Безплатно ЛУКС кино в седем български града

„Жена на война“, копродукция на Исландия, Франция и Украйна, е тазгодишния носител на 12-ата награда за кино „ЛУКС“ на ЕП.

В рамките на традиционните Филмови дни „ЛУКС“ в началото на месец декември в България предстоят прожекции с вход свободен на трите филма финалисти – „Стикс“, „Другата страна на всичко“ и „Жена на война“. Те ще бъдат представени пред българска публика в седем различни града. Прожекциите в Благоевград, Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, София и Стара Загора се организират от Бюро на ЕП в България в партньорство с Международния София филм фест.

„Стикс“ можете да гледате на 30 декември в София (Дом на киното), на 3 декември в Благоевград (Cinemaxx) и на 11 декември в Стара Загора (Арена). „Другата страна на всичко“ ще бъде прожектиран в София на 1 декември (Дом на киното), във Варна на 4 декември (Фестивален и конгресен център) и в Пловдив на 10 декември (Лъки – Дом на киното).„Жена на война“ може да бъде видян на 2 декември в София (Дом на киното), на 5 декември в Плевен (Арена) и на 12 декември в Бургас (CinemaCity).

Повече информация ще намерите, ако следите публикациите в страницата на Бюрото на ЕП и в профила му във Facebook.

„Жена на война“ (Kona fer í stríð) на исландския режисьор Бенедикт Ерлингсон е политически филм, феминистка сага и басня, разказващ историята на жена, която е учителка по музика, но живее двоен живот като запалена екологична активистка. Нейните политически убеждения са поставени на изпитание, когато планове ѝ за осиновяване на дете се сбъдват

Другите два филма, които се състезаваха за наградата през 2018 г., бяха„Стикс“ (Styx) на Волфганг Фишер (Германия/Австрия) и „Другата страна на всичко“ (Druga strana svega) на Мила Турайлич (Сърбия).

Повече информация за Наградата за кино „ЛУКС“ 2018 и официалната селекция от филми.

Гледайте филмите финалисти – вход свободен

Коледни заглавия пуска ЕРА преди празниците

Коледната тематика е акцента в актуалната издателска листа на ЕРА.

За първи път на български език излиза „Коледата на Мегре”. Книгата е колекция от три криминални разказа на неповторимия Жорж Сименон, преведени за първи път на български език. 

На Коледа Париж е облян в искрящи светлини и празнични декорации. Но под бляскавата повърхност се извършват хитро замислени престъпления. 

В „Коледата на Мегре” две неочаквани посетителки смущават тихата празнична сутрин в дома на Мегре. Техният сигнал го праща по следите на мистериозен мъж, облечен в червен костюм...

В коледната нощ редица сигнали на спешния телефон въвличат полицията в сложна игра на котка и мишка в разказа „Седем кръстчета в бележника”.

"Малкият ресторант край площад „Терн” ни отвежда в мрачните потайни кътчета на Париж, където всеки акт на доброта се посреща с недоверие. 

Жорж Сименон е един от най-популярните автори на 20-ти век, а творчеството му обхваща стотици творби.

Сименон създава 75 романа и 28 разказа за комисар Мегре – неговия най-известен герой. Книгите за Мегре са преведени на повече от 50 езика, издадени в над 60 държави, с многобройни кино, телевизионни и радио адаптации.

Жорж Сименон е най-продаваният и превеждан френскоезичен автор.

„Класически коледни истории” е второто заглавие по темата.

Когато снежинките навън отброяват оставащите минути до Коледа и ароматът на канелени сладки и какао се носи във въздуха, има ли по-сгряващо сърцето изживяване от едно пътешествие из най-обичаните коледни истории на всички времена...

Големите имена в литературата карат магията на Коледа да оживява на страниците. Всеки автор поднася с уникалния си стил човешки истории, изпълнени с доброта, топлина и написани толкова увлекателно, че няма как да не останете запленени от незабравимата атмосфера.

Насладете се на оригиналните текстове на класическите коледни разкази, част от тях излизат за първи път на български език, а останалите са с нов превод, направен специално за това издание. Тази забележителна колекция ще стопли празника ви и ще ви накара да вярвате в чудеса, а усещането ще остане с вас дълго след като сте затворили последната страница.

Пловдивската опера представя „Катерина Измайлова”

На 30 ноември на старозагорска сцена, Пловдивската опера представя „КАТЕРИНА ИЗМАЙЛОВА”. Това е едно много редко представяно у нас заглавие.

Операта в четири действия е от Дмитрий Шостакович.

Диригент Абзал Мухитдинов

Режисьор Вера Немирова

Пластика Силвия Томова

Сценография и костюми Димана Латева

Диригент на хора Драгомир Йосифов

Концертмайстор Виеслав Новак

Солисти Пламен Бейков, Александър Баранов, Марияна Панова, Георги Султанов, Светлана Иванова, Марк Фаълър, Евгений Арабаджиев, Владимир Ников, Борис Кучков, Борислав Филипов, Александър Носиков, Цветанка Ангелова, Станимира Манолова и др.

Сюжетът на произведението е базиран на мрачната повест от руския писател Н. С. Лесков „Леди Макбет от Мценска околия“, както е било и първоначално заглавието на операта, преди да изпадне в немилост от Сталин за повече от 20 години.  Шекспировата Лейди Макбет може да е тоталният образ на фатална жена, но когато става дума за елимиране на съперниците, именно Катерина Измайлова на Шостакович може да се похвали с „обирането на лаврите”.  Отегчена от своя груб съпруг, Зиновий, Катерина е „хваната“ от свекър си Борис в леглото с бруталния Сергей. Бесен, че самият той не е успял да преспи с Катерина, Борис пребива Сергей, преди да изяде порция гъби, която Катерина е поръсила с отрова. След като Борис е вече отстранен, следващият поред, е нейният съпруг. Катерина, с помощта на Сергей, удушава Зиновий. Но когато трупът е открит, насред набързо уреденото сватбено тържество на Сергей и Катерина, и двамата са изпратени на заточение в Гулаг. По време на дългото им пътуване, Сергей решава да „се залюби“ с красивата Сонетка, което насочва мисълта на Катерина към ново убийство.

„Катерина Измайлова” е потресаваща с жестокостта и бруталността си драма, а подходът на Вера Немирова не спестява нищо от характера й. Шостакович определя операта си като трагико-сатирична, но той казва още: „В тези жестоки условия на живот и любовта е такава.” Тези думи са определящи и за постановката, която се фокусира върху насилието и унижението на човека, а композиторът превръща музиката в инструмент на онази сила, която се надсмива над абсурдите и несправедливостта на живота.

В България „Катерина Измайлова“ се представя за първи път от Русенската народна опера през 1965 г. в присъствието на композитора. Режисьор е бил бащата на Вера Немирова -  Евгени Немиров. 50 години по-късно Вера Немирова поставя „Катерина Измайлова“ отново в Русенската опера, а през 2018 година и в Пловдивската опера.

Режисьорът ВЕРА НЕМИРОВА е гост-професор в Музикалната Академия „Ханс Айслер" в Берлин и доцент във Виенския университет. Нейни постановки се играят във Виенската Щатсопера, в оперните театри в Залцбург, Бон, Хамбург, Пекин, Малмьо и др. Билетите за нейната тетралогия "Пръстенът на Нибелунга" от Вагнер в операта във Франкфурт са разпродадени години напред. 

Класически творби от Бетовен и Чайковски представят в операта

На 29 ноември  Оркестърът на държавна опера – Стара Загора ще представи популярния  Концерт за цигулка и оркестър от Лудвиг ван Бетовен и една от сравнително рядко изпълняваните Втора симфония от П. И. Чайковски.

Диригентът и цигулар Дмитрий Василиев (на снимката) е първият концертмайстор на ансамбъла "Московски солисти" на Юри Башмет, а от 2015 г. е художествен ръководител на Международния младежки оркестър “Чайковски”.

Дмитрий Василиев е роден през 1967 г. в Ленинград. Солистичният му дебют като цигулар е на 6 години в Голямата зала на Ленинградската филхармония. Учи в Специализираното музикално училище към Консерваторията под ръководството на професор А. Кнайфел и в Московската консерватория при проф. Й. Чугавева и А. Мелников. През 1989 г. е концертмайстор на съветско-германския симфоничен оркестър под ръководството на Валерий Гергиев, а през 1990 г. е концертмайстор и на съветско-американския симфоничен оркестър под ръководството на Леонард Слаткин. От 1991 г., все още като студент, е назначен за художествен ръководител на Ансамбъл за солисти от Московската консерватория. В периода 1992 - 1997 г. е първият концертмайстор на ансамбъла "Московски солисти" под Юри Башмет. През 2015 г. е диригент и художествен ръководител на Международния младежки оркестър “Чайковски”.

Цигуларката Теодора Късметска - Сороков концертира с Виенския симфоничен оркестър, Виенския камерен оркестър,  „Wiener Concertverein“,  Виенска камерна филхармония и др.

Теодора Късметска- Сороков е родена през 1977 година в София в семейство на музиканти. От 1994 до 2002 година следва в Университета по музика и сценични изкуства във Виена. През 2002 - 2004 г. продължава обучението си при проф. Минчо Минчев във Висшето училище по Музика и приложни изкуства „Folkwang“ в Есен. Концертира с Виенския симфоничен оркестър, Виенския камерен оркестър, „Wiener Concertverein“, Виенска камерна филхармония и др. От 2005 година работи в „Tonkünstler Orchester Niederösterreich“ в групата на първи цигулки. От 2017 г. е в Люксембургския ансамбъл ARS Nova Lux. Професор е по цигулка във Виенската Прайнер консерватория.

ЧАЙКОВСКИ започва да пише Симфония №2 през лятото на 1872 г., когато е на почивка в имението на сестра си Александра в Камянка, днешна Украйна. В четвъртата част на произведението композиторът използва мотиви от известната украинска песен „Журавель” и затова неговият приятел и музикален критик Николай Кашкин я нарича „Малоруска”. По това време Украйна доста често е наричана „малката „Русия”. Чайковски признава, че истинският автор на финала на симфонията е най-възрастният слуга в дома на сестра му, Пьотр Герасимович, който непрекъснато му пеел „Журавель”.

На 7 януари 1873 г. в градската къща на Николай Римски-Корсаков в Санкт Петербург се събират Балакирев, Мусоргски, Бородин, Стасов. Чайковски ги е поканил да чуят финала на симфонията, който той изсвирва на пиано. Одобрението е впечатляващо.

Месец по-късно творбата е изпълнена за първи път в Москва под диригентството на Николай Рубинщайн. Успехът е толкова голям, че в следващите седмици симфонията е изпълнена още няколко пъти и то по молба на публиката. Композиторът получава 300 сребърни рубли за представянето на произведението.

Чайковски винаги е смятал, че „Камаринская” на Михаил Глинка стои в основата на цялата руска симфонична школа. Композиторът използва народни мотиви в ранното си творчество, но сега иска да включи мелодиите като същински симфоничен материал. И така в първата част на Симфония №2 място намира мотив от народната песен „Вниз по матушке Волге”. Във втората част композиторът включва фрагменти от сватбеното шествие в ранната си опера „Ундина”, но също и цитати от руската песен „Пряди, моя пряха”. В третата част няма популярна мелодия, но тя носи цялостния народностен характер на творбата. Във финала на симфонията звучи още по-познатата украинска песен „Журавель”, която в началото е разработена тържествено и величествено, следват нежни романтични моменти, за да се стигне до последните акорди на необуздана радост.

В Стара Загора запалват коледните светлини на 3 декември

Коледното дърво на площада пред сградата на общинската администрация в Стара Загора ще засияе в светлини на 3 декември. В понеделник, от 17,30 часа за децата на областния град ще започне празнична програма за посрещането на дядо Коледа и запалването на светлинките на 12-метровата красива ела, която наскоро бе посадена на специално отреденото място – до сцената на централен площад. Тя ще остане да расте там и да радва за години напред малчуганите.

В празничната програма ще участват малките таланти от Вокална студия „Усмивки“  и школата за народно пеене „Жарава“ при читалище „Родина“.

На новоизградената сцена ще се състои и празничен концерт с участието на Стефан Диомов и вокална група “Петте сезона“.

Тази година светлинната украса на коледното дърво е изцяло обновена, решена в синьо и бяло. Поставена е вече новата светлинна декорация на много улици в града, както и на кръговото кръстовище на западния изход на Стара Загора и до стадион Берое.

От 1-ви декември в Стара Загора започват коледните и новогодишни базари, които продължават до 7 януари включително. В парк „Пети октомври“ ще бъдат разположени 13 дървени къщички с площ по 6 кв.м.

В централната част на града места за организиране на Коледни и Новогодишни базари са определени още на тротоарната площ пред магазин „Боруй”, пред читалище „Св. Климент Охридски”, пред бившия магазин „Битова химия”, ул. „Августа Траяна” и бул. „Патриарх Евтимий” пред Младежкия дом. Коледни базари ще има и в кв. „Трите чучура“, кв. „Железник” и кв. „Зора”.

С балета „Дон Кихот“ откриват Фестивала на оперното и балетно изкуство

На 27 ноември от 19 часа на сцената на Старозагорската опера ще се състои дългоочакваната премиера на балета „Дон Кихот“ от Лудвиг Минкус. С този спектакъл ще бъде открито официално 49-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство. Балетът “Дон Кихот” е сред върховите постижения на класическия танц. Солистът и хореограф Аршак Галумян /Arshak Ghalumyan/ е хореограф и премиер солист на Щатсбалет-Берлин. Възпитаник е на  Националното балетно училище в Ереван и училището по балет на Хамбургската опера. Асистент-хореограф е Красина Павлова - примабалерина на Щатсбалет-Берлин и гордост за своята учителка Силвия Томова, артистичен директор на балета на Старозагорската опера. Художник на декора и костюмите е италианецът Салваторе Русо.

В спектакъла участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора. В ролите на Китри и Базил зрителите ще видят Анелия Димитрова и Томоки Ишиго, Александър Желев ще бъде Дон Кихот, а Карлос Сантос – Санчо Панса. В останалите колоритни роли ще танцуват Фиорди Лоха, Харука Суга, Марина Сороче, Марта Перез, Мартина Префетто, Фредерико Пинто, Ивайло Янев, Станко Танев, Рио Сузуки и др.

През 1869г. Петипа замисля нов балет по мотиви от романа на Сервантес „Дон Кихот” – история, която неведнъж е оживявала на сцена. Още през 18 век в много европейски театри били поставяни балети под това заглавие по музика на различни композитори. Но в тях не се използвал сюжета на знаменития роман, а добавените новели, които разказват за сватбата на Камачо /във френските версии Гамаш/ и любовта на Китри и Базил. Петипа също се възползвал от този сюжет. Музиката била написана бързо от австрийския композитор от чешки произход Лудвиг Минкус и на 14 декември 1869 година се е състояла премиерата на комедийния балетен спектакъл на сцената на Московския Болшой театър. През 1871 година за постановката в столичния Каменен театър Петипа прави нова редакция.

Мариус Петипа е пътешествал много в различни градове на Испания, успял е да долови духа и традициите на танцовия фолклор на тази страна и след това да ги претвори на сцената в тяхното разнообразие и неповторимост. Големият майстор създава колоритен празничен спектакъл, изпълнен с радост и веселие и завинаги записва своя балет „Дон Кихот” в графата на шедьоврите на балетната класика.

Аршак Галумян - хореограф

„За мен като хореограф „Дон Кихот” е първото голямо класическо заглавие, което поставям и съм щастлив, че това се случва точно в Стара Загора! Всеки голям оперен театър, какъвто в момента е и Старозагорската опера, разраснала се много в последните няколко години, трябва да има в репертоара си това заглавие.Танцьорите са страхотни и свършиха много и много добра работа. В хореографията си съм заложил много хумористични сцени, така че представлението да не е само за възрастни, а да е интересно и за деца и младежи. Много е важно спектакълът да бъде увлекателен за младата публика. „Дон Кихот” е първият балет, който съм гледал като дете и е първият балет, в който участвах още като ученик в балетното училище. Публиката ще види и ще преживее празник, който се случва на сцената. А самата постановката се надявам да се превърне в празник и за целия град.”

Салваторе Русо, сценограф и костюмограф

Балетът се нарича „Дон Кихот“, но историята не повтаря сюжета на Сервантес. Дон Кихот тръгва на път, но в балета се разказва за неговия сън, на площад в Севиля.  Главна е любовната история между Китри и Базил. Костюмите трябва да пресъздават времето на  1600 г., но са видени през филтъра на 1800 г. Само няколко от костюмите „са в епохата“, както се казва – на Дулсинея, на Дон Кихот, на Санчо Панса, донякъде и на Гамаш. Останалите костюми може да се каже„са родени“ в неговото въображение, от неговия, на Дон Кихот, сън. В съня си той вижда Дулсинея, но като се събужда, съзира че това е всъщност Китри. Последното действие не е в двореца на Гамаш, а е както е било на премиерата в Мариинския театър в Санкт Петербург /14 декември 1871 г./ и костюмите са неоромантични, цветни, ярки, събуждат хубаво настроение.

Предварителна продажба на билети

Билетна каса Опера: тел. +359 887 444 360; +359 885 509 829; +359 42 622 431

Понеделник - Петък 10.30-13.30 и 14.30-19.15

Културно-информационен център-областна управа на бул."Цар Симеон Велики" 108

тел. +359 887 444 360; +359 885 509 829

Понеделник - Петък 10.30-13.30 и 14.30-19:15

info@operasz.bg

ОНЛАЙН: www.operasz.bg

Всеки ден - Черен петък…

По принцип от управляващите не могат да се очакват чудеса. Например – да разбият ядрото на атома или да открият локомотива… Но да ти говорят за успехи, като същевременно кесията на повечето граждани се опразва, идва в малко повече!

Успехите са въпрос на гледна точка. Показа го и гостуването на премиера при Слави Трифонов. Единият пита – вярно ли е, че дългът станал 26 милиарда лева, а другия отговаря, че е под 20% от БВП. Пояснения няма. Всъщност и единият, и другият са прави. Правителството и кметовете от управляващата партия пък обясняват популярно, защо трябва да се вдигнат данъците за старите автомобили. Защото, те са основен замърсител, който вреди на здравето на българите. Как тази промяна ще подобри родната екология не казват. Отношението е същото както към пушачите. Хем тютюнопушенето, уж се ограничава, но същевременно хазната не иска да се откаже от крупната сума, която постъпва от акцизите. Затова контролните органи масово си затварят очите пред повсеместното неспазване на закона за ограничаване на тютюнопушенето на обществените места. При колите, можеха да забранят вноса на трошките, или поне да кажат – автомобил с над 7 или 8-годишна експлоатация, който не отговаря на стандартите, се забранява да се внася. Ама не, от това има файда – мито, данъци и т.н. Така ще се разчисти и трафика – който може да си купи нов автомобил ще кара, а останалите коли-ветерани, рано или късно ще излязат от движение. Кметовете от управляващите пък се хвалят и с програмата за саниране. Чудно! Тази година в нито една община, не съм чул да е саниран дори един блок или кооперация. Защото нямало одобрено финансиране. А кой го одобрява? Други мъдри законотворци обмислят такса-данък за заведенията, които имат телевизори и излъчват, например, мачове от Шампионската лига. Защото печелели от правата на телевизиите, а същото можело да се въведе и за музика. Това, че клиентите не плащат за телевизия или музика не се брояло, трябвало да се защитят авторските права. Не е ясно през новата година колко още нови данъчни подаръци ще получим от Дядо Коледа, или по-точно от нашите ежедневни сурвакари от парламента и правителството. Вярно е, че минималните заплати се поувеличиха, въпреки ожесточения ропот от работодателите, но те все още не са достатъчно големи, че да ни ги намалят чрез нови данъци и такси. Явно обаче правителството и депутатите са на друго мнение.

За богатството или бедността на даден човек има само един сигурен показател – какъв е коефициента на покупателната му способност. А той, въпреки увеличенията, май яко пада, каквото и да говорят от статистиката. И затова не ни е необходимо убеждение, достатъчно е да се влезе в магазин и всеки усеща по портфейла си, как са се променили цените. В Черния петък, повече от половината българи щели да похарчат от 100 до 800 лева, твърдят в новините. Ето така се поднасят успехите на управлението, ненатрапчиво, но внушително. Както казвал навремето Сталин – Да се живее става по-леко, да се живее става по-весело…”! И при нас е весело, и всеки ден е Черен петък, стига да има нещо в джоба…

Димитър СЛАВОВ

С европейски пари щели да ремонтират и старозагорската гара

В резултат от дългогодишната експлоатация и хроничния недостиг на средства за своевременна поддръжка и ремонт, немалка част от гаровите комплекси в страната, в това число сградите в тях са в лошо техническо и естетическо състояние. Това налага извършването на модернизация, преустройство и/или реконструкция на гаровите комплекси.

Състоянието на инфраструктурата на гарите е от голямо значение за имиджа на железопътния транспорт. Те в общия случай са лицето на железницата. От особено значение е подобряване организацията на обслужването в гарите, както и създаване на необходимите удобства и комфорт за пътниците за повишаване привлекателността на железопътният транспорт. Необходимо е гарантиране сигурността на пътниците, както и привеждане на гаровите комплекси в съответствие с Европейските стандарти – информират от НКЖИ.

Проект „Реконструкция на гаров комплекс Стара Загора“ е с прогнозна стойност в размер на 11 000 000 (единадесет милиона) лева без ДДС. След реализирането на проекта, гаров комплекс Стара Загора ще бъде цялостно реновиран, за да придобие съвременен облик, отговарящ на изискванията за енергийна ефективност и конструктивна осигуреност. Предстои пълна подмяна на дограмата (прозорци и врати), на облицовките, мазилките и покритията, сградата ще бъде пожарно обезопасена и  инсталационно осигурена. Предвижда се подмяна на водопроводната и канализационна система, както и въвеждане на системи за видеонаблюдение и контрол на достъп. Ще бъдат създадени условия за изграждане на комфортна среда за пътници, обслужващ персонал и наематели в територията около сградата, чрез монтиране на елементи на градско обзавеждане. До всички нива ще бъде осигурен достъп на лица с намалена подвижност

Проект „Реконструкция на гаров комплекс Стара Загора“ ще се финансира по приоритетна ос 3 „Подобряване на интермодалността при превоза на пътници и товари и развитие на устойчив градски транспорт” на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020 от Европейския Съюз, чрез средства от Европейския фонд за регионално развитие и от националния бюджет.

Автогарата в Стара Загора е оценена с първа категория

Автогара Стара Загора е оценена с Първа категория със Заповед на Изпълнителния директор на ИА “Автомобилна администрация“, за осигурените условия и предлаганите услуги на пътниците. Община Стара Загора изпълни изискванията на Наредбата за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.

Целта на категоризацията е да се покрият определен брой критерии, които да предоставят качествени автогарови услуги на гражданите и превозвачите.

Категорията на автогарите се определя на базата на минималните задължителни изисквания за изграждане, оборудване, обслужване и предлагани услуги. За да получи първа категория Община Стара Загора изпълни допълнителни критерии, свързани с удобствата и комфорта на пътниците в самата Автогара, осигуряване на видеонаблюдение, охрана, осигуряване на достъпност и удобства за хората с увреждания и намалена подвижност. Изпълнено е изискването на интернет страницата предоставяната информация да е на три езика.

Новата интернет страница на Автогара Стара Загора  е: www.avtogara.starazagora.bg

Черен петък и в операта

23 ноември /петък/ намалят цените на билетите с до 60% за всички спектакли в програмата на Старозагорската операта без: Премиерата на „Дон Кихот” на 27 ноември, балетът „Лешникотрошачката” на 8 декември и на Новогодишния концерт с Еделина Кънева и Тончо Токмакчиев, солисти,балет /с кетъринг/ на 31 декември.

Ето и програмата за декември:

1.12 /събота/ 16 часа  Зала Фоайе

Концерт на участниците в Студията на Стефка Минева

Артист хористи на Държавна опера Стара Загора

Съпровод на пиано Ерна Пушева

Именитата ни оперна прима и Почетен гражданин на Стара Загора Стефка Минева от  две години и половина е вокален консултант на артист-хористи от Старозагорската опера. На 27 септември 2017 г. се състоя първият концерт на вокалната студия, който показа добрите резултати от съвместната творческа дейност.

Оперната певица Стефка Минева (мецосопран), е родена на 17 май 1949 г. в град Стара Загора в семейството на оперните певци Миньо Минев и Йовка Бунарджиева. От ранна детска възраст тя посещава уроци по пеене и балет. Завършва Вокалния факултет на Държавната консерватория в класа на проф. Сима Иванова и проф. Илия Йосифов. Дебютните си роли Стефка Минева прави през 1972 г. в операта в Стара Загора. През 1976 г. получава Втора награда на Международния конкурс за млади оперни певци в София, а през 1977 г. – Наградата на публиката от Международния оперен и балетен конкурс в Остенде, Белгия. Същата година Стефка Минева се присъединява към солистите на Софийската опера. През 1981 г. изпълнителката триумфира на певческия конкурс в Рио де Жанейро. Репертоарът й включва всички големи мецосопранови партии от оперите на Верди, Белини, Доницети, Бизе, Росини, Пучини, Вагнер, Чайковски, Римски-Корсаков, както и ролите в български творби, сред които Мария в „Ивайло“ от Марин Големинов, Сара в „Мария Дисислава“ от Парашкев Хаджиев, Зоя в „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, Инес в „Почивка в Арко Ирис“ от Александър Йосифов, Циганката в „Янините девет братя“ от Любомир Пипков. Години наред Стефка Минева гастролира на световните оперни сцени: Метрополитън опера – Ню Йорк, Миланската „Ла Скала“, Арена ди Верона, Болшой театър и много други.

4.12 /вторник/  19 часа, зала Опера

Концерт на участниците в майсторския курс по цигулка на Теодора Сороков

Оркестър на Държавна опера Стара Загора

7.12 /петък/   19.00 ч.,зала Опера

Концерт  150 ГОДИНИ СЛЕД РОСИНИ

Диригент Ивайло Кринчев

С участието на Мила Михова

Солисти, хор и оркестър на Държавна опера Стара Загора

В този вълнуващ концерт в програмата на ФОБИ 2018 г. ще имате удоволствието да видите и чуете младата и талантлива оперна певица Мила Михова - единственият българин от 10 години насам на престижния Росиниевия оперен фестивал тази година, завърнала се съвсем скоро и от участието си в Тържествен концерт в голямата зала на Сорбоната.

След селекция измежду много млади певци на Академия „Алберто Дзеда” това лято Мила Михова дебютира на Росиниевия оперен фестивал в Театър  „Росини” – Пезаро в ролята на Мадама Кортезе в „Пътуване до Реймс” на великия италиански композитор. На 14 ноември тя пя в „Малка тържествена меса” от Росини на престижната сцена Le Grand Amphithéâtre de la Sorbonne в Париж.

След участието си във Фестивала на оперното и балетно изкуство, младото сопрано с обещаваща международна кариера Мила Михова и пианистът Ричард Баркър ще имат съвместен концерт на 15 декември от 19:00 часа в кино „Люмиер Лидл“. Концертът, носещ заглавието „Бисери на белкантото“, ще включва песни и арии от Росини, Белини и Доницети.

На 25 март  2016 г. старозагорската публика аплодира Мила Михова в ролята на Лучия ди Ламермур в едноименната опера на Гаетано Доницети - продукция с млади оперни певци– стипендианти на Фондация „Дарина Такова“ и Държавна опера-Стара Загора.

Мила Михова е родена в София. От ранна детска възраст започва да свири на пиано и да изучава солфеж. От 2008 до 2012 г. е студентка в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. През 2013 г. печели стипендия на Фондация „Борис Христов“ за участие в Опера студиото на Националната академия „Санта Чечилия“ в Рим, където работи с оперната дива Рената Скотто, режисьора Чезаре Скартон и вокалния педагог Анна Ванди, като участва във финалния концерт на студентите в зала „Петраси“ на аудиториума Parco della Musica под акомпанимента на пианистите Фабио Чентанни и Стефано Джанини. Участвала е в майсторски класове на Дарина Такова, Карло Коломбара, Лучана Д‘Интино, Катрин Хатая и Вера Николова и Оливие Дориа.

Има първи награди от конкурсите „Парашкев Хаджиев“ (2012, София) и „Розата на Евтерпа“ (2014, Карлово). Била е финалист на конкурсите „Магда Оливеро“ (2013, Милано, Италия) и „Джулио Нери“ (2014, Торита ди Сиена, Италия). През 2015 г. участва в спектакъла „кабаре барок“ на Фондация „Дарина Такова“. Дебютира с ролята на Фиордилиджи в „Така правят всички“ от Моцарт на Опероса Опера Фестивал в Черна Гора. Участва във Фестивала „Пиано Екстраваганца“ с концерт с Борислава Танева, посветен на творчеството на руския композитор Артур Лурье. Изпълнява сопрановото соло в 9-та симфония на Бетовен със Симфоничния оркестър на Кашкайш, Португалия. Участвала е на фестивала Лауреатски дни „Катя Попова“ в Плевен.

Репертоарът й включва ролите на Фиордилиджи („Така правят всички“), Констанце („Отвличане от сарая“) от Моцарт, Лучия Аштън („Лучия ди Ламермур“) от Донцети, Джилда в „Риголето“, Донна Елвира в „Дон Жуан“, Амина („Сомнамбула“) от Белини, Графиня Фолевил („Пътуване до Реймс“ ) от Росини, Огъня („Детето и вълшебствата“) от Равел както и богат репетоар от арии и ансамбли от Хендел, Моцарт, Доницети, Белини, Росини, Верди, Пучини, Масне, Гуно, Бърнстейн, Мур и др.

8.12 /събота/ 16 часа, зала Общински съвет

„Процесът Мерилин Монро“

Автор Роланд Баумгартнер

Режисьор  Огнян Драганов

Диригент Андрия Павлич

Концертмайстор Румен Какамъков

Сценография Тодор Демеров

Костюми Теодора Джамбазова

Пом.режисьор Пенка Александрова

Адаптация и репетитор на балета Радост Младенова- Арабаджиева

Съдия                                                          Теодор Петков

Обвинител                                                Тереза Бракалова 

Защита на Мерилин Монро                     Нели Нечева

Актьор-съдебен заседател                        Янчо Иванов

Актьор-съдебен заседател                      Биляна Райнова

Балет на Държавна опера Стара Загора

                                                      Радост Младенова- Арабаджиева,

Анелия Димитрова, Ромина Славова

Кармен Дерминташ

Камерен оркестър на Държавна опера Стара Загора

Румен Какамъков, Паулина Захариева, Гинка Ангелова, Константин Косев, Юлия Кирова, Даниела Стефанова, Арвидас Квеглис, Станислав Георгиев, Красимира Георгиева

Създателите на спектакъла показват, че изразните средства на операта представят с висок емоционален заряд проблемите на съвременното общество. Сюжетът разглежда именуването на улица във Виена с името Мерилин Монро. Група граждани завеждат дело срещу решението на Кметството. Сценичното действие отразява процеса, в който се представят позициите и на двете спорещи страни. Ще оживеят познати и непознати моменти от живота на именитата актриса, Мерилин Монро, които със социалната си проекция в живота на САЩ през 50-те и 60-те години на миналия век, поражда противоречиви реакции. Финалът е отворен. Крайното решение “за” или “против” е на публиката-жури. Авторът на музиката Роланд Баумгартнер завършва Виенската музикална академия, специализира при Ленард Бърнстейн. Автор е на музиката към няколко холивудски продукции. Работил е съвместно с поп легендата Енгелберт Хъмпърдинг. Диригентът Андрия Павлич е също възпитаник на Виенската музикална академия. Дирижира спектакли във Виенската Фолкс опер и преподава в консерваторията „Густав Малер“ - Виена.

8.12 /събота/ 11 часа, зала Фоайе

Концерт на вокална студия „Кара“

Артист хористи на Държавна опера Стара Загора

Съпровод на пиано Полина Влахова

Любими apии, дуети, терцети oт Pocини, Верди, Бизе, Сен-Санс, Пучини, Вагнер и др. пecни oт Берлин, Ардити и дp. щe пpoзвyчaт в изпълнeниe нa участниците във вoĸaлнa cтyдия „Kapa“ на 8 декември от 11 часа във фоайето на Държавна опера-Стара Загора. Участници в студията са артист-хористи на Държавна опера-Стара Загора. Boĸaлeн пeдaгoг нa „Кара“ e Mapгapитa Kapaгьoзoвa, а солистите в концерта са Денис Иванов, Mapия Koлeвa, Πpoлeт Πeнчeвa, Кунка Дачева, Paлицa Bacилeвa, Hиĸoлa Mapyлeв, Πeтъp Янĸyлoв, Мери Вайлънкорт, Mapгapитa Kapaгьoзoвa. Cъпpoвoдът нa пиaнo е на Полина Влахова. Това е  поредният самостоятелен концерт на Вокална студия „Кара“.

Πpeз 1996 г. Mapгapитa Kapaгьoзoвa oтĸpивa чacтнa шĸoлa Lіrіса Каrа в Гeнya, ĸъдeтo пpeпoдaвa вoĸaлнa тexниĸa и дo днec. Mнoгo oт нeйнитe yчeници ca пoбeдитeли в ĸoнĸypcи и ca aнгaжиpaни в oпepитe в Гeнya, Бoлoня, Бapи, Beнeция, Hицa, Πaлepмo, Πapиж, Topинo и дp.

Oт 1 ceптeмвpи 2014 г. e вoĸaлeн ĸoнcyлтaнт, a oт 2015 г.-  щaтeн вoĸaлeн пeдaгoг в Дъpжaвнa Oпepa – Cтapa Зaгopa. Mapгapитa Kapaгьoзoвa e инициaтop нa нoв мyзиĸaлeн oбpaзoвaтeлeн пpoeĸт – Mлaдитe и ĸлacичecĸoтo в мyзиĸaтa.

Mapгapитa Kapaгьoзoвa e poдeнa в Cтapa Зaгopa в ceмeйcтвo нa мyзиĸaнти. В Coфия зaвъpшвa Ecтpaдния oтдeл нa Бългapcĸaтa дъpжaвнa ĸoнcepвaтopия пpeз 1975 г. Πpeз 1984 г. зaвъpшвa и Boĸaлния фaĸyлтeт нa Бългapcĸa Дъpжaвнa Koнcepвaтopия cъc cпeциaлнocт oпepнo пeeнe в ĸлaca нa проф.Kocтaнцa Baчĸoвa. Boĸaлнaтa cи тexниĸa ycъвъpшeнcтвa c Peни Πeнĸoвa – мeцocoпpaн, тoгaвa coлиcтĸa в Coфийcĸa нapoднa oпepa. Πpeз 1986 г. зaминaвa зa Итaлия, ĸъдeтo paбoти дълги години. B Итaлия ycъвъpшeнcтвa пeeнeтo cи пpи Apигo Πoлa и Maecтpo Kaмпoгaляни. Πoceщaвa мaйcтopcĸитe ĸлacoвe нa Лyчaнo Πaвapoти, Mиpeлa Фpeни, Maгдa Oливepo и Гeнa Димитpoвa.

B peпepтoapa нa пeвицaтa влизaт poлитe нa Улpиĸa (”Бaл c мacĸи”), Eмилия (”Oтeлo”), Maдaлeнa (”Pигoлeтo”), Mиcиc Kyиĸли (”Фaлcтaф”) oт Bepди, Cyзyĸи (”Maдaм Бътepфлaй”) oт Πyчини Лoлa, Maммa Лyчия (”Ceлcĸa чecт”) oт Macĸaни и дp.

Изнacя мнoжecтвo ĸoнцepти из цялa Eвpoпa, в Typция и няĸoи apaбcĸи cтpaни (Eгипeт, Mapoĸo, Tyниc). Изпълнявa ĸaмepнa и цъpĸoвнa мyзиĸa, opaтopии, aнтични apии и eтнo мyзиĸa, итaлиaнcĸи ĸaнцoнeти oт cлeднитe ĸoмпoзитopи Moцapт, Pocини, Бизe, Дe Фaйя, Paвeл, Cтpaдeлa, Moнтeвepди, Глyĸ, Πpoни, Tocти, Дe Kypтиc, Чaйĸoвcĸи, Π. Xaджиeв, И. Mapинoв, Д. Xpиcтoв, Πpoĸoфиeв и дp. Πялa e в cъcтaв cъc cвeтoвнo извecтни пeвци oт paнгa нa Peнaтo Бpyзoн, Лyчaнa Ceppa, Mapиo Maлaнини, Kapмeлa Aпoлoниo, Фpaнчecĸa Фpaнчи, Eлeнa Aндpea, Чeвpиaн, ЛoЯppo, Cepвилe, M.Apмилятo и дp.

Програма на концерта на  8 декември:

1 Ървинг Берлин – „Бяла Коледа“ – изп. Денис Иванов

2 Рихард Вагнер- Ария на Волфрам от оп. „ Танхойзер“ – изп. Петър  Янкулов

3 Йоханес Брамс – „ Морето“ – дует, изп. Мария Колева и Кунка Дачева

4 Джоакино Росини – Ария на Асур от оп. „ Семирамида“ – изп. Никола Марулев

5 Джакомо Пучини – Ария на Пинкертон  от оп. „ Мадам Бътерфлай“ – изп. Дойчин Первазов

6 Джоакино Росини – Ария на Берта от оп. „ Севилският бръснар“ – изп. Мария Колева

7 Модест Мусоргски - „ Песен за бълхата“- изп. Евгений Сурмиевич

8Камий Сен-Санс – Ария на Далила от едноименната опера – изп. Ралица Василева

9 Луиджи Ардити – „ Целувката“ – изп. Пролет Пенчева

10 Гаетано Доницети – Ария на Дулкамара от оп. „ Любовен еликсир“ – изп.Петър Янкулов, Никола Марулев

11 Камий Сен-Санс – „ Болеро“ – изп. Пролет Пенчева и Ралица Василева

12 Джузепе Верди – Ария на Леонора от оп. „ Трубадур“ – изп. Мери Вайлънкорт

13 Жорж Бизе – Терцет от оп. „ Кармен“-

Кармен – Ралица Василева

Фраскита- Пролет Пенчева

Мерседес – Денис Иванов

14 Албинони – Адажио

Вокален педагог Маргарита Карагьозова

Съпровод на пиано Полина Влахова

14.12 /петък/ 19 ч.,Зала Опера

„Бохеми“– опера от Джакомо Пучини

Диригент  Ивайло Кринчев

Режисьор Огнян Драганов

Сценография  Каталин  Йонеску-Арборе /Румъния/

Художник костюми Цветанка Петкова-Стойнова

Концертмайстор Паулина Захариева

Хормайстор Младен Станев

Рудолф          Михаил Михайлов

Марсел          Валери Турманов

Шонар           Теодор Петков         

Колин            Пламен Кумпиков

Мими             Беса Лугичи

Мюзета          Елена Петрова

Беноа             Александър Марулев

Алсиндор      Александър Марулев

Парпиньол   Костадин Якшев

Офицер         Игнат Желев

Сержант       Петър Янкулов 

Солисти,хор и оркестър на Държавна опера Стара Загора

ДЮСОБ „Маргаритки“

На 14 декември от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще оживее отново шедьовърът на Джакомо Пучини – операта „Бохеми“ . Спектакъла ще дирижира Алберто Веронезе /Италия/. Световно признатият румънски художник Каталин Йонеску-Арборе е автор на оригиналната сценография, решена в кинематографичен ракурс. Утвърдената българска дизайнерка Цветанка Петкова-Стойнова облича героите в красиви костюми адекватни на епохата и в синхрон с цялостната атмосфера на драматичната история за любовта. Режисьор на постановката е Огнян Драганов, който многократно е работил в България и в чужбина с творческия екип. Огнян Драганов поставя за втори път „Бохеми“ в своята кариера. Зрителите ще станат свидетели на интересно сценографско и режисьорско решение, в което „максимално се използва сценичната техника - въртяща сцена, движещи се платформи, издигащи се платформи, наклони- подход, който променя разказа в самата опера като сменя и местата на действието.

15.12 /събота/  19 часа Зала Опера

„ДОН КИХОТ“ балет от Лудвиг Минкус

Хореография и режисура Аршак Галумян /Германия/

Сценография и костюми Салваторе Русо /Италия/

Асистент хореограф Красина Павлова

Асистент, художествен ръководител на балета Силвия Томова

Репетитор Людовик Парти

Балет на Държавна опера-Стара Загора

 На 15 декември от 19 часа балетът на Държавна опера-Стара Загора ще представи за втори път пред публика „Дон Кихот“ от Л.Минкус. Хореографията е на солиста и хореограф на Щатсбалет-Берлин Аршак Галумян, който бе поканен от ръководството на Старозагорската опера да постави голямото класическо заглавие-образец.

„Всеки голям оперен театър, какъвто в момента е и Старозагорската опера, разраснала се много в последните няколко години, трябва да има в репертоара си това заглавие. В хореографията си съм заложил много хумористични сцени, така че представлението да не е само за възрастни, а да е интересно и деца и младежи. Много е важно спектакълът да бъде увлекателен за младата публика. „Дон Кихот” е първият балет, който съм гледал като дете и е първият балет, в който участвах още като ученик в балетното училище Публиката ще види и ще преживее празник, който е на сцената. А постановката ще е празник за град..” – споделя Аршак Галумян.

Сценографията и костюмите са на забележителния майстор Салваторе Русо /Италия/, асистент хореограф е Красина Павлова, асистент, художествен ръководител на балета Силвия Томова, репетитор Людовик Парти /Франция/, участва цялата многонационална трупа на балета на Държавна опера-Стара Загора.

18.12 /вторник/  19 часа Зала Опера

Концерт A swinging Christmas – Коледен концерт

Със специалното участие на Васил Петров

Диригент Владимир Бошнаков

Оркестър на Държавна опера Стара Загора

Васил Петров, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора, „Йордан Тоновски Джаз Трио“ и диригентът Владимир Бошнаков ще пресъздадат топлината и споделеността, с които свързваме Коледа. Всяка от коледните композиции в програмата са подпралети от различна интерпретация в неочаквани музикални нюански. Забавните мелодии са развити в сериозни суинг и джаз пиеси, които звучат весело, докосващи балади и красиви валсове.

20 и 21.12 /петък/  19 часа Зала Опера

„ Снежанка и 7-те джуджета“ –балет по музика на Александър Йосифов

Хореография Силвия Томова

Сценография Иван Токаджиев

Костюми Първолета Чавдарова-Летиция

Балет на Държавна опера Стара Загора

Жизнерадостната музика на балетния спектакъл “Снежанка и седемте джуджета” е на композитора проф. Александър Йосифов, написал многобройни мюзикъли за деца по сюжетите на най-популярните приказки. Хореографията е на примабалерината и художествен ръководител на Балета на Държавна опера-Стара Загора Силвия Томова. Декорите и костюмите са предоставени от Държавна опера-Русе. Ярките костюми, издържани в концепцията на “Уолт Дисни”, са дело на Първолета Чавдарова-Летиция, а сценографията е на Иван Токаджиев.

Пъстроцветни картини в комбинация с многообразие от танцови техники и с много настроение разказват любимата на малки и големи  приказка. Хореографът Силвия Томова използва виртуозно стилни театрални и танцови похвати – влага типична за хореографския си почерк неповторима чувственост и лирика и подсилва контраста в изобразяването на колоритните приказни персонажи с доза хумор и ирония, граничещ с гротеската.

Кралицата-мащеха непрекъснато се оглежда във вълшебното огледало, което и казва, че е най-красивата в света. Независимо от това, тя живее в страх, защото доведената и дъщеря – Снежанка-е изумително красива.

Кралицата със слугата си Пези организирът бал, на който тя закъснява. Първи гост е Принцът, който се влюбва в Снежанка и и подарява кристално цвете. Пристига Кралицата със своята свита и изгонва Снежанка. Принцът обаче отхвърля Кралицата, защото вече е влюбен в друга  и тя побеснява. Разпорежда на Ловеца да отведе Снежанка в гората и да я убие. Огледалото отново потвърждава, че Кралицата е най-красива на света.

В гората джуджетата радостно се прибират от работа и се забавляват, танцувайки с горските животни. Започва буря и всички се скриват. Ловецът води Снежанка до къщата на джуджетата, които по това време са на работа-копаят скъпоценни камъни. Ловецът полива ножа си с червена течност и лъже Кралицата, че е убил Снежанка.

Когато джуджетата се прибират, са много уплашени, защото в къщата им има някой, но когато виждат Снежанка, веднага стават приятели.

Кралицата узнава от огледалото,че Снежанка е жива и праща Вещица, която да отрови момичето с ябълка. И успява, защото Снежанка е изкусена от красотата на необикновената ябълка.

Вещицата отнася припадналата Снежанка в двореца, за да отпразнува поредното си зло дело. Добрият Ловец обаче довежда Принца, който убива вещицата, Снежанка е спасена и принцът се жени за нея-Любовта тържествува!

Кралицата е нещастна до полуда-останала е сама със слугата Пези, едно обикновено огледало и маска!

31.12 /понеделник/  18 часа Зала Опера

Новогодишна наздравица 2018

Със специалното участие на Еделина Кънева и Тончо Токмакчиев

Режисьор Славчо Николов

Диригент  Chris Mcracken

В програмата

Балет

П.И.Чайковски - Валс на цветята /Лешникотрошачката/

П.И.Чайковски  - Танц на четири малки лебеда /Лебедово Езеро/

Лудвиг Минкус – Фламенко /Дон Кихот/

Лудвиг Минкус - Антре финал /Дон Кихот/

Джоакино Росини – Кан Кан /Фантастичното дюкянче/

Оркестър

Йохан Щраус – Unter Donner und Blitz (Гръм и мълнии)

Йохан Щраус – Радецки марш

Йохан Щраус – Виенски карнавал

Солисти

Елена Петрова,Яница Нешева , Георги Динев,Офелия Христова, Ивайло Джуров,, Емилия Джурова, Ивайло Йовчев

Солисти, хор,оркестър и балет на Държавна опера Стара Загора

„Кратка история на пиянството” – от древността до наши дни

Пълна с любопитни, слабо известни факти и написана с много хумор, тази книга прави забавен исторически преглед на пиянството в човешката история.

Някои пият по празници, други по време на ритуали, трети – за да се сбият, четвърти при сключване на договори и т.н. В Древна Персия, когато трябвало да се вземе важно политическо решение, се провеждали две обсъждания - веднъж на трезво и втори път под влиянието на алкохола. Ако и в двата случая се стигнело до едно и също решение, владетелите се спирали на него. Затова и боговете покровителствали мъдрите персийци достатъчно дълго. 

„Пиянството е изпълнено с противоречия, защото позволява всичко. Кара ни да пеем или ни приспива. То е радост за крале и тяхната гибел. Доказателство за мъжка мощ и средство за съблазняване на дамите. Затова то ще съпровожда неизменно човечеството. Неотдавна НАСА публикува вътрешен доклад, в който признава, че поне при две изстрелвания на космически совалки  космонавтите били здраво подпийнали. Това не е изненадващо. Хората работят пияни от хилядолетия, а и честно казано, ако ще ме изстрелват със свръхзвукова скорост в безкрайна бездна, и на мен ще ми се иска да изпия сто грама за храброст”, твърди авторът.

ЗА АВТОРА

МАРК ФОРСАЙТ е роден в Лондон през 1977 г. Възпитаник е на Оксфордския университет. Популярен блогър, той е и автор на пет книги, предизвикали голям читателски интерес.

ОТЗИВИ

Забавно пътешествие през 10 000 години история на алкохолните напитки... Тази свежа и хумористична книга, посветена на начините да се напиеш през вековете, е истински дар за любителите на чашката по целия свят и е изпъстрена с вдъхновяващи цитати за насладата от хубавите питиета.

—        The New York Times Book Review

Развлекателно четиво, в което Марк Форсайт е заредил догоре мокрия бар с любопитни исторически факти, хумор и колоритни изрази.

—        Wall Street Journal

Марк Форсайт е написал блестяща книга, която е препоръчително да прочетете с чаша хубав алкохол в ръка.

—        Daily Mail

Марк Форсайт предлага изключително забавен преглед на хиляди години алкохолна история в малко над 250 страници.

—        The Guardian

Готвят такси за пътища, мостове и тунели

За отделни съоръжения по републиканските пътища – мостове, тунели или планински проходи, посочени в приет с решение на правителството списък, ще се събира такса, съобщиха вчера първо по Дарик. Пътищата и съоръженията, за които ще се събират такси, ще бъдат сигнализирани от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Това предвижда предложеният за обществено обсъждане проект на Наредба за условията и реда за събиране на таксите за специално ползване на републиканските пътища или на части от тях и за ползване на отделни съоръжения по републиканските пътища.

В проекта е посочено също, че такси в лева ще плащат както водачи на регистрирани в България превозни средства, така и на регистрираните в чужбина. Последните ще могат да плащат и в евро. От обхвата на таксуването ще бъдат изключени пътните превозни средства на Министерството на вътрешните работи, на Националната служба за охрана, на Държавна агенция „Национална сигурност“, на  Неотложната медицинска помощ и на въоръжените сили.

 Такса за специално ползване на пътищата ще се плаща за изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и площадки за оказване на пътна помощ срещу заплащане и пътни връзки към тях, за рекламни съоръжения и за нови или за ремонт на подземни и надземни съоръжения в обхвата на пътя, с изключение на необходимите за обслужването му.

 Проектонаредбата предвижда също в случаите, когато специалното ползване обхваща различни републикански пътища, един от които е предоставен на концесия, таксите да се определят в две части и да се заплащат по сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на концесионера. Информация за предоставените на концесия пътища и за сметките в обслужващите банки на агенцията и на концесионера ще бъдат обявявани в централната администрация и областните пътни управления на АПИ.
Осъществяваният от Министерството на вътрешните работи контрол ще може да се извършва и със съдействието на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Две камерни опери в Камерната сцена 234 в Операта

На 17 ноември /събота/ от 16 ч. на Камерна сцена 234 в Държавна опера-Стара Загора ще се представят две камерни опери – „Медиумът“ и „Телефонът“ от композитора Джан Карло Меноти. Режисьор е Огнян Драганов, диригенти са Виктор Крумов, Петър Тулешков- НМА, сценография и костюми Теодора Джамбазова, мултимедия Пламен Асенов, участват солисти на Държавна опера-Стара Загора и студенти от НМА, камерен оркестър.

Двете камерни опери бяха представени на 22 май, на Антична улица в Регионален исторически музей- Стара Загора като съвместна продукция на НМА"Проф. Панчо Владигеров" и Държавна опера-Стара Загора, участваха студенти от класа по актьорско майсторство на Огнян Драганов в академията.

„ Медиумът“ е кратка /едночасова/ драматична опера в две действия по текст и музика на Джан Карло Меноти. Първата професионална продукция на операта е съвместното представяне с операта „ Телефонът“ през февруари 1947 год. в Ню-Йорк от Балетното дружество. През 1951 год. Меноти реализира  с помощта на режисьора Александър Хамид, филмова версия, наподобаваща „ черно кино“, с участието на Анна Мария Албергети. На 12 декември 1948 г. се появява и телевизионна продукция с участието на Мари Паурс по телевизионния канал Студио 1. Операта е заснета и за Австрийската телевизия.

 „Медуимът“ на Меноти е нещо като преживяна история, която има своя генезис в сеанс, в който е участвал и самият композитор.Сюжетът на либретото се развива така:

Живеейки в  условия, близки до мизерията, Мадам Флора /Баба/се представя като Медуим и заедно с дъщеря си, Моника, викат духове от Отвъдното.Тя взима Тоби, който е ням, като наемател, но  няма към него особено доверие. Бизнесът се развива докато един ден, по време на сеанс, тя усеща една студена ръка, която стиска гърлото й. Баба е ужасена. Когато на другия ден отново идват клиенти, тя си признава, че всичко е измама и фалшификация, и дори им демонстрира триковете си, но те не вярват и настояват, че всичко е било истина и те са чули гласовете на своите починали близки, а не този на дъщеря й Моника.Тя ги отпраща и за всеки случай решава да изгони и Тоби. Когато неочаквано Тоби се връща, тя стреля и го убива без да иска. В крайна сметка ние сме подвластни на съдбата и никой не може да я промени.

„Телефонът“ или „ L,amour a trois“, е комична опера в едно действие по текст и музика на Джан Карло Меноти.Тя е написана за продукция на „Балетното общество“ и е представена за първи път в един афиш заедно с „ Медиумът“, а в Метрополитън Опера има един спектакъл на 31 юли 1965 год. Операта е филмирана за австрийската телевизия през 1956 г. , а  американската продукция през 1988 г. е с участието на Упи Голдбърг.

Бен, който носи подарък, идва да посети Луси в апартамента й. Той иска да й предложи да се оженят, преди тя да замине на пътешествие. Въпреки опитите му да й привлече вниманието, минава дълго време преди той да зададе въпроса си. Луси непрекъснато е заета с безкрайни разговори по телефона. Между разговорите, когато Луси излиза от стаята, Бен дори се опитва да скъса телефонния кабел, но опитът му е неуспешен. Не искайки да изпусне влака си, Бен си тръгва без да успее да поиска ръката на Луси. Но решава да направи последен опит като й се обажда по телефона от една улична кабина и най-сетне успява да й направи предложение за брак. Тя се съгласява и двамата се свързват в  романтичен дует по телефонната линия, в края на който Луси благодари , че той помни телефонния й номер!

Масово клониране в най-добрия за живеене град

Снощи кметът на Стара Загора Живко Тодоров представи отчета си за свършеното от екипа му през годината. Разбира се, това е нормално и необходимо, защото гражданите трябва да знаят как се изразходват обществените средства, но…

Кметът започна с финансовата политика и припомни изказването си в една от националните телевизии, че данъците за старите автомобили трябва да се вдигнат. Заради екологията и чистия въздух, който най-много се замърсява от старите возила. После веднага припомни, че местните данъци не са вдигани от 2012-а, въпреки че заплатите в администрацията се увеличават с вдигането на минамалната заплата. Той не пропусна и да напомни, че във фейсбук много хора, губили добрия тон и критикували действията на кметствато, без аргументи! Все пак призна, че това е демокрацията, но намекна, че ропотите около забавените ремонти по европрограмите, несъгласията с изпълнението на някои от тях, всъщност са дело на злонамерени и политиканстващи граждани. Да помислим дали е така?

Вдигането на данък МПС не зависи от общините и няма никаква връзка, например с данъците за жилищата или налога за сметта. Повечето хора си купуват стари автомобили, защото нямат пари за нови. Тук логично е да се зададе въпроса, а защо се разрешава вноса на таратайките на Европа и това решение от кого зависи? Излиза, че хем се „помага на бизнеса” – да внася трошки, пък който се измами да си купи, поради липса на други възможности, да плаща повече. Е това как ще подобри чистотата на въглищата. Същевременно се твърди, че политиката на управляващите не е да пълни бюджета, а е с грижа за хората. Не, точно така си е – пара да пада. Това е основното мото и при други акценти в бюджета. Предвижда се да се ремонтира зоопарка, в който, посетителите годишно са над 100 000 души. След реновирането му, в него посещаемостта щяла да се увеличи петкратно. Много туристи от района щели да дойдат специално заради зоологическата градина.. Почиват ли тези цифри на някаква реална база – не! Същия е и подходът към новоизграждащата индустриална база, която щяла да намали безработицата (тя и сега била малко над 2%) и да развие високотехнологични производство. В недействащата още база в квартал „Зора” зоната вече си има и борд, който движи нещата. Вярно, преди години направиха и друга зона, в западния край на града, която щеше да привлече големи инвеститори. Изградиха и комуникации, както правят в новата, а инвеститори така и не дойдоха. Сега обаче щели, но никой не казва какъв интерес има досега, ама с конкретни имена и компании. Същевременно остатъците от бившото ЗЗУ, които поне на времето имаха не само изградена инфраструктура, но и сгради, които днес приличат на Сталинград след голямата битка, стоят като паметник на индустрията, която изгубихме. За там планове няма и ще си остане, като едно черно петно в най-красивия град на републиката, както се казва една старозагорска група във фейса.

Кметът вмъкна и програмата за саниране, която е спряна през тази година – колко красиви били станали блоковете. Вярно, фасадите са хубави, но програмата е спряна, защото парите за нея свършиха. По-добре да не беше я споменавал. Кметът се похвали и със станалите традиционни шествия със знамето (най-дългото в републиката) и ритуалът Молитва за Стара Загора, за които никога не е споменато, колко пари са стрували. Важното е, че този патриотичен и организиран акт ни вкарва за кратко в националните новини. Градоначалникът говори и за многото проекти, които щели да приключат скоро, макар че нито един от предварителните срокове не са спазени. Заралии не трябвало да роптаят, въпреки затрудненото си ежедневие, защото това се прави в името на по-добрия, и разбира се, европейски облик на града, като че ли допреди това сме имали азиатски или африкански облик.

Отчета продължи в същия дух, че всичко се прави и върви по мед и масло. Накрая, някакви младежи освиркали кмета пред входа на хотел „Мерианпалас”. Потърпевшият веднага се оплака в социалната мрежа и вълна от съпричастност я заля…Стотици си смениха профилните снимки, с тази на градоначалникът, плюс надпис че го подкрепят. Дори, поради това масово клониране, други, по-заблудени си помислиха, че с него се е случило нещо лошо. Тези табиети не са от вчера, затова си има тематични групи от години – „Да изберем Живко Тодоров за трети мандат” и „Всеки ден снимка на Живко Тодоров”!!!

И това става само четири дни след историческата дата 10 ноември, когато уж отхвърлиха култа към личността! Очаква се създаването на нови групи във фейса, които примерно могат да се нарекат: „Живко, да живей”, „Родих се, изучих и израснах под мъдрото Му ръководство”, „Единни срещу мрънкащите, да възстановим Закона за защита на държавата”…Тогаз се питам, що ни беше 10 ноември? По старите знаят, че същото бе и при Т.Ж. – не, не са объркани инициалите…    

„Голямата война” на Александър Гаталица излезе и на български

В дните, когато светът отбеляза 100 години от края на Първата световна война, в превод на български излиза романът феномен на Сърбия - „Голямата война“ на Александър Гаталица (издание на „Изида“, превод Таня Попова). Книгата не само спечели най-престижната литературна награда в страната (НИН-овата, за роман на годината – 2012 г.), но е и най-продаваната през това десетилетие. Досега, за 6 години от появата си, романът има 29 издания само в Сърбия. Преведен е и на много езици.

Книгата разказва за петте години на войната, от покушението срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга до самия ѝ край през 1918 г., през погледа на всички страни, участващи в нея. Редом с последния руски император Николай II, сръбския крал Петър I Караджорджевич, Мата Хари, Троцки, Хитлер, Аполинер, Кокто и Витгенщайн са обикновени, непознати, „малки“ хора. Техните съдби се преплитат фатално, очаквания, амбиции и надежди се сгромолясват.

Всъщност главният герой е Войната, която преобръща живота и той вече никога не е същият както преди. В Голямата война умира преди всичко Човекът, без оглед на неговата национална или верска принадлежност, а като последица от неговата смърт постепенно загива и цялата човешка цивилизация.

Романът в никакъв случай не може да се нарече военен или исторически. Не очаквайте батални военни сцени и детайлно описание на битки или исторически личности.  Това е успешен опит да се обхване в цялата ѝ комплексност огромната тема за Първата световна война по един нетрадиционен за типичните военни романи начин. Целта е да се опишат с художествените средства на литературата петте години на войната от покушението срещу австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга до самия ѝ край през 1918 г., без да се пропусне нито една гледна точка, през погледа на всички страни, участващи в нея. Авторът ни представя всичко това чрез близо осемдесет образа – от  известни исторически личности, пълководци и хора на изкуството до обикновени хора, носители на различни идеали и ценности. Техните съдби и преживявания се преплитат по чудновати и понякога дори свръхестествени пътища, които побеждават дори смъртта и са необясними за ограничените човешки възприятия: мъртъвци, които говорят, писма, които се изпращат от отвъдното, предсказания и съновидения за бъдещето, пътуване във времето и много други фантастични епизоди, съпътстващи реалистичните описания на трагичната действителност. Но всъщност главното действащо лице е войната, показана в най-грозния ѝ, жесток и гротесков образ, войната, която преобръща живота и той вече никога не е същият както преди.

Романът се състои от пет главни части – по една за всяка година на войната, и съдържа в себе си три плана: исторически, политически и културологически. Споменаването на многобройни знайни и незнайни събития, ключови исторически моменти или съвсем интимни мигове и лични впечатления и емоции ни разкрива една грандиозна, епическа и всеобхватна картина на Първата световна война.

Подреждайки търпеливо мозайката на многобройни малки истории, Гаталица умишлено отбягва темите за технологичния прогрес в областта на военната техника, описания на битки и фронтови комюникета, така често експлоатирани в типичните военни романи. Той обаче набляга на индивидуалния героизъм и човешките страдания, без да натрапва идеологически определения и догми. По този начин ни разкрива страховитите последици от онова, в което се превръща Първата световна война, и нечовешкото лице на цивилизацията: „Този свят е скалъпен набързо в някакъв неподходящ момент, когато творецът не е знаел какво прави или не е бил на себе си.“

Следвайки идеята, че всяка история е конструкция, а не реконструкция, интерпретация, а не абсолютна истина, само разказ за онова, което вярваме, че се е случило, авторът преплита документалното с митологичното, историята с фантастиката и фактите със съновиденията. Романът се люшка между класическия и постмодерния стил, а свободата на изказа го доближава до магическия реализъм, без да се придържа към историческите закономерности. Осъзнавайки, че историята го задължава, а литературата го освобождава, той създава роман със сложна структура, развихряйки и въображението си.

Чарът на повествованието е в детайлите, в наглед незначителните подробности от живота на милионите малки обикновени хора, участници във войната. В описанията на облеклото, емоциите, в пейзажа или обстановката, във всичко онова, което всеки от нас е изпитвал в критични ситуации или в съкровените си мисли. Но с огромната разлика, че всичко се случва в условията на една безумна, жестока, излязла извън контрол демонична сила, която помита всичко по пътя си: „Но беше война, Голямата война…“

За Гаталица войната е преди всичко символ на падението на цивилизацията, защото борбата за „голия живот“ унищожава нормалния облик на всички човешки взаимоотношения.

Основното послание на романа е, че в Голямата война умира преди всичко Човекът, без значение към коя нация принадлежи. Това ярко е подчертано в епизода, в който руските войници бълнуват на немски език, тоест рецитират стиховете на Гьоте. Заличават се езиковите и културните бариери, защото човекът е просто от плът и кръв и страда еднакво: „На един и същ език се ридае и на един и същ език се умира –  и на изток, и на запад.“