - Панихида в памет на загиналите за Освобождението
Братска могила до храм "Успение на Света Богородица"
9 часа - Издигане на националното знаме
площад "Възраждане" - Габрово
11 часа - Тържествено отбелязване на 141 години от Освобождението
Площад в подножието на връх Шипка
12:30 часа - Поклонение и поднасяне на венци и цветя на Паметника на Свободата

БЕЗПЛАТНИ ПРОФИЛАКТИЧНИ ГИНЕКОЛОГИЧНИ ПРЕГЛЕДИ в Болница „Тракия”

Дамите от Inner wheel клуб Берое Стара Загора започват поредния си благотворителен проект - този път в подкрепа на женското здраве.
Проектът ще бъде осъществен съвместно с Болница "Тракия", съобщи д-р Калина Пиперкова, началник на АГ-отделението в здравното заведение, която също е член на Inner wheel клуб Берое Стара Загора и инициатор за осъществяването на проекта.
В рамките на инициативата ще бъдат проведени БЕЗПЛАТНИ ПРОФИЛАКТИЧНИ
ГИНЕКОЛОГИЧНИ ПРЕГЛЕДИ в Болница Тракия през месец март. „Целта ни
е да предизвикаме вниманието на обществото към проблемите на женското здраве, които могат да бъдат от най-различен характер и трябва всекидневно да се отнасяме към тях с грижа и отговорност”, коментира д-р Пиперкова.
Записването на час за безплатен преглед в рамките на кампанията става на регистратурата на Трета поликлиника на телефон 042 988 998 В ДНИТЕ ОТ
28 ФЕВРУАРИ ДО 31 МАРТ.

Шедьовърът на Росини „Италианката в Алжир“ – за първи път на старозагорска сцена

За първи път в своята близо столетие оперна история, Държавна опера-Стара Загора поставя на своята сцена операта „Италианката в Алжир“ от Джоакино Росини. Премиерата на спектакъла ще се състои на 9 март от 19 часа. Декорите и костюмите са на Македонската опера и балет и това е първия съвместен проект с Държавна опера-Стара Загора. Припомняме, че през декември миналата година бе подписан Меморандум за сътрудничество и обмен между двата културни института. Спектакълът на операта „Италианката в Алжир“ слага началото на дългосрочно професионално партньорство в контекста на учредената през 2015 година Балканска оперна мрежа.

Идеята за реализацията на „Италианката в Алжир“ е на директора на Държавна опера-Стара Загора Огнян Драганов. Познавайки добре работата на своята талантлива колежка режисьорката Урсула Хорнер /известна на българската публика със знаковия си спектакъл на операта „Хофманови разкази“, когото постави в Русе и Пловдив, както и със „Севилският бръснар“ – МОБ гостува на последното издание на ФОБИ/, Драганов без колебание избира атрактивното и рядко поставяно в България оперно заглавие от афиша на Македонската опера и балет. Още повече, че Старозагорската опера разполага с великолепен солистичен състав за всяка една от главните роли. Истинска привилегия е участието в ролята на Изабела на такава певица като мецосопраното Петя Петрова, постигнала своите професионални върхове именно в росиниевия репертоар.

В постановката на „Италианката в Алжир“ зрителите ще се срещнат със забавното и оригинално пресъздаване на вечните теми за любовта и оспорваната свобода на жената и нейното право на избор. Действието е пренесено в първите десетилетия на 20-ти век – времето на новите технологични и модни открития, които навлизат в света на Ориента. Впечатляващите сценични решения на спектакъла на италианската художничка-сценограф Мартина Сеня и костюмите на Мария Пупучевска, както и уникалните  хрумвания и артистични подходи на режисьорката Урсула Хорнер, обещават едно незабравимо преживяване за българската публика с героите на класическата опера-буфа на неподражаемия майстор на комедията Росини. Предстои много смях, веселие и истинска наслада от виртуозните изпълнения на солистите – изпълнители на главните роли Петя Петрова, Родриго Тросино /Италия/, Валери Турманов, Ивайло Джуров, Деси Стефанова, Емилия Джурова, Едуин Кей и др., хора и оркестъра на Старозагорската опера   под диригентството на главния диригент Ивайло Кринчев.

Следващият спектакъл на „Италианката в Алжир“ е на 27 март, а на 22 март ще бъде представен в Пловдив.

Ученици представят мюзикъла „Класният се жени”

Премиерните спектакли на мюзикъла „Класният се жени“ са на 27 февруари от 19 часа и на 28 февруари от 12,30 ч. в старозагорската опера. Те са част от програмата по случай 45-години от създаването на НУМСИ“Христина Морфова“ в Стара Загора. Реализира се със съдействието на Държавна опера-Стара Загора и Община Стара Загора. На представянето на 27 февруари се очаква да присъства и самият композитор на „Класният се жени“ проф.Филип Павлов.

Мюзикълът „Класният се жени“ е на композитора проф. Филип Павлов, а либретото е на Любомир Пеевски. Режисьор на спектакъла е  Николай Априлов, диригент Красимир Къшев. Сценографията и костюмите са на Теодора Джамбазова, а хореографията е на Радост Младенова-Арабаджиева, като в спектакъла участват възпитаници на Балетната студия на ДЮСОБ“Маргаритки“. В ролята на класния ръководител Иван Александров е младият и талантлив артист-хорист на Държавна опера-Стара Загора Марин Русинов, учителката Сийка Паунова е очарователната Камелия Стойчева, директорката на училището г-жа Златева е солистът на Държавна опера-Стара Загора Нина Димитрова, а Г-н Промяна е Иван Кабамитов. В останалите роли са учениците от НУМСИ“Христина Морфова“: Маргарита Лъчезарова е Калина облачето, Иван Петров е Ицо Чейнча, Кристиян Динев е Иво Канадеца, Стейсти Георгиева и Любов Желева са Съществото, Нелли Таукчи е Пена паяжината, Денислав Михалев е Върха, Николай Дончев е Къри Кроасана, Йордан Петев и Силви Джин-Фийса, Димитър Драгиев и Виктор Иванов са китаристи.

„Класният се жени“ - спектакъл е от ученици за ученици

„Класният се жени“ е написан, за да се изпълнява от ученици, а не артисти да играят деца. Дали защото в този смисъл е „рисков“, се играе много рядко у нас. Това представление е  абсолютна премиера за Стара Загора.

Историята е типично училищна, развива се в българско училище. Имаме любим на учениците учител по български език и литература /Иван Александров-Готиният/, който ще се жени за своята колежка /Сийка Паунова/ в неделя.

Единствен в целия град, само 11 „в“ клас от училището, ще се явява на матура по български език и литература, защото така е наредила директорктата г-жа Златева.

В 11 „в“ клас е красавицата на класа Калина, която е влюбена в учителя си Иван Александров. Целият клас решава да предотврати матурата по БЕЛ, като упоява и отвлича учителя Александров и пише ултимативно писмо до директорката. Тя, обаче, е непреклонна.

За случая разбират от Инспектората по образование, правят проверка и директорката е отстранена от длъжност. Щастливият край настъпва, когато за нов директор е назначен Иван Александров – Готиният.

История като тази има в почти всяко училище – влюбен в учителя си ученик, несправедлив директор, красавица на класа, ученици-бунтари...Моята цел, когато избрах да поставя заглавието, е учениците да „владеят“ сцената, да вдишват аромата и в реално представление. В ролите ще видите ученици от класовете по оперно пеене и по актьорско майсторство, на които преподавам съответно вокални ансамбли и вокална подготовка. Всичко, което учим в класните стаи, сега прилагаме в реалните условия на сценичния живот.

Изключително е съдействието на Държавна опера-Стара Загора и на Община Стара Загора - по програма „Културен календар“ за реализацията на спектаклите с ученици на сцената на Операта!“

Красимир Къшев, диригент на спектаклите и преподавател в НУМСИ“Христина Морфова“

„Световете на Яворов” през погледа на Катя Зографова

Катя Зографова споделя, че Яворов е нейният пръв личен литературен култ, "духовното съкровение" на детството й, когато уредничка на музея в Чирпан е сестрата на майка й... Този култ продължава и днес - "Световете на Яворов" (издание на „Изида“) са част от него! Книгата представя множествените светове на гениалния български поет: неговите любови, страсти и загадки, каузи, стихове, архиви и музеи. Бездните на трагическата му душа са разкрити в сложната им взаимосвързаност с жените в интимния му живот: неосъществената голяма любов с Дора Габе, потулената история с Весела Монева-Олзомер, епичната любовна война с Лора, истинната роля на Дора Конова според неразлистените ѝ мемоари, значимостта на „Яворовата Мина“ в литературата, драматургията, мемоаристиката и ритуалната памет на българите. Анализирано е дълбинното влияние на трагическия Яворов „код“ върху жизнебитието на Екатерина Ненчева, изтляла от туберкулоза, а темата за митологичната Жена е разтълкувана в „Царици на нощта“ -  в съпоставка с Ив. Вазов и Ал. Балабанов в „Антология на българската поезия“ на Дебелянов и Подвързачов, 1910 г.

Авторката изследва „Култът Яворов“ – от мъчителното му създаване до живота му днес; прави обстоен анализ на програмната творба „Нощ“, за да премине към съдбовното въплъщаване на заклинанието „С кръвта си кръст ще начертая от Дунав до Егея бял“ в битието на поета. Проследено е не само създаването и уникалната рецепция на „Арменци“, но и на мита „Мер Яворов“ („Нашият Яворов“) и участието на безстрашната Арменска рота в Балканската война, водена от легендарните военачалници Антраник Озонян и Карекин Нъждех. Яворов е показан като апостол на националната кауза в Македония - в паралелен животопис с другия "литературен войвода" - Христо Силянов. Особен акцент е поставен върху историята на невероятното превземане на гр. Кавала през 1912 г.

Книгата представя и професионалните находки на Зографова, работеща от 25 г. в Националния литературен музей, 5 от които като директор. В ролята на литературен „детектив“ тя разследва потулени архиви и приятелства като това с д-р Иван Ненов или интригуващия Яворов фотоалбум, разчита знака на Смъртта в черната маска над леглото в последния дом на Вапцаров, портретува „столиката Ганка Найденова-Стоилова“, „заснема“ в прецизна историческа социокултурна и медийна хроника дълголетната сага на Яворовия музей на „Раковска” 136.

„Световете на Яворов“ е изящно и богато илюстрирана със снимки, пощенски картички и ръкописи, някои от които се публикуват за пръв път. Книгата спечели конкурс на Министерство на културата.

      

       Проф. Димитър Михайлов категорично определя книгата като „важен принос в яворознанието“.

      

       Книгата "Световете на Яворов" ще бъде представена на 21 февруари /четвъртък/ от 18.00 ч. в централното фоайе на Националната библиотека. Мястото не е избрано случайно - Яворов е работил тук 4 години! През септември 1904 г. е назначен като библиотекар, в началото на 1905 г. е неин поддиректор на мястото на Пенчо Славейков. И така до август 1908 г., когато става драматург на Народния театър.

       Софийската премиера ще бъде необикновено събитие: "Светоглас" българска полифония ще изпълнят "Хайдушки песни" на Яворов и специално възстановената от тях любима песен на поета!

        Слова за книгата ще произнесат проф. Михаил Неделчев и Стоян Радулов.

        Водеща на вечерта ще бъде актрисата и писателка Божидара Цекова.

Пак знаменно шествие до нуждаещия се от спешен ремонт мемориал на „Бранителите…”

По повод 141 години от Освобождението на България (за пета поредна година), военни и родолюбиви граждани ще съпроводят трикольора до мястото-символ на героизма на старозагорци, дали живота си в защита на своя град, по време на Руско-турската война , информират от местната власт. Мястото е мемориална „Бранителите на Стара Загора”, а шествието с тристаметровия байряк стана традиция, заради която идват гости и от други градове. Даже националните телевизии отделят по някоя минута за да отразят събитието. Обаче, мястото-символ, какво да кажем за него? Още от 2011-а от „Славянски културен център Евразия – България” алармират, че „с просто око се вижда че голяма част от покритите със змалт /имитация на злато/ плочки по развятото знаме с православен кръст са изпопадали, съществува вероятност да е компрометиран и бетонът отдолу, което представлява реална заплаха за целостта на паметника…” Миналата година и журналистите писаха за лошото състояние на монумента, но реакция няма. Виж колко пари за шествията и за сравнително новия ритуал „Молитва за Стара Загора”, съпътствано от светлинни и звукови илюминации, никой и не смее да попита. Нима тези средства не могат да покрият (от 2011-а, насам), поне част от необходимия ремонт? Друг е въпросът, че споменатия Славянски център също има грехове, включително, най-вече при съсипването на паметника на „Трета опълченска дружина (известен като паметник на подп. Калитин), където фактологическите грешки и грубата манипулация, извършени в противоречие с нормативните актове и закони си стоят, също с години. А през 2018-а бе 140-я юбилей от края на Освободителната война. Ето така и ще посрещнат заралии празника, с програма и съсипани паметници.

Ето и програмата:  

Тържествата на Трети март започват с Божествена света литургия, която ще бъде отслужена в Катедрален храм „Свети Николай“.

От 10.30 часа ще бъдат положени венци и цветя на паметниците, посветени на Освобождението на Стара Загора - Мавзолей– костница „19 юлий 1877”,  Паметник на Трета опълченска дружина и подп. Калитин,  Паметник на загиналите воини в Джуранлийския бой, Паметник на загиналите във войните старозагорци и Паметник на Старозагорското въстание.

„Ритуалът за издигане на Националното знаме пред сградата на Общината започва в 11.00 часа. Половин час по-късно оттам ще тръгне паметното шествие „За свободата… Да развеем българското знаме“, което ще премине през града по бул. Цар Симеон Велики“.  В него и тази година ще се включат военният оркестър на Втора механизирана бригада, ученически оркестри и общинският духов оркестър, които ще свирят на определени места по маршрута. Очакваме старозагорци активно да се включат в шествието“, призова Иванка Сотирова, зам.-кмет на Община Стара Загора.

На паметника „Бранителите на Стара Загора” ще бъдат разположени големи видео стени, на които ще се проследи пътя на националния флаг, със снимки ще бъде припомнен празника от предходните години.

В 12 часа е финалът на шествието и издигане на националното знаме на мемориала „Бранителите на Стара Загора“.

На старозагорци ще бъде показан спектакъла „Докосни древността“ – демонстрация на Прабългарската школа „Бага- Тур“ с участието на общински фолклорен ансамбъл „Загоре“, народни читалища от Община Стара Загора, Национално дружество „Традиция“ и Българска федерация любители на историческото оръжие " Поп Минчо Кънчев ''.

От 16 часа в парк „Артилейски“ тържествата продължават  с Националната инициатива „Пробуждане с хоро“ с участието на Народно читалище „Настроение 2017“ и фолклорни клубове от Стара Загора.

Празничен концерт на Общинския фолклорен ансамбъл „Загоре“ започва в 18 часа на площада.

Час по-късно е тържествена заря –проверка с празнични илюминации.

Регионалният исторически музей също се включва в тържествата. Той ще отвори врати безплатно за посетители 3 март от 10 ч. до 18 ч.  Предвидени са  демонстрация на оръжие от Руско-турската освободителна война 1877/78 г. и образци на опълченски униформи, специализирана беседа на тема „Повторното освобождение на Стара Загора на 13 януари 1878 г.” и тематична викторина с награди.

По  повод Трети март от Общината ще поставят по автобусните спирки винили със снимки на различни артефакти отразяващи историята на Стара Загора от Неолита до наши дни.

„Граници” – иновативен спектакъл на два български езика представят в Кукления театър

На 26-ти от 19 часа любителите на сценичното изкуство могат да гледат в кукления театър на Стара Загора „Граници” - иновативно двуезично представление, в което актьорите ще говорят едновременно на два български езика – говорим и жесто-мимичен.
Сюжетът разказва за двама войника от воюващи държави, охраняващи двете страни на общата граница. Въпреки всички наложени ограничения - физически, психологически и емоционални, те откриват Човека отвъд оградата. Пътят към Другия винаги си струва да бъде извървян...

"ГРАНИЦИ"

Иновативен двуезичен спектакъл по пиесата "Кукунор и Унику" на Ееро Енквист. Реализиран от Театър "Цвете" в партньорство с Театър "Мим-Арт".
Адаптация и режисура: Васил Спасов
Сценограф: Бояна Бъчварова
Консултант: Мария Атанасова
Участват: Виолина Василева-Александрова, Росица Караджова, Нури Яшаров, Тодор Янкулов
След представлението ще има дискусия, за да чуем Вашето мнение и препоръки, информират от екипа.
Билетите са по 8 лева. Те ще се продават в деня на представлението на касата на театъра.
ИНФОРМАЦИЯ може да получите на тел. 0885009092 от Мария Каварджикова, както и в Районна организация на глухите на бул. "Руски" № 18/А в Стара Загора.
В световен мащаб театрални компании от Белгия, България, Великобритания, Португалия и Хърватия представят на своите говорими и жестомимични езици пиесата „Кукунор и Унику” от Ееро Енвист - актьор, писател и обучител от Хелзинки, Финландия.
Представлението е част от национално турне на Театър "Цвете" и Театър "Мим-Арт", което ще представи спектакъла в Бургас (27.02), Ямбол(28.02) и София(4.03).
Спектакълът се реализира в рамките на проект „Sign & Sound Theatre Europe”, съфинансиран от Европейската Комисия по програма „Творческа Европа” и от Национален фонд „Култура”, програма „Публики”, с цел популяризиране на иновативната театрална форма кaтo инструмент за социално приобщаване.

„Лебедово езеро” отново на старозагорска сцена в нов сценичен вариант

На 19 февруари от 19 часа балетът на Държавна опера-Стара Загора кани зрителите отново да се потопят в магията на спектакъла „Лебедово езеро“! В главните роли е примабалерината Анелия Димитрова и премиер-солистът на Софийска опера и балет Емил Йорданов, още Ивайло Янев, Томоки Ишиго и цялата многонационална трупа на балета на Държавна опера-Стара Загора.

Премиерата на балетния шедьовър „Лебедово езеро“ бе на на 23 май 2017 г. - за първи път в над 90- годишната история на Старозагорска опера.

За сцената в Гада на липите появата на това заглавие в репертоарния афиш, е истинско събитие и предизвикателство, както за постановъчния екип, за артистичния състав, така и за старозагорската публика - доказан почитател на класическия балет, отдавна зажадняла за подобна културна сензация. Примабалерината, педагог и хореограф, настоящ ръководител на многонационалната балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора Силвия Томова поставя „Лебедово езеро“ на базата на класическата версия на Лев Иванов и Мариус Петипа. Художник на декора и костюмите е младият талант Денис Иванов.

„Лебедово езеро“ на сцената на Старозагорската опера няма за цел да повтори онова, което почитателят на класическия балет гледа вече 140 години. Творческият екип се стреми да изследва въздействието, което има върху зрителя това  произведение, за да успее да „облече” спектакъла с внушенията и усещанията на своя вътрешен свят и така да превърне познатия балетен шедьовър в едно ново, модерно представление, решено с всички актуални средства на съвременната сценография и сценична техника и възможности. В новия спектакъл на „Лебедово езеро“ декора и костюмите допълват и подчертават режисьорската концепция и са отражение на експресията, която цели конкретно внушение на публиката. Главното оръжие е визията, защото именно тя попада първа в обсега на зрителското внимание и именно тя налага и диктува настроението и носи „въздуха”, който диша публиката.

В „Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора, още представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“, деца от Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“.

„Лебедово езеро” на Старозагорската опера е един от редките балетни спектакли с масивен декор. По този начин художникът Денис Иванов изразява стремежа си да внуши едновременно мощ и монументалност на спектакъла, а паралелно с това да постигне пространство и безкрай на сценичното оформление. Сценографията, сама по себе си е изчистена, но представлява сложна, мащабна конструкция, обграждаща цялата сцена, като панорамен рунд, решен във висока готическа каменна колонада, с огромни пана – фото-тапети, носещи илюзията за дълбочина и „3D” ефект на сценичното пространство.

            В предната си част конструкцията е „опасана” от кръгла балюстрада, зад която са скрити светлинни апарати, създаващи светлинна панорама.

            Цялостната сценография е решена в студени каменни цветове, допълващи мащабността и монолитността на конструкцията.

            Костюмите, които /както декора/ са в готически стил, имат изчистена линия, съвременно излъчване и минимализъм в изобразяването на епохата. Конструирани са в топли пастелни, природни цветове и гами.

„Лебедът” – символ

Лебедът, една от идеите на Силвия Томова, символ на обвивката и на материалното в живота… Символ на робията на Одета и девойките… Тя, самата пристига на него, когато Зигфрид я вижда за първи път, и след края на разрушителната битка между любовта и омразата, доброто и злото, Лебедът е онзи, който отвежда двамата млади в един по-друг свят… Където, всъщност всичко материално губи смисъл и където няма нито страдание, нито сълзи, нито неправда… - Денис Иванов, художник 2017г.

„Денят, в който зарязах всичко” е книга за пътя към щастието

„Денят, в който зарязах всичко” на Ан Тумио е пореднато заглавие, в издателската листа на ЕРА, което освен екзотично пътуване ни предлага и повод да се замислим за смисъла на живота ни.

Едва на 26 години, Уенди вече е потънала в работа и отговорности. Докато съдбата не се намесва и преобръща живота й в рамките на два месеца. Изгубила почва под краката си, тя се впуска в спонтанно приключение, което далеч не е характерно за нея. 

Само с една раница и група познати Уенди поема към Аржентина в опит да избяга от проблемите и ежедневието. Скоро отношенията с останалите в групата се обтягат и Уенди решава да продължи пътуването си сама. Странно е, ново е и дори малко страшно, но осъзнаването, че всичко зависи само от теб, че си свободна и силна, си струва риска. Горещите тропически джунгли, смразяващите ледници, горите с кактуси, солената пустиня очароват Уенди. А страстното танго и срещите с местни хора разкриват пред нея необятните възможности, които животът предоставя. Ако имаш смелостта да ги приемеш...

Ан Тумио с лекота ни пренася в типичната атмосфера на Аржентина. Едновременно с това разказва една лична история за трудностите и грешките, които допускаме; за начина, по който да ги превъзмогнем, за да продължим напред. Авторката ни показва как да променим това, което можем, както и как да се научим да приемаме онова, което не зависи от нас. Историята на Уенди е цветна, вдъхновяваща и позитивна.

Ан Тумио е журналист, писател и блогър. Тя живее във Франция и е посветила кариерата си на това да помага на хората да открият щастието.

Тол инспектори започват проверки в края на март

24 са тол инспекторите, които ще проверяват шофьорите за дължимите им такси по пътищата на Старозагорска област. Те ще патрулират с 4 автомобила, като особено внимание и завишен контрол ще има на автомагистралата, първокласните и второкласни пътища, където трафикът е завишен.
До момента са назначени 14 служители, останалите ще започнат работа към края на месец март. Тол инспекторите ще работят на сменен режим на работа и през почивните дни.
Регионалният тол център за управление е със седалище в Пловдив и обхваща областите Пловдив, Пазарджик и Стара Загора.

Съзвездие от звезди в новия спектакъл на „Турандот”

„В последните години поне веднъж месечно в спектаклите на старозагорската оперна сцена има големи певци. Така на 14 февруари зрителите ще имат удоволствието да видят изключителен солистичен състав в „Турандот“ – Амади Лага, Цветелина Василева, Нарчиза Брумър, Юлиан Константинов“ – каза днес на пресконференция директорът на Държавна опера-Стара Загора Огнян Драганов, който е и режисьор на спектакъла.

Амади Лага и Нарчиза Брумър са за първи път в България. Амади Лага е пял 3 пъти със Цветелина Василева в „Турандот“ – в Шанхай, във Пучиниевия фестивала в Торе дел Лаго и в Савонлина, Финландия. „Във Финландия в три поредни вечери бисовете след арията на Принц Калаф са нараствали от един през първата вечер до три през последната, което е нетипично за скандинавската, не толкова темпераментна публика – разказва Амади Лага.

Цветелина Василева разказва за ролята си на Принцеса Турандот, че я е доближила до своя глас и темперамент. „Все пак Турандот е жена, има дълбочина, не е непременно и само остра и агресивна“ – казва Цветелина Василева.

„Тя е от моето поколение солисти в Софийска опера и балет, в нейно лице виждам реализирани мои мечти“ – казва за Цветелина Василева Огнян Драганов.

Прекрасната румънка Нарчиза Брумър е от 14 години солист на Операта в Тимишоара, Румъния, пяла е на много световни сцени. „Пучини е мой любимец, той е композитор, много близък до моята душа, до моя глас, до моите чувства“ – каза Нарчиза Брумър.

В ролята на Тимур в постановката зрителите ще видят своя любимец Юлиан Константинов.

В този състав приказната „Турандот“ на Държавна опера-Стара Загора ще бъде представена на сцената на Народния театър „Иван Вазов“-София на 30 май тази година.

На 14 февруари, непосредствено преди самия спектакъл на операта „Турандот“, от 18.00 часа във фоайето на Старозагорската опера ще има камерен концерт на солиста на операта Едуин Кей, на рояла ще му акомпанира Деница Петрова.

Една незабравима празнична вечер очаква всички зрители на „Турандот“ на 14 февруари.

25 истории от „Забравеното Средновековие” припомня проф. Пламен Павлов

Достатъчно ли е да познаваме имената на българските владетели, местата на битките, които са водили, годините на сключените мирни договори? Водени от вродената си любознателност и стремеж към лично осмисляне, мнозина от нас биха искали да разберат повече за събитията и хората, изградили миналото на България и по този начин оформили нашето настояще.
Именно това предлага в своите 300 страници най-новата книга на проф. Пламен Павлов "Забравеното средновековие". Изданието събира на едно място 25 интригуващи истории, които нямат за цел да въвличат читателя в алтернативни или сензационни теории, а да представят по обективен и достъпен начин онези личности и събития, които поради една или друга причина са останали на заден план в историческото ни познание.
Сред интригуващите факти, които повествованието разкрива, са отговорите на въпросите: Кое превръща Тервел в умел и далновиден политик? Докъде се е простирала българската власт отвъд Дунав? Кога и защо се състои павликянското въстание? Кой е непознатият Пресиан II и каква е историческата роля на забравените жени от Българското средновековие?

Проф. Пламен Павлов е един от най-бележитите български медиевисти. Завършва история във Великотърновския университет, където от 1984 г. е преподавател по история на Византия и средновековните балкански държави. Доктор по история, професор, автор или съавтор на студии, книги, учебници, енциклопедии, художествена литература. Той е дългогодишен водещ на предаването "Час по България" по Национална телевизия СКАТ, сценарист и консултант.

Книга и филм за Невена Коканова показват в библиотеката

Издателство Книгомания, ARTO+, Георги Тошев, Регионална библиотека “Захарий Княжески” и Библиотека “Родина” – Стара Загора представят на на 12 февруари (вторник) от 18 часа в РБ “Захарий Княжески” на следните събития по случай 80-годишнината от рождението на Невена Коканова:

* Премиера на книгата „Години любов“ с участието на Георги Тошев;

* Премиера на новия документален филм „Невена Коканова. Пътуване“;

* Откриване на изложбата „Невена Коканова на 80 “.

По случай 80-годишнината от рождението на първата дама на българското кино „Книгомания” издава през декември 2018 г. биографичната книга „Години любов. Невена Коканова”. Автор е журналистът Георги Тошев. Заглавието на книгата е неслучайно – кореспондира с първия важен филм в кариерата на Невена Коканова „Години за любов”, но и очертава звездния път на актрисата – да бъде обожавана от публиката си завинаги. Биографията е с твърда подвързия и суперобложка, включва над 250 снимки от личния архив на дъщеря й Теодора, някои от които се публикуват за първи път. Лимитирана част от тиража на книгата е с колекционерска стойност, тъй като лично е подписана от автора и включва три картички с неизвестни фотографии на Невена Коканова. Отличава се и по различната корица от основното издание – с фотос на актрисата от 60-те години.

Тази книга е разказ за необикновен живот и вълнуваща кариера.

Невена Коканова продължава да е загадка и вълнение. Актриса, която публиката помни. Обичана жена.

„Години любов. Невена Коканова” – с автор Георги Тошев, е поклон пред красотата, таланта и силния дух на актрисата – и неслучайно излиза точно в годината, когато тя щеше да навърши 80 – на 12.12.2018 г.

„С любов се оцелява. Няма друго оръжие срещу проблемите в този живот. Той сякаш ни е даден, за да се борим за него…“ – споделя Невена Коканова в последното си интервю с Георги Тошев през 1999 г.

Макар за журналиста това да е втора книга, която подготвя в почит към голямата звезда на българското кино (първата е от 2009 г., „Невена Коканова. Коя съм…”), за първи път публикува цялото си интервю с нея. То е много лично – като изповед, дълго и наситено с нюанси, тъй като засяга различни, чисто общочовешки теми от живота, етапите от кариерата й, разкрива светогледа и мъдростта й.

„Години любов” припомня „Лицата на Невена” от дебюта й в „Две победи” (1956), първата голяма роля – на Ема (в „Години за любов”), първата изява на театралната сцена, първата любов, участията в главна роля в „Тютюн”, „Дами канят” – една от най-успешните комедии на българското кино, единствената й изява като режисьор – довършвайки филма на съпруга си Л. Шарланджиев „Трите смъртни гряха” (1980), изборът да напусне или да остане в България и други важни моменти от творческия й път.

В раздела „Огледалата на Невена” са представени истории и емоции, споделени от най-близките хора на актрисата – от дъщеря й Теодора Шарланджиева, от дългогодишния й приятел Павел Павлов, от съпругата на режисьора Въло Радев – Жени Радева, от археолога Дикран Балабанян, неин съсед в любимата й махала Чомаци в Габровския Балкан. Нови ракурси към образа добавят актрисата София Кузева и журналистът Кирил Аспарухов.

Много от фотографиите в „Години живот” се публикуват за пръв път – те са от личния архив на Невена Коканова и Теодора Шарланджиева. Ще видим първата дама на българското кино като дете, а после и като начинаеща артистка в Ямболския театър; сполетяна рано от успеха, току-що омъжена, щастливо усмихната съпруга и майка. Включените в книгата портрети от 50-те години са запечатали първите моменти от осъзнаването на силата на своята женственост пред влюбеното око на камерата. Георги Тошев е подбрал и снимки от бенефиса за 60-я й рожден ден, скромно отбелязан с „Важното е да си желана“ в театър „Възраждане“. В края на изданието е поместена пълната филмография на Невена Коканова, богато илюстрирана и с кадри от Българската национална филмотека.

Емболизация на простатата помогна на пациенти да живеят без постоянен катетър

Безкръвна процедура с впръскване на запушващи микросфери в кръвоносните съдове на простатната жлеза помогна на петима възрастни пациенти да се освободят от постоянните катетри, които са били принудени да използват денонощно, заради прекомерното уголемяване. Аденомът на простатата при тези пациенти е достигнал толкова големи размери, че е притиснал и напълно е запушил пикочния канал. Поради това мъжете са били принудени да ползват постоянни катетри. „В такова състояние изпадат обикновено много възрастни мъже, над 80 години, при които измененията на простатната жлеза са толкова значими, че вече не позволяват хирургичното отстраняване или пък имат някакви други противопоказания, поради които оперативното лечение е невъзможно“, обясни инвазивният кардиолог д-р Борислав Борисов, под чието ръководство се извършват тези манипулации.

Процедурата се нарича емболизация (запушване) на простатата и се прилага успешно в Болница „Тракия“ от 3 години. Обикновено през артерия на крака с помощта на специален катетър лекарите достигат до артериите, които захранват с кръв простатния аденом и впръскват в тях емболизиращия материал. Той се състои от множество микросфери с определен калибър, които „интелигентно” запушват циркулацията на кръв и така спират растежа на простатната жлеза. В резултат на лечението скоро уголемената простата се свива и омеква. Такъв е и резултата при петимата възрастни пациенти, при които благодарение на процедурата притискането на пикочните пътища е престанало и те вече уринират без необходимостта да ползват постоянен катетър.
„Чисто физиологично ползването му не е приятно, освен това всеки месец той трябва да се подменя“, обясни д-р Борисов.

В Болница „Тракия“ процедурата се покрива напълно по Здравна каса и няма доплащане за провеждането. Емболизациите имат приложение и при ред други сериозни заболявания - например за неоперативно лечение на миома при жените или при някои чернодробни тумори или карцином с метастази в черния дроб. В тези случаи емболизиращите микросфери са допълнително "натоварени" с лекарствени вещества, които потискат растежа на туморите. "Методът не е отрицание на хирургичното лечение - напротив, именно уролози и гинеколози насочват към нас подходящите пациенти, след като преценят какво лечение е най-подходящо за тях", подчертава д-р Борисов.

Японска балерина с дебют в Стара Загора

На 12 февруари от 19 часа на сцената на Старозагорската опера отново играят балета „Дон Кихот“ от Лудвиг Минкус. С този спектакъл на 27 ноември бе открито официално 49-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство. Зрителите на балетния спектакъл „Дон Кихот“ ще имат удоволствието да гледат талантливата млада балерина Харука Суга /Япония/ в нейния дебют в ролята на Китри.

Харука е родена на 21 ноември 1994 г. в Токио, Япония. През 2000-2012 г. учи в Piccolo Ballet Studio в Япония, а после в периода 2012-2014 г. е част от Piccolo Ballet Company. Продължава обучението си в Международната балетна школа в Брюксел /2014-2016 г./. През 2015 г. е гост-солист в Гранд Балетна гала, посветена на Мариус Петипа в Белгия. През 2016 г. е била гост-солист в балетната компания Coastal City Ballet в Канада.

През 2014 г. Харука Суга е участвала в Международния балетен фестивал във Варна.

От началотго 2017 г. е в състава на балета на Държавна опера-Стара Загора. Пристига в България и в Стара Загора заедно с Томоки Ишиго, с когото са двойка и в живота,а сега ще танцуват като Базил и Китри в „Дон Кихот“.

Балетът “Дон Кихот” е сред върховите постижения на класическия танц. Солистът и хореограф Аршак Галумян /Arshak Ghalumyan/ е хореограф и премиер солист на Щатсбалет-Берлин. Възпитаник е на  Националното балетно училище в Ереван и училището по балет на Хамбургската опера. Асистент-хореограф е Красина Павлова - примабалерина на Щатсбалет-Берлин и гордост за своята учителка Силвия Томова, артистичен директор на балета на Старозагорската опера. Художник на декора и костюмите е италианецът Салваторе Русо.

В спектакъла на 27 ноември участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора. В ролите на Китри и Базил зрителите ще видят Харука Суга /дебют в тази роля/ и Томоки Ишиго, Александър Желев ще бъде Дон Кихот, а Карлос Сантос – Санчо Панса. В останалите колоритни роли ще танцуват Марина Сороче, Марта Перез, Мартина Префетто, Фредерико Пинто, Ивайло Янев, Станко Танев, Ромина Славова, Франческо Бориело, Нанако Имаи, Джулия Рагуза и др.

През 1869г. Петипа замисля нов балет по мотиви от романа на Сервантес „Дон Кихот” – история, която неведнъж е оживявала на сцена. Още през 18 век в много европейски театри били поставяни балети под това заглавие по музика на различни композитори. Но в тях не се използвал сюжета на знаменития роман, а добавените новели, които разказват за сватбата на Камачо /във френските версии Гамаш/ и любовта на Китри и Базил. Петипа също се възползвал от този сюжет. Музиката била написана бързо от австрийския композитор от чешки произход Лудвиг Минкус и на 14 декември 1869 година се е състояла премиерата на комедийния балетен спектакъл на сцената на Московския Болшой театър. През 1871 година за постановката в столичния Каменен театър Петипа прави нова редакция.

Мариус Петипа е пътешествал много в различни градове на Испания, успял е да долови духа и традициите на танцовия фолклор на тази страна и след това да ги претвори на сцената в тяхното разнообразие и неповторимост. Големият майстор създава колоритен празничен спектакъл, изпълнен с радост и веселие и завинаги записва своя балет „Дон Кихот” в графата на шедьоврите на балетната класика.

на снимката Харука е Мерседес в премиерния спектакъл на „Дон Кихот“ на 27 ноември 2018 г

„Христо Ботев: До моето първо либе” е книга за музите на поета

Вижте най-малко познатата и съкровена страна от личността на гениалния български поет в книгата „Христо Ботев: До моето първо либе”, издание на „Персей”. Особена фаталност сближава и трите жени, докоснали се до сърцето му. Свидетели на епохата описват Мария Горанова като ослепително красива, Парашкева Шушулова като изключително начетена, а Венета Ботева – като невероятно всеотдайна. В разцвета на младостта си те губят всичко най-ценно в живота си. Дързостта им възхищава поета и следи от това остават в неговата поезия.

Премиерата на книгата ще бъде на 12 февруари от 18:30 ч. в Литературния клуб на Столична библиотека на пл. Славейков.

Всички Ботеви стихотворения са включени в книгата – изящно издание с твърда подвързия, архивни фотографии и цветни илюстрации (репродукции на картини на великолепната художничка Ралица Денчева от серията й „Българските мадони“). Студията е на Людмила Габровска, изследовател, историк и журналист, която е проучила много архивни документи, факти, спомени на очевидци и е открила непознати досега снимки на тези забравени жени, за да възкреси пълнокръвния образ на един от най-великите български поети.

Книгата разкрива неизвестни и малко известни факти за жените, които са вдъхновявали Ботев за поетическите му шедьоври. Разказани са обстоятелствата около написването на прочути стихотворения като „До моето първо либе”, „Пристанала”, „Борба” и др., както и подробности за сблъсъка между любовта, идеалите и революционните стремежи.

Уникалното издание е от поредицата на изд. „Персей”, която представя живота и любовта на големите български поети и предлага с нов поглед на прочетем техните шедьоври. Заедно с книга за Ботев излизат и нови тиражи на „Не бой се и ела” на Яворов, „Аз искам да те помня все така” на Дебелянов, „Любовта е златен сън” на Вазов.

Вдъхновителките на Ботев се открояват със силен характер и интелектуален размах, които са забележителни, а нежното им и одухотворено излъчване напомня за мадоните на Ренесанса. Така например Парашкева Шушулова е определяна от първите биографи на поета като „първа по ум, първа и по хубост”. В книгата са проследени усилията и́ да получи престижно образование в Русия, за да внесе модерни методи на образование в България. Блестящо образование в чужбина получава и Мария (Мина) Горанова, наричана „царицата на хубостта” в Прага, която според други свидетели на епохата е голямата любов на поета. Тя, сестра й Елисавета и брат й Богдан са сред най-близките приятели на Ботев и той е респектиран от техните усилия да развият просветата в България на по-високо ниво.

В книгата са изведени тезите на различни изследователи на кого е посветено стихотворението „До моето първо либе” – на Парашкева Шушулова или на Мина Горанова. На публикуваните в изданието архивни фотографии може да видим и как са изглеждали.

Разкрити са подробности за любовта на поета с неговата съпруга Венета, която е съпричастна на революционерите. Представена е и неизвестна информация за техните потомци. Актьорът Сава Огнянов, първородният син на Мина Горанова, е сред най-близките приятели на дъщерята на Ботев, Иванка, от която са възхитени личности като Пенчо Славейков и Симеон Радев.

Книгата отговаря и на други въпроси, сред които:

– Каква фаталност обединява жените, вдъхновявали Ботев?

– По какъв начин любовта му към тях разкрива неговото душевно богатство и какви са точните обстоятелства за създаването на творбите му?

– Защо Мария Горанова отказва кариера на певица в Европа?

– Какви последствия има нейният идеализъм и намира ли щастие в брака си?

– Каква е истината за връзката между сина и́ Сава Огнянов и дъщерята на Ботев Иванка?

– Защо политиците „забравят” Ботевото семейство?

– Докъде стига амбицията на княз Фердинанд да превърне наследницата на поета в дворцова перла?

– Изяснява ли се мистерията около смъртта на Ботевата дъщеря?

– Как оцелява легендарното писмо от кораба „Радецки”?

С интересен и новаторски фокус към времето са описани личностите, оставили изключителна следа в сърцето на Ботев. Посочено е как те оказват влияние върху развитието на културата у нас и утвърждаването на европейските идеи.

Досега няма такова издание, което да разкрива техните образи извън сянката на Ботев и да подчертава тяхното значение за културния напредък. Всички те са анализирани с документална точност от Людмила Габровска, която е разчитала на автентични исторически източници, за да изгради верни, точни и достоверни образи на представените личности.

„Магията на валса” ще звучи в Камерна зала „България” на 13-ти

КОНЦЕРТ – МАГИЯТА НА ВАЛСА представят в Камерна зала „България”, 19 ч. на 13 февруари.

Стремежът на Фауст към познание, грехопадението му, неистовият инфернален танц на Мефистофел и ангелският хор, прославящ победата над смъртта и спасението чрез чистата любов и вечно женственото в образа на Гретхен (виртуозните валсове на Лист в изпълнение на Янко Маринов - пиано). Невъзможната любов на Брамс ("Валсове - любовни песни" - в изпълнение на камерен хор "Импресия"). С участието на актьорите Елена Шерцел и Момчил Маринов, които ще представят образите, вдъхновили музиката на Брамс и ще споделят със зрителите пътешествието в романтично-диаболичната музика.

В програмата:

Ференц Лист (1811–1886) – Мефисто валс 1 (S. 514)

Йоханес Брамс (1833–1897) – Любовни песни-валсове, опус 52 /1869 г./ (Liebeslieder Waltzes, Op.52)

Ференц Лист (1811–1886) – Валс из операта „Фауст“ на Ш. Гуно (S. 407)

Йоханес Брамс (1833–1897) – Нови любовни песни-валсове, опус 65 /1869–74 г./ (Neue Liebeslieder Waltzes, Op.65)

Ференц Лист (1811–1886) – Концертен валс върху две теми от оперите „Лучия“ и „Паризина“ от Доницети (из „3 Caprices-Valses“, S.214/3.)

ВОКАЛНА ФОРМАЦИЯ „ИМПРЕСИЯ“

Със специалното участие на Янко Маринов (пиано), Елена Шерцел, Момчил Маринов

 СОФИЙСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ

13 февруари (сряда) 2019 г. от 19 ч. в камерна зала „България“

https://pvpetrov.wordpress.com/2019/02/05/the_magic_waltz/

 https://www.facebook.com/events/230524214550728/

https://www.facebook.com/events/1006889122835042/

https://www.facebook.com/events/414020182735724/

https://sofiaphilharmonic.com/event/%d0%bc%d0%b0%d0%b3%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d1%81%d0%b0/

Завладяващата програма очарова и с два валсови песенни цикъла на Брамс, които първоначално са композирани за четири гласа и пиано на четири ръце. Авторът толкова цени и обича тези свои творби, че ги прилага и в оркестрова партитура. Но на концерта съпроводът ще прозвучи специално обработен за соло пиано, без да се губи от пълното звучене на оригиналната фактура.

Въпреки че липсва авторско указание, вероятно вдъхновение за написване на тези страстни, изпълнени с напрежение и любовни съмнения валсове е невъзможната любов на Брамс към съпругата на композитора Роберт Шуман (1810–1856) – Клара. Ярък пример за композитор и пианист, Клара Шуман очарова Брамс с брилянтния си ум и красота. Красота, която с годините помръква, а в търсене на нова муза у Брамс се разгаря греховно обожание към дъщерята на семейство Шуман – Юлия.

Текстовете на „Любовните песни“ Брамс заимства от любимия си поет и философ Георг Фридрих Даумер (1800–1875). През 1855 г. Даумер публикува в два тома поеми – „Полидора: световнопоетична песенна книга“ (Polydora: ein weltpoetisches Liederbuch), които се базират на преводи и имитации на народна поезия, заети от разнородни източници: антични (Гърция и Рим), китайски, индийски, египетски, еврейски, но и руски, полски, унгарски, турски, латвийски и сицилиански. В тази колекция Даумер толкова свободно използва изходния материал, че е трудно да се направи разлика между неговото оригинално произведение и първообразната „народна“ поезия. Песните в двата тома са посветени на различните аспекти на любовта: копнеж, нежелание, отричане, ревност, изневяра, тъга, мания, радост, възторг, меланхолия. Сякаш за да ни разкрие вътрешните си любовни конфликти, Брамс избира осемнадесет от най-мрачните, емоцианални и напрегнати от тези стихотворения за по-ранния „Валсове – любовни песни“ опус 52 и четиринадесет още по-носталгични и потискащи за втория сборник „Нови валсове – любовни песни“ опус 65. За последния заключителен хор Брамс посяга към стиха Zum Schluß от Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832). В него и музика, и поезия ни довеждат до смирен, успокояващ край, носещ хармонична любов чрез Музите, които според композитора и поета могат да укротят бурните морета на човешките афекти и емоции, макар и само временно – без да изцеляват трайно болката на любовта.

Години след написването на знаменитите си „Валсове – любовни песни“ Брамс успява да се срещне с любимия си поет – Даумер, автор на стиховете. Развълнуван от случилото се, композиторът пише на своя приятел и също поет Клаус Грот (1819–1899): „В тиха стая срещнах моя поет. Ах, той бе един дребен изсушен старец! ... Скоро осъзнах, че той не знае нищо за мен, нито за моите композиции, а и не разбира нищо от музика. А когато изтъкнах пламенните му, страстни стихове, той посочи с нежен жест дребна старица, едва ли не по-немощна и от него, и рече: „Ах, аз винаги съм обичал само нея – жена ми.“

Всъщност Брамс не е единственият композитор, недоволен от срещата си със своя мислител-вдъхновител – достатъчно е да си припомним разочарованието на Бетовен от разговорите му с Гьоте.

Тенорът Амади Лага за първи път в България

Оперният ас Лага ще бъде принц Калаф в приказната „Турандот“ на на сцената на Старозагорската опера

На 14 февруари, от 19 часа – в Деня на влюбените, Държавна опера-Стара Загора за пореден път ще предложи на своите почитатели среща с изкуството на звезди от световния оперен афиш. В спектакъла на приказната „Турандот“ – уникалната продукция на Операта и Държавния куклен театър – Стара Загора, ще блесне в ролята на принц Калаф френско-тунизийския тенор Амади Лага. По покана на директора на Старозагорската опера Огнян Драганов топ тенорът, който в момента прави стремителна международна кариера, идва за първи път в България и неговата среща с българската публика започва от Стара Загора. Талантливият артист през последните сезони е предпочитан в ролята на Калаф на редица световни оперни сцени. Вече си е партнирал с оперната дива Цветелина Василева, която ще бъде в ролята на Турандот на 14 февруари. Двамата участват в суперпродукцията на „Турандот“,  с която се отбелязва 20-та годишнина на Шанхайската опера /януари 2018/.   А през август 2018 се срещат отново във Финландия, където са щедро аплодирани в ролите на Турандот и Калаф в продукцията на пучиниевия фестивал - Торе дел Лаго, представена на сцената на замъка Олавинлина на престижния оперен фестивал в Савонлина. Амади Лага оставя запомняща се следа в историята на фестивала – бисиран е на популярната и обичана от публиката ария „Несун дорма…“. Всъщност – това се случва не за първи  път на Амади Лага – подтикнат от нестихващите аплодисменти на публиката, без колебание тенорът дава знак на диригента за повторение на арията в различни спектакли на операта „Турандот“ в Италия.

В оперно-кукления спектакъл на операта „Турандот“ от Пучини на 14 февруари заедно с Амади Лага /Калаф/ и Цветелина Василева /Турандот/  ще се изявят румънското сопрано Нарчиса Брумар, която ще бъде в ролята Лиу и големият български бас Юлиан Константинов – в ролята на Тимур. Спектакъла ще дирижира главният диригент на Старозагорската опера Ивайло Кринчев. Участват още солистите Теодор Петков, Георги Динев, Ивайло Йовчев, Иван Кабамитов, Симеон Симеонов, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора, артисти от Държавен куклен театър-Стара Загора, децата от вокалната студия на ДЮСОБ „Маргаритки“, представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“. Режисьори на постановката са Огнян Драганов и Дарин Петков, сценографията и костюмите са на румънския художник Каталин Йонеску-Арборе, автори на куклите – Силва Бъчварова и Васил Рокоманов.

Тенорът АМАДИ ЛАГА

„Амади Лага притежава красив тембър изпълнен с лиричност, кристална чистота, страст, типично средиземноморски, грациозно изливащ се, раздаващ се в положителен смисъл на думата…“: цитат от критика от 19.07.2016 г. за „Бохеми“ на Фестивала „Пучини“ в Торе дел Лаго, автор  Никола Лиски:  http://www.connessiallopera.it/2016/07/19/festival-puccini-2016-la-boheme/#jp-carousel-656

„Горещо аплодиран, френско-туниският тенор Амади Лага, в ролята на непознатия Принц - откритието на този фестивал, получи неочакван бис на известната „Несун дорма“ – цитат от:  http://reteversilianews.com/2016/08/turandot-record-chiude-festival-puccini-2016-100181/

Амади Лага започва да се занимава с музика като изучава класическа китара и музикология в Тунис. Продължава музикалното си образование в Консерваторията в Париж, специализирайки Джаз, и в Парижкия университет - до 2007 г. След това се включва в класа по пеене на Александра Пападжакоу  от 2008 до 2013 г. в Парижката консерватория. Междувременно през 2006 г. придобива Магистърска степен по Изследване на музиката и музикологията в Университета Париж, а след това продължава като докторант по изкуствата в Университета Париж /Est/Marne-la-Vallé/ до 2009 г.

Амади Лага печели многобройни вокални конкурси

Амади Лага – „Турандот“ – Савонлина Опера Фестивал 2018 - видео

Що е фейк? - размисли край хубавия мост

Борбата с фалшивите новини, популяризира хубавата новобългарска дума „фейк” и борбата с нея, замени тази със световния империализъм, с комунизма дори…Кой обаче е авторът на фалшивите новини? Основното обвинение е към гражданите, дето пишат в социалните мрежи. Ми все недоволни бе, все търсят кусури…Обаче, критичната мисъл е полезна, защото помага човек, и то не кой да е, а този на високи позиции, да не се самозабравя. Защото самовлюбването е широко разпространена болест, която пречи на правилната преценка.

Наистина всеки в мрежата всеки може да пише каквото му хрумне, докато не го баннат администраторите на групата. Има обаче и други групи. Криво да седим, право да съдим – там е свободата на словото, в нета. Сега искат да я вкарат в нужните коловози и все по-упорито замислят как да озаптят това огромно виртуално простанство!

Често обаче фейкове пускат и съвсем официални лица и институции. Например прословутия надлез в Стара Загора, който бе открит, както е известно, предсрочно миналата неделя, бе отразен основно фалшиво. В мрежата бе припомнена противоречивата информация за проекта – какво ще се прави, колко струва, кога ще бъде завършено. Гражданите могат да бъдат упреквани с основание в какво ли не, но не и в това, че не помнят противоричивите новини около „свръхмодерното пътно съоръжение”, както го написаха в една медия.

Премиерът дойде и го откри, а журналистите го питаха за какво? – за Елена Йончева…Поводът един, а въпросите други, съвсем не по темата. Можеха да го попитат и нещо, дето ги касае пряко – да речем, защо спря програмата за саниране на блоковете? Можеха да попитат и защо салона на езиковата гимназия още не е готов, след като е приет обекта и други такива въпросчета. Но, не, нищо подобно не го попитаха, пък и не е удобно. Отразяващите събитието не си дадоха зор и повечето копнаха официалното резюме, което надълго и нашироко бе описано, колко ще се облекчи трафика, което е вярно (половин година заралии обикаляха като муха около крушка), колко е модерно, съобщиха и за много други проекти, които се правят в града и накрая…объркаха цената. В повечето новини излезе, че моста е близо 15 милиона, а после, се наложи официално да уточняват, че струва малко над 5 милиона лева.

Има и друго. Кметът каза, че на съоръжението има две ленти във всяка посока, едната бус-лента. Тя обаче щяла да се ползва и от автомобилите, и от автобусите, което противоречи на Закона за движението по пътищата. Стана също като велоалеите, дето се ползват и от колоездачи и от пешеходци. Гениално! Отделно, в никоя от лентите няма маркировка за автобуси, та коя е бус-лентата? Преди да стартира ремонтът, казаха, че ще има и велоалея към южния квартал. Явно такава няма, ще бъде направена по-късно или…просто ще си остане невидима. Ми така човек се обърква, кое е фейк, кое не, и кой е изворът на тази фалшивини?

Важното е, че мостът е хубав и красив, както казва котаракът Румен.

Д. Славов

Оперетата „Херцогинята на Чикаго“ за първи път на старозагорска сцена на 7 февруари

На 7 февруари от 19 часа и на 9 февруари от 16 часа са премиерните спектакли на оперетата „Херцогинята на Чикаго“ от Имре Калман. Произведението, което за първи път се представя на сцената на Операта, е създадено по либретото на Юлиус Бремер и Алфред Грюнвалд, а преработката на текста е на Румен Нейков, негов /в съавторство с Мария Нейкова/ е и преводът.

 Режисьор на тази изящна, но по-малко позната оперета на Имре Калман е  проф.Румен Нейков.  Диригент е  Владимир Бошнаков, сценографията е на Тодор Демеров, а костюмите - на Антония Попова. Вихрените танци в спектакъла са хореографски поставени от талантливи артисти на балетната трупа -  Пенка Димитрова и Биляна Чолакова.

В творческия състав на оперетата са и изявените солисти на Държавна опера-Стара Загора

Милко Михайлов, Николай Моцов, Яница Нешева, Нели Нечева, Камелия Стойчева, Тереза Бракалова, Елена Петрова, Александър Марулев, Евгений Арабаджиев, Иван Кабамитов, Теодор Петков, участват още Игнат Желев, Петър Янкулов, Нина Димитрова, Пролет Пенчева, Илиян Вичев, Румен Какамъков, Милен Стойков и Велин Ингилизов и Борислав Георгиев от ДЮСОБ“Маргаритки“, солисти, хор, балет и оркестър на Държавна опера Стара Загора.

„Подготвяме една изключително красива, мелодична, атрактивна постановка, която зрителят ще заобича. „Херцогинята на Чикаго“ не е от познатите произведения на Калман, защото е трудна за вокално изпълнение творба. Това е третата и премиера в България и първа извън столицата. Писана е през 1928 г., а темата е актуална и днес – нахлуването на американската култура в Европа“ – споделя проф.Румен Нейнов, режисьор.

Ето какво мислят и солистите в главните роли:

Милко Михайлов – „Да, тази оперета е много трудна за изпълнение, изисква широк певчески диапазон, който все по-трудно се намира в театрите у нас. Изисква и голям състав персонажи. Но е много красива оперета, сюжетът не е елементарен, а певческите номера са виртуозни.

Иван Кабамитов – „В оперетата има закачка между Европа и Америка. Сработването между нас, артистите, е много добро, има позитивна енергия, която публиката веднага ще усети“

Тереза Бракалова – „Публиката ще хареса този хепи-енд, в който всички се обичаме, а това е важно за оперетата – да носи хубави емоции“

Елена Петрова – „Най-комфортно за мен е да работя с хора, на които можеш да разчиташ. В тази оперета музиката е много запомняща се, мелодична, динапична, публиката ще си я тананика на излизане от залата“

Яница Нешева – „Музиката на „Херцогинята на Чикаго“ показва един много различен Калман от всичко, което съм слушала и изпълнявала досега от този композитор. Тази музика ми прилича повече на музика на мюзикъл, отколкото на оперета. Тя звучи много модерно, съвременно, младежки.“

Първото изпълнение на „Херцогинята на Чикаго“ е на 6 април 1928 г., Театер ан дер Вийн, Виена, а първо изпълнение в България - през 1929 г. в Кооперативен театър

Действието се развива през 20-те години на 20 век, епохата на джаза и чарлстона, в Будапеща и в столицата на измисленото европейско кралство Силвария.

Интригата в тази оперета се върти около богатата млада американка от Чикаго мис Мери Лойд. Тя се е обзаложила с нейните приятелки, че в Европа може всичко и всеки да  купи с парите си. В това време във фалиралата европейска държавица Силвария принц Шандор Борис и неговите министри се опитват да отвлекат вниманието на сънародниците си, като подготвят кралска сватба. За целта принцът престолонаследник трябва да сключи предбрачен договор със своята приятелка от детинство и също обедняла принцеса от Морения – Розмари, която всъщност не обича.

Виенският валс и чарлстонът, чардашът и фокстротът, американският прагматизъм и романтиката на аристократична Европа "се сблъскват" в оперетата "Херцогинята на Чикаго" от Имре Калман . Сблъсъкът е между парите и любовта, която накрая побеждава - както е характерно за жанра.

Оперетата е създадена в края на 20-те години на миналия век в епохата на "великата депресия" и "арт деко", на елегантността и хедонистичния начин на живот. Това е времето, когато американският мюзикъл е на път да превземе сцените на Европа. Именно тези нови жанрове вдъхновяват създаването на произведението, в което се срещат класическата оперетна традиция с фокстрота и чарлстона.

Любовта отново е в основата на сюжета, този път между европейски аристократ и богата наследница на чикагски новобогаташ. Либретото е с модерната за епохата сатирична острота към навлизането на американската култура в Европа. 

„Царство България в цвят“ показва уникани кадри от миналото ни

„Царство България в цвят“ е уникален албум с ретуширани и оцветени фотографии, които вдъхват живот на една избледняваща, а иначе толкова пъстра епоха.
Епоха, в която България се завръща на политическата карта на света. Епоха, в която българите печелят славни победи на бойните полета, а държавата претърпява грандиозен културен и стопански подем. Епоха, в която народът ни се изправя пред едни от най-тежките си изпитания.
Албумът „Царство България в цвят“ ще ви пренесе през седем десетилетия и ще ви покаже различни страни от живота на възродена България. Ще срещнете познатите лица на държавници, военни, революционери, на монарсите и тех­ните семейства, но също и тези на обикновените хора. Ще се разходите из простия, но изпълнен с чистота живот на българското село, ще прекрачите прага на новите български градове, изживели разцвет. Ще си припомните някои от най-значимите случки и събития, а заедно с тях – и някои по-неизвестни, благодарение на които ще усетите пълноценно духа на онова време.
Книгата е едно безценно издание за всеки, който обича родната история. 

Премиерът е поканен предсрочно да открие моста към „К. Ганчев”

В неделя (3 февруари) от 10 часа, заралии ще очакват с трепет визитата на премиера, който трябва да отреже лентата на моста към кв. „Кольо Ганчев”. Според последните информации от кметството, обектът се открива предсрочно. 270 дни били необходими по проекта за реконструкцията на 550-метровото съоръжение, според официално изнесените данни. С това старозагорци и гостите на града влизайки от основната южна пътна артерия, няма да им се налага да обикалят през индустриалния квартал или край СБА за да влязат в града, както им се налага да правят вече половин година. Ето и официалното комюнике:

„Реконструиран е надлеза над жп линията и бул. „Славянски“ в Стара Загора. Трасето, с обща дължина 550 м, минава по бул. „Патриарх Евтимий“, в участъка от бул. „Славянски“ - от „Братя Жекови“ до Северната граница на Южната промишлена зона. Изпълнението на обекта съсредоточава голям обществен интерес, тъй като свързва центъра на града с индустриалната зона и улеснява достъпа на автомобили към Стара Загора и от нея в посока магистрала  „Тракия“. Извършена е цялостна модернизация на пътния надлез, в чийто обхват попадат три мостови съоръжения - новоизграден едноотворен мост с общ отвор около 30 м., реконструиран триотворен мост с отвор около 40 м над жп линията и новоизграден едноотворен мост с общ отвор около 31 м.

Обектът се осъществи по договор за безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект „Модернизация и развитие на устойчив градски транспорт в град Стара Загора – ІІ фаза“, финансиран от Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020.

Извършено е уширение на пътното платно до 13 м, като са обособени четири ленти за движение с ширина 3.25 м, приведен е габарита на пътното платно, съгласно ОУП към III А клас. Подменени са съществуващите тротоарни настилки и понижени бордюрите в зоната на кръстовищата.

Връзката на бул. Патриарх Евтимий“ и бул. „Славянски“ ще се осъществява с 2 новоизградени кръгови кръстовища, които заменят двете Т-образни кръстовища.

Изградена е отводнителна колекторна система за съоръженията, която е предвидена само за моста, по който преминава автомобилното движение. Заустването се осъществява в новоизградена улична дъждовна канализация от страна на индустриалната зона. Отводняването на уширените части за пешеходно движение се осъществява повърхностно, като непосредствено след съоръжението, повърхностните води от конструкцията се улавят от дъждоприемни шахти.

Възстановено и подобрено е експлоатационното състояние на пътното съоръжение, подобрени са транспортно-експлоатационните качества и отводняването на уличната настилка на пътния надлез по бул. „Патриарх Евтимий“ и под мостовото съоръжение по бул. „Славянски“, с цел осигуряване на условия за безопасност на движението, комфорт на пътуващите и удължаване експлоатационния живот на мостовите съоръжения и уличната настилка в обхвата на съоръжението”.

След всичко това, на гражданите не им остава нищо освен да викнат: Хвала и да живей!