5 октомври – празника на Стара Загора

На 5 октомври (23 септември, стар стил) 1879 година управителят на Източна Румелия Алеко Богориди, Търновският митрополит Климент и старозагорският кмет поставят основния камък на Стара Загора. И днес на мястото в централния парк има скромен паметник, ознаменуващ поредното възкръсване града от пепелищата. Дълги години обаче, Празника на Стара Загора е на Тодоровден. Събитието е ознаменувано много тържествено, успоредно с това се организирал и прочутия Старозагорски панаир. 5 октомври става празник в края на миналия век. Ето какъв текст е вложен в капсулата, която се намира под паметника. Този текст дава отговор и на продължаващите дискусии, колко са жертвите при опожаряването на града през осигурителната война. Може и да не се съгласим с него, но вероятно, хората от онова време имат по точна информация за отминалите печални събития.  

“Днес двадесят третий септемврий хилядо осемстотин седемдесят и девета година след Рождество Христово ся положи от собствената ръка на Негово Сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Источна Румелия, този основний камък за възобновление на града Стара Загора в царуването на Всеросийский император Александра ІІ-й Николаевича, в князуването на българский княз Александра І-й Батембергски и в дните на Негово сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Южна България, наречена Источна Румелия, на директора на земеделието, общите сгради и пр. Доктора Вълковича, на Старозагорский префект Нестора Марков, на председателят на Старо-Загорский градский съвет Стефана Стойков Салабашев. Възобновляемия този град Стара Загора ся разсипа, оплени и изгори във времето на Руско-Турската война на 19-ий юли 1877 година от Рождество Христово при нашествието на Турските войски предводителствувани от Сюлейман-паша, при което нашествие ся избиха, исклаха и изгориха до 7850 Българи: мъже, жени и маловъзрастни детчица. Преди разсипването, града Стара Загора броеше до 4419 домове с 25460 души жители, после разсипването останаха 1089 домове с 10650 души.

Това ся написа и положи на съхранение в този основний камък за възпоминание на потомството.”