Рок, джаз, балет, концерти и спектакли в операта през март

Премиерата на „Турандот е на 29-и

Разнообразни спектакли са включени в мартенския афиш на Старозагорската опера. В него има представени всички жанрове – джаз, рок, опера, балет, концерти… Оперните спектакли започват с „Мадам Бътерфлай” и завършват с премиерата на „Турандот” в края на месеца. На 10-ти гостува Рут Колева, на 19-и станалата традиционна Джазоспекция, на 20-и е повторението на трибют-концерта по хитове на DEEP  PURPLE/ RAINBOW на Нико Коцев и „Кикимора”… има представления за всеки вкус.

Програмата за март:

02.03.2018г.16.00ч.,зала Опера

 „МАДАМ  БЪТЕРФЛАЙ“ опера от Джакомо Пучини
Диригент Ивайло Кринчев

Режисьорска адаптация Славчо Николов

Сценография Борис Стойнов

Художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова

Хореография Боряна Сечанова

Концертмайстор Екатерина Родионова

Хормайстор Младен Станев

С участието на: Шоко Фокуда, Петя Петрова, Милко Михайлов, Александър Крунев, Ивайло Йовчев, Емилия Джурова

Солисти, хор, оркестър и балет на Държавна опера Стара Загора

06.03.2018, 11 часа, зала Опера

„ФАНТАСТИЧНОТО ДЮКЯНЧЕ“ балет по музика на Джоакино Росини/Оторино Респиги

Хореография Алба Бонанди /Италия/

Асистент-хореограф Силвия Томова

Сценография и костюми Салваторе Русо /Италия/

Балет на Държавна опера-Стара Загора

ДЮСОБ „Маргаритки“ при Държавна опера -Стара Загора

08.03.2018г.11.00ч.,, Фоайе Опера ет.1

„МУЗИЧКО“ анимиран музикален проект за деца от 3 до 7 години

С участието на Нели Нечева и инструментално трио „Реверанс“

08.03.2018г.,.19.00ч.,,Зала Опера“

„БОХЕМИ“ опера от Джакомо Пучини

Диригент  Ивайло Кринчев

Режисьор Огнян Драганов

Сценография  Каталин  Йонеску-Арборе /Румъния/

Художник костюми Цветанка Петкова-Стойнова

Концертмайстор Паулина Захариева

Хормайстор Младен Станев

Солисти: Милен Божков, Валери Турманов, Теодор Петков, Пламен Кумпиков,

Нина Андреева-Божков, Антоанета Добрева –Нети, Александър Марулев и др.

ДЮСОБ „Маргаритки“

Оркестър и хор на Държавна опера Стара Загора

10.03.2018г.,.19.00ч.,,Зала Опера“

Държавна опера-Стара Загора представя

"CONFIDENCE.TRUTH" концерт на РУТ КОЛЕВА

Диригент Владимир Джамбазов

Участват

Филип Александров - клавишни
Богомил Енчев - ударни
Александър Славчев - китара
Светослав Неделчев (Козмо) - бас
Волен Милчев - беквокали
Божидар Василев – тромбон

Оркестър на Държавна опера-Стара Загора

.

13.03..2018г.11.00ч., Фоайе Опера ет.1

„До Ре Ми в пелени -3“ опера за бебоци

Режисьор Росица Костова

Участват Нина Димитрова, Нели Нечева, Теодор Петков, Никола Марулев

Съпровод на пиано Светлана Денева, Полина Влахова

Трио „Реверанс“

13 .03.2018г.,19.00ч.,  Камерна сцена „Сцена в джоба 234“

ПРЕМИЕРА

„СЕДЕМТЕ СМЪРТНИ ГРЯХА“ и „МАХАГОНИ“ – камерни опери от Курт Вайл

„НАПРЕД И НАЗАД“ – камерна опера от Паул Хиндемит

Режисьор Мортен Роесен /Дания/

Диригент Антъни Арморе /Австрия/

Сценография Златна Михайлова

Хореограф   Ромина Славова

Оркестър хор и балет  на Държавна опера Стара Загора

Концертмайстор Екатерина Родионова

15.03.2018г.11.00ч.,,Зала Опера“

„ШЕГОБИШКО НА ОСТРОВА НА ЧУДЕСАТА“ мюзикъл за деца от Георги Костов

Режисура и хореография Радост Младенова –Арабаджиева

ДЮСОБ „Маргаритки“ при Държавна опера -Стара Загора

15.03.2018, 19.00 ч., гостуване в Смолян

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО балет от П. И. Чайковски
Постановка и режисура Силвия Томова
по хореографията на Мариус Петипа, Лев Иванов, Анастас Петров и Калина Богоева – редакция Силвия Томова /2017/
Художник декори и костюми Денис Иванов
Консултант, изпълнител Първолета Чавдарова-Летиция
Балет на Държавна опера-Стара Загора
ДЮСОБ „ Маргаритки“при Държавна опера -Стара Загора

17.03.2018г.16.00ч.,,Зала Опера“

Един следобед в операта
„ТРАВИАТА“ опера от Джузепе Верди
Диригент Томазо Плачиди /Италия/
Режисьор Франк-Бернд Готшалк /Германия/
Сценограф Борис Стойнов
Художник на костюмите Борис Стойнов  
Хореограф Андреас Песлер /Германия/

Участват: Десислава Стефанова, Емилия Иванова,  Николай Моцов, Иван Кабамитов, Александър Марулев, Ивайло Йовчев и др.

19.03.2018, 18 часа, зала Библиотека „Захарий Княжески“

„ДЖАЗОСПЕКЦИЯ“  интерактивен джаз концерт

Музика Клод Боллинг

Кадри от филма „Baraka“ на Рон Фрик

Режисьор Славчо Николов

Музикален ръководител Димитър Косев

Участват Ива Профирова-флейта, Димитър Косев-пиано, Станислав Георгиев-контрабас, Атанас Георгиев-ударни инструменти

Мултимедия Пламен Асенов

20.03..2018г.11.00ч., Фоайе Опера ет.1

„До Ре Ми в пелени -3“ опера за бебоци

Режисьор Росица Костова

Участват: Нина Димитрова, Нели Нечева, Теодор Петков, Никола Марулев

Съпровод на пиано Светлана Денева, Полина Влахова

Трио „Реверанс“

20.03.2018.19.00 часа, зала  Опера

“CHILDREN IN TIME”

DEEP  PURPLE/ RAINBOW Tribute Concert

Със специалното участие на

Николо Коцев и КИКИМОРА

Диригент Димитър Косев

Оркестър на Държавна опера-Стара Загора

Концертмайстор Екатерина Родионова

22.03.2018г.11.00ч.,, Фоайе Опера ет.1

„МУЗИЧКО“ анимиран музикален проект за деца от 3 до 7 години

С участието на Нели Нечева и инструментално трио „ Реверанс“

26.03.2018.19.00 ч., гостуване в Казанлък

CHILDREN IN TIME”

DEEP  PURPLE/ RAINBOW Tribute Concert

Със специалното участие на

Николо Коцев и КИКИМОРА

Диригент Димитър Косев

Оркестър на Държавна опера-Стара Загора

Концертмайстор Екатерина Родионова

27.03.2018г.11.00ч.,, Фоайе Опера ет.1

„До Ре Ми в пелени-3“ опера за бебоци

Режисьор Росица Костова

Участват Нина Димитрова, Нели Нечева, Никола Марулев, Теодор Петков

Съпровод на пиано Светлана Денева, Полина Влахова

Трио „Реверанс“

29.03.2018г.,19.00ч., „ Зала Опера“

ПРЕМИЕРА

„ТУРАНДОТ“ опера от Джакомо Пучини

Съвместна продукция с Държавен куклен театър- Стара Загора

Режисьори Огнян Драганов, Дарин Петков

Диригент Владимир Бошнаков

Концертмайстор Екатерина Родионова

Хормайстор Младен Станев

Сценография и костюми Каталин Йонеску-Арборе /Румъния/

Васил Рокоманов и Силва Бъчварова

Художествено осветление Васко Лисичов /Македония/

Пластика Силвия Томова

Участват Драгана Радакович /Сърбия/, Юлиан Константинов, Дарио ди Виетри /Италия/, Цветелина Василева, Александър Крунев, Ивайло Йовчев, Георги Динев и др.

С участието на ДЮСОБ „Маргаритки“

Прабългарска школа за оцеляване „Бага-Тур“

Артисти от Държавен куклен театър-Стара Загора

Хор, оркестър на Държавна опера-Стара Загора

31.03.2018, 20.00 ч., зала Опера

В.А.Моцарт – РЕКВИЕМ

Диригент Старозагорски Митрополит Киприан

Солисти Емилия Иванова, Офелия Христова, Николай Моцов, Пламен Кумпиков

 Хор и оркестър на Държавна опера Стара Загора

Концертмайстор

Хормайстор Младен Станев

„Момичето от Америка“ разказва за опасните игри на живота и смъртта

Загадъчна мистерия и готическа сага, социален разрез и психологическо изследване на сексуалното пробуждане. Това е култовият роман на Моника Фагерхолм „Момичето от Америка“ (изд. „Персей“, превод Ростислав Петров), издаден вече в 15 страни и получил високи награди и оценки в САЩ, Франция, Швеция и Финландия.

През 1969 г. странно момиче, убивайки времето си в увеселителен парк на Кони Айлънд, записва на автомат грамофонна плоча с песен. Когато след време момичето, замесено в любовен триъгълник, мистериозно се удавя ведно финландско езеро, плочата е една от малкото следи, останали от краткия й земен път, и възбужда сред децата от селището край съдбоносното езеро желание да открият истината за случилото се. Смъртта й става част от местната тийнейджърска митология и подхранва копнежите на момчета и момичета в опасните игри на живота и смъртта.

Но минава време, децата порастват и детските им игри се изпълват със страст и чувственост, описани загадъчно и красиво от Моника Фагерхолм, един от най-значимите финландско-шведски писатели днес.

Писателката е прочута с необичайния си стил, сходен с този на готическия роман и филм ноар и изпълнен сдълбок психологизъм. Тя умело води криминалната интрига от началото до края, а дори и след това не разкрива всички карти, за да не пречи на читателя да продължи да се наслаждава на магическата атмосфера на половинчатотознание. Този емоционален роман за неразделната близост на две тийнейджърки печели много награди в различни страни, включително и най-престижната шведска литературна награда – „Август“.

Безплатни прегледи под патронажа на сз-омбутсмана, провеждат през март

Бeзплaтни пpoфилaĸтични пpeглeди зa paĸ нa шийĸaтa нa мaтĸaтa щe ce пpoвeдaт в Cтapa Зaгopa. Eĸипът нa Aĸyшepo-гинeĸoлoгичнaтa ĸлиниĸa нa УMБAЛ „Πpoф. Д-p Cтoян Kиpĸoвич” – Cтapa Зaгopa щe пpoвeдe бeзплaтни пpoфилaĸтични пpeглeди зa paĸ нa шийĸaтa нa мaтĸaтa, oт 1 дo 8 мapт, oт 9 дo 12 чaca. Жeлaeщитe тpябвa пpeдвapитeлнo дa зaпaзят чac зa пpeглeд нa тeлeфoни: 042 698323, 042 698529.

Блaгoтвopитeлнaтa инициaтивa e пoд пaтpoнaжa нa oмбyдcмaнa нa oбщинa Cтapa Зaгopa Haдeждa Чaĸъpoвa-Hиĸoлoвa, ĸoятo ce aнгaжиpa дa нacoчи внимaниeтo нa жeнитe ĸъм coциaлнoзнaчим пpoблeм - нyждaтa oт cвoeвpeмeнни пpoфилaĸтични пpeглeди c цeл пpeвeнция нa paĸoвoтo зaбoлявaнe. 

Премиера на „Фантастичното дюкянче“ на 28-и в операта

Балетният сезон на Държавна опера-Стара Загора се посвещава на

90 години български професионален балет

На 28 февруари от 19 часа на сцената на Държавна опера-Стара Загора ще се състои премиерата на балета „Фантастичното дюкянче“ по музика на Джоакино Росини/ Оторино Респиги. Хореографията е на италианската примабалерина, хореограф и педагог Алба Буонанди, а сценографията и костюмите – на световно признатия италиански художник Салваторе Русо. Асистент-хореограф Силвия Томова. В спектакъла участват:  цялата балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора, деца от Детско-юношеската студия за опера и балет „Маргаритки“, представители на хора на Държавна опера-Стара Загора и на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-тур“.

История на създаването

„Фантастичното дюкянче“ /„La boutique fantasque ”/ е едноактен балет с хореография на Леонид Мясин, по либрето на Андре Дерен, един от пионерите на Фавизма в изкуството. Дерен е създател и на декорите и на костюмите за премиерата на балета. Оторино Респиги пише музиката върху клавирни пиеси на Джоакино Росини.

 Световната премиера на творбата се е състояла в Лондонския театър „Алхамбра“ на 5 юни 1919 година. Изпълнители са били балетистите от трупата на Сергей Дягилев – т.нар. Руски балет.

Мясин разказва как в Рим, за балетния сезон, Респиги донесъл партитурата на „Греховете на старостта“ – сборник от 150 песни на Росини – и я връчил на Дягилев. Импресариото я изсвирил на Мясин и Респиги. За стила и декорите на „ Фантастичното дюкянче“ значително допринесъл и художникът Тулуз Лотрек, а Мясин описва характера на главния герой като „приличащ на Лотрек“. Дягилев урежда среща между Мясин и Дерен в Париж, и двамата започват работа над либретото на творбата, която трябвало да бъде представена в марионетния театър на „Рю Бонапарт“. Времето на действието било пренесено от 1832 в 1860 год.

Според балетния историк Сирил Бомон, първото представление е било пред публика, състояща се от известни артисти, художници и ценители, които с нетърпение очаквали новия балет. Самият Пикасо е направил скица на Мясин и Лопукова /в главните роли/, в тяхната финална поза. Париж „вижда“  „ Фантастичното дюкянче“ /„La boutique fantasque”/  на Бъдни вечер през 1919 г. от балетната трупа на гениалния антрепреньор Сергей Дягилев. Въпреки напускането на Мясин на Руския балет в началото на януари 1921 г., балетът е поставен през м.май в Prince’s Theatre в Лондон и в Gaite-Lyrique в Париж през 1925 г., както и на турне в Европа през следващите години. Последното представление на трупата на Дягилев е във Виши на 4 август 1929 год., две седмици по-късно великият импресарио умира във Венеция.

Историята на балета според някои наподобява  „Куклената фея“ на Йозеф Байер – стар немски балет, представен през 1897 г. в Москва от Хозе Мендес и през 1903 г. в Санкт Петербург от Серж и Никола Лега. Други откриват прилика с приказката „Храбрият оловен войник“ на Ханс Кристиян Андерсен. Либретото на Мясин се концентрира върху любовната история между две кукли, танцуващи Кан-кан в магазина за играчки, съчетавайки елементи на комедия, национални фолклорни танци и пантомима, от една страна, и класическа хореография – от друга.

Съдържание

Действието се развива във Франция през 1860 год.

Прочут  майстор на играчки създава красиви танцуващи кукли за своя вълшебен магазин, които да танцуват пред клиентите на магазина. Отначало играчките забавляват две английски дами и едно американско семейство. Някои от куклите играят тарантела пред гостите, следвани от други кукли, облечени като карти за игра, които пък танцуват мазурка. След това влизат и  други кукли, които също танцуват, пристигат и нови клиенти –руско семейство. Специално за тях влизат казашки кукли, които изпълняват традиционен танц, последван от танц на кукли-животни, танц на пуделите.

Малко след това пазачът  в магазина представя  най-специалните и сложни кукли-играчки, които танцуват кан-кан, бляскаво облечени момче и момиче.Техният танц е толкова очарователен, че американското семейство решава да купи мъжката кукла, а руското семейство купува женската танцуваща кукла. Сделката е направена, парите – платени, а куклите се поставят в отделни кутии. Колекцията от кукли се подрежда за следващия ден.

Настъпва вечерта. През нощта вълшебните кукли оживяват и започват да танцуват отново.Те са разтревожени, че двете танцуващи кан-кан кукли, които са влюбени една в друга, ще бъдат разделени. Замислят заговор, да скрият куклите, преди продавачът да дойде на сутринта.

Когато магазинът отваря на следващия ден и клиентите влизат,за да вземат куклите си – те откриват, че кан-кан танцьорите ги няма. Без да подозират за тайния живот на вълшебните кукли,те обвиняват собственика на магазина и неговия помощник за липсата им. В последвалата врява куклите-танцьори  идват на помощ на пазача на магазина, и заедно с казашките кукли атакуват клиентите с техните щикове. Изтикани от магазина клиентите гледат недоумяващо през прозореца как щастливите кукли и пазачът  танцуват весело вътре, заедно със събралите се отново двойка кукли-танцьори на кан-кан.

Музиката

Респиги рисува своите музикални образи с надградено въображение върху няколко клавирни пиеси на гениалния шегобиец Росини. Тук почеркът на оркестъра се сменя според великолепната „дантелена” оркестрация на Респиги. Музика за танц, белязана от пластиката, музика, написана с чувство за хумор, с естествената елегантност на фразата, с приближаване към една поетична и приказна материя чрез многобройните вдъхновени детайли в играта с темпо и динамика.

Като едно искрящо шампанско в стилен салон на празнична вечер.

Балетните музикални номера /с добавена музика от клавирните пиеси на Росини: „Марш“, „Болеро“ и „Тиролски танц“ с оркестрация на Бенджамин Бритън/:

І част

1 Увертюра – влизане на персонажите

2 Тарантела

3 Интермецо

4 Мазурка,танц на кученцата

5 Тиролски танц, поява на Крадец-а

6 Казашки танц

7 Болеро, испанска кукла

8 Марш на децата

9 Кан-кан

Финал

ІІ част

10 Увертюра

Валс

Танц на двойката кан-кан танцуващи кукли

11 Адажио /ноктюрно/

12 Отваряне на магазина и празненство  на куклите и собственика на магазина

Рекорден брой български филми представят на „София филм фест”

22 нови български пълнометражни игрални филма, завършени през 2017 и в началото на тази година, ще бъдат представени на 22-рия „София филм фест” (СФФ) през март, съобщиха организаторите. Това е производствен рекорд, който родната кинематография не е постигала от 1989-а.
Фестът се открива в зала 1 на НДК с "Aга" - филм на Милко Лазаров, с който няколко дни по-рано ще се закрие международният фестивал „Берлинале”. Филмът е копродукцията на България, Германия и Франция. В международния конкурс на СФФ са включени дебютините ленти „3/4” на Илиян Метев и "Радиограмофон" на Рузие Хасанова.
Световна премиера ще има филмът-омнибус „8'19”, състоящ се от шест новели по разкази на Георги Господинов. Те са режисирани от Петър Вълчанов, Любомир Младенов, Надя Косева, Кристина Грозева, Владимир Люцканов и номинирания за „Оскар” Теодор Ушев. Продуцент е БНТ. Детският филм „Смартфонът беглец” на Максим Генчев, „Моторът” на Валентин Гошев, „Малко късмет за по-късно” на режисьорите Александър Смолянов и Чавдар Живков и „Бандит” на Оги Стоилов/Август Кинг са сред останалите премиерни български ленти.
Прожекции ще имат и 15-те филмови заглавия, които вече се завъртяха на голям екран през последните месеци: „Посоки” на Стефан Командарев, „Кораб в стая” на Любомир Младенов, „Дъвка за балончета” на Станислав Тодоров-Роги, „12 А” на Магдалена Ралчева, „Безкрайната градина” на Галин Стоев, „Бензин” на Асен Блатечки и Катерина Горанова, „Лили рибката” на  Ясен Григоров, „Секс академия – мъже” на Георги Костов, „Трансгресия” на Вал Тодоров, „Нокаут или всичко, което тя написа” на Ники Илиев, „Воевода” на Зорница София, „Привличане” на Мартин Макариев. „Възвишение” на Виктор Божилов и „Вездесъщият” на Илиян Джевелеков пък са в Балканския конкурс на фестивала.
СФФ ще покаже и 11 документални премиери. Сред филмите с българско участие са документалната мозайка-омнибус "Окупация 1968" - копродукция на Чехия, България ("Агитпроп"), Русия, Полша и Германия, с която ще бъде закрита официалната програма на фестивала, и предизвикателният "Да обичаш Пабло" (Испания-България) с участието на Пенелопе Крус и Хавиер Бардем.
На 22-рия кинофест ще бъдат представени общо 46 български пълнометражни филма - игрални и документални, стари и нови. Стартът му е на 7 март.

Фотоизложба в Казанлък показват историята на родното самолетостроене

Изложбата – фотография „Самолетостроенето в Казанлък“ може да се види в единствения в страната Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства. От там приканват любителите на историята на българската авиация да споделят своите фотографски спомени.

За приноса на българската авиация към световната наука и самолетостроене още от началото на 20-ти век припомни военният летец и преподавател Нено Влайков, депутат в 43-то Народно събрание. С примера за изобретателя, инженер и авиатор Асен Йорданов Нено Влайков потвърди достойното наследство от български умове, допринесли за развитието на световната авиация и призова присъстващите „Да се гордеем с миналото си и потенциала на българската нация за по-добро бъдеще!“.

 Експозицията от около 70 снимки представя изключително редки фотоси за близо 90-годишната история на българската авиация в Казанлък, грижливо събирани и съхранявани през годините от проф. д.в.н. полк. Димитър Недялков, дългогодишен преподавател във Военна академия „Георги Сава Раковски”, сочен за един от най-възрастните военни летци на България и Европа, които продължават да летят.

 Посетителите могат да проследят държавната политика от 20-те години на миналия век, когато приоритет е не вносът, а строителството на самолети, преместването на Авиационното училище от Божурище в Казанлък, краткото сътрудничество с чешка фирма в Града на розите и последвалото партньорство с италианска компания, изцяло държавния контрол след 1942г., изграждането на компетентни авиационни кадри за интензивното производство на самолети в Казанлък  - до началото на 50-те години на миналия век.

 Историята на авиацията в Казанлък може да бъде разгледана в уникални фотографии до 5-ти март, т.г., включително. Разказ за процъфтяващата традиция в авиационната мисъл, която няма своя  категоричен исторически завършек и може би, има своето продължение в бъдеще.

Майстори на фламенкото отново гостуват в НДК през юни

Фламенко кралете The Gipsy Kings ще гостуват отново у нас, като датата за новия им гастрол е 28 юни. Концертът на водената от Paco Baliardo група ще се състои в зала 1 на НДК и се организира от Loud Concerts.
Публиката ще види и чуе всички хитове на групата, сред които "Bamboleo", "Djobi Djoba", "Volare", "Un Amor".
Изявата на Кралете в България е част от новото им турне, което стартира тази година с дати в САЩ, преди да се прехвърли на нашия континент.
Билетите за концерта на The Gipsy Kings влизат в продажба от вторник, 20 февруари, в мрежата на Eventim и партньорите им в цялата страна, Ценовите категории са от 35 до 90 лева, в зависимост от местоположението в зала 1 на НДК.
Paco Baliardo, водещата  фигура в Gipsy Kings в момента, е част от оригиналната група, създадена в южна Франция, с над 18 милиона продадени албума по света и множество престижни награди, между които и Грами. Както останалите си събратя, Пако не чете и не пише музика.
Членовете на групата развиват стила си чрез непрестанното свирене на китарите и предаването на наследството от поколенията преди тях. Те самите допринасят с нови елементи към фламенко музиката и я зареждат с горещи емоции.

Двама патриарси ще отслужат на 3 март панихида на Шипка

От 10 часа Негово светейшество Руският патриарх Кирил и Българският патриарх Неофит ще отслужат панихиден молебен в храм – паметника „Рождество Христово“ в град Шипка, в съслужие с Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан.

Двамата патриарси - на българската и на руската православни църкви Техни светейшества Неофит и Кирил заедно ще отслужат заупокойна молитва за героите на Шипченската епопея в 12 ч. на площадката преди последните стъпала към монумента, в подножието на връх Шипка.

За разлика от предишни години, когато тържествата се провеждаха на площада под върха, ( паркинга до ресторанта ), кулминацията на честванията за 140-годишнината от Освобождението ще бъде на площадката, преди последните стъпала, от която започва официалният подход към входа на Паметника на свободата, северно от монумента. През годините от това място е отдавана почит към героите на Шипченската епопея заради близостта до Паметника на Свободата и автентичната атмосфера, съхранила героичните мигове на битки за победа и оцеляване, а и площадката в подножието на паметника е изградена с тази цел.

На 3-ти март Исторически музей „Искра“ – Казанлък обявява свободен вход за всички свои обекти, като Паметникът на Свободата на Шипка ще бъде отворен за посетители след приключване на официалната церемония.

 

Цялата програма можете да разгледате тук: https://www.kazanlak.bg/page-7873.html

Елена Петрова с дебют в „Царицата на чардаша” на старозагорската оперна сцена

Младата оперна певица Елена Петрова прави своя дебют като Силва Вареску в оперетата „Царицата на чардаша“ от Имре Калман на сцената на Държавна опера-Стара Загора на 23 февруари. В постановката на Николай Априлов участват още Николай Моцов, Велин Михайлов, Камелия Стойчева, Симеон Симеонов, Диана Найденова, Николай Априлов и др., оркестър, хор и балет на Държавна опера-Стара Загора. Диригент на спектакъла е Владимир Бошнаков.

Елена Петрова вече има своите прекрасни изяви на сцената на Операта ни в постановките на оперите „Бохеми“ (на снимката) от Дж.Пучини и съвременната гръцка опера „Пламъци в платната на нощта“, както и в оперетата „Парижки живот“ от Ж.Офенбах.

Елена Петрова е родена през 1994-а в Сливен. Завършва Хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“, но се насочва към оперното изкуство след дългогодишното музициране под палката на Маестро Методий Григоров в детски хор „Дружна песен“ и смесен хор „Добри Чинтулов“, Сливен. Завършва Национална Музикална Академия „Проф.Панчо Владигеров“ в класа по класическо пеене на проф. Жасмина Костова.

Участва в редица концерти като авторския концерт на проф. Георги Костов с диригент Деян Павлов, съвместен концерт на Национална Музикална Академия и Софийска филхармония с диригент Славил Димитров, "НЕЩО НА СЕРИОЗНО, НЕЩО НА ШЕГА И ИЗОБЩО КАТО НИЩО НА СВЕТА“ с диригент Левон Манукян , „Една вечер в операта“- съвместен концерт-спектакъл на НМА и Държавна опера Стара Загора с режисьор Огнян Драганов и диригент Ивайло Кринчев, също така участва в най-новия проект на операта- „Queen- шоуто продължава“ с диригент Димитър Косев. Дебют на професионалната сцена прави през октомври 2016г. в главната роля на Метела от оперетата на Жак Офенбах „Парижки живот“ с режисьор проф.д-р Румен Нейков и диригент Димитър Косев. През 2017г. Играе в още три продукции на Държавна опера -Стара Загора, в съвременната камерна опера от Георгос Минас “Пламъци в платната на нощта“-световна премиера ; „Вълшебната флейта“в ролята на Втора дама и „Бохеми“ в ролята на Мюзета. През април 2016г. печели Специалната награда в Академичен конкурс „Проф. Илия Йосифов“. В момента завършва своята магистратура в НМА“Проф.Панчо Владигеров“.

Сега се сетиха – Луковмарш ще помрачи европредседателството ни

Луковмарш, в памет на ген. Христо Луков ще се проведе на 17 февруари в столицата за 15 поредна година, но никога досега призивите за забраната му не са били толкова силни. От кметството твърдят, че шествие няма да има, организаторите казват обратното. Само преди две седмици в парламента почетоха жертвите на Народния съд, обаче Луков не е сред осъдените, и явно не минава за жертва. Неговата присъда е произнесена от задграничното ръководство на българските комунисти в Москва и изпълнена от нелегалните бойни групи на партията (Иван Боруджиев и Виолета Якова) в началото на 1943-а. Друг е въпроса, че ако генераът бе доживял до 1944-а също щеше да бъде осъден, но поне по законите на новата власт. Въпреки противоречията срещу леви и десни, доколкото може да се направи такова разделение в обърканото политическо настояще, всички отговорни фактори скочиха срещу марша. В началото, когато в него участваха стотина човека, критиките бяха съвсем под сурдинка, сега мероприятието, организирано от БНС и БНРП, и подкрепено от БДФ, ВМРО, БНД и още куп партии и организации (футболни фенове, забранената „Кръв и Чест”, СНЦ „Вярност и т.н.) предизвиква „дълбоко възмущение и протест”. От години столичната кметица Фандъкова забранява шествието, но съдът отменя решението й. Това се повтаря с Луковмарш всяка година. Тази година обаче маршът съвпада с европредседателството, затова и шума е повечко. Организаторите изтъкнаха две причини за да не го отменят – защото могат да го проведат (спазен е законът), и защото искат. Освен това, те са спазили реда за уведомяване на столична община за намеренията си.

Луков е герой от Първата световна война и военен министър от 1935-а до 1938-а, водач на Съюза на българските национални легиони, обвиняван, че водил прохитлеристка политика. Когато е убит, той е вече в запаса и не заема държавни постове. Славата си, Луков дължи на самотверженната защита, която води срещу сръбските части през ноември 1918-а, напуснат от повечето си войници, с помощта на цивилно население. Батареята му спира голяма сръбска част, която иска да окупира Кюстендил, преди подписването на примирието. Това можело да доведе до промяна на границата, като този български град, почти сигурно е щял да попадне в Сърбия. В историята ни няма само черни и само бели герои. Вгледани в миналото, сега те ни се представят само от едната им страна, поради това няма, а скоро няма и да има обективна оценка, а отношението към тях се определя от политическата конюнктура. Затова и големците предпочитат да има гейпарад, отколкото шествие на хора, които заявяват, че действията им са продиктувани от патриотизъм. В Испания, ген. Франко водил тригодишна гражданска война, но по негова заповед, фалангисти и републиканци били погребани заедно в монумента Долината на падналите край Мадрид. Когато стари съратници на каудильо го попитали: „Защо правиш това? – Франко отвърнал – „Всички - и ние, и те се борихме за Испания”! При нас подобен жест на помирение изглежда невъзможен... 

Утре е симфоничния концерт „Децата на Стара Загора по сцените в Европа“

Утре (15 февруари) от 19 часа в Държавна опера-Стара Загора представят Симфоничен концерт „Децата на Стара Загора по сцените в Европа“ с диригент Пиер Калабрия и със специалното участие на Десислава Добрева – флейта.  В програмата ще прозвучат произведенията:Белини – „Норма” – Увертюра, Сесил Шаминад - Кончертино за флейта и оркестър, Морис Равел - Павана за смъртта на Инфантата, Карл Рейнеке - Концерт за флейта и оркестър оп. 283.

Десислава Добрева е родена в Стара Загора, завършила е НУМСИ“Христина Морфова“ през 2005-а. През 2012 г. се дипломира с отличие в магистърска степен в Университет за музика и сценични изкуства, Виена, в класа по флейта на проф.Барбара Гислер-Хазе. Учи един семестър по Програма „Еразмус“ в Парижката консерватория при Винсент Люка /соло флейтист на Оркестъра на Париж/. В годините 2012-2014 е в класа по флейта на Карл-Хайнц Шутц /соло флейтист на Виенската филхармония/. Участва и печели редица награди в международни конкурси и концертира в много европейски страни, както и в Япония и Китай. Участва активно в концертите на Фондация „Лайв Музик Нау“, основана от Сър Йехуди Менухин. Посещавала е майсторски класове при Филип Бернолд, Пиер-Ив Арто, Андраш Адорян, Феликс Ренгли, Патрик Галоа и др. Стипендиантка е на „Вернер Трип Фондация“, „Токио Фондация“, „Вефелшайд Фондация“. В момента Десислава Добрева преподава флейта в Частното Музикално училище „Алегро Виваче“ във Виена, както и в Държавното Музикално училище „Й.Г.Албрехтсбергер“ в Клостернойбург. Тя е основателка на „1,2,Трио“ /флейта, виолончело и пиано/, с които през 2013 г. са финалисти и носители на награда на Конкурса „Фиделио“ във Виена. Страстта към камерната музика я събира също с духовия квинтет „qWINDett“, с който има многобройни участия, между които на престижния Фестивал в Залцбург под ръководството на Виенските Филхармоници и също така изнасят рецитал в Музикферайн. Свирила е в оркестри, между които на Виенската Държавна опера, Виенските Симфоници, Народната Опера във Виена, Народния театър в Клагенфурт, Симфониета Баден, Моцарт Оркестър, Младежкия оркестър на Европейския съюз, Народния театър в Баден. Между имената на диригентите, с които е работила са Франц-Велзер Мост, Филип Йордан, Кристоф Ешенбах, Инго Мецмахер, Владимир Ашкенази, Алфред Ешве, Антонело Манакорда.

В концерта на 15 февруари ще участва и младият цигулар Ренцо Ставрев. Той е само на 12 години, но вече е носител на много награди от наши и международни конкурси. В това първо участие на сцената на Държавна Опера Стара Загора, той ще свири на пулта на първите цигулки в Кончертино за флейта и оркестър от Сесил Шаминад. Изключително-интересната и виртуозна програма е подготвена от Десислава Добрева - флейтистка, родена в Стара Загора, която живее и работи във Виена. Заедно с диригента Пиер Калабрия, те ще представят Ренцо Ставрев на старозагорската публика. Още едно от многото деца-таланти на България. Предстоят му и бъдещи участия в концертната програмата на Операта.

Ренцо Ставрев е роден на 25 март 2006г, в Пловдив. Ученик е в Пловдивското музикално училище. Свири на цигулка от шестгодишна възраст, негови учители са Дарина Данкова и Симеон Симеонов /САЩ/. Като цигулар печели награди от следните конкурси – Национален конкурс с международно участие „Орфеева дарба“, гр. София; майсторска цигулка на проф. Минчо Минчев от конкурс „цигулките на Минчо Минчев-Варненско лято“, гр. Варна; Международен конкурс за инструменталисти, гр. Перник; Международен конкурс „Охридски бисери“, гр. Охрид, Македония; Международен конкурс „Млади виртуози“, гр. София; Международен струнен конкурср Ниш, Сърбия; конкурс „Златен ключ“, гр. Пловдив; Международен конкурс за инструменталисти, гр. Велико Търново; Международен конкурс „Добрин Петков“, Пловдив. Участвал е в майсторските класове на проф. Йосиф Радионов, проф. Гинка Гичкова, проф. Стойка Миланова. От деветгодишна възраст свири и на виолончело, с преподавател Юлия Марковска. Като виолончелист печели конкурсите - „Млади виртуози“, гр. София; „Добрин Петков“, гр. Пловдив и Международен интернет конкурс, Белград, Сърбия, Международен конкурс Йосф Славенски, Белград, Сърбия.

Участвал е в майсторски класове на проф. Ромен Гариу и проф. Анатоли Кръстев.

Ренцо Ставрев участва в множество продукции на НУМТИ „Добрин Петков“; Пловдив, в няколко концерта в НБ “Иван Вазов“, Пловдив; в благотворителен концерт с проф. Радионов; в два сезона свири със оркестъра на Симфониета Враца, Враца.

Григор Димитров отново се подигра с българите

„Посвещавам медала си на всички от руския отбор, които бяха несправедливо отстранени от олимпиадата…“, провиква се Симеон Елистратов, докато взима отличието си от шорттрека в Пьончанг. А в Ротердам Григор Димитров, бодър-бодър, без помен от контузия в рамото, тренира за старта на скъпарския турнир от АТР. Докато в „Арена Армеец“ тече финалът на „София Опън“ и дечицата се тълпят на опашки за автографи при Стан Вавринка. Истината горчи, но трябва да си я кажем. Григор излъга. Подигра се на всички, които преживяваха трепетно мачовете му в Лондон и се заблудиха, че националният катарзис от лятото на 1994 г. може да се повтори.

„Господари на ефира” направиха своите номинации за „Златен скункс 2017”, като сред номинираните е и Петър Волгин, който, представяте ли си, не искал да се възхити от успехите на БЪЛГАРИНА ГРИШО! Същият, който винаги отказва да играе за националния ни тим за купа „Дейвис”. Големите винаги го правят, справка – Роджър Федерер за Швейцария и Новак Джокович за Сърбия. Затова хвалебствията какво е направил Григор, коя мацка е забил и колко обича Родината си изглуждат смешни в очите на много българи. Затова ли го направиха „Спортист на годината”? Даже и не благоволи да дойде и да вземе отличието си лично. Същото направи и друга „икона” Христо Стоичков, който заралии от угодничество пред отговорните фактори направиха Почетен гражданин, но той не ги почете и май още не си е взел отличието. За да си голям спортист, първо трябва да имаш сърце, а не да си патриот само за почестите и облагите. Що се отнася за неговите хвалители, те това и заслужават, защото освен браво и давай Гришо, друго не знаят…Дори и да ги заплюят в очите, те ще кажат че вали дъжд…

„Галилео Галилей. Когато Земята стоеше неподвижно“ – шедьоварът на Нес, вече и на български

Предаден от папата, покровителстван от Медичите, неразбран от съвременниците си, признат за гений от потомците. Това е бащата на съвременната наука, на който е посветена биографичната книга „Галилео Галилей. Когато Земята стоеше неподвижно“ от Атле Нес (издание на „Изида“, превод Ростислав Петров).

Вълнуваща книга за един гениален мъж, който има смелостта да отрече древните догми и да се превърне в бащата на съвременната наука. Това е историята за живота и времето на Галилео Галилей, за епохалните му открития и експерименти, за упоритостта и гордостта му, за покровителите му от фамилията Медичи, за неговите приятели и врагове в диренето на истината, за продължителната вражда с Католическата църква – всичко онова, което го превръща в един от най-великите мъже в историята на Европа.

Атле Нес разкрива непознати страни от живота и делото на Галилей, като показва и чисто човешката страна от образа на великия учен: трудният му характер и изостреното му чувство за чест, които предизвикват множество остри спорове с опонентите му и усложняват отношенията със собственото му семейство и с Медичите. Силно драматичен е чутовният му сблъсък с Католическата църква, който оставя своя отпечатък върху модерната история. Картината на това бурно време, в което науката тепърва трябва да утвърди своята самостоятелност и неподвластност на църковните канони, оживява в тази книга, хвалебствено приета от критиката и отличена с най-престижната норвежка награда „Браги“ за документална литература.

Макар че днес Галилей е всепризнат като баща на днешната наблюдателна астрономия, физика и съвременна наука, дълги години, като резултат от съдебния процес от 1632 г., най-важните му трудове са включени в Индекса на забранените книги, а самият той е обречен на затвор и изолация. Само неуморните усилия на неговите ученици и последователи успяват да доведат до успешен край тази нескончаема битка за запазването на неговата памет и чест, за да може името му да получи заслужена слава и той да се нареди след най-големите личности в историята на човечеството.

Норвежкият писател Атле Нес събира на едно място много подробности за епохалните експерименти и открития на Галилео, за изключително проницателните му и сериозни изследователски трудове, както и за преподавателската му дейност в различни университети. Великият учен скъсва с дотогавашната традиция на безкритично приемане на теориите на Аристотел и Птолемей и поставя логиката, наблюденията, точните изчисления и експерименталните методи в основата на новите научни изследвания. Цели глави са отделени на подробно описание на експериментите, свързани със свободното падане на телата и тяхното ускорение, и на наблюденията на Луната и другите небесни тела, довели до редица важни открития като неравността на лунната повърхност, слънчевите петна, спътниците на Юпитер, както и до доказването на Коперниковата теория, че Земята се върти и не е център на Вселената. Важно място се отделя и на техническите изобретения на Галилео – макар и оригиналната идея за направата на телескоп да не е негова, той е този, който я развива до все по-голямо съвършенство, като впоследствие създава едни от най-точните телескопи, пригодени за небесни наблюдения; също така именно неговите наблюдения върху функциите и устройството на махалото са основополагащи за изобретяването на първия часовник.

Освен това обаче не е пропусната и чисто човешката страна от образа на великия учен. Галилео е роден на 15 февруари 1564 г. в Пиза, Тоскана, в семейството на скромен флорентински музикант, което и определя постоянната му житейска борба да утвърди социалния си статут и да оцелее в една крайно неблагосклонна към малкия и беден човек среда. С неуморни усилия Галилео успява да изгради мрежа от високопоставени контакти, сред които са неговите благодетели Медичите (особено Великият херцог Козимо II и синът му Фердинандо II), осигурили му почетен пост в двора на Тоскана, както и принц Федерико Чези, създателят на Академията на рисовете. Но непрестанният стремеж на Галилео към все по-голямо величие често го вкарва в остри конфликти с опонентите му, в които той пламенно и дори фанатично защитава идеите си. Той има изключително тежък характер и силно развито чувство за чест, затова и невинаги е способен да се отдръпне дипломатично или да замълчи. Именно тези му характеристики подклаждат жестокия сблъсък с кардинал Роберто Белармино, един от най-изтъкнатите ръководители на Ордена на йезуитите, и се стига до решението от 1616 г. Галилео да не защитава, проповядва или поддържа идеите на Коперник (въпреки че и тук Атле Нес има интересна теория за същината на проблема). Всъщност този катастрофален сблъсък с Римокатолическата църква и последвалият съдебен процес крият една изключително лична трагедия за самия Галилео. Не просто е забранен най-значимият му труд, с който ученият се надявал да остане в световната история и в паметта на бъдните поколения – става въпрос за „Диалог за двете главни системи“. Не, предателството е лично и твърде болезнено: Галилео познавал тогавашния папа Урбан VIII много добре, нещо повече – преди Мафео Барберини да стане папа Урбан VIII, двамата с Галилео били близки приятели и се отнасяли един към друг почти като братя, а Барберини дори подкрепял пламенно и открито идеите на Галилео. Затова и последвалите събития и наложената изолация нанасят още по-силен удар на самочувствието на Галилей, който не може да приеме властващата несправедливост и лицемерие. Въпреки това обаче силите на вече остарелия учен, страдащ от редица болежки и започнал да губи зрението си, не секват напълно и той продължава да твори с помощта на своите последователи. През 1638 г. е публикуван последният му научен труд „Двете нови науки“, въпреки неодобрението от страна на Църквата. Галилео Галилей умира на 8 януари 1642 г., като дори след смъртта му духовенството и бившият му приятел папа Урбан се опитват да заличат делото му, като забраняват да се издигне величествена гробница в негова чест. Неговият ученик Винченцо Вивиани обаче си поставя като мисия да опази честта и името на учителя си живи и да му отдаде заслуженото му място. Макар и самият Вивиани да не успява да изгради физически паметник на Галилей, той запазва духовните му постижения и дори написва негово животоописание. След смъртта на Вивиани настъпват други времена и новият папа Климент XII Корсини, който е с флорентински произход, решава най-накрая да реабилитира името на Галилео и да изгради полагащата му се гробница в „Санта Кроче“, точно срещу гробницата на друг велик флорентинец – Микеланджело. С това се целяло възвръщане и утвърждаване на някогашната слава на Флоренция като център на науката и изкуството.

В болница „Тракия” лекуват неоперативно тумори в черния дроб

Нов вид неоперативно лечение на тумори в черния дроб при пациенти в тежко състояние се прилага за първи път в Болница „Тракия“. Инвазивната методика използва нов тип емболизационни микросфери EmboSept S, натоварени със специален химиотерапевтик. Емболизационният материал се впръсква директно в мястото на раковите клетки чрез микрокатетър, който прониква през артерията, кръвоснабдяваща черния дроб. Лекарите въвеждат катетъра под ангиографски контрол през артерия на крака или ръката на пациента. Освободените микросфери запушват съдовете, захранващи тумора и спират кръвообръщението му. Така локалната концентрация на химиотерапевтика нараства многократно. Микросферите действат 40 минути, след което се резорбират. „Тези 40 минути обаче са напълно достатъчни, за да се достави нужното количество медикамент в самите туморни клетки и да се спре тяхното развитие, а в най-добрия случай - те да бъдат унищожени напълно“, казва д-р Борислав Борисов, ръководител на инвазивния екип в болницата.

Способността на микросферите EmboSept S да се резобрират след 40 минути дава възможност терапията да бъде повтаряна отново и отново след определени периоди от време. Препоръките са лечението да се извърши трикратно през 1 месец, след което с компютърна томография да се проследи състоянието на третираните тумори. Ако те са в стабилно състояние, терапията се прекратява. Ако отново се установи прогресия на заболяването, курсът може да се приложи по същата схема.

Методиката е минимално травматична. Понася се много по-добре от стандартната химиотерапия. Минималната токсичност и незначителните увреди, които нанася процедурата, позволяват тя да се прилага при пациенти в тежко състояние, които са с противопоказания за хирургическа намеса или интравенозна химиотерапия.

Това е утвърдена методика в страни като Германия, Франция, Италия и други европейски държави, където резултатите показват, че при 65% от пациентите се постига стабилизация на болестта, а при 12% започва обратно развитие на заболяването. Голямо предимството е, че тя позволява да се приложи при доста разпространени туморни процеси, дори когато те са се развили и в двата чернодробни дяла, посочва д-р Борисов. Обикновено това са състояния, при които хирургията и стандартната химиотерапия вече са безсилни.

Наблюденията в европейските страни показват, че при част от лекуваните с EmboSept S пациенти се достига преживяемост до 6-7 години, след като са били стабилизирани от състояния с прогноза за неблагоприятен изход. Методът е подходящ не само за първичните тумори на черния дроб – т.нар. хепатоцелуларен карцином, но и при пациенти с метастази от карциноми на дебелото черво, а също и при холангиокарцином, тръгващ от жлъчните пътища.

„Това, което трябва да се подчертае е, че тази методика в никакъв случай не отменя досегашните начини, с които успешно се лекува рак на черния дроб – хирургия и химиотерапия. По-скоро това е метод, който помага на тези, които не са в състояние да понесат утвърдените вече терапии“, подчертава д-р Борисов.

В момента в България лечение на тумори в черния дроб чрез емболизиращи резорбируеми микросфери не се прилага. Болница „Тракия“ вече има пълна готовност като екипи, консумативи, апаратура и организация за цялостно проследяване, за да провежда това лечение. „Когато се появи пациент, който е подходящ за тази терапия, ние ще бъдем първите, които ще я приложим в България“, казва д-р Борисов. Хубавото е, че за процедурата не се налага доплащане от пациента.

Владиката даде урок на дарителите си

Какво е Църквата без миряни, а какво е Общината без гражданите? Старозагорската митрополия отлага подписването на договора за дарение на бившия ресторант на Аязмото докато стане готов идейния проект. Решението е взето на Епархийски съвет. Това каза старозагорският митрополит Киприян, който в политиката, явно е на много по-високо място, от властелините на града, ако и да има възможността да анатемоса противниците си. Становището ще бъде изпратено до кмета Живко Тодоров. По този начин старозагорската митрополия иска да покаже, че се съобразява с желанието на всички старозагорци. Остава и управниците да си вземат поука, да не пребързват и да не сипят обвинения в богохулство и безродие. Нито са най-големите патриоти, нито пък са най-големите християни. Освен това, по Конституция има свобода на словото и вероизповеданията, а днес е законно дори да бъдаш атеист. Владиката Киприян даде урок за това, как трябва да се държи човек, който е избран да ръководи, защото той също е избран, макар и с Божията промисъл. Сега споровете и бурите във фейсбука могат да се поуталожат. В очакване на проекта…

Гостува Мила Искренова – потомка на основателите на Старозагорската опера

В програмата на 50-ия юбилеен сезон на Балет „Арабеск“, която е замислена като своеобразен обзор на тенденциите, посоките и хореографите, които са определящи за развитието на трупата през годините, важно място заема направлението танцов-театър. Като негов ярък представител, анализатор и творец е хореографът Мила Искренова. Затова месец февруари, в годината на юбилея на Балет „Арабеск“, е посветен на творчеството на хореографа на Балет „Арабеск“ – Мила Искренова.

„Мила Искренова е естет с тънко чувство и моралист с остра присъда. Нейната фина човешка същност и хореографско въображение успяват да единят несъвместими наглед неща.

…Мила прозира идеи. Мила скулптира съдържания. Мила вае.“  - тези думи на Йосиф Герджиков характеризират Мила Искренова и като автор на нейния последен спектакъл „Сидхарта“, който Балет „Арабеск“ ще  представи на сцената на Държавна опера Стара Загора на 6 февруари, от 19 часа.

Още по-специално прави събитието връзката на Мила Искренова със Старозагорската опера.

Нейният дядо Борис Фетфаджиев и нейната баба, Христина Фетфаджиева, родителите на майка ѝ,  са от основателите на Операта в Стара Загора -  първата извънстолична опера в България.

И двамата са били учители, но любовта им към музиката ги е отвела в попрището на  оперното изкуство. Дядото на Мила Искренова е свирел на виолончело и е бил диригент в операта, както и на църковни хорове. Баба ѝ е била певица. Разказвала е на своята внучка как от пердетата си е направила първите оперни костюми и си боядисала обувките със златен варак, за да излезе на сцената. И двамата са били изключителни ентусиасти, организирали са  домашни концерти  със своите приятели. На тях талантливата хореографка дължи основно любовта си към музиката и операта.

Мила Искренова

Тя е една от най-изявените  български хореографи, работещи в областта на съвременния танц. Работата й показва отлично владеене на изразните средства,но оригиналността  на творбите й идва от нейното индивидуално виждане за съвременното изкуство, философията, мистицизма и човешката природа.

Получава образование в Държавното хореографско училище-София  Завършва  Институт за музика и хореография

Специализира съвременен танц, хореография, анализ и естетика на танца и танцова импровизация  в Лятната балетна академия,Къолн, в класовете на  Мери Хингсън и Уолтър Райнес, Палука шуле, Дрезден, и в известния Лабан център, Лондон ,

Преподава класически и съвременен танц в Академия Филармоника в Месина, Италия, където е номинирана като Почетен член на Управителното oбщество на Академия Филармоника. Преподавател  е по специалността модерен танцов театър в Първо частно театрално училище „Любен Гройс“, НУТИ, в ДМА „Панчо Владигеров“, ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, балетмайстор е в БНТ.

Произведенията й са представяни  на много сцени в Европа и Америка. 

Участва със свои лекции на редица международни форуми и фестивали                       

Нейна е хореографията на над 50 телевизионни и театрални постановки, мюзикъли и авторски спектакли. Работила е с водещите български танцови трупи: балет „Арабеск”, на който е хореограф от 2001 г., Амарант данс студио, Хетероподи данс. Сред основателите е на танцово студио „Ек”.

 През 1997 г. печели “Кристална лира” за изключителни постижения като хореограф, носител е на първа награда в раздел "Артпрограми" на международния телевизионен фестивал “Златната антена”, както и на още много артистични и държавни отличия.

Автор е на книгите: „Радостта на тялото”, „Вкусът на Твоето тяло” и„Анна и алената глутница“, а така също  и на пиесата „Меломимик”.

Световни звезди идват на 22-я София филм фест

Звезди от първа класа ще гледаме на поредния София филм фест, който започва на 7 март в НДК. На 22-то му издание ще се завъртят повечето от най-нашумелите и високо оценени от критиците и маниаците пресни заглавия в световното седмо изкуство.

Испанско-българската копродукция „Да обичаш Пабло” ще има специална гала прожекция. Филмът на сценариста режисьор Фернандо Леон де Араноа е по биографичната книга на Вирхиния Валехо

„Да обичаш Пабло, да мразиш Ескобар”. Всъщност това е бурната любовна афера между прочутия колумбийски наркобарон Пабло Ескобар (Хавиер Бардем) и амбициозната телевизионна водеща Вирхиния Валехо (Пенелопе Крус). Създаден в игрално-документален стил, екранният портрет на Ескобар разкрива не само най-жестоките черти в характера му, но и благотворителните му каузи като строежи на училища и болници. Постпродукцията на „Да обичаш Пабло" и някои от снимките са осъществени в България. Една изключително сложна за заснемане сцена е заснета именно у нас - приземяване на истински самолет.

Уилям Дефо блести в "Проектът "Флорида" на Шон Бейкър. Девет месеца след международната премиера в Кан, 45 награди и още над 70 номинации родните познавачи ще аплодират и тук лентата, подписана от автора на уникалната нискобюджетна творба „Tangerine", снимана изцяло на iPhone 5S с помощта на приложенията Moondog Labs и FiLMiC Pro и с асистенцията на Steadicam Smoothee Mounts. Сега Бейкър е създал „изпълнен с живот и искрена емоция филм, който може да ни научи на много неща". Историята следва уникалната шестгодишна Муни и нейната „банда" приятелчета, чиято лятна ваканция е изпълнена с чудеса и приключения във време, когато възрастните наоколо преживяват доста трудности. Всичко започва като звънец за събуждане в летен лагер. „Свежестта на бъдещето!", крещят малчуганите.

Илдико Енеди, която е шеф на международното жури на София филм фест, ще представи творбата си „За тялото и душата", за която получи "Златна мечка" през 2017 на Берлинале. А в София на официална церемония страхотната унгарка ще бъде удостоена с наградата „Фипресси Платиниум 90". Деликатната любовна история за две изгубени души, които се срещат в образите на елен и кошута в сънищата си, ще се състезава с още осем творби от цял свят за чуждоезичен „Оскар". „Пред очите ни се разгръща картина на инстинктивно привличане, което се ражда между двама самотни работници в кланица някъде в Унгария. И двамата имат проблеми с общуването си в живота, но съвсем ненадейно се оказва, че споделят един и същи сън, който ги свързва по тайнствен начин. Енеди умело съчетава мрачното, но изключително красиво и поетично решение с ударите на бруталната реалност", пише Гай Лодж във "Варайъти". "Актьорските превъплъщения на Александра Борбели и Геза Морчани надминават всички очаквания и се доближават до абсолютното съвършенство", категорична е западната преса.

През март ще гледаме и най-новия филм на Мишел Азанависиус „Изключителният: моят Годар”. След фурора, който френският режисьор предизвика преди шест години с „Артистът" – пет „Оскара”, три „Златни глобуса”, седем награди БАФТА и още 130 приза от форуми в целия свят, сега той отново е отправил поглед към миналото на киното: по-точно към любовната история между Ан Вяземски и легендарния Жан-Люк Годар. Азанависиус използва автобиографичната книга на актрисата, наследница на руския княжески род Вяземски –„Un An аprès”. Ролята на любимата на Годар, с която правят заедно „Китайката", „Уикенд" и „Sympathy for the devil”, е поверена на Стейси Мартин, добре позната от „Нимфоманка" на Ларс фон Триер. В образа на Годар влиза Луи Гарел, когото помним от „Мечтатели" на Бернардо Бертолучи. Без документиране на бунтовния френски дух от средата на миналия век няма как да се създаде достоверен портрет на един от най-самобитните френски творци, неотделима част от френската Нова вълна. Годар променя принципите за създаване на киноразказа и превъзпитава възприятията на публиката.

"Оказва се, че „Изключителният: моят Годар" („Redoubtable") отговаря на обещанието на заглавието си. Това е ослепително реализиран, изключително приятен реверанс – в стилово и всякакво друго отношение, но също е и трогателна история за един неуспешен брачен съюз, както и проницателно пресъздаване на критичен период от модерната френска история, зареден с противоречия", пише Джонатан Ромни.

„Дързък и очарователен филм, който провокира. Истинската му тема всъщност е животът на Годар като творец - начинът, по който неговото отношение към създаването на филми променя възгледите му в края на 1967-а и по време на събитията през 1968-а. Тогава той е въвлечен в протестното движение и обсебен от идеята за „революция", четем във "Варайъти".

"Луната на Юпитер" на Корнел Мундруцое също е сред хитовете на форума през март. Фокусът е върху свръх актуалната бежанска криза. Но през обектива на свръхестественото. Основният въпрос, с който авторът провокира публиката, е „Трябва ли да вярвам в онова, което виждам?"

Млад имигрант е прострелян при опит за незаконно преминаване на границата. Уплашен и шокиран, раненият Ариан мистериозно се сдобива със способността да левитира. Захвърлен в бежански лагер, той е измъкнат оттам от доктор Щерн, който цели да експлоатира невероятната тайна на младежа. Гонени от разгневения директор на лагера Ласло, бежанците продължават да се изплъзват на косъм в търсене на убежище и пари. Вдъхновен от изключителните способности на Ариан, Щерн решава да му се довери в един свят, където чудесата се продават за жълти стотинки. Главните роли са поверени на Мераб Нинидзе, Дьорд Черхалми, Моника Балшай и Жомбор Йегер.

„Съпоставянето на свръхестествени трилър-елементи с актуални социално-политически теми в най-новия филм на Корнел Мундруцо може да се окаже доста деликатен за възприемане от страна на зрителите подход – супергерой на фона на бежанската криза в Европа наистина звучи странно. Но всички, които не страдат от излишни предразсъдъци, ще открият страхотно поле за наслада в „Луната на Юпитер" - филм, който умело си играе с теми като религия и имиграция, докато героите му си пробиват път с гръм и трясък из улиците на унгарската столица", казват критиците. Сред гвоздеите е "Квадратът" на Рубен Йостлунд - „Златна палма" - Кан'2017, номинация за чуждоезичен „Оскар". В рубриката "Големите майстори" ще гледаме "Без милост" на Фатих Акин с Даян Крюгер, "Нелюбов" на Андрей Звягинцев, "Манифест" на Юлиян Роузефелд с Кейт Бланшет, „Фокстрот" на Самуел Маоз.

Вече са ясни и първите шест филма от международния конкурс. Два от тях са български - „3/4" на Илиян Метев и „Радиограмофон" на Рузие Хасанова.

„3/4" е за деликатните отношения между членовете на едно семейство в последното им лято заедно. Мила е талантлива пианистка с бъдеще. Баща й обръща повече внимание на пръстените на Сатурн, отколкото на нейните цели, докато брат й неуморно я разсейва. Всички актьори в „3/4" са непрофесионални - играят с истинските си имена и в роли, наподобяващи силно собствения им живот. Голяма част от сценария и диалозите са импровизация. „Тъй като идвам от документалното кино, за мен беше по-естествено да работя с хора, които играят себе си. Кой би могъл да играе пианист по-добре от един пианист? Като режисьор предпочитам да не променям хората, стремя се да запечатвам човешкото държание така, както го наблюдавам във всекидневието си", коментира Илиян Метев. Той е изключително свързан с музиката. Свири на цигулка като тийнейджър, има изпълнения за Германското национално радио.

„Радио грамофон", отличен със „Златна роза" за дебют на 2017-а, също е за музиката, свободата и идентичността. Историята е много лична - за баща от Родопите, който изминава пеш 100 километра, за да купи радио за обсебения си от рок музиката син. Прототипи на героите са дядото и бащата на режисьорката. „Всички други истории са по спомени на близки и роднини", казва Рузие Хасанова. Радиограмофонът придава ново значение на свободата, която музиката предлага. През 70-те години „мърсибийтът" (музиката на групите от Ливърпул) раздвижва Великобритания и променя музикалния небосклон, достигайки чак до Америка. „Уви, влиянието, което тази музика има в Източна Европа, както и нещата, които хората са вършили, за да я слушат – всичко това не е известно днес. Именно тази музикална промяна вдъхновява хората и им помага да бутнат Берлинската стена," казва в интервю за Cineuropa Рузие Хасанова. В ролите са Александър Хаджиангелов, Яна Титова, Александър Алексиев, Александър Иванов, Стефан А. Щерев, Деян Георгиев, Стефан Мавродиев и Ованес Торосян.

„Тиха нощ" на Пьотр Домалевски е за семейството, традицията и емиграцията като полска съдба. Действието се развива на Бъдни вечер в къща на село в източна Полша. Адам, млад икономически емигрант, внезапно се появява на традиционната вечеря. Никой в ​​голямото му семейство не подозира истинската причина за неочакваното завръщане. „Тиха нощ" е не само най-добрият филм на тазгодишния филмов фестивал в Гдиня, но и един от най-важните и зрели полски дебюти през последните години. Домалевски съчетава интересни социологически диагнози с жива история за семейните тайни, за коварните грешки и любовта, която позволява да бъдат преодолени. В "Наме" на Заза Халваши /ученик на легендарните кинаджии Тенгиз Абуладзе и Резо Чхеидзе/ всичко се случва в планините на Аджария, а сюжетът е базиран на история от древната грузинска митолгия. Семейството на Али има важна мисия – да пази местната вода и да лекува с нея болните. Тримата му сина не приемат сериозно тази задача и само малката Наме остава пазител на семейните традиции. В града живее смесено население – мюсюлмани и християни. Наме среща Мераб и двамата се сближават. Един ден изворната вода изчезва. Бащата си спомня старото поверие, според което, водата няма да се върне, докато не бъде принесена жертва...

„Адам" (Германия-Исландия-САЩ-Мексико) на Мария Солрум идва на 22-ия София филм фест веднага след участието си на Берлинале, където ще се бори за „Кристална мечка". Адам и майка му, която е музикант, живеят в напълно различни светове. Но той усеща нейната музика с тялото си, защото е глух. Когато майка му се оказва с необратими мозъчни увреждания вследствие на прекомерна употреба на алкохол, Адам изведнъж трябва да се грижи сам за себе си. В "Гълъбът" на турската режисьорка Бану Шиваци главният герой Юсуф живее с брат си и сестра си в едно от преградията на Адана. На покрива на къщата на родителите си той се грижи за гълъбите, оставени от баща му. Само с тях той намира хармония и мир със себе си, далеч от реалността.

Официалното откриване на 22-рия София филм фест е с премиерата на "Ага" на Милко Лазаров. Церемонията по награждаването е на 16 март. Програмата - заедно с традиционните издания в Бургас, Пловдив и Варна, ще продължи до 29 март. Специален афиш в Дома на киното, свързан с ретроспективи и други събития, ще „подгрее" форума от 1 март. Ще бъдат представени повече от 150 пълнометражни игрални и документални заглавия, както и над 20 късометражни филма.

Неверници и богопомазани под Аязмото

Вчера, на първата за година сесия на Общинския съвет в Стара Загора, старейшините подкрепиха предложението на кмета на общината Живко Тодоров – за съдбата на имота на бившия ресторант в парк „Аязмото“, който се дарява на Митрополията - с 45 гласа „За“ и два „Въздържал се“. Отците поискали бившия ресторант още през 2016-а, а до три месеца арх. Влахов щял да представи и проекта за Музей на митрополитите, с историческа и природонаучна част към него на Аязмото. Идеята може и да е хубава, но не са ясни няколко неща – какво точно е тя и защо толкова спешно е необходимо да се направи дарението, какви са сроковете и откъде ще дойдат инвестициите. Все пак, имаше и въпроси на гражданите, които бяха брутално прекъснати и дори…обидени. Всъщност обидени се оказаха и общинарите и старейшините… Ето накратко цялата драма…

Милка Колдамова, от името на заралии попита:

- Кому е нужна промяна на собствеността и какви ще са последствията от нея ?
- Какви са мотивите на Митрополията да поиска собственост върху имота?
- Какви са пълните условия на дарението и защо не е предоставен проектодоговор в пълен вид за обществена информация и обсъждане?
- Това ли е най-удачното решение за сградата?
- Как ще се справи Митрополията с ремонт, реставрация и поддръжка, изискващи огромно финансиране?
- Защо се предоставя собственост на толкова важен за града обект на, за съжаление, доказано лош стопанин в лицето на Старозагорска митрополия?
- Дали старозагорци са съгласни до Митрополит Методий да бъдат наредени другите старозагорски митрополити , ако музеят не е на само негов; и дали делата и обществения им имидж са равнозначни на неговите, за да бъдат там?
- Защо се бърза толкова с решението, след като сградата стои в този вид повече от десетилетие?
- Защо се отнема с това прехвърляне на собствеността правото на старозагорци да участват сега и в бъдеще в решенията за съдбините на това важно за всеки от тях място?

Напомняме на общинските съветници някои много важни съображения по казуса:
- Парите за откупуването на имота са на всички старозагорски граждани – и на православните, и на хората с друго вероизповедание, и на атеистите и агностиците. И ако общината е обединяваща институция и общност за всички, то БПЦ не е. Тук гражданската коректност и почтеност са нарушени, и това няма нищо общо колко добри са намеренията и какви ще бъдат действията на Старозагорска митрополия. Парите са и на тези граждани, които не приемат да бъдат представлявани от БПЦ, които имат съмнения и негативно отношение към нея. Тук не е мястото да се разисква основателна или не е такава позиция, но тя е гражданско право на всеки. Не може да се отрече, че с предоставянето имота на Митрополията всички тези категории граждани попадат в неравностойно положение.
- Ако по-горните съображения бяха предимно етични, то лишаването на старозагорското гражданство от реален контрол и разпореждане с имота след даряването му на Митрополията вече са юридически. Гражданите нямат никакъв контрол и намеса въобще в църковните имоти. И ако върху общински структури те имат право и могат да влияят, то в този случай са в патова ситуация. Реално някой отнема собствеността им и се разпорежда се нея по определен безконтролен начин , като те нито със сигурност са искали да я дарят, нито да със сигурност са дали съгласие именно за такова предназначение.
- Слагането на знак на равенство межди великото дело на Митрополит Методий Кусев, истинска икона за старозагорци, и църковната институция, е некоректно и спекулативно. И то не може да бъде използвано за оправдание на дарението, както и намиращата се на навремето скромна обител на дядо Методий на територията на ресторанта. Сега Митрополията има прекрасен дом на входа на парка в огромен парков имот, където има достатъчно място за организиране на църковен музей при желание за такъв; тя е собственик и на друг сграден фонд и това не може да е основание за искане даряването на бившия ресторант. Не може да се спекулира и с духовността и вярата, когато всъщност става въпрос за имотни сделки – така че нека тези доводи не бъдат застъпвани в очакваните от нас отговори.
- Не е изчерпана в никакъв случай и темата за бъдещото предназначение на сградата. Този въпрос продължава да буди обществения интерес и няма оформени реални тези. С това дарение се предрешава и този въпрос, отново през глава и волята на старозагорското гражданство.
Речта и бе прекъсната и тя и останалите заралии, гости на сесията бяха обвинени в безверие и безродие…

„При цялото ми уважение, аз по-скандално изказване не съм чувал някога да е правено от тази трибуна. Това е обидно за всички българи. Не може църквата, за която хиляди българи са загубили живота си, и която е била единственото обединяващо звено по време на 5-вековното ни робство, да бъде обвинявана в такива неща. Това е скандално! Не желая да чувам никога повече от тази трибуна повече подобни изказвания, защото мисля, че това, което току-що се случи, е обидно за всеки българин. Призовавам всички общински съветници да се разграничат от това, което чухме, иначе сме безродници!“, заяви кметът Живко Тодоров. Председателят Таньо Брайков пък заяви, че няма да допуска богохулство?!? Така не стана ясно, защо се дарява без да е ясен проекта, откъде ще дойдат инвестициите, а гласа на суверена-народ, смисъл на гражданите се изгуби в общинската пустиня.

Прави са управниците, техните решения са богувдъхновени и откъде-накъде някакви си граждани ще обсъждат действията им? Разразилата се буря в социалните мрежи почти изцяло бе на страната на „невярната” Милка, но се намериха и такива, като самообявилият се за социален патолог медиатор и някаква си фейсбук пиарка, които като Раймонда Диен (антивоенна активистка, която легнала на релсите за да не мине влакова композиция с оръжие) се хвърлиха да защитят местната власт, като че ли тя има нужда от защита.

Мили мои, че за първи път ли чуваме такъв отговор, когато някой дори просто попита властниците – Що тъй? Ами тъй! Така сме решили и това е най-правилното – това е най-логичното обяснение. Избрали са ги хората, а и твърдят че са истински старозагорци – ако нещо са постигнали, това е само за добро, и изцяло се дължи на техните дарби и таланти. Ако са сгафили, то виновни са другите гадове, които не само не разбират нищо, но и пречат хубавият град за живеене, да е още по-хубав, че чак да няма вече накъде…

Пак повтарям, може и идеята за музей да не е лоша, даже да е много добра, но защо да не се обсъди с активните граждани, на останалите не им пука. По същата логика очаквам да се проведе, въобще ако има такава, и дискусията за паметникът на Тервел. То ще е интересно и да се види, чудото невиждано, осемметровия монумент на малкото пространство до универсалния, до него най-добре ще си личат копитата му. Освен това, съветниците често си нарушават и собствените решения, както стана с преустройството на паметника на подп. Калитин. Тогава освен грешките, които допуснаха нашите патриотари, погазиха и решенията на съветниците от предния мандат. Всичко си стои така, както бе след реализацията на споменатата перестройка. Даже, литературоведът Георги Янев написа цяла книга за гафовете около паметника на Калитин, в която пита: „Има ли разлика между тодорживковото и живкотодоровото време?”. Има известна разлика, но тя не е голяма. Общото е, че пак има ясна граница между неверници и богопомазани…

Димитър СЛАВОВ

Класически произведения ще изпълнят симфоници на 7-ми в операта

На  7 февруари от 19 часа в Държавна опера-Стара Загора ще представи Симфоничен концерт с диригент Иван Василевски. В програмата ще прозвучат произведенията: Феликс Менделсон-Бартолди – Увертюра „ Хубавата Мелузина“, Лудвиг ван Бетовен – Симфония № 6 „ Пасторална“ във Фа-мажор. Солисти на концерта са Димитър Владимиров, Васил Влайков, Габриела Костова, Стефан Марков. За първи път в Стара Загора те ще изпълнят Роберт Шуман - Концертна пиеса за четири валдхорни и оркестър оп 86 .

Повече за диригента Иван Василевски

Роден е в град Нова Загора. На 8 години започва да свири на пиано, а от 13 г. - на кларинет. Завършва СМУ - Стара Загора в класа на Ангел Бонев и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ - София в класа на проф. Димитър Димитров със специалност кларинет, след което продължава музикалното си образование в Швейцария. Във Висшето Училище по Изкуствата в Берн се дипломира за солист - кларинетист при проф. Курт Вебер, а в Университета по Изкуствата в Цюрих – със специалност оркестрово дирижиране при проф. Йоханнес Шлефли.

Иван Василевски е художествен ръководител на Kammerorchester Neufeld Bern, Akademische Orchester Basel и Chœur Symphonique de Bienne. От 2003 г. е музикален директор на фестивала на открито Thunerseespiele, където реализира мюзикъли като „Evita“, „Cats“, „West Side Story“, „Les Misérables“ и „Titanic“, а също и три световни премиери, последната от които, „Посещението на старата дама“, бе играна също във Виена и Токио.

Иван Василевски е бил главен диригент на младежкия симфоничен оркестър „Арабеск“, на Университетския оркестър в град Берн и на оперетния театър в Райнфелден, Швейцария. Като солист и диригент е работил с Националния радио-оркестър - Букурещ, Филхармония „Яначек“ - Острава, Бернския симфоничен оркестър, камерния оркестър „Берг“ - Прага, симфоничния оркестър на град Бил, симфоничния оркестър на Тун, симфоничния оркестър на Карлови Вари, Академичния оркестър - Цюрих и др.

От 2007 Иван Василевски е доцент по оркестрово дирижиране в Университета по Изкуствата в Цюрих. Всяка година провежда майсторски класове по дирижиране в България.

Солистите:

Димитър Владимиров

Роден на 16.06.1976 в гр.Пазарджик. Завършва СМУ “Добрин Петков“-гр.Пловдив в класа по валдхорна на Снежана Георгиева. През 1999г. завършва валдхорна при проф.Владислав Григоров в ДМА “П.Владигеров“ – гр.София. През 1996 г. на Варненско лято участва в майсторски клас по валдхорна на проф. Херман Бауман-Германия а през 2000г. завършва лятна академия при проф.Радован Владкович в Моцертеум – Залцбург. През 2011 г. като част духов квартет е солист в Пазарджик и гр.Сливен а през април 2016 г. е солист на Симфониета – гр.Видин. От май 1997г. до наши дни е първи – валдхорнист в Симфоничен оркестър гр.Пазарджик под диригентството на маестро Григор Паликаров. От март 2013г. работи и в Държавна Опера – гр.Стара Загора.

Васил Влайков

Роден на 4.02.1954 г. в Трявна. През 1974 г. завършва средно музикално образование в НУИ ,,Добрин Петков“ в Пловдив в класа по валдхорна на Академик Стоян Карайванов.От 1976 до 1980 г. е студент в НМА ,,Панчо Владигеров“ София в класа по валдхорна на Проф.Кирил-Карел Стари и Проф. Владислав Григоров.Участва в многобройни концерти като солист и оркестрант в страната и чужбина. От 1980 г. до 1989 г. е преподавател по валдхорна в НУИ ,,Христина Морфова“ гр.Стара Загора. През 1989 г. е назначен в Държавна филхармония гр.Русе и преподавател по валдхорна в НУИ ,,Проф.Пенчо Стоянов “ гр.Русе. В момента е солист-водач на валдхорнова група в Държавна Опера гр.Русе. Участвал като солист с Камерен оркестър – Добрич, Разградска Филхармония и Русенска Филхармония.

Габриела Костова

Родена в град Плевен, завършила СМУ’’П. Пипков’’ в Плевен през 1997 г., в класа на Вл.Крумов. След което е приета в НМА’’Проф. Панчо Владигеров’’ град София. През 2001-а завършва бакалавърска степен по валдхорна при доцент Стефан Кънчев, а през 2002-а и магистърска степен при професор Владислав Григоров. Участвала е в майсторски клас по валдхорна при Франк Лойд в Варна. От 2006 г. е солист-оркестрант към СОД ’’Маестро Георги Атанасов’’ Пазарджик. Свирила е в оркестри, между които: Академичен симфоничен оркестър на НМА, Симфоничен оркестър към БНР, Нов симфоничен оркестър, Софийски духов оркестър, Плевенска филхармония, Врачанска филхармония, Видинска филхармония, Симфоничен оркестър Сливен. Осъществява множество гастроли в чужбина в страни като Германия, Австрия, Норвегия, Белгия, Франция, Люксембург, Италия, Испания, Португалия, Великобритания, Шотландия, Йордания, Гърция, Южна Корея, Швейцария, Дания, Холандия.

Стефан Марков

Стефан Марков е роден през 1957-а в с.Ветрен дол обл. Пазарджик. От 1971 до 1976-а е ученик в Средно музикално училище гр. Пловдив от класа по валдхорна на Стоян Караиванов. През 1978-а е приет в Българска Държавна Консерватория с преподаватели проф.Карел-Стари и Владислав Григоров. След дипломирането си работи в Симфоничен оркестър – Сливен, а от 1986-а до днес е валдхорнист в Симфонично оперетно дружество ,,Маестро Георги Атанасов ’’ в Пазарджик.