Книжарница „Куфар” кани заралии на Канелена вечер с Елин
Рахнев и влюбени в поезията му, в Къщата на архитект Димов на 2 юни (петък) от
19 часа.
Второто издание на култовата стихосбирка „Канела“ на Елин
Рахнев идва осем години след онази зима, в която всичко ухаеше на канела. И
сега, както и през 2008-ма, имаме нужда от поезия, която ни вади от обичайното
живеене, залива ни с купеста тъга и ни превръща в „дистрибутори на винилово
щастие“. Книжното тяло е все така красиво и изящно, благодарение на
оригиналните графики на Кольо К., който сигурно продължава да пътешества с
небесното си такси, развял все същия копринен шал „сред кипнали зелени облаци,
с тъмни очила за залези и изгреви“. Корицата е обновена и стилна.
Роден на 3 юли 1968
година в София, Елин Рахнев завършва Специална педагогика в Софийския
университет и режисура при професор Крикор Азарян. Работил е като
журналист, бил е издател и главен редактор на „Витамин Б“ – списание за
литература и поезия. Драматург на различни театри, включително Народен театър
„Иван Вазов“, където създава „Театър на последния етаж“. Основател и
сценарист на телевизионни предавания за култура, с авторски рубрики в
електронни и печатни медии.
Елин е автор на четири стихосбирки: „Съществувам“ (ИК
„Участие“, Стара Загора, 1993), „Развяване на минзухара“ („Свободно поетическо
общество“, 1995), „Октомври“ (ИК „Павлина Никифорова“, 1999) и „Канела“ (ИК
„Факел“, 2008). Както и на пиесите „Боб“, „Флобер“, „Прозорецът на
Йонеско“, „Кукувицата“, „Фенове“, „Маршрутка“, „Тест“, „Любов“ и „Свалячи“.
Негови пиеси и стихотворения са публикувани на повече от 20 езика.
КАНЕЛА
защо остави се да бъдеш упоена в нектар от рими и
следобедни копнежи, по гауди да сравнява раменете
ти, по сент шапел несбъднатото, да преподава устните
ти по сорбоните, усмивката ти да отгръща в антологии,
да бъде хакер на живота ти предишен, да бъде vh1
когато ти е нищо, не се ли чувстваш малко непотребна,
да бъдеш на депеш единствената муза, канелата в дъха ти
да е повод за пърформанси, cv-то на света да е за твойта
кожа, бельото ти над арта да издига… над науката, да
обяви сълзата ти за края на изкуството, но все пак за
какво ти е кажи ми, един елин отместил се встрани
от всички живи, клакьор на миглите ти, но и на смъртта,
напиващ се със санд, пиаф и други мили. Той нито знай
къде е, нито кой е… Защо повярва в порцелановите рими,
защо не го остави вътре в тях да мре, да гасне там, да
гине. Кажи ми, моля те, кажи ми…