Първи панс (съкратено от пансион) не е като Втори. Той е
основата на студентския град в Търновската Магнаура. Там стаите са две, с три
легла, обща баня и тоалетна, почти като в хотел…Първото ми по-сериозно
пребиваване там бе като нелегален. По време на сесиятата реших, че по добре ще
попия знания с помощта на приятел и се преселих за около месец при Мичка (попската
дъщеря). Тя живееше заедно с Рони (Вероника) и Анка Пушката, която учеше немска
филология. Анка бе кръстена Пушката, от нейния любим Генчо, дето всички ги
кръщаваше някак си. Той измисли и Мичка, щото се римувало с…птичка. Пушката,
разбира се, живееше при Генчо. В другата стая имаше още две моми. Третата…и тя
при либето си.
Тръгнах към панса в един горещ летен ден. Не щеш ли,
посредата на пътя, точно там, дето нямаше дървета…върху мен се изсипа пороен
дъжд. Пристигнах в конака без да има нито едно сухо място по мен. Пристигайки,
прострях всичките си мокри дрехи на радиатора и се мушнах под завивките, гол
като първия човек. Момичетата ги нямаше. Неусетно съм заспал, а в това време
Анка влезе в стаята, но заедно с майка си. Това беше доста неудобно, първо,
защото вече се събуждах, а и бях в леглото й, което знаех че е свободно. Тя пък
дошла в нейната стая, защото й било неудобно да я заведе в стаята на Генчо. Все
пак, държеше на реномето си на непорочна девойка. Двете тихо си приказваха, но
на мен ми бе неудобно да ги подслушвам и затова леко си взех дрехите, облякох
се под завивките, поздравих ги и им пожелах хубав ден и излязох. В коридора
вече чух как майка й казва: ми вие тука на бардак сте го обърнали…” Не дочаках
отговора. После много се смяхме, защото, както се казва – не бе това, което му
идва на човек в ума при такава ситуация. Сесията изкарах при Мичка и останалите
грации. Чудно си поживях – едната сутрин прави чая, другата препечените
филийки, третата ми пуска музика, Мичка ми чете темите. Затова и изпитите си
взех много успешно.
На следващата година вече бях законен жител на панса. На
втория етаж живееха три габровлийки – Къдрокосата Рени, Торси и Гоева Велина.
Тричките често си ходеха до родното Габрово и се връщаха с пълни сакове. И тъй
като бяха момичета с добри сърца и засмени лица, много техни почитатели ги
чакаха пред стаята. Ми храна носиха девойките, вие какво си помислихте?
Най-редовни бяха най-гладните – Митьо Купона, Гробелар, Фори, ама ходехме
отвреме навреме и аз и Ачо Майната. Защото ставаше голяма веселба. Например,
идват си те, пък нищо не слагат на масата. Митьо дава знак с очи на другите и
почва да си хапе ръката. Те го питат защо се хапе, а той, защото нямало какво
да яде. Номерът обаче не минава. Гоева я боляла главата и не иска да пържи
дроб, въпреки уверенията на Купона, че най-добре минава главата на тази жена,
която пържи дроб, от миризмата де…
Гоева си хареса един младеж от Втори панс, един такъв с
очилца – Пенчо. Не знам защо обаче тя го кръсти Мухи. Той не подозираше за
нейното съществуване, ако и да са се срещали в района, а тя по цели нощи виеше
като капитолийската вълчица – Мухи, Мууухиии…Зорко наблюдаваше прозореца му
отсреща – „Мухи още не се е прибрал, Мухи вече си е в стаята и т.н. Всички
искахме да й помогнем и й казвахме – ами отиди при него, той ще те разбере, но
не. От толкова наблюдение на любовни мъки чак спрях да ходя при габровлийките,
щото това напрежение бе непоносимо за мен, макар и да не ме касаеше пряко.
Веднъж не издържах, винаги съм давал добри съвети на другите, и и казах: „Знаеш
ли, пий ракия, иди и му разкажи за своите светли чувства”. Не очаквах, че тя ще
приеме съвета ми толкова присърце. Същата вечер, подпийналата Гоева отишла с
блеснали очи при него. Мухи живееше в единочка (стая за един) във Втори панс и
му рекла: „Мухи, много те обичам и тази вечер при тебе ще остана!” Пенчо само
наместил очилцата и казал – „Добре”. Така се зароди една трайна и здрава
връзка. Веднъж обаче Митьо Купона се напил много яко във Втори панс и изведнъж
почуствал, че няма сили да се прибере в Първи. Видял Гоева, че се прибира в
бърлогата на Мухи и я помолил, най-приятелски, да полегне за малко при нея (в
стаята има само едно легло), пък като си почине, пак ще поеме по дългия път към
Първия блок. Като добра приятелка Велина се съгласила. По някое време се върнал
подпийналия Пенчо, който бил смаян от гледката. „Какво става тука” – попитал той.
Стрестнатата Гоева взела да се обяснява – „Мухи, чакай да ти обясня, не е това,
което си мислиш?” „Спокойно – рекъл Пенчо – аз съм либертак!” През това време
се разбудил и Митьо Купона, вече събрал сили, а и пак му се допило. Двамата с
Пенчо отишли да си допият и Велина така си останала самичка…
Няма коментари:
Публикуване на коментар