След бомбата зелените искат оставка на зам-кмета Балабанов

Оставката на заместник-кмета на Стара Загора Велизар Балабанов поискаха от премиера Бойко Борисов представители на Зелената партия в града. С писмо до главния прокурор искаме спешна проверка на сигнали за злоупотреба с власт, обяви днес Борислав Недев, местния лидер на Българските зелени.  От ГЕРБ – Стара Загора смятат, че за да се вземат политически мерки, първо трябва да има доказана вина.

Разполагаме с данни и доказателства от граждани, че Велизар Балабанов в качеството си на заместник - кмет е злоупотребявал с власт, каза Борислав Недев. Сигналите между 10 и 20, са събирани в последните пет месеца, допълни той. Един от сигналите до главния прокурор касае магазинът, който се стопанисва от жената, с която Балабанов живее на семейни начала. Павилионът през 2008 година бе взривен, а през 2009 запален. Според информацията на зелените има решение на предния общински съвет, че временната постройка трябва да бъде демонтирана. След встъпването на Велизар Балабанов в длъжност се оказва, че парцелът е с предостъпено право на строеж. Друг сигнал за конфликт на интереси касае настоящ общински проект за Античния град и Античния театър. Друг от сигналите е за нерегламентирани отношения на Велизар Балабанов със старозагорска фирма, която печели търговете за отдаване под наем на общински помещения, които след това се превръщат в заведения.. Борислав Недев припомни, че през 2008 година от тогавашното местно ръководство на ГЕРБ са поискали оставката на заместник-кмета от поста и от партията. Сегашният председател на областната структура на ГЕРБ Живко Тодоров, обаче отрече да е имало подобно решение на тогавашното ръководство. Трябва да има реални факти и да се докаже вината на Велизар Балабанов, за да се вземат политически мерки, допълни той. Борислав Недев потвърди, че е са му взимани натривки и че е разпитван в ОД на МВР по случая с взривения джип на заместник-кмета. В полицията е бил привикван и Христо Недялков – брат на депутата от ГЕРБ Недялко Недялков.

Това не е единствения скандал, в който е замесен зам.-кметът Балабанов. Той е завел дело за клевета срещу общинския съветник Борис Боричев. Според свидетели старейшината от групата на социалистите бил съобщил публично, че Балабанов е замесен в конфликт на интереси и корупционни схеми. Делото вероятно ще се проточи, както в повечето подобни процеси, които се завеждат за уронване на престиж. Това е твърде неприятно за местната структура на ГЕРБ, още повече че това става месеци преди старта на кампанията за местния вот. От сблъсъка на различните лобита сред герберите има опасност да обере негативите бъдещият кандидат-кмет, който със сигурност няма да бъде настоящия кмет проф. Светлин Танчев. Още в края на миналата година той обяви, че няма да се кандидатира на предстоящите избори. Балабанов беше шеф на предизборния щаб на миналия вот, но вероятно след скандалите, той също няма да участва в тазгодишната кампания.

Референдумът за сметището край Ракитница отново извън дневния ред

Искането на жителите на Ракитница за местен референдум не е внесено за разглеждане на сесията на Общински съвет Стара Загора. Въпреки, че Административният съд постанови председателят на Общинския съвет Тенчо Руканов да внесе искането и да запознае с него съветниците, такава точка липсва в дневния ред.

„Възможно е да бъде внесено като извънредна точка. Ако това не се случи ще се пристъпи към образуване на изпълнително дело и съдебен изпълнител", каза защитникът на Инициативния комитет срещу изграждане на Регионално депо за битови отпадъци край Ракитница адвокат Елена Нонева.

Според закона за местните референдуми председателят на Общинския съвет трябва да направи регистър, в който да впише искането за допитване и да изпрати подписката в София, където да се провери достоверността й. След като подписката бъде върната, едва тогава искането за местен референдум ще бъде внесено за разглеждане, каза за Дарик общинският съветник адв. Александър Желязков.

Той допълни, че председателят Тенчо Руканов вече е направил регистър и е изпратил подписката.

Съдружници се опитват с рейд за завладеят „часовите” вестници

Корпоративното рейдърство (насилствено завладяване на делове в дадена фирма) е характерно за Русия, но вече има такъв случай и у нас. Чрез съда с няколко дела ще се решава спора между собствениците на вестниците „24 часа” и „Труд” Христо Грозев и Карл фон Хабсбург от една страна и Огнян Донев и Любомир Павлов от друга. Това заяви потърпевшият Христо Грозев.
В официална позиция Донев и Павлов твърдят, че се чувстват заблудени от Грозев, защото той не е успял да осигури необходимото финансиране на дела си. Грозев отрича това.
Преди ден стана ясно, че 83% от „Медийна група България холдинг”, която притежава вестниците „24 часа”, „Труд”, „168 часа” и още няколко издания, са били прехвърлени на Огнян Донев и Любомир Павлов без другия собственик - Христо Грозев, да знае за това. Така Грозев остава с 9% собственост. Агенцията по вписванията обаче отказа да впише в Търговския регистър скандалната сделка по прехвърлянето на собствеността.

На 14 декември м.г. „ВАЦ Медиа Груп” и „БГ Приватинвест” обявиха, че са подписали споразумение за продажба на всички активи на германската медийна група в България. Купувач на медийните активи на ВАЦ е дъщерна фирма на базираното във Виена дружество „БГ Приватинвест ГмбХ”. Обект на продажбата са водещите вестници „24 часа”, „Труд” и „168 часа”, както и списанията на пресгрупата. Сред активите ще бъдат и печатницата на прес-групата и фирмата за разпространение „Стрела”.
„Приватинвест ГмбХ” е австрийско дружество с предмет на дейност медийни инвестиции в България, учредители на което са Карл Хабсбург, Даниел Руц и Христо Грозев. Тримата имат дълъг инвестиционен опит в медии в различни европейски страни, като в момента притежават електронни и печатни медии в Холандия. За настоящата инвестиция са привлекли и местни партньори - Огнян Донев и Любомир Павлов.

Нова методика за такса смет въвеждат догодина

Нормативно ограничаване на възможността за увеличаване на такса смет поискаха от Българската търговско-промишлена палата в декларация до премиера Бойко Борисов и председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Според организацията размерът на дължимите суми трябва да бъде замразен, докато фирмите успеят да се възстановят от икономическата криза.

Констатираме драстично увеличаване на таксите за битови отпадъци за фирмите в периода на продължаваща икономическа нестабилност, се казва в декларацията. Освен замразяване на парите за смет от бизнеса искат и нови правила за изчисляване на дължимото – само на база количества изхвърлени отпадъци.

Националното сдружение на общините на Република България (НСОРБ) обсъжда нова методика за изчисление на такса смет. Според евентуалния вариант домакинствата може да плащат налога според количеството отпадъци, което са изхвърлили. В момента такса смет се изчислява като промил върху данъчната оценка на имотите на физическите лица. За нежилищни сгради на фирмите такса смет се плащаше до 2010 г. на база на отчетната стойност на обектите.
Методиката трябва да бъде променена, тъй като е най-несправедливата. Обсъждаме различни варианти, като трябва да имаме решение през лятото, за да можем да направим и предложения за промени на съответните нормативни актове, обясни пред Монитор изпълнителният директор на сдружението на общините Гинка Чавдарова. Според нея  от другата година такса смет трябва да се изчислява по нова методика. От Министерството на околната среда и водите също са поискали общините да проучат възможностите за нови варианти за смятане на налога, но не са дали краен срок за решение.
Според най-обсъжданата методика хората ще трябва да плащат за едно вдигане и извозване на боклука от контейнер с определен обем. В момента това е възможно за фирми, като например в София таксата за един съд тип „бобър” е 1300 лева на година. В цената е включено само едно изпразване на отпадъците от контейнера в седмицата.

Проблем при въвеждането на принципа заплащане на количество изхвърлени отпадъци е етажното строителство, коментира още Чавдарова. Обсъжда се и вариантът за едноетажното строителство такса смет да се плаща на количество боклук, а за апартаментите да бъде въведена друга методика.

Възможно е  да се плаща на брой жители но нямаме решение как ще се контролира това, тъй като не може да се докаже колко души живеят в едно жилище. Друг вариант е да се плаща на чували изхвърлен боклук, но пак е трудно за контролиране, призна Гинка Чавдарова. По думите й до лятото трябва да се намери окончателно решение, като трябва да се въведе принципът на Европейския съюз „Замърсителят плаща” у нас. Очаква се налогът да поевтинее за бизнеса и да стане по-справедлив за физическите лица.

Един от вариантите за плащане на такса смет в Бургас е според броя на жителите в един апартамент. Кметът на морския град Димитър Николов смята, че тази методика е по-справедлива, тъй като в момента пенсионери с големи жилища трябвало да плащат непосилен налог.

Обсъждаме всички варианти за промяна. Вероятно ще има решение до лятото”, коментира Николов пред Монитор. В момента такса смет се изчислява като 1 промил от данъчната оценка на жилищните имоти и 11 промила от отчетната стойност на нежилищните обекти. Очакваните приходи в хазната са 15,5 млн. лв.

Според кмета на Димитровград Стефан Димитров е възможно в целия град да се въведе плащане на такса смет според количеството боклук. В момента налогът се събира като промил от данъчната оценка, а очакваните приходи са 2,5 млн. лв.

Необходими са само поправки в Закона за етажната собственост, които да позволят на съседите в един вход да се разберат помежду си колко контейнера да имат и как да си поделят разходите за извозване на боклука. Така могат да поръчат необходимият брой съдове и кратността на извозване, като ще има такса за едно извозване на един съд, обясни пред Монитор Димитров.

Отпадъците в курортите вероятно ще се събират срещу ваучери. Всеки хотелиер ще трябва да ги закупува предварително от общината и да дава по един от тях при извозването на сметта от един контейнер. Практиката вече е въведена в Слънчев бряг и ще бъде предложена и на зимните курорти, обясни пред Монитор изпълнителният директор на сдружението на общините Гинка Чавдарова.

Най-разпространеният начин за определяне на такса смет в Европа е според количеството изхвърлени отпадъци. В Холандия се прилагат методиките на теглене на боклука с кантари, както и на измерването му като обем – т.е. на контейнери. Тази формула за определяне на таксата смет е удачна, тъй като по-голямата част от населението живее в къщи. Това позволява на местните власти да контролират добре събирането на налога.

В Италия такса смет се състои от два компонента – фиксирана сума, която се плаща според броя жители в една къща или апартамент, и променлива сума, която се събира в аванс. Срещу втората хората получават определен брой чували, в които събират боклуци. Предполага се, че вътре се побира определен обем смет, за извозването на което вече е предплатено.

В Германия налогът за боклука се определя на базата на площта на жилищата. Приема се, че хора с по-висок стандарт ще живеят в по-големи къщи и апартаменти и ще генерират по-голямо количество отпадъци.

В по-голямата част от членките на Европейския съюз задължително се прилага принципът „Замърсителят плаща”. Така основната част от парите за управление на отпадъците се събира от домакинствата, които генерират най-голямо количество боклук. Друго изискване към методиката за изчисление на налога е получената сума да е социално поносима.

До 8 април българите можем да избираме най-подходящия домашен контейнер за разделно събиране на боклука. След като гражданите изберат най-доброто решение за домашния контейнер, фирмата ще потърси изгодни оферти за неговото производство и към края на годината всяко домакинство, което го поиска, ще го получи безплатно, твърди Моника Роменска от Екопак.

Според техническият директор Тихомир Лазаров с всеки изминал ден количеството на битовите отпадъци, годни за рециклиране, става все по-малко. В момента в 96 общини на страната са поставени над 20 000 контейнера, но въпреки това едва 20% от предаваните за повторна употреба отпадъци идват от гражданите. Останалите са от магазини, предприятия и заведения. Освен това едва всеки шести българин се сеща да разделя отпадъците си. Разделното събиране сериозно буксува, признава Лазаров.

В столицата, Бургас и Варна контейнерите са вече са от нов, затворен тип, в близко време предстои да бъдат подменени и в Стара Загора и Велико Търново.

Васил Михайлов ще празнува рожден ден на родна сцена

Навръх рождения си ден - 6 април, големият български актьор Васил Михайлов се завръща в родна Стара Загора, за да влезе в образа на великия любовник Дон Жуан в постановката "Завещанието на целомъдрения женкар" от Анатолий Крим. Спектакълът ще се играе на сцената на Драматичен театър "Гео Милев" с начало 19 часа.
Постановката и музикалната картина са дело на Ивайло Христов, сценографията - на Владимир Шишков, а костюмите - на Нина Пашова.

Най-желаният мъж в живота на много жени, Дон Жуан е достигнал края на дните си. Безбожникът се изповядва за своя жизнен път и разкрива шокираща тайна. Можем ли да му вярваме? Какво не знае светът за най-великия любовник на всички времена? Ще си отиде ли заедно с него и любовта като изкуство и поезия? И накрая – какво е любовта?
В това вълнуващо разбулване на тайни и лъжи ще ви води интригата на пиесата „Завещанието на целомъдрения женкар”. Мистерията на Дон Жуан е въплътена в мощния актьорски талант на Васил Михайлов, който несъмнено притежава харизмата на покорител и съблазнител. Блестящи партньори на неговата професионална класа са младите звезди на театъра Леонид Йовчев, Гергана Данданова и Тигран Торосян.
Една вечер в театъра с една история, захранена от един вековен мит…
Може би Дон Жуан не е това, което беше?

Джон Лоутън стана актьор в български филм

Звездата от "Юрая Хийп", прочутият вокалист Джон Лоутън, който влезе в ролята на актьор в Love.net, изпълни на живо в столичния клуб "Строежа" някои от песните, включени в саундтрака. Премиерата на най-новия български филм Love.net е на 1 април. Концертът на Джон Лоутън бе част от клубния фестивал Sunday Art Report.

Клубната неделна вечер беше открита с трейлъра на "Love.net" на режисьора Илиян Джевелеков. Феновете в "Строежа" се запознаха с любопитни истории от "кухнята" на филма. Един от сценаристите - Нели Димитрова, сподели забавни и интригуващи моменти от снимачната площадка и обеща Love.net да ни заинтригува с реалистична приказа за онлайн любовта. Продуценти на филма са създателите на "Дзифт" Георги Димитров, Илиян Джевелеков и Матей Константинов. В Love.net участват още Христо Шопов, Захари Бахаров, Лилия Маравиля, Койна Русева, Дияна Добрева, Диляна Попова. Филмът е мозайка от истории на запознанства във виртуалното пространство, които от екрана преминават в реалния живот. Главният герой (Захари Бахаров) пише материал за сайтовете за запознанства и изпитва сам какво значи да се влюбиш виртуално. Негов брат е Христо Шопов, а Койна Русева играе успяла бизнес дама, която има проблеми с 14-годишната си дъщеря.

„Медалът на предателя” – втората книга на Гомес-Хурадо преведена на български

На българския книжен пазар вече е най-добрият испаноезичен роман на 2008 година - „Медалът на предателя“ на Хуан Гомес-Хурадо.
Книгата е носител на голямата награда от 500 000 долара на престижния литературен конкурс „Торевиеха”.
„Медалът на предателя“ е втората книга на писателя, която излиза на български след „Договор с Бог“.
Той е роман за истината, която може да убива, и преплита в сюжета си масонство, нацизъм, любов и измяна.
Разказът започва около Гибралтарския проток, през 1940 г. В епицентъра на ужасна буря капитан Гонсалес спасява група германски корабокрушенци.

Когато бурята утихва, водачът на немците му дава медал от масивно злато, инкрустиран със скъпоценни камъни, в знак на признателност.
Единствените думи, които капитанът успява да разбере, са: предателство и спасение.
10 години по-рано в апогея на нацисткото движение в Германия Пол живее с майка си в къщата на своя чичо – барон Фон Шрьодер. Баща му е загинал при загадъчни обстоятелства, които Пол е твърдо решен да разкрие.
Дори когато любовта му към Алис – смела еврейска фотографка, е поставена на карта, това не може да го отклони от заветната цел.
Неговото разследване обаче ще има неочаквани и фатални последици и завинаги ще промени живота на хората, които го обкръжават. „Медалът на предателя“ задава въпроса за цената на истината и какъв е залогът, който си заслужава да платиш за нея.
За автора:

Хуан Гомес-Хурадо е журналист, носител на награди и бестселъров автор, с милиони читатели по света.
Работил е като радио и телевизионен журналист, преди да издаде своя първи роман – „Божият шпионин”, който веднага става международен бестселър и е издаден в 42 страни по света.
Следват още по-успешните „Договор с Бог” и „Медалът на предателя".
Критиците определят творбите му като енергични и кинематографични. Запален читател и пътешественик, Хуан Гомес-Хурадо прави сериозни проучвания, преди да напише книгите си, за да е сигурен в достоверността на поднесената информация.
Живее в Испания със съпругата и двете си деца и разпределя времето си между писане, пътуване и хуманитарни каузи.

София филм фест гостува в Стара Загора

За втора поредна година старозагорските киномани ще станат съпричастни към най-новите тенденции на световното, европейско и българско кино от 5 до 10 април. Цената на билетите е 4 лева. Те ще могат да видят най-добрите международни авторски ленти за последната година според 15-ия Международен София Филм Фест, заемащ достойно място в топ 50 на международните филмови фестивали в света.
Общо тринадесет игрални и четири късометражни филма ще се завъртят за шест дни в Promax Cinema (бившето кино Комсомол). Откриването на фестивала е с чисто новото българско предложение Лора от сутрин до вечер на Димитър Коцев-Шошо. Другите родни филми, които присъстват в програмата са дебютните „Аварийно кацане” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов (с участието на любимеца на старозагорската театрална публика Фори Недков), TILT на Виктор Чучков-син и документалният „Манчестър Юнайтед от Свищов” на Стефан Вълдобрев. Селекцията на късометражните програми OK Shorts включва премиерния „Втори дубъл” на Надежда Косева и е от филмите – победители в Клуж, Сараево и Истанбул. Продължава традицията всички български филми на фестивала да бъдат представени лично от творците.
В работата си над лентата „Ако искам да свиря, аз свиря”, търсейки максимална автентичност, режисьорът Флорин Шербан използва актьорски състав изцяло от криминално проявени. Лентата е отличена в Берлин с наградата на журито за режисура. В афиша присъства и носителят на Златна мечка за 2010 – турската продукция „Мед”.

„Хотелът на сладко-горчивите спомени” – историята на китайския чадър

„Хотелът на сладко-горчивите спомени” е написан със страст, покоряващ роман за непреходното в човешкия живот

От днес в книжарниците е новото предложение на издателство „Ера”.

Годината е 1986, Хенри Ли преживява загубата на съпругата си, споминала се след дългогодишна битка с рака. Единственият му близък човек е неговият син - Марти, но двамата отдавна са издигнали стена помежду си...

Сякаш невидима нишка на съдбата отвежда Хенри пред хотел „Панама” – мястото, стаило спомена за първата му любов. В подземията новият собственик открива непокътнати вещите на японски семейства от Сиатъл, интернирани през Втората световна война.

Един чадър, открит в кутиите, събужда у Хенри чувства, ревниво пазени през годините. Те го връщат в далечната 1942 г., когато е бил само на 12 години. В разгара на войната той е единственото китайско момче в престижно училище. Произходът му е причина за подигравки и игнориране от страна на връстниците му. Поради същите причини се разпадат и отношенията в неговото семейство.

Самотните дни на Хенри свършват със срещата му с Кейко - 12-годишно японско момиче. Подложени на тормоз от съучениците, принудени да се крият от родителите и да се борят с предразсъдъците и жестокостта на времето, двамата споделят своята невинна и непозволена любов. След като Кейко и семейството й са интернирани в лагери, двамата с Хенри губят всичко освен надеждата, че ще бъдат заедно след края на войната...

Четири десетилетия по-късно откритието в хотел „Панама” вдъхновява Хенри да сподели историята за любовта между китайското момче и японското момиче със сина си в опит да стопли техните охладнели отношения. Това ще преобърне целия му свят отново...

Джейми Форд омагьосва с впечатляващ разказ за състраданието и жестокостта. Съдбите на героите му са пречупени през призмата на историческите събития и предразсъдъците на епохата. „Хотелът на сладко-горчивите спомени” е затрогващ роман за сложните отношения между баща и син, за пропастта между поколенията и отчуждението, което културните различия могат да внесат в семейството. Форд майсторски описва хаоса и ужаса от войната – но не на бойното поле, а тяхното отражение по улиците на града. Той успява да ни внуши подтискащото чувство да си чужденец в собствената си страна, да обрисува жестоката картина на расовата дискриминация и да ни направи съпричастни към тежката съдба на американците от японски произход по време на Втората световна война. В същото време писателят подправя сюжета с детайлна и впечатляваща картина на сиатълската джаз сцена от 40-те години. В тази нежна, магнетична история Джейми Форд съчетава горчивото и сладкото и ни доказва, че човечността може да бъде открита дори и в най-жестоките конфликти.

Романът е носител на шест награди и е преведен на 25 езика. Повече от две години след издаването му, „Хотелът на сладко-горчивите спомени” продължава да оглавява  класациите за най-продавани книги отвъд океана.

За автора:

Джейми Форд е награждаван автор на разкази. „Хотелът на сладко-горчивите спомени” е неговият първи роман. Израснал близо до китайския квартал в Сиатъл, днес Форд живее в Монтана със съпругата и децата си. Писателят признава, че подобно на героя от романа – Хенри, и той е бил единственото китайче в училище.

„Икари” за Москов, Куркински и Тодор Колев

Три награди "Икар" получи спектакълът "Сирано дьо Бержерак" на Народния театър "Иван Вазов". Постановката на Теди Москов беше отличена в категориите за режисура, сценография (Чавдар Гюзелев) и майсторско техническо осъществяване. За Москов това е първият "Икар" в дългогодишната му кариера, като той е не само за работата му по "Сирано дьо Бержерак", а и за спектакъла му "Възгледите на един пън".
Едни от най-престижните ни театрални награди бяха раздадени снощи на церемония в Народния театър. Те се присъждат от Съюза на артистите, а председателят му Христо Мутафчиев, който преди пет месеца преживя инсулт, също намери начин да участва в шоуто. Той беше записал кратко видеообръщение, в което припомни любопитни факти от 90-годишната история на Съюза. Христо обясни отсъствието си от сцената с факта, че е попаднал в "Хотел между тоя и оня свят", каквато пиеса има Ерик-Еманюел Шмит. "Престоят ми там обаче ще свърши много скоро", обеща още той.
Сред най-щастливите актьори по време на церемонията беше Иван Бърнев, който буквално скачаше по сцената, докато получаваше наградата си за поддържаща роля в "Полет над кукувиче гнездо". Сълзи от радост пък предизвика отличието у Ирини Жамбонас. Тя получи "Икар" за главна женска роля. При мъжете победителят е Мариус Куркински за ролите си в моноспектакъла "Български разкази".

Мариус Куркински: Благодаря на публиката, която идва в театъра, защото тя е основно действащо лице в театралното изкуство. Без теб не можем! Ще бъдем като нещастно влюбени, ако те няма.
Макар да е в театъра от много години Теди Москов едва сега получи първата си награда "Икар" за най-добър режисьор.
Теди Москов: „Икар" е знак за неуспех. Интересно защо се раздава като награда, защото нали на него са му се разтопили крилата и се убил човекът. Иначе са успешни автобуси, унгарски. "Икарус" се наричат. Та, като автобус е добро.
От сцената на Народния театър Теди Москов прочете и част от обръщение на Збигнев Херберт - полски поет, драматург, есеист, което той е направил към артисти, играещи негова пиеса: "Скъпи непознати. Представляваме доста особена, малка, съкратена групичка, без която многоуважаемото човечество преспокойно може да мине. Представляваме винаги безнадеждно малцинство и което е по-лошо - узурпираме си правото да подгряваме тревогата... Нека ви придружава вярата в непостижимото съвършенство и да не ви напуска безпокойството и вечното терзание, които ни казват, че това, което сме постигнали днес, е все пак решително

Отличието за цялостно творчество тази година е за актьора Тодор Колев.
Тодор Колев: Аз докато гледах се досетих, че и аз трябва да кажа нещо. Но, сигурен съм, че няма смисъл. Никакъв смисъл няма. Благодаря ви за вниманието и за уважението.
И още за „Икари"-те - наградата за поддържаща женска роля взе Цветана Манева за ролята на Клитемнестра в "Електра или свалянето на маските", а "Нордост" на Младежкия театър е най-доброто представление.
Церемонията "Икар" 2011 премина без хапливи думи от страна на наградените към Министерство на културата. Още в началото водещите й Ирмена Чичикова и Тео Елмазов обещаха да не се занимават с темата за театралната реформа. Пошегуваха се обаче, че за тези, за които не е останал хляб, има пасти. И действително отличените с "Икар", освен статуетката, получаваха и по едно парче торта. От сцената на Народния театър министърът на културата Вежди Рашидов увери хората от гилдията, че стартиралата реформа не се прави против театъра.

Варненка взе приза на тазгодишния фотоконкурс „Човекът до мен”

Варненската зъботехничка Димитрина Василева спечели тазгодишната първа награда в националния фотоконкурс „Човекът до мен".Конкурсът се провежда за четвърти път и е част от официалната програма на Чудомирови празници, домакинствани от Казанлък.

Фотографията, донесла първата награда за Димитрина е озаглавена:" Моето призвание" и представлява портрет на майка-учителка от племето масаи в Танзания. За нея любителката - фотограф получи и 700 лева като награда, както и диплом от организаторите на конкурса- фондация „Чудомир", Община Казанлък и Браншовото сдружение на фотографите.
Втората награда от тазгодишния конкурс жури, начело с Тотка Гечева- председател на фондация „Чудомир", присъди на Илиян Куткуров от Пловдив за „Помечтай и сподели". Третата награда е за казанлъшкия фотограф Йонко Русев за неговата снимка
" Кака се ожени".
Журито на конкурса присъди и една поощрителна награда за Гриша Левиев от Пазарджик. Той получава правото да участва в 10-тия национален фотопленер „ В Долината на розите".

За четвъртото издание на „ Човекът до мен", посветен на паметта на доайена на казанлъшките фотографи Артин Азинян бяха изпратени рекорден брой фотоси- 707 от 245 автора, в рамките само на две седмици.
Най- добрите 40 от тях са подредени в специална експозиция в Информационния център на Казанлък, на улица „Искра" -4. Тя ще може да бъде видяна до 1-ви април.
По традиция наградените три творби от конкурса остават във фонда на фондация „Чудомир".

В тазгодишния конкурс Казанлък се представи със 6-тима свои фотографи, като част от тях участват със свои творби за първи път: д-р Искра Първанова, Тошко Мартинов, Райна Тенева , Димитър Ялъмов, Нихтен Чилингиров и Йонко Русев.

Тур по пладне, старозагорско време

Как се прави културен туризъм в СЗ/BG?

За развитието на културения туризъм се говори много. Крайната цел е, разбира се, да се направят пари от множеството туристи, които имат интерес към многобройните културни ценности, с които според „експерти” страната ни е пребогата. Идеи в тази насока има много, включително и в Стара Загора. Виж резултатите са спорни!

Часовникът на пощата е спрял около пладне по старозагорско време

Това е най-стария град

то от самото име си личи и не трябват повече доказателства. Ако искате по-нов град – идете в Нова Загора, тя е на 30-тина километра на изток. В града на липите (на поетите и правите улици) наистина се намират най-старите запазени неолитни жилища в Европа. Затова от години бе подета кампания, че града е на 8000 години?! Музейните работници обаче опонираха – тогава не е имало град! И буквално бяха „разгромени”, че нищо не разбират от история и напразно харчат парите на данъкоплатците. Естествено само от музея са виновни, че потокът от любителите на местната култура и историческо наследство още не са залели града.

Всъщност най-старата сграда в Стара Загора е „Ески джамия”

на около 500 години. През 70-те години на миналия век бе съборено нейното минаре, а от години купола й тече. Повече от година той е прикрит с „винилова шапка”. Така временно е спрян теча в основното помещение, но така чаканите пари за реконструкция все не идват. Джамията е изградена върху основите на православен храм, като археолозите са открили на същото място и следи от езически олтар. След опожаряването на града при Освободителната война оцелява още една сграда – т. нар. Чифте баня, която обаче е съборена през 30-те години на миналия век. През социализма по-голямата част от старата градска архитектура бе съборена и сега отвсякъде се извисяват последните постижения на старозагорската архитектурна мисъл – предимно високо строителство. Така в града с 8011-годишна история повечето сгради са ново строителство. Така че, ще ме прощавате, но с какво ще се привлекат туристи. Рим е само на около 3000 години, но има значително повече атрактивни туристически обекти. Същото важи и за други „млади” антични градове като Вавилон, египетската Тива и т.н.

Общината има ясна визия за развитието на туризма?

И то във всичките му разновидности. Има общ проект с общините – Сливен и Лариса и френския департамент Де Ла Дром (той пък къде се намира?). Отскоро по селата масово се провеждат фестивали – на пъпеша, на билките, на тиквата и т.н., които ще привличат туристи и извън областния център. Дори на всички села бяха направени сайтове, които разкриват „разнообразните възможности”, които очакват посетителите им. Резултати обаче няма...

Двама бизнесмени – Пламен Русев и Николай Далаков след години успяха все пак да прокарат идеята си в общината да се построи паметник на „Центъра на Вселената”. Някои заподозряха в идеята им обикновен рекламен трик – да популяризират бизнеса си. Но проекта им все пак има резон, макар и да изглежда ексцентричен. Той обаче ще остане поредното дело на ентусиасти ако няма обща визия за развитието на туризма. А такава няма!

Преди повече от година „Загорка” откри музейна бира в пивоварната. Сайтът на „пивкия музей” е професионален, но от фирмата не съобщават колко са посетителите. Туристи се допускат само за няколко часа в последните три дни на седмицата, но има изискване за минимален и максимален брой на групите. Освен тура, туристите любители на светлото пиво могат да закупят и различни сувенири и да опитат „жива бира”. Уви този факт не е много известен и мнозина са си тръгвали разочаровани – „давейки” разочарованието си с „жива бира”, която се продава в някои заведения в Зарата.

Пиано-бар в музея

500 лева месечно ще плащат наемателите на кафенето в откритата наскоро сградата на Регионалния исторически музей в Стара Загора. С единодушно решение от 25 март 2010 година Общинският съвет дава съгласие обектът да бъде отдаден под наем за пет години с начална тръжна цена 450 лева. След три процедури с явно наддаване заведението е взето от фирма, близка до общинския съветник Ганко Ганев. По време на последния мандат той успя да наеме няколко централни заведения в града на липите, включително и това в сградата на общината. Заради проблеми в пожароизвестителната и охранителната система, ремонтните дейности там временно са замразени. От своя страна в музея се опасяват, че търговският обект ще застраши сигурността на експозициите. Заралии много добре помнят пожара в Операта, който тръгна от бинго зала, която беше в самата сграда на оперния театър. Чак миналата година Операта бе възстановена и то с цената на много средства – включително и от общински заем.
Обектът „кафе“ в сградата на РИМ на пръв поглед е самостоятелно обособен, отделен със стъклени стени и врати от останалата част на музея и с отделен вход. Намира се в идеалния център на града и общата му площ е 215 кв. м. Преди една година 38 общински съветници единодушно решават да го дадат под наем на търг с явно наддаване с първоначална цена 450 лева. За сравнение бистро в кв. „Кольо Ганчев“ с площ 140 кв. м е с начална тръжна цена 415 лева. Въпреки ниската цена, на двата обявени от Общинската администрация търга през 2010 година кандидати за наематели няма. Едва на 25 октомври м. г. при третата процедура с явно наддаване се явяват три фирми - “Лъки“ ООД, „ДО-МИ-НИ„ ЕООД и „Маркет-2000“ ЕООД. Само с една стъпка от 50 лева, обектът е спечелен от „Лъки“, останалите се отказват, което замирисва на далавера.

Извън рекламираните туристически дестинации

Храмът "Въведение Богородично"

остават някои места, свързани с най-новата ни история. Например паметникът, под който е сложен основния камък при възстановяването на града. Той се намира в централния градски парк. Също така недооценени са местата, свързани с обявяването на Балканската война – храмът „Въведение Богородично”, в който е обявен манифеста за войната, Бухчевата къща, където е отседнал Фердинанд и Строителния техникум, където е бил щаба на Действащата армия.

При откриването на новата сграда на музея, тя бе сравнена, поради естеството на архитектурата си, с пясъчен часовник. Часовници в града на липите има много, но повечето не работят. Този на Кукления театър бе направен навремето като една от най-големите атракции. Пеещите и танцуващи кукли обаче имат „собствен живот” – те „пеят и танцуват” в липса на синхрон – не на кръгъл и половин час, както е било в началото. Часовникът на пощата пък е спрял от години и показва около пладне (или около полунощ) старозагорско време. Най-новият градски часовник е на „Ротари клуб” до универсалния магазин. Той бе спрял за кратко, но вече отново работи, засега...

Най-интересното е, че посетителите на града се сблъскват с „гостоприемството” на заралии още преди да влезат в града. Строги табелки са изписани само с две думи – Стара Загора. Няма – Добре дошли, няма Welcome. А в другите градове не е така. В Казанлък на различни езици гостите ги посрещат с добре дошли в Долината на тракийските царе. В Раднево им пожелават – Приятен път, а в Джебелт дори са добавили и едно Хош гелдизим (извинете ако сме объркали нещо в поздрава). В Зарата подобно отношение се смята за досадна подробност.

Димитър СЛАВОВ 

Панорама на скандинавски филми стартира през април – това е друго кино

Отново чудати образи и изпаднали в нервни кризи персонажи ще разкриват нескучната и дори иронична страна на самотата. Историите са част от третото издание на фестивала за северноевропейско кино от Скандинавия и Прибалтика.

Форумът ще стартира на 7-ми април в Дом на киното. Най-хубавото е, че българската публика ще има възможност да види едно съвсем различно кино, от това което показват в моловете.

В рамките на 11 дни в „Дома на киното“, „Евро синема“, „Червената къща“ и “Dada Cultural Bar” зрителите ще могат да видят специално подбрани филми от Дания, Швеция, Норвегия, Финландия, Естония и Литва, а за пръв път в рамките на фестивала ще бъдат показани заглавия от Латвия и Исландия.

Началото е с датския филм "Малкият войник", номиниран за „Златна мечка” и получил наградата на екуменическото жури на фестивала в Берлин.

Филмът на младия режисьор Ерик Попе Мътни е за майка, която губи детето си, млад мъж, който става убиец, и за опитите им да се помирят с миналото си и собствената си съдба. Налага им се да приемат личностите, в които са се превърнали и в същото време да открият нов път към любовта. Попе е известен в България с предишния си филм "Хавай, Осло", който е най-успешното норвежко заглавие за 2004-та.

Друго интересно заглавие от феста е "Север" на дебютанта Руне Денстад Лангло. Продукцията е с награди за най-добър филм от фестивала в Трансилвания, на ФИПРЕССИ от Берлинале и за дебют от Трайбека и се очертава като най-успешния норвежки филм за 2009-та.

Разказва за ски състезателя Йомар, който след като изживява нервна криза, се изолира в самотно съществуване като охрана на ски парк. Когато научава, че май е станал баща, се впуска в странно и поетично пътуване през Норвегия с моторна шейна. По пътя си среща други объркани души, които заедно ще му покажат по-светлата страна на живота.

"Другарят Педерсен" е непоказваният в България филм от 2006-та на Ханс Петер Моланд, който публиката заобича покрай топлите човешки истории Абърдийн и Донякъде нежен (от програмата на последния София Филм Фест).

През 1968 г. младият Кнут Педерсен пристига в градчето Ларвик, мечтаейки за буржоазен живот. Но вълненията му съвсем скоро го отвеждат при съблазнителната марксистко-ленинска партия ПСР и красивата Нина, която успява да го убеди, че тази абсурдна и утопична идея изглежда постижима.

Тук Моланд подхожда с ирония и носталгия към разобличена вече тоталитарна система, като я превръща в пародия на самата себе си и напълно заслужава наградата за режисура от фестивала в Монреал.

С типичен скандинавски хумор е наситена комедията "Повечето хора живеят в Китай", режисирана от дузина млади режисьори. Сюжетът се върти около собственика на бензиностанция Ласе, който прекарва свободното си време във възстановяване на стария си самолет и мечтае да полети.

Твърде зает с ремонта, той почти не забелязва странните случки в района на бензиностанцията си: крава изяжда мобилен телефон, лесбийска двойка губи детето си, сляпо момиче продава съмнителни лотарийни билети заедно с брат си, човек взима нагъл млад стопаджия, три момичета с двигателни проблеми получават помощ от мъж в пижама.

Всяка от ситуациите пародира явно или дискретно политическите партии, които участват в Норвежкия парламент, но дори и да не е запознат с обстановката в страната, зрителят има достатъчно поводи да се залива от смях. Не случайно филмът има награди на ФИПРЕССИ и за новаторстово на името на Райнер Вернер Фасбиндер от фестивала в Манхайм-Хайделберг.

Двата финландски филма в програмата са семейната драма "Разбито семейство" на режисьора Алекси Салменпара, когото зрителите помнят с предишния му филм "Мъжка работа" от първото издание на фестивала, и трогателната история "Писма до отец Якоб" с куп награди, сред които от фестивалите в Кайро, Манхайм-Хайделберг и Палм Спрингс.

Първият се върти около мъчителен развод, след който бащата се заема с възпитанието на сина си, докато майката взима попечителство над дъщеря си. Шестнадесет години по-късно майката умира и брат и сестра се срещнат отново. Братът се влюбва в сестрата и се бунтува срещу баща си, който подхожда незряло към ситуацията. Изключително аналитичен по отношение на семейните катаклизми, "Разбито семейство" неслучайно е бил в официалните селекции на престижните форуми в Берлин, Карлови Вари и Дърбан.

"Писма до отец Якоб" разказва за Лейла, затворничка с доживотна присъда, която току-що е била помилвана. След като излиза от затвора, й предлагат работа в един усамотен дом на енорийски свещеник, където се премества против волята си. Досега Лейла се е грижила единствено за себе си и изпитва противоречиви чувства, когато й се налага да работи като личен асистент на Якоб – слепият пастор, който живее в дома.

"Това, което никой не знае" е психологически трилър на един от Догма режисьорите - Сьорен Краг Якобсен. Когато сестрата на Томас умира в катастрофа, той открива, че смъртта й може би е свързана с работата на починалия им баща във военното разузнаване.

След като се впуска в разследване, скоро открива че той и семейството му са под наблюдение от неизвестна група хора. Якобсен е известен с филма "Последната песен на Мифуне", който е сред програмните заглавия на датската Догма.

Изключително любопитен е сценаристкият проект на Ларс фон Триер Съзряването на Ерик Ницше, заснет съвместно с режисьора Якоб Туесен. Разказва за интелигентния, но в много отношения неопитен и срамежлив младеж Ерик Ницше, който иска да стане режисьор.

В края на 1970 г. Ерик е приет да учи в Датското филмово училище, за да попадне в света на безполезни преподаватели, странни състуденти и неписани вътрешни правила. По всяка вероятност главният герой е алтер егото на самия Триер, чието желание е да си отмъсти за травмите, които му е нанесло кинообразованието.

Сред най-новите литовски филми организаторите се спират на романтичното роуд муви "Къси светлини" на режисьора Игнас Мискинис, селектиран в официалните програми на фестивалите във Варшава, Карлови Вари и Пусан. Това е филм за приятелството. В него се заформя любовен триъгълник между двама мъже и една жена по време на ритуално нощно каране. Студеното градско пространство е трансформирано и заредено с ентусиазъм, за да донесе на триото надеждата, от която така отчаяно се нуждае.

Фестът продължава до 17 април.

Край на драмата със заложниците в Сливен

Малко след 7,00 часа тази сутрин мъж с маска и с високо вдигнати ръце излезе от сградата на банката в Сливен. На ръцете му бяха поставени белезници. От полицията потвърдиха, че това е 27-годишният Стефан Стефанов, който се е предал.

Така екшън-драмата със заложниците в Сливен  завърши след 39 часа. Въпреки че всички заложници бяха освободени, похитителят дълго време не се предаваше и заплашваше със самоубийство.

Снощи заложниците бяха дадени по всички телевизии как благодарят на полицията за действията на МВР. Лично главният секретар на Вътрешното – Калин Георгиев диктуваше на уморените и уплашени граждани на кого точно да благодарят, като не забравят и премиера.
Стефан Петров бе сам в трезора на банката след ден и половина без сън. Психолози от МВР преговаряха с него цяла нощ. Той нямаше претенции и единствено се очакваше неговото решение.
Обстановката в района на Инвестбанк остава спокойна. Периметърът на сигурност е стеснен до 50 метра. Останалата част от пешеходната зона в Сливен е отворена за преминаване и градът постепенно се връща към нормалния си живот.

Полицаите спазиха обещанието на премиера Бойко Борисов „да не му ударят и един шамар”.
На 23 март около 16,00 часа 27-годишният Стефан Петров нахлу в клон на Инвестбанк в центъра на Сливен, простреля охранителя Станчо Станев и взе другите шестима служители в банката за заложници. Засега има много и разнопосочни версии за мотивите, продиктували неговите действия.
Похитителят не е искал откуп. Той пусна поетапно заложниците, като последната задържана бе освободена 18 часа след началото на заложническата криза.

Стефан Петров е от новозагорското село Кортен. Негови съдеди, колеги и приятели го описват като тихо и скромно момче и са изненадани от действията на младежа.
Стефан Петров е сирак, оставен в дом и по-късно осиновен. През 2006 г. са починали осиновителите му.

Нападат около 6000 банки годишно в страните от ЕС

Обирът в „Биохим” е най-крупния удар е нас

Официалните данни на Европейската федерация на банките показват, че средно на час и половина се извършва по един обир в държавите от ЕC.
Около 6000 банки годишно стават обект на грабежи в ЕС. Полицията залавя много от крадците.

Най-големият банков обир в България до сега от последните години е извършен през нощта на 23 март 2004 г. в клон "Южен парк" на банка "Биохим" в София. Крадците проникват в банката през тунел, който е свързан с мазетата на прилепения към банката блок. Тунелът бил строен за бомбоубежище и минавал точно под пода на гражданския трезор. От мазетата на блока крадците влизат в тунела за бомбоубежището и стигат до мястото на трезора. Там пробиват дупка в пода на банката, който е изграден от около 40 см железобетон. Елиминират датчиците на охранителната система и разбиват 41 сейфа от общо 600-те, които са се намирали в трезорното помещение.

30.03.2010 - Въоръжен обир на клон на Пощенска банка в София.

22.03.2010 - Бандити обират посред бял ден банков клон в столичния квартал Овча Купел.

15.03.2010 - Ограбени са 20 000 лв. от офис на Прокредит банк в центъра на Плевен. На 14 април за обира е арестувана 37-годишна учителка по български език и литература

13.03.2010 - Въоръжени успяват да откраднат 136 000 лв. от оборота на ПроКредит банк в столичния квартал "Люлин-4".

12.03.2010 - Полицията във Варна разкрива престъпна група за източване на банкови сметки чрез банкомати

03.03.2010 - Опит за банков обир разследва полицията в Смолян. Неизвестно лице се е опитало да пробие дупка в стената на трезора на банка, намираща се в центъра на града. Разкъртена е част от топлоизолацията и са направени 6 дупки на височина над 5 метра

18.02.2010 - Въоръжен и маскиран бандит посред бял ден напада офис на Банка ДСК в Пловдив и го обира.

08.02.2010 - Неизвестни проникват в гражданския трезор на банков клон в Добрич, липсват две касетки.

13.01.2010 - Двама маскирани бандити открадват 20 000 лева при въоръжен грабеж от неохраняван банков клон на ДСК в София.

21.12.2009 - Над сто хиляди лева са откраднати от трезора на "УниКредит Булбанк" в Пазарджик. Трезорът е даден под наем от банката на фирма „ВИП Секюрити", която се занимава с охрана на банки и инкасова дейност в цялата страна

10 декември 2009 г. Разбити са 190 касетки от обществен трезор на столичния бул. "Ал. Дондуков" 42. Смята се, че са задигнати над 8 милиона лева.

07.09.2009 - Банков офис на ЦКБ в Козлодуй е разбит и ограбен. Откраднати са към 80 000 лева

16.07.2009 - Осем касети са разбити при обира на банков трезор в гр. Гоце Делчев. Откраднати са около 166 000 евро и 90 000 лв.

22.06.2009 - Кражба на 100 хил. лв. и валута е извършена от клон на Алианц Банк в Пловдив

01.06.2009 - Крадци обират обществения трезор на "УниКредит Булбанк" - клон Петрич

30.04.2009 - Клон на банка ДСК в с. Калояново е опожарен, след извършена от него крупна кражба

03.04.2009 - Крадци, маскирани като полицаи, ограбват обществен трезор в центъра на София

02.04.2009 - 100 хил. лв. са откраднати от клон на ДСК в Гулянци

06.03.2009 - Банков обир е извършен в клон на ДСК в Априлци

29.12.2008 - В Благоевград е ограбен денонощен трезор на клона на "УниКредит Булбанк", изчезнала е голяма сума пари

10.07.2008 - Кражба на 35 000 лева от клон на банка ДСК в Павел баня

11.02.2008 - Обир в СИБанк - банката, която обслужва столичния КАТ. Откраднати са 151 лв. и печат

01.02.2008 - Ограбен е клон на Банка Пиреос България АД в Перник

14.05.2007 - Откраднати са 50 000 лв. от клона на търговска банка "Алианц България" в Айтос

02.03.2007 - Въоръжен грабеж на инкасов автомобил на Първа инвестиционна банка е извършен на бул.Европа на паркинга пред магазин Техномаркет в София. Откраднати са 500 000 лв. и злато в размер на 50 000 лв.

03.02.2007 - Крадци задигнаха всички пари от банкомат на "Райфайзенбанк" в Ямбол, след като разбиха хранителния магазин, в който е монтиран

10.01.2007 - Обраха банкомат в центъра на Разград. Откраднати са 14 000 лв. Банкоматът е на Централна кооперативна банка

13.11.2006 - Въоръжен грабеж на повече от 25 000 лева беше извършен от софийския офис на "Сосиете Женерал - Експресбанк". Полицията залови извършителя - 31-годишния Костадин Лазаров, бивш полицай от Смолян

02.03.2006 - Опит за въоръжен грабеж на 65 000 лева и 2000 евро в офис на Токуда банк на "Орлов мост" в София

30.07.2005 - 39 хиляди лева бяха откраднати от касовия салон на община Хасково - офиса на Булбанк

23.03.2005 - Ограбен е клона на "ПроКредит банк" в столичния квартал "Младост 3". Открадната сума е около 300 000 лева

08.02.2005 - Клонът на ОББ в Ботевград е обран. Разбити са повече от 40 метални сейфа. Щетите са за повече от 1 млн. лв.

23.03.2004 - Извършен е обир в клона "Южен парк" на банка Биохим в София. Ограбени са 44 касети

10-13.01.2003 - Касата в паричния салон на видинския клон на банка "Биохим" е обрана
юни 2002 - 15-годишно момче обира клон на Булбанк в Пловдив. Открадната е валута за 50 000 лв.

юни 2002 - Сметки на вложители в клона на Банка ДСК в Костинброд са източени. Заподозряна е касиерка в банката. Щетите са за 900 000 лв.

15.04.2002 - Студент прави опит за обир на клона на Евробанк в Русе, взима заложник. Нападателят е арестуван след 40 минути

19.10. 2001 - Обир в клона на Хебросбанк в Монтана. Откраднати са 70 000 лв. след нападение срещу касиерката

10.01.2001 - 23 500 лв. са откраднати от сейф на Хебросбанк в Първомай. Парите са на фирма "Искра"ООД, която ползвала трезора

Авторът на "Чоко и Боко" Йосиф Перец с приза на Чудомировите празници

Авторът на едни от най-популярните български комикс герои - "Чоко и Боко" - хумористът Йосиф Перец е тазгодишният носител на наградата на вестник „Стършел" и статуетката „ Чудомир". Призът се връчва по традиция в рамките на Чудомировите празници, които започват в Казанлък на Благовещение- 25-ти Март. Перец получава приза за своя разказ „Чарли, който беше Джеки", публикуван в брой 46 на вестник „Стършел" през миналата година.

Наградата на автора ще се връчи на официална церемоня, по време на откриването на тазгодишните празници. Йосиф Перец е с електоретхническо образование,, но дълги години от живота си посвещава на писането . Бил е редактор на списание "Наука и техника за младежта", "Космос". По-късно и на вестниците "Поглед" и "Орбита". Йосиф Перец е най-известен със сценариите от поредицата за щъркела Чоко и жабока Боко.
Миналогодишният носител на приза бе психологът Любомир Николов.

В първата празнична вечер ще бъдат обявени тазгодишните стипендианти на фондация „Чудомир". Паричните премии от по 300 лева се присъждат всяка година на студенти - отличници от хуманитарни дисциплини в български ВУЗ-ове, които са родом от Казанлък.
Шест момичета са тазгодишните стипендианти на фондацията. Това са: Мариана Славова, Славена Христова, Деница Денчева, Цветелина Рамналиева, Катерина Христова и Кристина Димитрова.
Освен тях лични стипендии ще връчат и видни казанлъшки общественици. По традиция свои стипендии даряват и семействата на Юри и Тока Гечеви, преки Чудомирови родственици, както и Цветана и Васил Тончеви.

Руснаци издават оригинала на „Тихия Дон”

Романът на Михаил Шолохов "Тихият Дон" за пръв път ще бъде издаден в авторския му вариант - тоест ръкописа, без поправките на редактори и цензори, предаде Лента.ру. По данни на в. "Вечерний Харков", книгата е подготвена за печат от руско издателство и ще бъде отпечатан в Украйна.

Предвижда се "Тихият Дон" да бъде издаден в един том в общ тираж 1000 екземпляра. Книгата трябва да се появи по книжарниците не по-късно от 9 април.

Текстът за печат е подготвен от писателя Александър Стручков и от по-голямата дъщеря на Шолохов. Леонид Мачулин, представител на харковското отделение на Съюза на писателите в Русия, е съобщил пред журналисти, че в новото издание ще бъдат възстановени няколко хиляди думи на Шолохов, а също цяла глава, посветена на въстанието в станица Вьошенская.

За пръв път романът "Тихият Дон" е издаден през 1927 година. Още тогава се появяват слуховете, че Шолохов не е автор на романа. Според една от версиите книгата е написана от разстрелян белогвардеец.

Ръкописите на първите две книги от романа дълго време се смятат за изгубени. Откриват ги едва през 1999 г., 15 години след смъртта на писателя. Графоложка експертиза потвърждава, че текстът е написан от Шолохов. През 2006 г. ръкописите са издадени, появяват се и в интернет.

Привържениците на традиционната версия за авторството на "Тихия Дон" твърдят, че откритите ръкописи поставят край на спора за това дали Шолохов е написал романа. Според противниците й обаче Шолохов просто го е преписал, за да предостави доказателства за авторството си. През 1965 г. Михаил Шолохов, носителят на Сталинска награда за литература става и лауреат на Нобелова награда за този роман.

Синдикалисти искат да вдигнат заплатите и цената на въглищата в "Марица-изток"

AES скъса делови отношения с "Алстом Пауър"

Не е вярно, че Комисията по цени, доходи и жизнено равнище отхвърля предложението на синдикатите за увеличение на работната заплата от 1 юли, разясни президентът на КНСБ Пламен Димитров. От конфедерацията бяха поискали 5.3% увеличение на бюджетните заплати, както и на пенсиите, като минимален механизъм за компенсиране на старата инфлация от 2009-2010 година. Те настояват за съпътстващи допълнителни мерки, които трябва да бъдат разчетени до средата на годината. А именно, колко ще стане инфлацията и как тя ще бъде компенсирана.

Вчера Комисията по цени, доходи и жизнено равнище имаше първо заседание. "Информацията, което изтече в медиите не е докрай коректно. Никой на тази среща не се е противопоставил на искането на синдикатите", изясни в Раднево Пламен Димитров: "Това, че няма още решение, още не означава, че някой е отхвърлил исканията за минималната работна заплата. Просто искат разчети. И това се прави в момента."

Димитров аргументира искането на синдикатите за по-високи заплати и пенсии така: "Най-ясният аргумент е, че повишената инфлация вкара повече приходи в бюджета от заложеното и министър Дянков не може да казва, че няма допълнително пари."

От КНСБ настояват да бъде подкрепено ръководството на Мини "Марица-изток" за увеличение цената на въглищата. "Ние не смятаме, че досегашната цена на въглищата дава възможност за инвестиции, за нужните ремонти и за подкрепата на доходите на работниците. Искаме следващите седмици да се стигне до договаряне на мерки, които компенсират доходите на работниците в мините. Това ще мине поне през възстоновяване на старата цена на въглищата от 74,56 лева за тон условно гориво. Нашето искане е да стигнем до цена 79 лева. От средата на годината това трябва да бъде факт", изясни Димитров.
Другото основно искане на КНСБ е работните заплати в Мините да бъдат увеличени: "Повече от две години заплатите не са променяни заплатите на хората, а цените вървят нагоре. С колко и по какъв начин ще стане увеличението, ще бъде решено. Може през ваучери, еднократни суми, през проценти или други възможности. Освен това, условията при, които работят хората не са променени от няколко години. Например подходите към трите рудника са в ужасно състояние. Ние поехме ангажимента като ръководство на Конфедерацията да съдействаме за ремонти и за възстановяване на пътищата".

В момента средната работна заплата в дружеството е 1320 лева.

На 21 март американската компания AES прекрати договора си с Алстом Пауър за изграждането на новата ТЕЦ, поради продължителните трудности със завършването и пускането в експлоатация на централата в рамките на предварително договорените срокове.

След като поеме довършителните работи в свои ръце, AES възнамерява в най-кратки срокове да проведе последните тестове и изпитания, необходими за получаването на разрешително за въвеждането на централата в експлоатация. Това ще бъде окончателната стъпка от дългия и сложен процес по пуска на ТЕЦ „AES ", който е основно приключен.

Алстом Пауър бе избран за Изпълнител на ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово" през 2006 г. в резултат на проведен международен търг. Изпълнителят пое задължението да проектира, оборудва и построи основните мощности на централата. Двата блока трябваше да бъдат завършени през 2009 година, но поради проблеми от разнороден характер, двете страни по договора се споразумяха да отложат окончателния пуск на мощностите за края на 2010 година. Тъй като централата не бе завършена и пусната в търговска експлоатация до тези по-късни дати, Ей И Ес взе решение сам да завърши въвеждането в експлоатация на блоковете на централата.

ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово" е първата голяма електрическа централа, която се строи в България за последните двадесет години.

Американски съд спря глобалната библиотека на Google

Щатският съд в Ню Йорк определи като незаконно споразумението между Google и редица водещи издателски къщи, по силата на което онлайн-гигантът получава правото да дигитализира и предлага на своя сайт милиони творби. 
 Сделката на стойност 125 млн. долара годишно под формата на компенсации беше постигната след 6 години съдебни битки заради претенции на издатели и автори за нарушени авторски права.

В крайна сметка обаче съдът отказа да легитимира договорката, понеже чрез нея онлайн-компанията получавала нечестно предимство пред конкуренцията.
От Google обявиха, че са разочаровани от решението и тепърва ще обмислят по-нататъшните си действия. 
 Компанията промотира проекта си като опит за създаване на глобална дигитална библиотека, която да събере да едно място всички книги, издавани в историята на човечеството.
Засега от Google ще трябва да се задоволят с 15-те милиона, които вече са качени на сървърите им.

3% по-скъп ток сме плащали заради неработещата централа на AES

Плащаме с около 3% по-скъп ток заради това, че ТЕЦ “AES Гълъбово” все още не работи, а скъпата енергия от нея вече е включена в цените ни от 1 юли 2010 г.
Енергията от ТЕЦ “AES Гълъбово” - общо 2 557 736 мегаватчаса за година, трябва да се изкупи от НЕК за 324,193 млн. лева по дългосрочен договор, сключен още през 2001 г. при правителството на Иван Костов. Цената за 1 мегаватчас - 126,75 лева, е определена м. г., след като от AES поискали 136,91 лева. Утвърдената цена е два пъти по-висока, отколкото тази за тока от държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, която работи в същия регион и със същия вид въглища.
Централата трябваше да заработи от септември миналата година, но това не се е случило до днес заради технологичен проблем.
За целия период от 1 юли 2010 до 30 юни 2011 г. вероятно ще се окаже, че потребителите са надплатили на НЕК около 160 млн. лева, смятат експерти.
Електрокомпанията трябва да внесе разчетите си в ДКЕВР до 1 април, каза председателят на комисията Ангел Семерджиев. Платеното в повече от потребителите ще бъде приспаднато от новите цени на тока, които ще влязат в сила от 1 юли т. г., обеща той.
"Кога ще го оправят не знам, но те си плащат неустойката за това, така че ефектът върху цените на тока ще бъде надолу. Ще се отрази на средната цена, по която ще продава НЕК, със сигурност - от 1 юли 2011-а. Не може по-рано", каза Семерджиев.

Българи ще подгряват концерта на Manu Chao

Българската група The Pomorians ще подгрява Manu Chao на 14-ти април в столичната зала “Фестивална”.

Триото - Янко Бреков (бузуки, китара, вокал), Красимир Керкинов (бас, акустична китара, вокал) и Тихомир Люцканов (барабани, перкусии) ще открие вечерта, минути преди идолът на хиляди фенове да стъпи на сцената.

Бандата е страничен проект на фронтмена на Artery Янко Бреков и първия китарист на същата група - Красимир Керкинов - Кемала.

Китарното дуо, създадено през 2007 г. и отначало базирано в Амстердам, бързо набра популярност сред феновете у нас и в чужбина.

Завръщането им в България пък предизвика бум с летния хит “Обичам”, който, разбира се, ще звучи и на 14 април.

Заедно с него ще чуем сет в типично ска и реге звучене, с характерните за групата балкански етно мотиви, допълнени от звука на гръцко бузуки и весели и емоционални текстове.

The Pomorians са избрани за подгряваща група лично от мениджмънта на Manu Chao.

Световноизвестният изпълнител идва за втори път у нас, след уникалния концерт, който феновете още помнят от преди близо 9 години.

България е част от турнето му под надслов Manu Chao La Ventura.

Разбира се, за феновете ще има и друга подгрявка – на 28 март в Строежа, където на тематичното Before-Party ще звучат най-големите хитове на Manu Chao и Mano Negra. На същото място ще бъде и афтърпартито.

Антиникотинова цензура взима на прицел литературата и киното

Грижата на държавата за нашето здраве достигна опасни размери. Освен че от началото на годината не се пуши в правителството и в министерствата, се предвижда тютюнът да се изтласка постепенно от киното и от малкия екран.
В Националната програма за ограничаване на тютюнопушенето до 2015 г. е записано след две години да започнат да изчезват „сцените с цигари в българските игрални и телевизионни филми“. Личи си, че непушачи са взели властта. Към тази група освен здравния министър Стефан Константинов и двамата вицепремиери, от Нова година се присъединиха премиерът и дипломат №1. А както е известно, новопокръстените са най-ревностните християни. Страстният пушач Божидар Димитров подаде оставка, с което се получи голям дисбаланс в правителството. Засега само Вежди Рашидов държи фронта, ама докога?
Дали стратезите на борбата с тютюна си дават сметка с каква мащабна културна реформа са се захванали. Всеки филм се снима по сценарий, а много от сценариите са по книги. В БНТ например има спечелен конкурс за шест серии по разкази на Йовков. Така че не можем да изкореним пушенето от екрана, без преди това да се справим с цигарения дим в литературата. Какво е положението там? Уви, нашите писатели и техните рожби не са оставили добър пример на следващите поколения. Чорбаджи Марко, Лазар Глаушев, Сали Яшар и редица други положителни герои, на които разчитаме да възпитават младите, са били пушачи. Отваряме „Под игото” и още на първите страници се натъкваме на изречението: „Марко в угода на традицията беше задържал само един чибук за свое лично употребление.”
Очевидно тук текстът трябва да се редактира в духа на новите изисквания за борба с тютюнопушенето.
Пушачи са също Кириак Стефчов и бай Ганю, ама хайде, те са от лошите. Но Йордан Йовков е приписал този вреден навик на повечето си положителни герои. Ако сме последователни, разказът му „По жицата” ще трябва да отпадне от учебната програма, защото селянинът, дето върви подир бялата лястовица, „извади кожена кесия с тютюн и започна да си прави цигара”. „Песента на колелата” също не отговаря на европейските директиви, понеже майсторът на пеещите каруци Сали Яшар „пушеше цигара подир цигара”. Захарий Стоянов признава, че ги научил още като момче, а на всичко отгоре свидетелства, че страстни пушачи са били достойни революционери като поп Грую Бански. По тези причини „Записки по българските въстания”, биографията на Ботев и другите му книги се нуждаят от сериозно медико-литературно саниране.
Елин Пелин също има трески за дялане. Той дори озаглавил втория си сборник разкази „Пепел от цигарата ми”, от което излиза, че вдъхновението е пряко следствие от пушенето. „Край воденицата” противоречи на всички противопожарни норми. Неговият главен герой Свилен отива при бившето си гадже Милена с горящ фас в устата. Действието се развива по жътва, т.е. в най-големите летни жеги, и то край огнеопасни стърнища.
Не се смейте – тенденцията за прочистване на класиката е световна. В САЩ смятат да махнат думата негър от „Хъкълбери Фин” на Марк Твен, за да вкарат книгата в учебните програми. А когато в Америка пият еспумизан, ние сме на лопедиум. Най-лош пример дава Димитър Димов Освен че романът му се казва „Тютюн”, по него е заснет филм, където дори положителни герои като Ирина димят като комини. В „Източни пиеси” Христо също палеше цигара от цигара, ама това беше по време на Тройната коалиция, в която пушачи бяха половината министри.
Най-филмираният ни писател Богомил Райнов направо гори, защото неговият герой, разузнавачът Емил Боев, пуши по две кутии на ден. През периодите, когато е в родината, пада дори до марката „Стюардеса”, което е утежняващо вината обстоятелство. По всичко личи, че в киното няма да минем без голямата ножица. Добре че в тая работа имаме хора с опит. Едно време сменяха даже имената на филмите, ако ги смятаха за неподходящи. Така „Мирис на жена” с Виторио Гасман стана „Ухание в мрака”. Чудя се как изобщо пуснаха на екран „Речта на краля”, след като в него Бърти, т.е. английският крал Джордж VІ, в продължение на два часа пали цигара от цигара.
Просветното министерство също може да се включи в борбата срещу тютюнопушенето, като открие специалност кинокритика в медицинските университети.
Поезията ни е просмукана от тютюневия дим. Пейо Яворов е пушел по кутия на ден, а Димчо Дебелянов ни е оставил в „Бохемски нощи” куплета:

За утре пури ми обричаш,
цената на които пари…
О, зная, много ме обичаш
И не обричаш на шега, -
Но не е лошо и сега
Да свием още две цигари…

Пурите и папиросите са били музи на поколения стихотворци, като се почне от Стоян Миленков и неговата песен за „хавански пури, що пушат хора щури” и стигнем до припева на Сиси в парчето „Бижу”, който гласи: „И влизам във бара, и паля цигара!” Нездраво, упадъчно вдъхновение. Време е да се направи атестация на авторите и да се отсеят жизнеутвърждаващите пера, които пропагандират здравословния начин на живот. Някога един министър на вътрешните работи се надяваше чрез ограничаване на криминалетата по телевизията да намали престъпността. Оттогава в политиката се смениха много хора, но идеите им си остават от миналия век.

С Кадафи е свършено, идва българската фрегата „Дръзки”

Премиерът Бойко Борисов окачестви операцията срещу Либия като закъсняла. Ако беше лидер на някоя по-могъща страна, той отдавна да е завзел Джамахирията още при ареста на нашите медици. Министър-председателят бе категоричен, че няма да изпращаме самолети, макар от подобно изявление да няма смисъл. Всеизвестен факт е, че нашите самолети са стари, пилотите нямат нальоти и с нищо не могат да помогнат на либийското „СДС”.  Може обаче тези негови изказвания да са направени след консултации със съюзниците, защото как ще изпуснем такава възможност – да подкрепим поредната мироопазваща мисия (сега така се наричат войните). Това не се е случвало никога в най-новата ни история. Може пък съюзниците да не ни искат...

То и навремето руснаците забранили на нашата авийция да участва във втората фаза на т. нар. Отечествена война, защото руските пилоти можели да объркат нашите „Месершмити” с германски. А и сега България има двайсетина самолета, пари за нови няма и е неразумно да губим от оскъдната си авионика в либийската пустиня.

Самолети - ясно е че нямаме, но правителството е в готовност да изпрати фрегатата „Дръзки”. Ако Кадафи разбере за това, сигурно веднага ще подаде оставка. „Дръзки” също е кораб втора употреба, но затова пък ни струва скъпо. Той е подходящ за мисии, но не и за брегова охрана, защото големите кораби са по-бавни от катерите. Все пак обаче направените разходи трябва да се оправдаят и либийската криза е една възможност да се докаже нуждата от вече похарчените пари на данъкоплатците. А моряците ни ще могат да изпълнят своя интернационален дълг и да помогнат на демократичната коалиция...

Нашата армия има доказано превъзходство над либийската. В Джамахирията най-високия чин е полковник, при нас бъка от генерали, че и адмирали. Сам премиерът ни е генерал. Наистина не бива да се сравняваме с либийците, защото те още не са демократи, но същото важи и за Швейцария. В конфедерацията е прието генералски звания да се дават само по време на война. А армията им не е воювала от близо 200 години. Къде са те, къде сме ние – важното е, че поддържаме стандарт, който скоро ще задмине и най-високите – за всеки войник – генерал...

Да, има търговски

Нобелист ни води на "Пътешествие в страната на дърветата"

У нас излиза поредната книга от носителя на Нобелова награда за литература (2008) Жан-Мари Гюстав льо Клезио - „Пътешествие в страната на дърветата“.
Тя е красива приказка, която ни потапя с лекота в детския свят, от който можем да научим много, стига да пожелаем.
Едно малко момченце, което скучае и мечтае да пътешества, тръгва напосоки из гората да търси приключения.
Там среща най-различни дърветата, които подсвиркват, мамят го и сякаш му говорят. Също като Малкия принц, и то решава да ги опитоми, особено стария дъб, с който се сприятелява.
И когато накрая го канят на своя празник, момченцето разбира, че никога повече няма да е самичко.

За автора:Жан-Мари Гюстав льо Клезио е един от най-ярките представители на съвременната френска проза.
Роден е в Ница през 1940 г. Семейството му емигрира на остров Мавриций през XVIII в. Учи във висшия литературен колеж в Ница, защитава докторат по литература, след което преподава в САЩ. Пише от седемгодишен. 

Прочува се с романа си „Протоколът“ (1963), преведен и на български, за който получава награда „Рьонодо“. Оттогава е публикувал повече от 30 заглавия – романи, есета, разкази, два превода на индиански митологии, множество статии и предговори.
Льо Клезио е първият писател, удостоен с наградата „Пол Моран“ на Френската академия за целокупното си творчество и в частност за „Пустинята“ (1980).
През 1994 г. е обявен за най-големият жив френскоезичен писател.
Получава Нобелова награда за литература през 2008 година.

Британци прогнозират дефицит на еленергия на Балканите

От 2018 г. в Югоизточна Европа ще има дефицит на електроенергия, прогнозираха експерти от британската фирма EFT Group. От компанията са използвали данните за сектора от 2010 г. Крахът на световния финансов сектор през 2008 г. и последвалата икономическа криза продължават да забавят развитието на енергетиката в региона на Балканите.

Спадът в промишленото производство през последните две години доведе до намаляване на търсенето на енергия в региона, а оттам и до намаляване на енергийния дефицит, коментира вестник Класа. От ЕФТ прогнозират, че от 2018 г. Балканите ще се изправят пред значителни проблеми за осигуряване на стабилни енергийни доставки и ограничения на енергията.
Специалистите предвиждат тази тенденция да продължи и с повишаване на риска за развиване на бизнес в региона. В резултат сме свидетели на значително забавяне в реализацията на по-рано планираните инвестиции в енергийния сектор на ЮИЕ. Ако вземем данните за регионалното търсене на електроенергия от 2008 г., преди кризата, се наблюдава внезапно и рязко намаляване на търсенето на ток през 2009 г. и много слабо възстановяване на нивата през 2010 г. Индустриалното потребление е най-силно засегнато.

Данните от ENTSO-E (Общоевропейска електропреносна компания) показват, че страните от региона са консумирали 282,25 тераватчаса електроенергия през 2010 г. От това количество 55% са произведени в ТЕЦ, 27% от водноелектрически централи, 16% от ядрени съоръжения и 1% от възобновяеми източници. Поради спада в търсенето регионът внася само 0,25 твтч ток годишно. Според EFT има няколко основни фактора, определящи енергийния баланс на страните от ЮИЕ. От гледна точка на търсенето тези активи основно се влияят от външната температура и нуждата от отопление и охлаждане, както и от обема на промишлената дейност. От гледна точка на предлагането основните фактори са цените на изкопаемите горива и хидрологичните условия, както и разликите в цените между регионалните пазари и тези в Западна Европа. България, Румъния и Босна и Херцеговина остават единствените държави с възможност за производство на допълнителна енергия, докато всички останали имат дефицит.
С възстановяването на икономиката и повишаването на активността в промишления сектор в Югоизточна Европа търсенето на електроенергия ще се увеличи. Очаква се то да нараства с 2,2% на годишна база до 2020 г.
По последни данни на руските строители на АЕЦ „Белене“ централата може да бъде завършена до 2017 г., което ще позволи на страната ни да разшири възможностите за експорт на електроенергия. Според плановете на НЕК и ЕСО обаче 1765 мвт мощности трябва да бъдат спрени у нас до 2015 г. В същото време ще се увеличават съоръженията, произвеждащи зелена енергия.

Spirit of Burgas подгрява с клубни партита в девет града

Spirit of Burgas ще излезе от рамките на трите фестивални дни през лятото и ще подгрее феновете с две вълни от подгряващи фестивала партита в клубове в цялата страна.

Те ще дадат възможност на почитателите на хубавата музика да изживеят отново емоциите от изминалото лято и да се настроят за предстоящия сезон.

По време на партитата ще звучи музиката на артистите, участвали в изминалите издания на фестивала, както и тези, които ще се появят на таз-годишния Spirit of Burgas, който ще се проведе на 12, 13 и 14 август.

Резиденти на серията събития ще бъдат DJ Fozzy и Мартин от Строежа, които ще пренесат клубната публика в спомени от случилото се на морския бряг на Бургас в горещите августовски нощи на 2008, 2009 и 2010 г. и ще подгреят за голямото събитие на 2011 г. Специален гост на партитата ще е DJ Darkstep, съпътстван от MC Negy от лейбъла ILLMATE.

В началото на пилотното парти на 22 март в Строежа, програмният директор на фестивала - Иван Вълков, ще е на разположение да отговаря на всякакви въпроси на публиката.

Още тогава се ослушвайте дали в сетовете на диджеите ще присъстват групите The Offspring, Cypress Hill и House of Pain, които Mp3.bg обяви сред възможните хедлайнери на тазгодишния фестивал.

По време на партитата ще има томболи за безплатни билети за фестивала, а също така ще бъде избрано момче или момиче, което ще е първият TV Presenter на фестивала.

В качеството си на такъв, избраникът ще се присъедини към екипа на Spirit of Burgas, ще получи достъп до зоните зад сцената на музикалното събитие и ще има шанса да разговаря с гостуващите артисти.

Задачата на победителя в кастинга за TV Presenter ще е да отразява тазгодишното издание на фестивала, заедно с видео екипа на събитието. Детайлите около правилата и условията за участие в кастинга са публикувани на официалната страница на фестивала.

 Spirit of Burgas ще излезе от рамките на трите фестивални дни през лятото и ще подгрее феновете с две вълни от подгряващи фестивала партита в клубове в цялата страна.

Те ще дадат възможност на почитателите на хубавата музика да изживеят отново емоциите от изминалото лято и да се настроят за предстоящия сезон.

Ето от къде ще премине първата вълна:

22-ри март, вторник - София - Строежа
25-ти март, петък - Благоевград - Underground
26-ти март, събота - Банско - Base Camp
8-ми април, петък - Пловдив - Петното
9-ти април, събота - Сливен – Тангра
16-ти април, събота - Габрово - Faces
21-ви април, четвъртък - Стара Загора - Paralaks
22-ри април, петък - Бургас - Bizarre
23-ти април, събота - Варна - Vintage 33

Стефан Кисьов представя „Тайната на рицаря капулети” в мола

На 22 март издателство „Ера” представя най-новия роман на Стефан Кисьов – „Тайната на рицаря Капулети” в Стара Загора. То ще се състои в книжарница „Хермес” – Мол „Галерия” от 18:00 ч.

Авторът е роден на 30.04.1963 г. в града на липите, където завършва гимназия с преподаване на френски език "Ромен Ролан". Учил е в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", в Софийския университет "Климент Охридски" и Парижката Сорбона. В стремежа си да опознае света и да трупа жизнен опит като писател, Кисьов сменя множество професии, но никъде не се задържа за дълго, често пътува и живее в различни градове и държави. Работил е като електромонтьор в трамваен парк, шлосер в химически комбинат, администратор в хотел на Черноморието, сценичен работник в Старозагорската опера, сервитьор в НДК и резиденция „Бояна”, бил е журналист на свободна практика в „Нощен труд”, „Литературен вестник”, „Експрес”, „Банкер”  и други вестници. През 1990 година емигрира със семейството си в Швейцария, където остава да живее в продължение на две години предимно в Цюрих, но след това се завръща в България. През 1995 година започва да публикува в "Литературен вестник", където създава и поддържа рубриката "Криминале" в продължение на шест години.Стефан Кисьов е автор на 60 разказа, пиесата „Гларуси” и на романите „Джубокс”, „Никъде нищо”, „Не будете сомнамбула”, „Твоето име е жена” и „Воайорът и квартирантката”. През 2004 година става първият носител на наградата "ВИК" за романа "Екзекуторът". Пиесата му „Гларуси” е свалена от репертоара на „Театъра на армията” малко преди да бъде поставена, защото е твърде провокативна. Година по-късно все пак е поставена в Благоевградския театър, а няколко години след това – и в Русенския.

В най-новия си роман „Тайната на рицаря Капулети” Стефан Кисьов показва писателския си талант в нова светлина.

Книгата е базирана върху легендата за трагичната любов между Ромео и Жулиета. Историята води началото си от стара италианска приказка и мнозина са творците, изкушени да я преразкажат през вековете. Самият Стефан Кисьов пътува до Италия, прави щателно проучване в библиотеки и музеи и представя вечната любовна история с нови детайли и неочаквана развръзка.

Монтеки и Капулети – двама рицари в Светите земи, намират златен свитък с текст на староарамейски. В последвалия дуел за ценната находка Монтеки загива от оръжието на бойния си другар.

Години по-късно, на смъртния си одър Капулети изповядва на отец Лоренцо греха си, станал причина за нестихващата омраза между двата рода. Но златният свитък крие много по-страшна тайна, която излага на риск бъдещето на християнството. Междувременно отецът е въвлечен в невъзможната любов на Ромео Монтеки и Жулиета Капулети. А свитъкът ще се окаже единственото спасение за обречената им връзка.

Каква всъщност е съдбата на двамата влюбени, разкрита ли е древната тайна – тези мистерии са биещият нерв на този вълнуващ роман. Истинско приключение в Ренесансова Италия – с цялата й пищност и разгул, с възхода и падението на нравите...

„Стефан Кисьов е сред най-перспективните съвременни български белетристи.”

Борислав Гърдев

„Стефан Кисьов – един от малкото писатели на прехода,

които пишат за непреходни неща.”

Христо Бойчев

„Стефан Кисьов е един от големите български писатели.”

                                                         Виктор Пасков,  в-к Дума

„Стефан Кисьов е от най-добрите български автори.”

                        Игнасио Видал-Фолк, испански писател и журналист в-к Ел Паис  

„Стефан Кисьов? Тhat’s cool!”

                              Лора Шумкова, в-к Литературен форум